МАЙКЪЛ ХЪМФРИС ЗА СВОЯ МАНДАТ КАТО РЪКОВОДИТЕЛ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЕК В БЪЛГАРИЯ

В деня на приключването на мандата и отпътуването от страната на досегашния ръководител на Представителството на ЕК в България Майкъл Хъмфрис, Портал ЕВРОПА ви предлага интервю с него, посветено на първата година от членството на страната в ЕС.

Каква е оценката ви за работата, свършена от българските власти през тази година, в областта на борбата срещу корупцията и организираната престъпност и в превенцията на евентуални злоупотреби с еврофондовете?

Тук става въпрос за две неща – първото е т.нар. Механизъм за сътрудничество и оценка, по силата на който заедно с българските власти следим напредъка в различните показатели (benchmarks). Вторият аспект на вашия въпрос са конкретните показатели, отнасящи се до борбата срещу корупцията и организираната престъпност – които разбира се вървят заедно с напредъка в правосъдието. Той трябва да доведе до това да имаме една цялостно функционираща съдебна система, която работи ефективно и прозрачно. Що се отнася до корупцията и организираната престъпност, естествено ние с голямо внимание очакваме доказателства, че борбата срещу тях се води. Че се взимат конкретни мерки и се предприемат конкретни действия. Това е нещо, което ние следим и продължаваме да следим внимателно и отблизо. Няма да има някакъв специален доклад по темата до края на годината – това не е наша задача. От ЕК ще има доклад през януари, след това и в средата на 2008 година. И ние много силно вярваме, че ще можем да отчетем ясни доказателства за напредък в тези важни сфери. Както ви е известно, изготвен е правителствен План за действие по тези въпроси, който описва какво възнамерява да свърши правителството и ние настоятелно очакваме, че то ще докаже през следващите месеци, че е отбелязало напредък.

Как оценявате мерките, осъществени от българското правителство през първата година на членството ни в ЕС – бяха ли достатъчно резултатни?

Не бих концентрирал разговора върху тези въпроси, но ще се върна към тях след малко. България като новоприета страна-член на ЕС според мен много ефективно играе своята роля като цяло – страната вече е пълноправен член на Съюза, участва в различните консултативни групи, номинира много подготвени кадри на висшите позиции в европейските институции като например ЕК, Европейската сметна палата и Съда на европейските общности. Страната вече има и своите първи пряко избрани евродепутати. България вече е изцяло част от Европейския съюз, тя работи много ефективно и показва, че е солиден член на Съюза. Неотдавна председателят на ЕК г-н Барозо лично подчерта в интервю приноса на България за Лисабонския договор, по въпроса за статута на Косово и в Черноморската политика на ЕС. Сега се връщам на въпроса за политиката на България за борба с корупцията и престъпността. Това е област, в която има нужда от последващи доказателства за резултати. Тези резултати изискват време и ние осъзнаваме това, като същевременно се нуждаем от доказателства, че се върви напред. Създаването на Националната агенция „Сигурност” е добър знак за ангажираност с въпроса. Изглежда ще бъде необходимо известно време, докато агенцията заработи и самата тя започне да произвежда резултати. Искам да повторя още нещо – търсим толкова настойчиво резултати не заради самите нас в ЕК, не заради самите европейски институции, не заради самите страни-членки. Очакваме резултатите заради гражданското общество в България. Впрочем проблемните области и прогресът по тях следва да се следят и контролират от самото гражданско общество, от медиите, от заинтересованите неправителствени организации. Като страна-член на ЕС, България трябва да поеме собствените си отговорности. Ние в Комисията ще следим, ще подготвяме съответните доклади, ще предприемаме съответните подходящи действия. Но всичко това ще има успех, единствено ако гражданското общество в България – във възможно най-широкия смисъл на това понятие – поеме своята отговорност и активно се ангажира с мониторинг в тези области.

Какво очаквате да пише в доклада на ЕК, който се очаква през януари догодина?

