Петър Славов

За Европейския съюз

1. Според Вас в каква степен днес са постигнати целите на основателите на Европейския съюз от 1957 година?

Непосредствените цели на създателите на ЕОВС и ЕОАЕ, подкрепени с договора от Рим, а именно да гарантират мирното и стабилно развитие на Западна Европа след Втората световна война, очевидно са постигнати. Нещо повече-мисля, че те биха се гордели с настоящия ЕС, обединяващ в себе си вече 27 страни-членки, сред които и много държави от бившия комунистическия блок, за които човешките свободи, личния просперитет и демокрацията повече не са само химера.

2. Накъде според Вас трябва да върви ЕС след своя петдесети рожден ден - към повече солидарност или към повече предприемачество? Моля представете Вашето виждане.

Навръх своя 50-ти рожден ден ЕС повече от всякога е поставен на изпитание и се нуждае от реформи - никога в своята история общността не е приемала толкова много нови членове за такъв кратък срок и оттук и огромния икономически натиск за интегрирането на новите членки върху съюза. По нататъшното успешно съществуване на ЕС е немислимо без реформи и ние в СДС отлично осъзнаваме това - данъчната конкуренция, действителното осъществяване на „свободата на хора и услуги" и оттам конкуренцията на пазара на работна сила, децентрализацията и дерегулацията са все неща, които ще насърчат предприемачеството и конкурентноспособността на ЕС. Същевременно солидарността с по-бедните държави-членки, сред които, да не кажа зад които, за голямо съжаление се нареждаме и ние, е абсолютно задължителна, не само за да се осъществи интеграцията им в общността и в интерес на стабилността, но и за да могат хората в тези държави да усетят в името на какво са търпели и понасяли толкова лишения през годините на реформите.

3. Според Вас България има ли необходимия капацитет за ефективно участие във формулирането на политиките на Европейския съюз?

Категорично да. Както споменах и по-рано, в СДС отдавна говорим, включително и публично, за реформите, от които се нуждае ЕС. Това, че сме готови за дебат на тази тема и вече го водим, включително и с нашите европейски партньори, мисля, че е атестат за нашата готовност ефективно да се включим в „правенето" на европейска политика, което всъщност вече вършат нашите 2-ма евродепутати М. Димитров и Ф. Димитров. А що се касае до личните качества на кандидатите ни за ЕП, ще си позволя да цитирам президента Стоянов, които на една от многобройните ни срещи с хората каза следното: „Ето ги нашите кандидати, те по нищо не отстъпват на западноевропейците-учили са в същите ВУЗове, специализирали и работили са в същите държави, говорят по 2, 3 и повече чужди езици."

4. Според Вас трябва ли Европейският съюз да продължи да се разширява?

В дългосрочен план да. На този етап обаче мисля, че е необходимо ЕС да концентрира усилията си в реформиране на общността, така че да се засили конкурентноспособността на стоките и услугите, да осъществи пълноценна интеграция и да се повиши благосъстоянието на новите държави-членки и да се приеме новият устройствен договор - Конституцията на ЕС. По този начин ще се укрепят институциите на ЕС, ще се запази водещата роля на икономиката му и ще се преодолее скептицизма от досегашното разширяване на западноевропейците и донякъде сред новите държави членки, предвид не достатъчно бързото повишаване на жизнения стандарт на населението им. Само един икономически силен и стабилен ЕС би могъл да продължи да се разширява успешно.

5. Според Вас трябва ли Турция да стане член на ЕС?

Засягайки въпроса за Турция сме длъжни да споменем и Македония, Хърватска, Сърбия и останалите държави, надяващи се на скорошно членство в ЕС. Разбира се, при Турция остава съществения проблем и за спазването на човешките права. Очевиден е интересът на България тези държави час по скоро да се присъединят към ЕС, тъй като повечето от тях са наши съседи. Същевременно, с риск да се повторя, отново ще кажа, че на този етап ЕС е достигнал предела на възможностите си и всяко прибързано ново разширяване ще подложи на риск самите устои на общността.

6. Според Вас трябва ли страните от Западните Балкани да се присъединят към ЕС?

