Млечните квоти в ЕС

Подробен преглед на историята и целите на ОСП, на инструментите на политиката и на състоянието й в момента можете да прочетете в предишните ни публикации от поредицата ТУК.

Общата селскостопанска политика е една от най-старите, но и динамични политики на ЕС. Тя се развива чрез реформи, които следят тенденциите в сектора, както и имат за цел да адаптират земеделието към новите глобални предизвикателства. В тази публикация се разглеждат актуалните реформи, свързани с млечните квоти.

Възникване и развитие на политиката на квоти за млякото в ЕС - кратка история

Световното производство на мляко се изчислява на около 540 милиона тона годишно, от които 467 млн. тона краве, 54 млн. тона биволско, 10 млн. тона козе и 8 млн. тона овче мляко. Краве мляко се произвежда почти в целия свят, докато останалите видове се произвеждат в отделни страни и региони.

Със своите 6 на сто от общия брой на кравите в света, ЕС произвежда 125 милиона тона или една четвърт от световното производство на мляко, по данни на www.farmer.bg от началото на 2008 г. След ЕС по производство на мляко следват страните от Северна Америка - САЩ и Канада. Този висок производствен потенциал се дължи на факта, че кравите, отглеждани в тези страни са с много висока млечност - над 6000 литра от крава годишно. За света този показател е малко над 2000 литра средно от крава, а за нашата страна 3200-3400 л.

В Европейския съюз кравето мляко се предлага на пазара на базата на квоти, които първоначално са били въведени с цел да се постигне баланс между предлагането и търсенето pdf (4.54 Mb) и да се намали свръхпроизводството.

Причината за създаването на квотните ограничения е свръхпроизводството на мляко и млечни продукти в ЕС в края на 70-те години. Затова през 1983/1984 г. се създава квотната система - ограничения, изразяващи се в определяне на квоти за всяка страна, район и ферма. Това е причина за намаляване на броя на кравите за мляко, увеличаване на тяхната млечна продуктивност и увеличаване на броя на кравите за месо.

Ограничаването на производството на сурово краве мляко има за цел:

За всяка страна-членка се определя гарантирано общо количество (квота) въз основа на „историческото" производство на краве мляко.

Квотният период е от 1 април до 31 март на следващата година.

Всяка държава-членка получава две квоти:

Тези количества се разпределят между производителите (индивидуални квоти) във всяка държава-членка. В случай че националната квота бъде превишена, производителите, които са допринесли за това превишаване, трябва да заплатят такса за свръхпроизводство в съответната държава-членка.

Системата от квоти за производство на сурово краве мляко се въвежда въз основа на Регламент 1788/2003 г. , а подробни правила за прилагането и се определят с Регламент 595/2004 г. В този период ЕС приема и отпадането на млечните квоти да стане едва след 2015 г., както и въвежда таксите за превишаване на националните квоти.

Тази такса за свръхпроизводство трябва да се плати от производителите на краве мляко върху всички количества мляко или еквиваленти на мляко, които се предлагат на пазара в превишение на националната квота в даден 12-месечен период, считано от 1 април до 31 март.

Всяка година преди 1 септември държавите-членки трябва да докладват на Комисията относно резултатите от прилагането на схемата за квоти за мляко през предходния период. Това уведомление трябва да бъде под формата на попълнен въпросник, съдържащ цялата необходима информация за изчисляване на таксата за свръхпроизводство.

Таксата за свръхпроизводство в полза на Европейския фонд за гарантиране и ориентиране на селското стопанство (ФЕОГА) е в размер на 27,83 евро за 100 кг превишаване. Този размер на таксата ще се запази и през следващите години до 2015 г. Вноската се внася от производителите, допринесли за това чрез одобрения изкупвач на Разплащателната агенция.

Актуални промени в млечните квоти на ЕС

През декември 2007 г. Европейската комисия предложи 2% увеличение на квотите за мляко от 1 април 2008 г., за да отговори на нарастващото търсене в Европейския съюз и на световните пазари. Комисията предложи увеличението, възлизащо на 2,84 млн. тона, да се прилага на равна основа за 27-те държави членки.

