Новини / Интервюта

  • A+
  • A-
11-07-2006

ФИНЛАНДСКИЯТ ПОСЛАНИК: "ВЕНЕЛИН ЦАЧЕВСКИ ИМАШЕ ДОБРА РЕПУТАЦИЯ, СЛУЧИЛОТО СЕ Е ДОСТОЙНО ЗА СЪЖАЛЕНИЕ"

Кауко Ямсен, посланик на Финландия в България пред Портал ЕВРОПА.

Чести ли са случаите във Финландия, при които уволняват чуждестранни посланици заради търговия с алкохол – дейност, с която се е занимавал българският посланик в Хелзинки Венелин Цачевски?

Не бих казал често, но все пак че преди време имаше няколко подобни случаи. Бих искал да коментирам нещо за самия г-н Цачевски: лично аз съм бил много удовлетворен от сътрудничеството си с него. Той има… т.е. имаше добра репутация сред групата на приятелството между Финландия и България. Затова смятам, че случилото се е достойно за съжаление в моето съзнание. От друга страна, разбира се, аз разбирам мотивите за неговото отстраняване.

Скандалът с българския посланик попадна ли във финландските медии?

Не. Всъщност досега имаше само една малка публикация във финландски вестник за българския посланик и тези негови действия. Досега имаше толкова, но може да има и други, след изявлението на външното министерство на България.

Първоначално Финландия казваше, че ще ратифицира присъединителния ни договор след майския мониторингов доклад на ЕК. В този доклад няма препоръка за присъединителна дата. Хелзинки обаче ратифицира договора. Защо?

Ратифицирахме договора преди 3 седмици. Въпреки че решението се взе с единодушие, в парламента имаше много разгорещена дискусия за България и Румъния. Дебатът продължи над 2-3 часа.

Най-голямото притеснение на парламентаристите бяха проблемите с човешките права в България и Румъния. Малцинствата, отношението към хората с физически и умствени увреждания, отношението към лицата в институции и към хората с психиатрични отклонения… Всичко това привлече изключително голямо внимание, защото въпросите, свързани с човешките права, са традиционно важни за Финландия.

Защо Хелзинки реши да ратифицира присъединителния ни договор преди есенния доклад, в който вероятно ще има препоръка за начална дата на членството?

Защото се придържаме към ангажиментите, поети от страна на държавните глави на страните-членки на ЕС! Разбира се, България и Румъния са много добре дошли в Европейския съюз, но все още има някои неща, които те трябва да подобрят, за да се подготвят.

Как е прието във Финландия – дали висшите длъжностни лица в администрацията вписват в годишните си имуществени декларации факти като пътувания с частни самолети, за които не са си платили?

От десетки години имаме изключително строги правила – и рефлекси – да правим това. Както всеки редови финландец, така и високопоставените политици декларират доходите и имуществото си. Политиците – и всичко, което на пръв поглед може да е нерегламентирано. Има си власти, които имат компетенции и механизми за контрол на това, дали подадената информация е вярна. Ако не е – имаме механизми за наказване на тези хора, които дават грешна информация или укриват данни. Така че във Финландия това е нормална практика. И затова се учудвам, че в България е толкова трудно да се прилагат тези толкова тривиални практики, нормални във всяка демократична страна.

Ваше превъзходителство, Портал ЕВРОПА Ви благодари за това интервю.

Благодаря и аз.

Въпросите зададе Огнян Бояджиев.

Портал ЕВРОПА припомня, че след многобройни сигнали на български граждани, живеещи във Финландия, Външното министерство реши да отзове българския посланик в Хелзинки Венелин Цачевски, защото е продавал незаконно алкохол, освободен от мито. Цачевски отрича обвиненията.

Портал ЕВРОПА припомня също, че бившият министър-председател на България Симеон Сакскобургготски не е декларирал в годишната си имуществена декларация, че е пътувал до Милано с частния самолет на италианския бизнесмен Пиерпаоло Черани: пътуване, за което самият експремиер призна след избухването на така наречения Савойски скандал.

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.