Europe.bg
  Начало - Новини - Анализи
  НАВИГАЦИЯ
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Новини / Анализи

RSS
  • A+
  • A-
26-01-2006

ИЗТОЧНА ЕВРОПА В ТЪРСЕНЕ НА НОВА ЕНЕРГИЙНА ПОЛИТИКА

Студовете още веднъж показаха зависимостта на източните страни-членки на ЕС от доставките на газ от Русия.
В страните от Централна и Източна Европа, влезли в Европейския съюз, се разгоряха дебати за бъдещото енергийно снабдяване. Повод стана руско-украинският конфликт за цените на газа и намаляването на руските доставки във връзка с настъпилото застудяване. Страните, които силно зависят от руския газ, започват да се притесняват дали Русия е надежден доставчик на енергийни ресурси. На първо място се обсъжда бъдещата енергийна политика на ЕС и възможността за купуване на газ не само от Русия, но и от други страни.

В момента Русия намали обемите доставян газ за страни като Полша, Унгария, Словакия, а също Хърватия и Румъния. “Ние получихме 30% по-малко”, заяви министърът на икономиката на Полша Петер Возняк. По думите на министъра, от намаляване на доставките страдат предимно големите предприятия на химическата промишленост, а не честните домакинства. Унгарският енергиен концерн Mol посъветва едрите си клиенти временно да преминат на друг вид енергийни източници. Само от Чехия засега няма никаква информация за намаляване на доставките: “Ние имаме перфектни договори с (руския енергиен концерн) “Газпром”, казва обикновено в такива случаи министър-председателят Иржи Пароубек.

Зависимостта на Централна и Източна Европа е голяма. Страните от ЕС от този регион получават от 69 до 100% от нужния им газ от Русия, обяснява Роланд Гетц от фонда “Наука и политика”. Експертите, например Маргарита Балмаседа от американския университет в Харвард, свързват тази едностранна зависимост със структурите, унаследени от комунистическите времена. Тогава Москва определяше икономическото развитие на държавите-сателити от Източния блок. Суровите схеми на доставките и системата от тръбопроводи приковаха Източна Европа към Москва. “По принцип не съществува пряка комуникация между и Централна и Източна Европа и доставчици като Азербайджан, Казахстан и Туркменистан”, подчертава Балмаседа. Недостигът на хранилища и неефективното използване на енергията от електростанциите също е структурно наследство от съветски времена.

Тези страни сега спешно търсят алтернативи, за да намалят зависимостта си от руски газ. Министър-председателят на Полша Кажимеж Марчинкевич се бори страната му да купува повече втечнен газ от западните източници, а също и за започване на строителство на нови газопроводи и стратегически хранилища за газ. Застъпниците на използването на атомната енергия в Унгария и в Чехия почувстваха, че са получили нов шанс. При всяко положение, на всички новаци в ЕС от този регион е ясно, че трябва да повишат ефективността в използването на газ.

При това регионалното сътрудничество между страните трябва да помогне да се осъществят тези планове. Новите страни-членки на ЕС планират да изготвят съвместен документ за бъдещата европейска енергийна политика, който ще бъде представен на извънредната среща на върха на ЕС през март. С подкрепата на правителствата в Загреб и във Виена унгарският министър на икономиката Янош Кока настоява за строителство на тръбопровод, по който може да се транспортира втечнен газ от терминала на хърватския остров Крк в Унгария и Австрия. Освен това Унгария се надява на осъществяването на така наречения проект Nabucco (Набуко) - строителство на газопровод, по който след пет години в Европа трябва да се транспортира газ от Азербайджан, Иран, Ирак и Египет. Прибалтийските републики, а също Турция и Унгария, през чиито територии ще се транзитира газа, вече образуваха консорциум. Германският концерн Eon също възлага надежди на този проект.

Като цяло новите страни – членки на Европейския съюз застъпват мнението, че ЕС трябва по-активно да се занимава с енергийните въпроси. Унгария се надява и на финансова подкрепа на енергийните си проекти от Брюксел. Полските депутати в Европейския парламент предложиха, държавите на ЕС да си гарантират една на друга “газова взаимопомощ” при кризисни ситуации.



Новини
Актуално
Анализи
Интервюта


 
Заедно
Актуално
 
 
 
    Още 
Анализи
 
 
 
    Още 
Портал ЕВРОПА представя
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.