Europe.bg
  Начало - Новини - Анализи
  НАВИГАЦИЯ
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Новини / Анализи

RSS
  • A+
  • A-
03-01-2007

ЕВРОБАРОМЕТЪР: БЪЛГАРИТЕ СА ЕНТУСИАЗИРАНИ ОТ ЧЛЕНСТВОТО В ЕС

На български език бе представено поредното изследване Евробарометър, осъществено по поръчка на Генерална дирекция "Комуникации" на Европейската комисия.

Интервютата за Евробарометър в България са проведени от BBSS Gallup International между 6 и 20 септември 2006 г. - в момент на активна предизборна кампания за нов президент. В изследването са анкетирани 1035 български граждани.


Българите и Европейския съюз - ентусиазирани от членството

От всички анкетирани за Евробарометър българите декларират най-силна заинтересованост от европейските дела (30%). Близки по стойности са резултатите в Дания (29%) и Италия (27%), а разликата със средните стойности за ЕС25 е 11 пункта.

Българите подкрепят членството на своята страна в ЕС с огромно мнозинство, което е нараснало с още 1 пункт през последната година. (85%). Опозиция практически няма (4%) и тези резултати остават без промяна, докато един от всеки десет анкетирани още няма мнение. За разлика от това, средният гражданин на ЕС става по-резервиран към българското членство в сравнение с предишната година. Отрицателните настроения се засилват с 3 пункта (40%), а обществената подкрепа е намаляла до 46%. Дистанцията между привържениците и противниците на българското членство в ЕС е намаляла с 5 пункта и остава едва 6 пункта.

Българите встъпват в Европейския съюз с още по-нараснала увереност, че това е нещо добро за тях и за тяхната страна. Положителните мнения нарастват до 55% и надвишават средните оценки за ЕС 25 (53%) за първи път от 2004 г., когато България бе включена в изследванията на Евробарометър. Отрицателните мнения остават без промяна (9%) и бележат едни от най-ниските си стойности във всички анкетирани страни. Сега шест от всеки десет българи вярват, че страната им би спечелила от членството в ЕС, а дистанцията между тях и опонентите, които са 16%, е нараснала с още 7 пункта.

След ирландците и румънците, българите имат най-положителен образ за Европейския съюз. Докато в страните от ЕС положителните представи за Съюза намаляват от пролетта до есента, в България те получават нов импулс под знака на приближаващото членство. Положителният образ на ЕС сред българите става по-убедителен и се измерва със същите стойности (63%), с които и през есента на 2004 г., след първата вълна от петото разширяване на Европейския съюз.

Икономически и социални аспекти на евроинтеграцията

За първи път, откакто участват в стандартните изследвания на Евробарометър, българите заявяват по-голяма удовлетвореност от своя начин на живот. Ръстът е с 11 пункта, за сметка на отрицателните мнения, и достига най-високите си стойности от есента на 2004 г. досега (36%). В края на 2006 г. над една трета от анкетираните в България твърдят, че са доволни от своя начин на живот, но тази положителна тенденция не е достатъчна, за да ги изведе от последните позиции, които заемат, откакто са включени в стандартните изследвания на Евробарометър. Социалният оптимизъм относно предстоящата година също се засилва за първи път, но така, както в ЕС25, и в България преобладават мненията, че личната ситуация на гражданите ще остане без промяна.

Така, както и гражданите на ЕС25, и българите оценяват като по-добра, отколкото преди, трудовата заетост и икономическата ситуация в страната и в Европа. И в България, и в Румъния, тези, които одобряват икономическата ситуация в своята страна, са по-малко от една пета от всички анкетирани, но в България те са повече, отколкото преди (+ 8 пункта) и почти с толкова, с колкото и в страните-членки (+10 пункта). Едновременно с това, българите, които дават положителна оценка за заетостта в страната, сега са двойно повече, но те представляват едва 12% от всички анкетирани.

И за българите, и за гражданите на ЕС, икономическата ситуация и безработицата са двата най-важни проблема, пред които са изправени техните страни. Сега икономическата ситуация предизвиква по-голяма загриженост у българите, отколкото през пролетта, когато безработицата бе считана за най-важния проблем. След Унгария и Румъния, и заедно с Гърция и Португалия, България е една от страните, където има най-силна загриженост относно икономическата ситуация (40%). Това е с 6 пункта повече, отколкото през есента и със 17 пункта повече, отколкото средното за ЕС (23%).