Мисля, че вече до голяма степен отговорих на този въпрос. Категорично в дългосрочен план да, като в случая считам, че е изключително важно тези държави да се окуражат да продължат преговорите за присъединяване и подготовката си и да им се даде ясна пътна карта за присъединяване, за да не бъдат разочаровани. Нека не забравяме, че самите ние само преди десетина години по време на икономичесдия срив на кабинета „Виденов" бяхме в положението на „бедните роднини" и само усилията на всички българи и подкрепата на ЕС ни доведоха до тук, където сме днес.

7. Одобрявате ли тактиката на Европейския съюз в диалога му с Русия?

Партньорството с Русия е изключително важно за ЕС, но също така важно за общността е да гарантира сигурността и енергийната си независимост. Последният проблем ни е изключително добре познат на нас-българите, на които като малка държава Русия, от позицията на монополист, винаги е можела да налага силово интересите си в енергетиката, като най-пресният пример е набързо подписания нов договор с Газпром, цели 3 години преди да е изтекъл старият! Така че партньорство и равнопоставен диалог между ЕС и Русия да, но не и безпрекословно приемане на използването на силови прийоми от времето на съветската политика.

8. Европейският съюз или Съединените щати отговарят в по-голяма степен на личните Ви разбирания за свобода и демокрация?

В по-тесния смисъл на понятията свобода и демокрация и ЕС и САЩ безспорно се нареждат сред най-демократичните общности в света. Говорейки в по-широк смисъл обаче мисля, че понякога САЩ допускат по-голямо от допустимото смесване на икономическия интерес с чисто човешкия, откъдето и възникна неотдавнашният  спор между някои от континенталните демокрации и Съединените щати. Всичко това за щастие успешно бе преодоляно по пътя на диалога и общите ценности, които споделят и ЕС и САЩ - свобода, демокрация и т.н.

За Европейския парламент

1. Каква следва да бъде ролята на българските членове на Европейския парламент?

Както вече демонстрират нашите действащи Евродепутати, в Брюксел успешно може да се защитава българския интерес и интересите на българските граждани - спомнете си инициативите ни за отпадане на акциза върху домашната ракия, за отваряне на пазарите на труда в ЕС за български граждани и т.н. Същевременно като членове на парламентарната група на ЕНП-ЕД, ние ефективно участваме и в „голямата"  европейска политика, изразявайки нашата позиция относно реформите, от които се нуждае ЕС, за да продължи да функционира успешно и за доброто на своите граждани. Опасявам се обаче, че сред доста от останалите партии на ЕП се гледа като един вид „заслужена почивка" за някои партийни функционери-например в проектолистата на БСП видях другаря Ал. Лилов-би ми било интересно да чуя как той възнамерява да бъде полезен в Европарламента.

2. Защо е важно България да има представители в Европейския парламент?

Както вече стана дума, все повече национални правомощия ще бъдат делегирани на европейските институции от държавите членки, т.е. и на депутатите в ЕП. Така че за да можем ефективно да отстояваме българския национален интерес са ни необходими колкото се може повече активни и кадърни евродепутати, а не изпратени в пенсия „заслужили" партийни функционери.

3. Как виждате бъдещата роля на европейските партии в политическия живот на ЕС и ще повлияе ли тя на вътрешнополитическия живот у нас?

Парламентарната група в ЕП на партиите, която успее да формира мнозинство, очевидно ще има решаващият глас при гласуването на нормативните актове и решенията на европейския парламент. Понастоящем групата на ЕНП-ЕД има мнозинство и именно благодарение на това станаха възможни инициативите на евродепутатите от СДС, за които вече стана дума. А че последните се отразиха положително на вътрешнополитическия живот у нас мисля, че е безспорно. Даже ми се ще да вярвам, че по този начин напомнихме на тройната коалиция какви са отговорностите й към българските граждани като управляващи, а не да се занимава само с пазарлъци за назначения по схемата им 3-5-8 и т.н.

4. Кои от Ваша гледна точка са най-важните задачи пред Европейския парламент до края на настоящия му мандат?

Настоящият мандат на ЕП изтича през 2009г., т.е. избраните през Май евродепутати ще имат по-малко от половин мандат да работят за реализиране на приоритетите си. Същевременно мисля, че от СДС успешно доказахме, че когато се познават механизмите на работа на ЕП и има мотивация и политическа воля, за сравнително кратки срокове могат да се задвижат проекти, които са от голямо значение за хората в България. Така че се надявам, наред със заявените приоритети от ЕПП-ЕД като засилване на конкурентноспособността, подобряване на образователните програми, повишаване на сигурността в рамките на ЕС и др. успешно да защитаваме и така да се каже по-скоро български приоритети като отваряне на пазарите на труда, минималните задължителни нива на акциза върху домашната ракия и бензините, „пътеводителя" за предприемача и отделния индивид, съдебната реформа и т.н.