Със сигурност няма да говоря за този доклад. Той все още не е съставен, не е подготвен, а моята функция не е да съобщавам какво ще е съдържанието му.

Винаги подготовката на докладите на ЕК за България се превръщат в новина номер едно у нас, като акцентът е дали тонът на всяка думичка е „смекчен” или „втвърден”. Гледа се политическото, вместо предупрежденията ви да стимулират реформи. Дали ефектът не би бил по-добър, ако бяха прозрачни всички етапи от съставянето на тези доклади, така че всеки да може да ги прочете още преди окончателната „редакция”?

Да се изготвя доклад и да се докладва са две различни неща, а работата на ЕК е да прави преглед на напредъка по benchmarks според Механизма за сътрудничество и оценка – заедно с българските власти. И ние правим това, правим го обективно. Преди две – три седмици в България имахме експертна мисия, която осъществи такъв преглед заедно с представители на правителството, както и с други обществени организации. Ще продължим да следим какъв напредък има в проблемните сфери през следващите един – два месеца. След това ще подготвим доклада и той ще бъде оповестен. Надявам се – сигурен съм – че той ще бъде възприет насериозно от властите тук, защото е очевидно, че постигането на напредък в тези области е политически приоритет в България. Нашата работа е да проверяваме и потвърждаваме този напредък в сътрудничество с властите, което и правим. Предстоящият доклад ясно ще посочи етапа, на който се намираме, както и конкретните места, в които напредъкът още не е факт.

А смятате ли, че 2008 година ще е последната година, през която спрямо България ще функционира Механизмът за сътрудничество и оценка на ЕК?

Това ще стане ясно... Когато има напредък – ще се реши.

Как оценявате полезността на Представителството на ЕК, на вашия екип, през по време на вашия мандат като ръководител?

Имам прекрасни колеги с перфектна квалификация, много отдадени на своята работа, които добре поеха новите отговорности на Представителството на ЕК. Както знаете, ролята на Представителството е различна от тази, която преди имаше Делегацията на ЕК. Много съм удовлетворен от работата на моите колеги, от начина, по който изпълняват своите задължения. Разбира се не е моя работа да оценявам сам себе си, но що се отнася до екипа – той е великолепен.

Какви са бъдещите ви професионални планове?

Предстои да видим. Все още нямам конкретни планове, бъдещето е пред мен. Ще си почина няколко месеца, след което ще продължа с други дейности.

Какъв ще е първият ви съвет към вашия приемник на поста?

Моят приемник е професионалист с много опит, който познава в дълбочина – даже може би в по-голяма дълбочина от мен – европейските политики като цяло, както и в частност по отношение на България. Тя лично е участвала в присъединителния процес и в преговорите за присъединяването на страната към ЕС. Нейната главна задача ще бъде да съдейства за това, европейските политики да бъдат добре разбрани в България – при това не само в столицата, а в цялата страна. Също така тя ще трябва да обобщава въпросите, повдигани от българското общество, които следва да бъдат предавани към Брюксел.  

Няма ли някаква основна грижа, нещо важно, което бихте я посъветвали да направи в началото на своя мандат?

Не е моя работа да определям нейните приоритети – тя сама ще ги определи, а разбира се общите приоритети са ясни.

Според вас кое ще е главното предизвикателство в работата през 2008 г. на Представителството на ЕК в България?

Аз бих могъл само да кажа кои са основните предизвикателства в работата ни през 2007 година. Що се отнася до предизвикателствата за 2008 г., то това е тема за моя приемник. Надявам се, че когато тя поеме поста, ще може да ви даде интервю по този въпрос. През изминаващата година предизвикателства бяха – първо, да гарантираме, че европейските политики се разбират добре тук, и второ да работим по специфичните въпроси, които се появяваха през годината. Имам предвид например освобождаването на българските медицински сестри. Това беше най-успешно решеният такъв въпрос, най-приоритетният. Това беше висок приоритет за целия Европейски съюз и за всички страни-членки. Част от работата на Представителството се състоеше в отправянето на точните послания по този въпрос, както и по други чувствителни въпроси като АЕЦ „Козлодуй”, акциза върху домашното производство на ракия и други. Нашата задача е да направим необходимото, така че централата на ЕК да е наясно с обществените настроения тук по такива въпроси и същевременно да отправяме максимално ясно и разбираемо посланията на ЕС по тях тук, в България. Друг важен въпрос през 2007 година беше за изписването на кирилица на името на европейската валута – „евро”.

