Europe.bg
  Начало - Парламент - Интерактивно - Радиопредавания
  НАВИГАЦИЯ
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Парламент / Интерактивно / Радиопредавания

  • A+
  • A-
05-02-2010

Радиопредаване - "Европа 2020 – гражданска визия"

Audio
Изисква JavaScript и Adobe Flash Player.

Днешната рубрика на Радио България е посветена на състоялата се в края на януари в София конференция “Европа през 2020 – гражданска визия”. Европейски и български неправителствени организации, университетски изследователи и евродепутати обмениха мисли за това как биха искали да изглежда Европа през 2020 година. Събитието е част от инициативата „Взаимодействаме с Европейския парламент”, осъществявана от Европейския институт, Портал Европа и Центъра за модернизиране на политики с финансовата подкрепа на Главна дирекция „Комуникация” на Европейския парламент. Радио България е медиен партньор на проекта.


Конференцията е в синхрон с лансираните от Европейския съюз “отворени консултации” с европейските граждани при определяне посоката на развитие на ЕС през следващия бюджетен период 2014-2020. Особено важно е гласът на европейските граждани да се чуе сега, в т. нар. “период на програмиране”, в който Европа започва да съставя своя план за развитие през следващите години до 2020-та. Той включва стратегия в каква посока да върви ЕС и финансова рамка, която да направи възможна тази стратегия. Т. е., сега е моментът да се определят размерът на еврофондовете и конкретното им предназначение. По всички тези въпроси решаваща дума ще има Европейският парламент. Затова е важно депутатите да добият по-точна представа за това в каква Европа биха искали да живеят нейните граждани.

Дискусиите на срещата в София гравитираха около три групи важни за бъдещето на Европа теми – европейските институции и разширяване на демокрацията, културното многообразие и европейската идентичност и на трето, но не на последно място, социалната политика и развитието. Обсъжданият период от време обхваща първото десетилетие след влизането в сила на Лисабонския договор, увеличаващ възможностите на европейските граждани да участват в изработването на стратегиите и политиките на ЕС.


По първата тема “Европейската демокрация – мисията възможна?” Майкъл Брутър от London School of Economics се спря на парадокса, свързан с хронично слабото участие на гражданите в изборите за Европарламент:

“Когато през 2005 г. французите гласуваха срещу предложението за Конституция на ЕС, в същото време подкрепата на френските граждани за евроинтеграцията бе по-висока от всякога. Обявявайки се срещу конституцията, те всъщност казаха: “Искаме повече Европа”. Европейските граждани са твърдо за евроинтеграция, но все още има голяма разлика между реалността и онази степен на интеграция, която те биха искали.”


Една от посоките за търсене на по-голяма ангажираност на европейските граждани бе идеята за създаване на транснационални избирателни списъци, застъпвана от Сеголен Прюво от международната организация “Европейски алтернативи”: “Ние призоваваме политическите партии да съставят транснационални списъци за избори на Европейски парламент. Вярваме, че това открива нови политически възможности. Така предизборните дискусии биха се съсредоточили около общоевропейските въпроси, а не както е сега да стават залог на вътрешнополитически битки.”

Според очакванията полемика предизвика и темата за европейската идентичност – има ли такава и какво е отношението й към националната идентичност на европейския гражданин.


“Ние мислим, че бавно, но сигурно може да се изгради “европейска” идентичност, която би съставлявала един тънък слой от характеристиката на европейското гражданство – заяви Марко Инчерти от CEPS - Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел. – ЕС със сигурност няма да се превърне никога в една обща държава, но e възможно да възникне обща европейска културна идентичност.”

До 2020 г. да приключи изграждането на “социална Европа”, така както вече съществува “икономическа” и “политическа” Европа.