5. Каква според Вас трябва да е ролята на Европейския парламент в институционалната реформа на Европейския съюз?

С годините ЕП заема все по-съществено място в институционалната рамка на ЕС, а с бъдещото приемане на Европейската конституция това значение ще нарасне още повече. Ето защо и неговото значение за осъществяване на институционалните реформи е съществено, именно тук ще се дебатират и изведат положителните и общополезни идеи, ще се търси баланса между строго националните интереси на отделните държави членки, ще се отстоява необходимостта от реформи за да се гарантира устойчивото и стабилно развитие на Общността.
 
6. Как възприемате предложението за излъчване на депутатите в ЕП от националните парламенти, а не чрез пряк избор?

Действително може би донякъде ще отегчим българските граждани с още едни избори, но се надявам да успеем да обясним за краткия оставащ период до 20 май, колко важни всъщност са тези избори за България. На първо място, както вече споменах, прекият избор гарантира подбор на достойни кандидати а не на пенсионирани партийни функционери, които лесно по байганьовски биха се „промъкнали", в случай, че евродепутатите се назначававха от парламента. Прекият избор изключва  и всякакви договорки от типа 3-5-8, квотни принципи и тем подобни. На второ място „преференциалният вот", за който от СДС успяхме да се преборим, позволява на избирателя да даде приоритет на кандидата, който харесва, т.е. да пренареди листата на дадена партия. По този начин се въвежда допълнителна „цедка" за подбор на евродепутатите.

7. Подкрепяте ли призивите за установяване на офисите на Европейския парламент само в Брюксел?

Може на някои да им се счита разточително ЕП да поддържа офиси във всяка държава-членка на ЕС, но всъщност за много хора това е начинът да се „докоснат" до голямата политика на Брюксел, да зададат своя въпрос или изкажат проблема си. Нека не им отнемаме тази възможност!

За България

1. Законът ни за избор на евродепутати според Вас е: хубав, приемлив, лош...?

Бих казал необходим и приемлив. Хубаво е, че от СДС успяхме да прокараме възможността за преференциалния вот, така че да има мажоритарност на избора, т.е. всеки избирател да даде приоритет на своя фаворит и да го постави начело на листата.

2. Каква оценка по шестобалната система бихте написали за евроинтеграционните постижения на последните правителства: Костов, Сакскобургготски, Станишев?

Знаете ли, много трудно е да се даде оценка само в дадена област на един кабинет, тъй като се разсъждава по-скоро по отношение на цялостната му политика..Считам, че по отношение на евроинтеграцията кабинетът на ОДС бе много успешен и успя да даде силен тласък на тези процеси, които по Виденово време съвсем бяха блокирани. Така че 5 на кабинета на ОДС и 3 и 3- на следващите, които не използваха пълноценно дадената им инерция и я докараха дотам, от лидер в групата си едвам да не изпуснем Румъния и да ни приемат с висящи предпазни клаузи..

3. Как ще постигате баланса между българския национален интерес, позицията на партийната група в ЕП, към която принадлежите, и личната си позиция?

В работата си като адвокат мисля, че съм се научил да изслушвам и да вниквам добре в позициите на страните, за да мога да намеря обединяващото и оттам и евентуалния компромис. И в политиката обикновено е така, трябва да се търси обединяващото, а не разделящото - в случая българските приоритети, защитавани от СДС и тези, отстоявани от ЕНП-ЕД естествено си кореспондират, тъй като сме организации от едно политическо семейство, а известните различия, съществуващи в някои области, вярвам, ще успеем да преодолеем в името на общия ни европейски дом.

4. Как оценявате поведението на българските евронаблюдатели и депутати до сега?

Що се касае за евродепутатите от СДС, вече споменах по-важните от инициативите - за акцизите, трудовите пазари и т.н. и реалния положителен ефект, който ще имат за българските граждани. Да си призная, за дейността на останалите не съм чул от медиите нещо съществено (като изключим резила, в който забърка България представителя на „Атака") и се опасявам, че дейността им не е достатъчно активна и не гледат достатъчно сериозно на работата си като евродепутати.

