ОБЩИНИТЕ ВСЕ ОЩЕ НЕ СА ДОСТАТЪЧНО ПОДГОТВЕНИ ЗА УСВОЯВАНЕ НА ФОНДОВЕТЕ ОТ ЕС
Само 23 % от българските общини имат достатъчно знания за възможностите за финансиране на проекти по структурните и кохезионния фонд на ЕС, а в по-малко от 40 % от общините има специализирани звена за работа с фондовете на съюза.
Това показват резултатите от доклада на ПРООН “Оценка на капацитета на общините и областните администрации за участие в усвояването на средства от структурните и кохезионния фонд на ЕС” и проведената в София днес кръгла маса.
Изследването показва противоречие в информираността на общинските и областните администрации за фондовете от една страна, и чувството на администрацията за неподготвеност. Увеличава се броят на информираните области и общини за фондовете на ЕС, което според проучването води и до усещането за по-слаба подготвеност.
За драстично разминаване между предлагането и търсенето на обучение, от гледна точка на характера на информацията и развиваните знания алармира UNDP. Според 70% от общинските и 80% от областните администрации, те получават преди всичко въвеждащо по характер обучение, предоставящо обща информация. Тревожно е, че в това несъответствие няма позитивна промяна през последните две години, допълват от UNDP.
До 80 % е нарастнал броят на общините, които са убедени, че за да успеят в получаването на средства от структурните фондове трябва да влагат повече собствени ресурси. За сега обаче масата от общините не могат да заделят повече от 100 хиляди лева годишно за участие в такива проекти.
Откроява се и липсата на желание на общините да отделят средства за подготовката на проекти за кандидатстване, като в същото време са готови да отделят средства за съфинансиране на проекти.
Липсва и достатъчна информираност за това, кой ще ползва средствата от фондовете. 60 % от общините и 80 % от областите смятат, че общините ще бъдат основните ползватели на фондовете.
Въпреки, че се отбелязва известно увеличаване на опита в планирането и провеждането на проекти, все още само 25 % от общините извършват работата по ¾ от проектите по предприсъединителните фондове. В същото време 2/3 от областните администрации нямат никакъв опит в подобни проекти.
Въпреки известният напредък все още не е достатъчно добро положението с квалифицираните кадри в администрациите и нивото на обучение. В 1/5 от случаите отговорностите за фондовете са поети от служител, отговарящ и за други задачи, а към 1/3 имат само един служител, ползващ английски, 1/5 имат под 40% специалисти с висше образование, 1/5 нямат служители, обучавани специално в областта на структурните фондове и в 1/5 от случаите обучените в последните години са един или двама. Според 70% от общинските и 80% от областните администрации, те получават преди всичко въвеждащо по характер обучение, предоставящо обща информация. В това отношение предлаганото от университетите образование също не е на подходящото ниво.
Ръст на готовността за партньорство като цяло се отбелязва само в сферата на сътрудничество с други общини. В същото време не се отделя достатъчно внимание на сътрудничеството с неправителствени организации и местния бизнес. Само 3 % от общините са посочили като предпочитани партньори местни неправителствени организации.
Докладът на ПРООН е разработен на базата на проучване в 28-те области и 243 общини в България, проведено през пролетта на тази година.
Портал ЕВРОПА припомня, че през юни Европейската Сметна Палата отправи критики към България и Румъния за слабото усвояване на средствата от фондовете по програма ФАР.
Освен това в мониторинговият доклад от май финансовият контрол върху структурните и кохезионния фонд е отбелязан като “червена зона”.
Целият доклад “Актуализирана оценка на общинския и областен капацитет за участие в планирането и изпълнението на Структурните и Кохезионния фондове на ЕС”, ще бъде достъпен в края на юли, уточняват от UNDP.