Комисията по земеделие на ЕП прие в началото на март 2008 г. позиция, с компромисно предложение, което ще позволи на държавите-членки да увеличат квотите си за мляко с 2% на 1-ви април 2008 г. , само ако желаят. Също така те предложиха за квотната 2008/2009 година, такса за свръхпроизводство да се плаща за мляко и други млечни продукти, които се предлагат на пазара в превишение на националната квота, ако след балансиране в рамките на ЕС все още съществува свръхпроизводство.

На 17 март министрите на земеделието на държавите от Европейския съюз одобриха предложеното от Европейската комисия увеличение с 2 % на квотите за мляко от 1 април 2008 г. .pdf (376.82 Kb) Мотивите са, че по този начин ще се създаде баланс между държавите, които превишават квотите си, и тези, които не ги използват докрай. Целта е и да бъдат избягнати санкциите при превишаване на националната квота за държави, които нямат излишък.

На 13 октомври ЕК обяви, че 7 държави-членки - Австрия, Кипър, Ирландия, Италия, Германия, Люксембург и Нидерландия са превишили своите квоти за доставки. Седемте държави заедно превишават квотите с 1 217 000 тона, което възлиза на такси на обща стойност 338,7 млн.евро. Най-голям е делът на Италия - 47%, следвана от Германия - 30 на сто.

В реформата на ОСП от 2003 г. бе решено квотите за мляко да бъдат постепенно премахнати до 1 април 2015 г. ЕП призова комисията да направи широкообхватна проверка относно това как би могъл да изглежда пазарът на мляко на бъдещето, като за периода след 2015 г. да представи убедителен план за млечния сектор, който да гарантира продължаването на производството на мляко в Европа, в т.ч. в планинските и отдалечените райони, както и в други райони със специфични трудности.

В своите предложения от прегледа на състоянието на ОСП комисията предложи да увеличава квотите с по 1 % на година между 2009-2010 г. и 2013-2014 г., за да се осигури „меко кацане" или постепенно адаптиране към един свят без квоти.

Перспективи през млечния сектор в ЕС

По данни на ЕК, описани в "Перспективи за аграрните пазари и приходи 2007-2014 "Prospects for agricultural markets and income 2007-2014"pdf (408.73 Kb), производството на мляко се очаква да нараства скромно в средносрочна перспектива, като резултат от нарастването на квотите за производство в 11 от "старите 15 страни-членки" и известното намаляване на земеделието за собствени нужди в 12-те нови страни-членки. Тази оценка е правена преди ЕС да разреши повишаването на квотите за мляко за целия ЕС на доброволен принцип с 2 процента.

Относно пазара на сирена в ЕС , се очаква неговия обем да се увеличава в средносрочна перспектива, като сериозен ръст се очаква в новоприсъединените държави. Прогнозите за пазара на масло и пазарните интервенциите са към намаляване на обема спрямо 2014 г.

Млечните квоти за България

В Румъния и България квотната система бе въведена за първи път през 2007-2008 г. На България бе определена Национална квота за производство на 979000 тона сурово краве мляко pdf (151.75 Kb), от които 722000 тона мляко за доставки и 257000 тона за директни продажби при референтна масленост 3,91%.

Европейския съюз определи преходен период до 31.12.2009 г. за България по отношение въвеждане европейските стандарти за качество на суровото краве мляко: Общ брой микроорганизми до 100 000 бр/мл и Общ брой соматични клетки до 400 000 бр/мл.. Това налага необходимостта от технологично и структурно обновление на млекопроизводството, чрез изграждане на нови ферми и модернизация на съществуващите, уедряване на производството и поставянето му на научна основа, въвеждане методите на селекция и подкрепени с изкуствено осеменяване, непрекъснато повишаване квалификацията на фермерите в областите: избор на подходяща млечна порода, балансирано хранене и технология на отглеждане, селекция, контрол и управление на възпроизводителния процес, хигиена на млекодобива и съхранение на млякото, оползотворяване на оборския тор и отпадните води от фермите, профилактика и здравеопа зване на животните, управление на фермата, припомня Министерство на земеделието и храните.