5. Коя според Вас е личността с най-големи заслуги за европейската интеграция на България?

Безспорно това е президентът П. Стоянов, с неговия избор започнаха да се сключват реалните промени в държавата ни и благодарение основно на неговите и на екипа му усилия успяхме да се качим на последния вагон на влака за ЕС. Просто не смея да мисля къде щяхме да сме сега, ако се беше осъществил опитът за втори кабинет на БСП след фиаското на Ж. Виденов.

6. Трябва ли България да направи референдуми за следващите разширявания на ЕС?

Предвид факта, че цената за приемане на нови държави членки ще се поеме в съответната й част и от българския данъкоплатец, изисква неговото мнение по този въпрос да бъде чуто. В тази връзка и предвид получилите се известни разногласия между СДС и ЕНП по отношение на механизма за дискутиране и провеждане на приоритетните реформи в ЕС, бих искал да отбележа, че е много важно при една такава ситуация да отстояваме със самочувствието на пълноправна държава-членка позицията си, а не да „козируваме" и да се съгласяваме с всяко искане на по-големите държави в ЕС, като само така можем да запазим „физиономията си" и достойнството си.

7. Трябва ли България да направи референдум за членството на Турция в ЕС?

Българинът е интелигентен избирател и когато политиците откажат да се вслушат в мнението му, той ги санкционира на избори. Така че считам, че по-важно е да се убеждават съгражданите ни в ползите за България от едно последващо разширяване на ЕС, което да приобщи и съседните нам държави, а когато дойде време да се вземе решението, политиците да намерят най-добрия начина да се вслушат в гласа на народа.

За Вас

1. В коя политическа група в ЕП виждате своето място?

Естествено в ЕНП-ЕД, където членуват и в момента евродепутатите на СДС.

2. В коя комисия на ЕП бихте искали да членувате?

Интересите ми са насочени в областите в компетенциите на Правната комисия, Икономическата и валутна комисия, Комисията по конституцията и Комисията по транспорт и туризъм.

3. Кои чужди езици владеете?

Немски, английски, френски и руски, ползвам още 1-2 чужди езика.

4. Какви сертификати за владеене на чужди езици притежавате?

Вече доста посъбрах-диплома от немската гимназия в София, Сертификат на Кеймбриджския университет по английски CAE, Сертификат по бизнес френски на Френската стопанска камара, Сертификат по испански от ИЧС, за тези се сещам в момента.

5. Имате ли финансови задължения?

Като всички българи доскоро и аз изплащах заем, в случая за кола, за моя радост го изплатих и в момента освен задължения по кредитна карта нямам други финансови задължения (освен към семейството ми, разбира сеJ

6. Имате ли участие в стопански и нестопански организации и кои са те?

Съдружник съм в адвокатското дружество, в което практикувам адвокатската си професия.

7. Подавали ли сте декларации по Закона за лицата, заемащи висши държавни длъжности? Готов/а/ ли сте да ни ги предоставите за публикуване?

Работил съм основно в частния сектор и не съм заемал висши изборни длъжности в държавната администрация, поради което не ми се е налагало да подавам този тип декларация.

8. Гласувахте ли на първия тур на последните президентски избори?

Да, гласувах за подкрепения от СДС кандидат и участвах и в изборна секционна комисия в „Лозенец". Гордея се, че в нашата секция десните бяхме мобилизирани и  бихме и Сидеров и Първанов и бяхме първи! За съжаление това се оказа недостатъчно..

9. В колко партии сте членували?

В СДС и МСДС, членувам и до ден днешен, като през миналата година бях избран в ръководството на общинската организация на СДС - район „Лозенец".

10. Били ли сте член на партия или младежка организация преди 1989 г.?

Не или поне доброволно не, „чавдарче" и „пионерче" бях, но комсомолец не можаха да ме направят.

11. Свързан ли сте със структурите на бившата Държавна сигурност?

Категорично и абсолютно не!

12. За мъжете: служили ли сте в армията?

Отбих наборната си служба през 2000г., бях последния набор висшисти, които служихме 9 месеца, веднага след това ги намалиха на 6.