 


Такава визия формулираха участниците в дебата по социалната политика и развитието. Те се обявиха за реформиране на европейската политика по заетостта към повече гъвкавост и сигурност на пазара на труда. Ани Недкова от Европейския институт посочи още от направените препоръки:

“Една от полезните стъпки е да се разширят правомощията и отговорностите на Европейския икономически и социален комитет отвъд настоящите му консултативни функции. Социалното сближаване да стане приоритет на новата стратегия Европа 2020, а чрез политиките на солидарност инвестициите да се концентрират в сферите с реален потенциал за растеж. Да продължат мерките за борба с бедността като за тази цел бъдат определени минимални стандарти за социална сигурност и минимални стандарти за качество на живота.”

Европейското разширяване е най-убедителният израз на солидарността в ЕС, според участниците в Конференцията, които настояха за продължаване на този процес.

 


Марк Гарсе от Междурегионалната асоциация за подпомагане на хората с увреждания със седалище в Белгия смята, че ЕС не трябва да отстъпва от своите принципи на солидарност, тъй като ползата и обогатяването са двупосочни.

“Ние от Западна Европа също имаме нужда от вас, защото вие ще обогатите общността с вашата култура – подчерта той. – Така ще се отворим и ще изградим връзки с източния свят, каквито досега нямахме. Ще открием ново мултикултурно пространство и това е богатството, което вие ни носите. А също нови надежди и по-големи очаквания, от които може би имаме нужда, за да върви Европа напред.”

Сериозни бяха акцентите и в дискусионния панел за европейското културно пространство и идентичност.


Председателката на Комисията по култура и образование в ЕП Дорис Пак , която бе специален гост на конференцията в София, се спря на голямата популярност на програмите за обмен между различните страни: Коменски – за ученици и учители, Еразмус – за студенти и университетски преподаватели, Леонардо – за професионално образование, Грюндвиг – за обучение на възрастни хора. Тя специално подчерта необходимостта от въвеждане на по-продължителен обмен при учителите.

“Това, което имам предвид, е учителите да могат да прекарат извън страната си поне няколко месеца – обясни г-жа Пак. – В противен случай те никога няма да имат ясна представа за това какво представлява Европа и да предадат европейското чувство на своите ученици. Не зная колко пари ще бъдат нужни, но ви уверявам, че тази идея ще залегне в програмите на ЕС.”


В конференцията в София участваше и Жоао Сант’Анна, ръководител на юридическия отдел на Европейския омбудсман. Г-н Сант’Анна изрази удовлетворение от разширените възможности за участие и контрол на гражданите в работата на ЕС, залегнали в Лисабонския договор. Сред основните нововъведения е възможността един милион европейски граждани от различни държави да могат да предлагат на Европейската комисия законови инициативи.

“Лисабонският договор наистина представлява значителен напредък по отношение на правата на европейските граждани – казва г-н Сант’Анна. – Той предвижда решенията на Съюза да бъдат вземани по възможност най-открито и най-близо до гражданите и дава възможност техният глас повече да се чува. Последните се насърчават както да участват в създаването на европейското законодателство, така и да оценяват работата на институциите. В това отношение Лисабонският договор е предизвикателство към гражданското общество в посока на реално участие във всекидневния живот на Съюза. А институцията на омбудсмана, не само на европейския, а цялата мрежа от национални институции на обмудсманите е гаранция за защитата на правата на хората, когато те имат оплаквания от работата на различните местни или европейски институции.”


С финансовата помощ на Европейския парламент екип експерти от Европейския институт анализират и обобщават в писмен вид основните препоръки и изводи от двудневната дискусия в София на тема “Европа 2020 – гражданска визия”.

Резултатът е публикация, която ще бъде раздадена на всички евродепутати. Така те ще имат по-ясен поглед върху мненията и желанията на обикновените хора, когато започнат да “коват” политиката на ЕС за периода 2014-2020 г. На http://parliament.europe.bg – сайта на проекта “Взаимодействаме с ЕП” – може да видите видеозаписи от дискусиите на конференцията “Европа 2020 – гражданска визия”. Вашите въпроси, коментари и предложения са добре дошли в нашата редакция, както и на електронния адрес info@europe.bg.

Автор: Мария Димитрова, "Радио България", БНР.

По темата

Аудио

Видео



Интерактивно
Радиопредавания
Видео
Аудио


 
Заедно
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Анализи
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.