Българите проявяват по-силна загриженост от безработицата (38%), отколкото румънците (разлика от 17 пункта), но в по-малка степен, отколкото гражданите на новите държави-членки (разлика от 14 пункта). Престъпността, която през пролетта представляваше по-важен проблем, отколкото икономическата ситуация, сега отстъпва на по-заден план (- 6 пункта), но продължава да тревожи всеки четвърти анкетиран българин.

Българите са отново сред тези, които вярват най-силно в положителното въздействие на членството в ЕС относно икономиката и трудовата заетост в страната. Седем от всеки десет анкетирани в България вярват, че предстоящото членство на страната в ЕС ще се отрази положително на нейната икономика. Шест от десет запитани са оптимисти относно влиянието на членството за заетостта в страната, което е с 22 пункта над средното за ЕС25.

С поглед към бъдещето, сред анкетираните във всички държави от Евробарометър има убедително мнозинство, че по-доброто образование и професионално обучение са най-важни за по-голямата ефективност на европейската икономика. Това мнозинство е най-малко в България и в Румъния, независимо, че то достига 57%. Освен това българинът и средният гражданин на ЕС считат в почти еднаква степен (съответно 47% и 44%), че инвестициите в науката и иновациите са начинът за повишаване ефективността на европейската икономика. На трето място гражданите от страните-членки посочват нуждата от улеснения за създаването на нови фирми (47%), докато българите считат като по-важно ефективното използване на енергията (42%).

Европейският политически съюз

Българите стават граждани на Европейския съюз с убедително доверие на мнозинството в него и в неговите институции. Стойностите на това доверие остават без промяна (56%) и така, както през пролетта, те са отново по-високи (с 12 пункта) от средните за ЕС25 (45%).

Българите са сред най-силните поддръжници за бъдещото развитие Европейския политически съюз. Близо три четвърти от анкетираните (72%) се изказват "за" бъдещото развитие на Европейския политически съюз, което е с 3 пункта повече от пролетта и надвишава с 18 пункта средните стойности за ЕС25 (54%).  Българската подкрепа за политическата интеграция в ЕС обаче продължава да бъде по-скоро емоционална, отколкото рационална. Тези, които твърдят, че знаят как действа Европейския съюз са малко повече от една трета (35%) и значително по-малко от техните съграждани, които твърдят обратното (44%), а всеки четвърти анкетиран се затруднява да отговори на въпроса.

Запитани решенията за кои политики трябва да се взимат в националните столици и кои - съвместно с ЕС, българинът и средният гражданин на ЕС заемат еднакви позиции. Най-голямо мнозинство, и в България, и в ЕС25, получава, както и преди, подкрепата за съвместни решения в областта на т.н. "силови" политики, като борбата с тероризма, борбата с престъпността, отбраната и външните работи. Политиките, които са важни за икономическия растеж също са считани за съвместни и за европейски, а не за национални. Това се отнася до подпомагането на райони с икономически затруднения, инвестиции в науката и иновациите, опазването на околната среда, енергетиката и политиката на конкуренцията. Единствено в областта на селското стопанство и риболова гледните точки на българите и на средния гражданин на ЕС се различават. Българите считат с мнозинство (52%), че решенията в тази област трябва да се взимат суверенно от правителството на страната.

В социалната, образователната и финансовата сфера, където общите политики засягат най-непосредствено гражданите, и в България, и в страните-членки, анкетираните държат на суверенните решения и прилагането на субсидиарността. Това се отнася също до политиката за защита на потребителите, която ще се ръководи от първия български комисар.

Възможността за нови, по-нататъшни разширявания на ЕС получава по-силна българска подкрепа, отколкото преди. Две трети от анкетираните българи са положително настроени и това е с 5 пункта повече, отколкото през пролетта и с 21 пункта, отколкото в ЕС25 (45%). Общественото мнение в България е близко до това в новите държави-членки, където близо три четвърти от анкетираните подкрепят ново разширяване на Европейския съюз. Българската подкрепа за бъдещо присъединяване на Турция е почти еднаква (45%) с тази в Швеция (46%), където общественото мнение е най-положително настроено от всички държави-членки на ЕС.

И българите, и гражданите на ЕС смятат Конституцията като една от двете най-важни предпоставки за бъдещето на Европа. Две трети от анкетираните българи и точно толкова от гражданите в страните-членки изразяват своята принципна подкрепа за европейска конституция. Поне всеки четвърти българин и трима от всеки десет граждани в страните-членки считат, че наред с осигуряването на сравними жизнени стандарти, Конституцията е най-важната предпоставка за бъдещето на Европа. Седем от всеки десет българи считат, че ако се ратифицира от всички страни и влезе в сила, Договорът за Конституцията ще направи ЕС в еднаква степен по-демократичен, по-ефикасен и по-силен в света. За средния гражданин на ЕС Конституцията означава преди всичко засилване на международното влияние на Съюза, а румънците виждат в нея най-вече възможности за повече демокрация.

