Равносметка в края на 70-те години
Една трезва снимка на състоянието на европейския интеграционен процес в края на 70-те години следователно би установила успехи, заслуги, както и пропуски и недостатъци:
• Без съмнение ЕО в значителна степен реализира залегналите в Римските договори основни свободи. Отстранени са съществени бариери пред свободното движение на стоките, въведена е и обща митническа тарифа. Към общия пазар принадлежи също уеднаквяването на правните разпоредби за премахването на пречките пред търговията и упражняването на професиите. Въпреки тези положителни развития някои цели не са реализирани - например все още съществуващите митнически формалности, ограниче-ната свобода на движение и различните ставки на косвените данъци. Тези дефицити изискват по-нататъшното развитие на общия пазар.
• При цялата критика в подробностите се констатира, че Общността е включила в обсега си основни области на политиката и че съществено е допринесено за икономическото благосъстояние и демократичната стабилност на Западна Европа.
• Успешно е осъществено допълването на общия пазар с обща външнотърговска политика.
• Изградената от Общността мрежа от международни споразумения за преференции и асоцииране усилва нейната международна позиция и дава възможност за провеждането на по-активна политика на развитие.
Но наред с това не може да не се забележи, че не е постигнат пробивът към един икономически и валутен съюз. Все пак е видно, че Общността целенасочено излиза извън договорно фиксираните поли-тически области, ако се прецени, че това спомага за постигането на поставените цели. Това се отнася особено до формирането на нови инструменти, които са изградени отчасти встрани от ЕО, но в тясна политическа координация с нея (например ЕПС, ЕС и ЕВС). Това важи и за преустройството на финансирането на Общността; за прехвърлянето на правомощията в Общността чрез прехвърляне на правомощия, свързани с бюджета, към ЕП и приемането на акта за избори за ЕП.
Но от излизането извън основните области на Римските договори следват нови проблеми за интеграцията. За да се включат в отговорностите на ЕО нови правомощия, които не са първични за нея, е необходимо да се координират националните политики. Спектърът на политическите стратегии показва следователно две конкуриращи се начала - наднационалното намиране на решения и международната координация. Появява се опасността, че стратегията на международната координация би могла да изостане от осъществяването на наднационалната стратегия.