Необходимо е да се уточни, че от първи 2006 г. в България започна прилагането на експериментална квотна година или мониторингова квотна година, през която всички производители и изкупвачи на краве мляко се запознаваха с изискванията и правилата, залегнали в българското законодателство за администриране на системата от млечни квоти.

Квотният период е от 1 април до 31 март на следващата година. За квотната 2008/2009 г. процесът на договаряне на националните квоти не е приключил. Той се управлява от Държавен фонд "Земеделие". Производителите на краве мляко имат възможност и да заявят промяна на вида на индивидуалната си квота - от директна продажба в доставка и обратно, чрез подаване на заявление до областните дирекции на Държавен фонд "Земеделие" в срок до 30 ноември на текущия квотен период.

На всяко отделно стопанство се отпускат индивидуални референтни квоти, които се състоят от 2 елемента: количество мляко и съответна масленост на млякото. Произведеното от стопанина мляко с по-висока масленост се трансформира в допълнително количество суровина.

Ако общото произведено количество мляко в страната надвиши определената ни от ЕС квота, производителите, нарушили индивидуалната си квота следва да заплатят такса в размер на 115% от целевата цена.

През септември 2007 г. ЕК одобри предложените от България промени в националната млечна квота, за коригиране разделението между доставки и директни продажби в рамките на националната млечна квота. Промяната бе отразена с изменение в Приложение І на Регламент (ЕС) 1788/2003.

На основание на предоставената от страна на България информация за извършените доставки и директни продажби на краве мляко през 2006 г., комисията реши новото разпределение на националната млечна квота да включва 889 000 тона мляко за доставки и 90 000 тона за директни продажби.

Към момента националната млечна квота е 722 000 тона за доставки и 257 000 тона за директни продажби. Поради голямото количество доставки /941 998 тона/, заявено от производителите на краве мляко и значително надхвърлящо националната млечна квота за доставки от 722 000 тона, се наложи чувствителна редукция, с 47% на индивидуалните млечни квоти за доставки, разпределени на производителите, чиито ферми не отговарят на изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Същевременно в националния млечен резерв е налична квота за директни продажби, поради липсата на интерес при производителите на краве мляко.

Прехвърлянето на 167 000 тона от националната млечна квота за директни продажби в националната млечна квота за доставки дава възможност да се извърши ново разпределение на индивидуални млечни квоти на производителите с редуцирани заявки за доставка.

Основните моменти, които производителите на краве мляко трябва да знаят и спазват, за да могат да продават краве мляко, са:

Разпределената от министъра на земеделието и храните индивидуална млечна квота се удостоверява с оригинално удостоверение за разпределение на индивидуална млечна квота;

Регистърът на одобрените изкупвачи на краве мляко е публичен - поместен е в интернет страницата на Министерството на земеделието и храните. Производителите, които нямат достъп до интернет могат да получат списъка на одобрените изкупвачи от Общинските служби по земеделие и гори, Областните дирекции „Земеделие" и от кметствата на населените места;

Всеки производител на краве мляко, който е регистриран като такъв и спазва ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания за производство на краве мляко, може да кандидатства за получаване на индивидуална квота за доставка на краве мляко на млекосъбирателен пункт и млекосъбирателно предприятие и на индивидуална квота за директно предаване на краве мляко и млечни продукти от краве мляко на краен потребител.

Сборът от всички индивидуални квоти не може да надвишава националната квота за производство на краве мляко, определена за България (979 000 т краве мляко).

България освен това има право да задели определено количество от квотата си под форма на национален размер. Това количество краве мляко също се изважда от количеството краве мляко, което подлежи на разпределение между производителите на краве мляко под формата на индивидуални квоти.

