Националните парламенти за пръв път са напълно признати като част от демократичната цялост на Европейския съюз. Подготвени са специални разпоредби, които да помогнат на националните парламенти да участват по-активно в работата на Съюза.

По-специално, националните парламенти могат да действат като „пазители“ на принципа на субсидиарността. (Целта на този принцип е да гарантира, че решенията се вземат възможно най-близо до гражданите и че постоянно се проверява дали действията на ниво Общност са оправдани с оглед на наличните възможности на национално, регионално или местно ниво). Те имат право да вземат отношение на много ранен етап, преди дадено предложение да е обмислено в детайли от Европейския парламент и Съвета на министрите.