Есенният Евробарометър установява, че доверието в политическите партии запазва ниските си стойности без промяна, както в България (10%), така и в ЕС25 (17%). Доверието в националните правителства и парламенти е намаляло с 5 пункта за всяка от двете институции в страните-членки и с 3 пункта - в България. В същото време недоверието към националните правителства е нараснало с 3 пункта, както сред българите, така и сред гражданите на Съюза. В резултат от това българите изпитват значително по-малко доверие към своите национални институции, отколкото средния европейски гражданин: със 7 пункта по-малко относно политическите партии (10%), с 9 пункта - относно правителството (21%) и с 19 пункта, що се отнася до Парламента (14%).

В България всеки седем от десет анкетирани изразяват недоверие към правителството и парламента на страната, а осем от десет - към политическите партии. Партиите и Парламентът печелят доверието само на един от десет българи, а правителството - на двама от десет. Средният гражданин на ЕС отново изпитва по-силно доверие в парламента, отколкото в правителството на своята страна, с 3 пункта разлика, докато българите се доверяват в по-силна степен на изпълнителната власт, отколкото на парламента, който ги представлява, при същата разлика от 3 пункта.

Есенният Евробарометър показва също, че за българите става по-трудно, отколкото преди да дават оценка за правосъдието в своята страна. Делът на тези, които се въздържат от мнение е нараснал с 8 пункта и достига, наравно с Ирландия, най-високи стойности след тези в Латвия (17%). Това е резултат от нестабилността на мненията, които изразяват, както доверие, така и недоверие в съдебната система на страната. Гражданското доверие в правосъдието е намаляло с 5 пункта (15%), а недоверието - с 3 пункта (70%).

Само един от десет българи има доверие в синдикатите в своята страна, докато в ЕС25 положително мнение изразяват четири от десет анкетирани. Недоверие към тях заявяват повече от две трети от анкетираните, което съвпада по стойности с доверието на финландците (67%).

Български и европейски ценности

Сега когато стават граждани на Европейския съюз, българите се чувстват повече европейци, отколкото преди и изпитват гордост от европейската си принадлежност. За разлика от есента на 2005 г., тези, които се чувстват не само българи, но и европейци са с 4 пункта повече и вече представляват мнозинство (52%). Тези, които заявяват, че никога не са изпитвали подобно чувство, сега са 39%, в сравнение с 49% преди година. Всеки втори българин се гордее, че е европеец, всеки четвърти отрича това, а всеки пети твърди, че не се чувства европеец. В най-голяма степен с европейската си принадлежност се гордеят гражданите в новите държави-членки на ЕС. Българите изпитват в еднаква степен гордост, че са европейци, с гражданите на Латвия и Кипър.

Девет от всеки десет българи са съгласни с мнението, че днес има прекалено много толерантност, която може да се окаже пречка за ефективната борба с престъпността и това е с 5 пункта повече от средните оценки в ЕС25. Две трети от анкетираните, и отново с 5 пункта повече, отколкото в ЕС, споделят мнението, че има нужда от повече равенство и справедливост, дори ако това означава по-малко свобода за личността. Едновременно с това половината от българите изказват несъгласие с мнението на средния гражданин на ЕС, че държавата се меси прекалено много в личния живот на гражданите.

Българите, румънците и гражданите на новите държави в ЕС остават най-критични относно възможността да се признае правото на хомосексуални бракове в цяла Европа и осиновяването на деца от хомосексуални двойки. Общественото мнение в страните-членки остава по-скоро разделено по тези въпроси, а големият дял на отговорите без мнение в България (29%) е следствие от факта, че дебатът по тези въпроси в страната още не се е състоял.

Личните ценности на българина и на средния гражданин на ЕС съвпадат. Както гражданите на ЕС25 , така и българите заявяват, че най-важните ценности за тях са зачитането на човешкия живот, човешките права и мира. Докато средният гражданин на ЕС дава предимство на по-универсалните ценности, като мира, българинът поставя в центъра на своята ценностна система човека. Всеки втори българин посочва на първо място като най-важна за него ценност зачитането на човешкия живот, а средният гражданин - мира.

 Цялото проучване Евробарометър можете да видите тук (17.59 Mb)



Новини
Актуално
Анализи
Интервюта


 
Заедно
Актуално
 
 
 
    Още 
Анализи
 
 
 
    Още 
Портал ЕВРОПА представя
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.