ЕП ПОДКРЕПИ СЪЗДАВАНЕТО НА СИСТЕМА ЗА ОБМЕН НА ВИЗОВА ИНФОРМАЦИЯ

ЕП подкрепи регламента за създаване на системата VIS за обмяна на информация между държавите членки за визи за кратък престой и кандидатстване за визи от граждани на трети държави, които желаят да влязат в Шенгенската зона на ЕС. Текстът е резултат от споразумение със Съвета, така че законодателният процес приключва на първо четене, съобщават от пресслужбата на парламента.

Целта на Визовата информационна система (ВИС) е да усъвършенства изпълнението на "общата визова политика" и да предотврати случаите, когато един кандидат с отказ да влезе в една държава от Шенген, подава документи и получава виза от друга страна членка. Също така ВИС се създава за улесняване на идентифицирането на тези, които не отговарят на условията за влизане, престой или жителство в държава от Шенген, за по-лесно прилагане на регламента Дъблин II (за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата-членка, отговорна за разглеждане на молба за убежище, подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна) и за предотвратяване на заплахи за вътрешната сигурност на държавите-членки.

В системата ще се съхраняват биометрични данни (снимки и пръстови отпечатъци), име, адрес, професия на кандидата, дата и място на кандидатстването, както и всяко решение на държавата-членка, която отговаря за издаването, отказа, анулирането, отменянето или удължаването на визата. Биометричните данни ще се използват само при строго контролирани условия. Снимките няма да се използват за идентификация, защото на този етап няма техническа готовност.

В проекторегламента се казва, че отговорните власти от държавите членки и Европол също могат да имат достъп до Визовата информационна система в конкретни случаи, поискан с обосновано запитване в писмен вид, когато това може да допринесе за предотвратяването или разследването на терористични или други сериозни престъпления.

Трансферът на данни на трети страни или международни организации може да се осъществи само при изключителни и спешни случаи и със съгласието на държавата-членка, която е вкарала информацията в системата.

По време на преговорите Европейският парламент договори включването на параграф, който гласи, че "Всяка обработка на ВИС данни следва да е пропорционална на преследваните цели и необходима за изпълнение на задачите на компетентните органи". "Когато използват ВИС компетентните органи следва да гарантират, че човешкото достойнство и неприкосновеността на личността, чиито данни са поискани, са спазени и не се извършва дискриминация, основана на пол, раса, етнически произход, религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.", се казва в текста.

Освен това днес евродепутатите приеха предложението за решение на ЕК и Съвета за сключване на протокол към споразумението за партньорство и сътрудничество между държавите-членки на ЕС и Руската федерация, който да вземе предвид присъединяването на България и Румъния.

Това е необходимо, защото споразумението влезе в сила на 1 декември 1997 г. преди членството на двете държави в Съюза. Депутатите одобриха сключването на протокола по процедурата на консултация.

ЕП призова и за по-добри условия за наемане на работа за дейците на изкуството, които не работят само в родината си, но и в други страни от ЕС. Членовете на ЕП гласуваха за по-добро информиране на творците за това как могат да трансферират социалните си права и въвеждането на европейска електронна карта за социално осигуряване.

В доклада по собствена инициатива от Claire Gibault (АЛДЕ, Франция) се казва, че много творци в ЕС имат проблеми при работата си в други държави или при трансфера на социалните си права. Растящият брой международни копродукции води до по-голяма мобилност на творците и затова е необходимо да им се осигури по-ясна законодателна рамка за социалните им права.

Депутатите приканват "държавите-членки да изготвят или приложат правна и институционална рамка за подкрепа на творческата дейност, чрез предприемане на редица всеобхватни и последователни мерки в областта на трудовите договори, социалното осигуряване, здравното осигуряване, прякото и непряко данъчно облагане и осигуряването на съответствие с европейските правила".

Често творците не знаят какви са правата им в рамките на съществуващото европейско законодателство. Затова депутатите настоятелно призовават Комисията да изготви, в сътрудничество със съответния сектор, разбираем стандартен практически наръчник за дейците на изкуството в Европа и съответните административни органи, който да включва информация за всички разпоредби в областта на здравното осигуряване, безработицата и пенсионното осигуряване на национално и европейско равнище.

Те насърчават Комисията да стартира пилотен проект за експериментиране въвеждането на европейска електронна карта за социално осигуряване, предназначена за дейците на изкуството.

Членовете на ЕП смятат, че държавите-членки трябва да обърнат специално внимание на признаването на равнище Общност на дипломите и другите удостоверения, издавани от европейските консерватории, национални училища по изкуствата и други официално признати училища по сценични изкуства, за да се даде възможност на техните притежатели да работят и следват във всички държави-членки, в съответствие с Болонския процес.

Също така те приканват Комисията и държавите-членки да въведат „европейски професионален регистър" за дейците на изкуството, подобен на ЕВРОПАС, който да включва статута, естеството и последователната продължителност на договорите на дейците на изкуството, както и данни за техните работодатели или доставчиците на услуги, които ги наемат на работа.

ЕП припомня трудностите, с които се сблъскват творци от трети страни относно визи и разрешения за работа например от Русия или Бразилия. В тази връзка депутатите призовават ЕК да започне работа по изготвянето на правила на Общността в тази област, които биха могли да доведат до въвеждането на специална временна виза за дейците на изкуството от ЕС и от трети страни, както това вече се е случило в някои държави-членки.

ЕП прие изменение, че "би било желателно държавите-членки да проучат възможностите за предоставяне на допълнителна помощ за дейците на изкуството, наред с вече съществуващите мерки, като разгледат например възможността за налагане на удръжки върху използването за комерсиални цели на освободени от авторски права оригинални произведения и изпълненията им".