За кого беше важен този въпрос?

За ЕС като цяло и за България, тъй като с присъединяването на България към ЕС, в него влезе и трета азбука – кирилицата. Разбира се въпросът с изписването на „евро” не е само български, тъй като валутата се употребява във всички страни-членки, но от друга страна българското разбиране за това, как следва да се пише „евро” на кирилица, е ключов фактор. Мисля, че начинът, по който българските власти успешно защитиха позицията си по този въпрос, допринесе съществено за постигането на консенсус между страните-членки за приемане на българската интерпретация по въпроса. Интерпретация, която беше различна от първоначалната позиция на европейските институции. Фактът, че България постигна консенсусна позиция за възприемане на българската гледна точка, беше успех за страната.

Успех за властите в България, за управляващите партии, или за гражданите? Коментира се, че не името на еврото е важно, а неговото наличие или липса в джобовете на хората.

Мисля, че на този етап успехът беше за съответните политически и други власти. Защото в техни ръце са решенията за бъдещето. Обаче, ако се беше стигнало до отпечатване на пари с „еуро” вместо „евро” на кирилица, според мен това щеше да се отрази върху гражданското общество като цяло. Така че първоначалният успех е за политиците, но той се разпространява надолу сред много по-широки обществени кръгове. Различни институции през годината бяха ангажирани в преговорите по този въпрос. Ако техните усилия не се бяха увенчали с успех, това щеше да се отрази отрицателно в бъдеще на цялото общество.

В България ще се открият центрове на Eurodirect, където гражданите да могат да задават своите въпроси за ЕС. Каква е идеята на тази инициатива и очакванията на ЕК за резултата?

Вярвам, че отварянето на центрове на Eurodirect в България ще изпълни на практика нашата политика за „слизане” на местно ниво, да се опитаме да допринесем за това, европейските политики да бъдат добре разбрани на местно ниво. Наред с това, както вече посочих, тези центрове ще спомогнат за събирането и изпращането към сърцето на ЕС на посланията на гражданите от всички региони. Ние бихме искали в Брюксел да се чува не само гласът на гражданите на столицата, а и на всички останали – на местно и регионално ниво. Една от първите теми, които ще бъдат обект на тази двустранна комуникация чрез Eurodirect, ще бъде Договорът от Лисабон: ратификацията, значението му, ефектите за България и как Договорът ще подобри функционирането на Съюза. В България Лисабонският договор не е спорен въпрос – заедно с Договора за присъединяване бе ратифицирана и Конституцията, а Договорът от Лисабон е много сходен с нея, така че аз тук не виждам спор от типа, „да или не на ратификацията”. Според мен тук е важно да бъде разпространено посланието, че с този Договор ЕС ще работи по-ефикасно.
Какви са вашите Коледни пожелания към читателите на Портал ЕВРОПА?

Към вашите читатели отправям най-сърдечни благопожелания за Коледа, благоденствие през новата година; пожелавам им също да се насладят на коледната ваканция и на красивата зима, с каквато природата ни зарадва тази година, за разлика от миналата... И просперитет и много успех през 2008 година за всички – дано догодина се повиши качеството на живот на всеки. Пожелавам и лично щастие!

Интервюто взе Огнян Бояджиев, Портал ЕВРОПА (20.12.2007 г.)

ПОРТАЛ ЕВРОПА ПРИПОМНЯ:

29-03-2006 Интервю с Димитрис Куркулас

04-12-2007 Нови ръководители на представителствата в София и Букурещ