Разпределението на индивидуални квоти за доставка и директно предаване на краве мляко следва, на първо място, да се извърши на база на действителното количество краве мляко, което производителят на краве мляко доставя на млекосъбирателният пункт или млекопреработвателното предприятие или предава на крайният потребител. Производителят на краве мляко следва да докаже, какво количество краве мляко доставя или предава. За тази цел, той трябва да води ежедневна отчетност на произведеното, доставено и предадено количество краве мляко.

На второ място, така опреденото действително количество краве мляко се коригира с определен коефициент, чиято роля е да предотврати сборът от всички индивидуални квоти да надхвърли националната квота, намалена с националният резерв.

Броят на млечните крави има само косвено значение, дотолкова доколкото действителното количество краве мляко зависи и от това, колко млечни крави има в стопанството, и каква е тяхната млечност. Това е един от критериите, които се използват при проверка на достоверността на информацията относно действителното количество краве мляко, заявено от производителя.

Трябва да се прави разлика между преизпълнение на националната квота и преизпълнение на индивидуалните квоти. Ако България преизпълни националната си квота, тя е длъжна да внесе глоба в бюджета на Европейския съюз в размер на 27,83 евро за 100 кг краве мляко, доставено или предадено, над квотата, както вече споменахме. Така определяната глоба се разпределя между производителите на краве мляко, които са превишили своята индивидуална квота, и се събира от тях в полза на държавния бюджет.

Така, производител на краве мляко, които е доставил на млекосъбирателни пунктове и млекопреработвателни предприятия, или е предал на крайните потребители повече краве мляко, отколкото са неговите индивидуални млечни квоти, ще бъде глобяван в размер на 27,83 евро за 100 кг краве мляко над квотата.

Когато производител на краве мляко не изпълнява или не може да изпълнява разпределената му индивидуална млечна квота, са възможни различни последици според европейското законодателство. На първо място важно е дали невъзможността е в рамките на една квотна година или продължава по-продължителен период от време.

В първия случай производителят на краве мляко може да поиска от съответната компетентна институция (най-често това е министерството на земеделието или специално създадена институция за управление на системата на млечни квоти в съответната държава) да му разреши да отдаде временно под наем тази част от своята индивидуална квота, която той не може да изпълни.

Искането за отдаване под наем и разрешението за това трябва да стане в рамките на текущата квотна година. Националното ни законодателство трябва да уреди подробно правилата за това временно отдаване на част от индивидуалната квота под наем.

Уредбата следва да включва изискванията, при които е допустимо такова отдаване под наем и условията, на които то трябва да отговаря, за да бъде разрешено. Важно е да се подчертае, че под наем може да се отдаде само част от индивидуалната квота и само за текущата квотна година.

Когато производителят на краве мляко не изпълни определената му индивидуална квота пред една квотна година с повече от 30 %, е възможно неговата индивидуална квота да бъде принудително намалена за следващите квотни години. Намалението може да засегне цялото количество на неизпълнение или определена част от него. Количеството, с което се намалява индивидуалната квота, се прехвърля в националния резерв.

Условията и начинът на принудително намаление на индивидуалната квота трябва да бъдат подробно определени в националното законодателство на съответната държава. Също така следва да бъде уредена и възможността при отпадане на причината за неизпълнение на индивидуалната квота, производителят на краве мляко да получи обратно част или цялото количество, с което му е била намалена индивидуалната квота.

Специална разпоредба в европейското законодателство съществува по отношение на случаите на непреодолима сила. В тези случай не е допустимо да се намалява индивидуалната квота. При временна невъзможност (например за още една квотна година) за неизпълнение на индивидуалната квота при много добре обосновани случай също е възможно да се избегне намаляването на индивидуалната квота. Преценката се прави от компетентната институция, натоварена с управлението на системата на млечни квоти.

Пълен опис на европейското и българското законодателство относно млечния сектор търсете ТУК.

Проектът включва планирана информационна кампания, насочена към повишаване на информираността на земеделските стопани, медиите и широката общественост в България по отношение на основните елементи на ОСП и нейната специална роля и мерки за развитие на селските райони. Вашите въпроси, мнения и предложения са добре дошли на нашата електронна поща за контакти с екипа на проекта: agency@strategma.bg.