ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Съдържание
	Политика в областта на околната среда
	Човешка дейност
	Туризъм и околна среда
	Транспорт и околна среда
	Селско стопанство и околна среда
	Горско стопанство и околна среда
	Промишленост и околната среда
	Енергетика и околната среда
	Съвременна екология
	Замърсяване на въздуха
	Рециклиране на отпадъци
	Управление на ресурси
	Защита на почвите
	Градска екология
	Пестициди и органични вещества
	Морска екология

Изчерпването на природните ресурси e разрастващ се и задълбочаващ се проблем на съвременното общество. Европейската политика в тази област се стреми да ограничи използването на невъзобновими ресурси, както и да създаде едно по - умно, по - чисто и по - конкурентно европейско общество.

Състоянието на световните запаси от риба илюстрира опасността от свръх употреба на природните ресурси и увреждане на функциите на екосистемите. Рибата е последният най - главен хранителен ресурс от дивата природа. По оценки на Организацията по храните и земеделието (FAO) на Обединените нации, 75 % от световните запаси от риба са обект на свръх улов. Хищници от първа значимост, като например рибата тон и акулите, се срещат все по - рядко.

След като много от запасите на Европа са вече изчерпани, европейският риболовен флот измести дейността си по-далеч, подкрепен от двустранни споразумения и субсидии. Тези флоти играят важна роля за 'риболова надолу по хранителната верига', защото унищожават значителни количества биологични видове от първа значимост. Това постави в опасност много биологични видове с пазарно значение, а структурата на екосистемите под заплаха.

По отношение на земята, определянето на 18 % от площта на Европа за защитени територии в рамките на мрежата Натура 2000 (Natura 2000) ще допринесе за гарантирането на здравето и разнообразието на екосистемите в тях. Въпреки това ландшафтът на Европа, който е изключително важна част от нейното културно наследство и основен дом за биоразнообразието, претърпява широко мащабни и потенциално необратими промени. Тези промени рефлектират както върху биологичните видове, така и върху функционирането на екосистемите.

Най-големите загуби на хабитати и екосистеми за биоразнообразието на континента през 90 - те години бяха в степите, шубраците и тундрата, както и в мочурищата, блатата и тресавищата. Много от останалите мочурища изчезнаха в резултат от развитието на бреговите ивици, планинските водохранилища и речните технически съоръжения. По подобен начин, много от горите се изсичат по - интензивно от преди, въпреки че днес те покриват по - голяма част от Европа отколкото в близкото минало.

Тези загуби оказват влияние върху отделните биологични видове. Въпреки политиките за опазването им, които са част от европейската стратегия за съхранение на критичнитe местообитания на дивата природа, много от тези видове остават застрашени, включително 42 % от местните бозайници, 15 % от птиците, 45 % от пеперудите, 30 % от земноводните, 45 % от влечугите и 52 % от сладководните риби.

Почвата на Европа е изключително разнообразна, като на континента се срещат над 300 основни вида почви. Възможно е изгубената почва впоследствие да се възстанови по естествен път, но за получаването само на няколко сантиметра нова почва са необходими 50 години. Почвата трябва да се смята за невъзобновяем ресурс. Тя е застрашена от много фактори - от ерозията, застрояването, замърсяването и осоляването. Това се оказаха трудни за решаване проблеми досега и се очаква те да продължат да бъдат предизвикателство, в тон с очакваното бъдещо развитие в Европа на урбанизацията, интензивното земеделие и индустриализацията/ деиндустриализацията.

Нуждата от вода на континента продължава да нараства, особено в домакинствата. Очаква се през идното десетилетие потреблението на вода в домакинствата в новите страни - членки да се увеличи със 70 %. Увеличава се също и количеството на водата за напояване на хранителните култури, особено в Южна Европа, където вече се забелязват признаци на водна криза. Очаква се промяната на климата да разшири и задълбочи този проблем. Дългосрочното наличие на обилно, надеждно и чисто водоснабдяване ще придобива все по-голямо значение в контекста на бъдещото планиране на ползването на земята, особено около Средиземноморието.

Високите нива на използване на материалите определено се стабилизираха в страните от ЕС и ЦИЕ. Чрез увеличаване на вноса на суровини те прехвърлят на други страни, включително на ИЕКЦА, все по - голямо натоварване на околната среда във връзка с добива на суровини. Устойчивото управление на природните ресурси е приоритетен въпрос още от Рио де Жанейро, като неотдавна неговото значение бе подчертано отново в Йоханесбург. Досега този въпрос не е бил разглеждан съгласувано и всестранно. Неотдавна, обаче, Европейският съюз съобщи, че ще разработи тематична стратегия за решаване на този въпрос.

В сравнителен аспект, през последните две десетилетия бе прекъсната връзката между използването на ресурси и икономическия растеж в ЕС и в страните - кандидатки за присъединяване. В абсолютно изражение обаче, използването на материали е все още голямо и остава на нива, които бяхаопределени в Рио като неустойчиви. Използването на материали в страните - кандидатки за присъединяване е 70 % от това на ЕС, но тъй като производителността на ресурсите е много по ниска - около 20 % от тази на ЕС, производителността ще трябва да се увеличи, за да бъдат успешни техните усилия за достигане на стандарт на живот, който да е сравним със западния.

През последните 20 години икономиките на Западна Европа и Централна и Източна Европа постоянно увеличават вноса на суровини, което означава, че натоварването на околната среда във връзка с добива на суровини се премества в други части на света. Страните от ИЕКЦА са сред основните износители на суровини за Европейския съюз. Глобалната отговорност изисква всяка отделна страна да знае какво е въздействието й върху останалата част от света. Набляга се и на факта, че оценката на устойчивостта е най - достоверна тогава, когато е извършена в глобален, а не в регионален или национален контекст. В този доклад обаче не бе възможно разглежданията да са в такъв глобален аспект, тъй като в момента липсват много от необходимите данни.

Въпреки всичко са налице съществени пречки пред ефективното и ефикасно изпълнение на политиките на всички равнища на управление в ЕС. Проучванията на Европейската агенция по околната среда сочат, че институционалната организация може да бъде също толкова важна, колкото и разработването на самата политика.