Europe.bg
  Home - European Parliament - Interactive - Radio broadcasts
  NAVIGATION
  My.Europe.bg
  User name:
  
  Password:
  
  
Registration
Forgotten password
What is my.Europe.bg
 
  Information
Sitemap
Contacts
Partners
Media partners
Download & Install
This version of Europe Gateway is outdated since April 25, 2014.

European Parliament / Interactive / Radio broadcasts

  • A+
  • A-
09-11-2008

Европейският парламент през погледа на медиите

Audio
Requires JavaScript and Adobe Flash Player.
Наясно ли са гражданите с работата на Европейския парламент и ефекта от нея в ежедневния им живот? Какво правят медиите за това информацията да достига до хората в достъпен за тях вид и да провокира интереса им? Съществува ли риск от „опасен флирт” между Европейския парламент и журналистите?

В София се проведе конференция “ 50 години Европейски парламент ”, финансирана от Генерална дирекция „Комуникации” на ЕП. Почетни патрони на форума, организиран от БТА в партньорство с БНТ, бяха председателят на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг и на Народното събрание Георги Пирински. Според Евелина Андреева, главен секретар на БТА, тази конференция е един добър пример за проект, възложен от Европейския парламент и изпълнен по правилата му, като отзивите от Брюксел са изцяло положителни. Събитието събра повече от 50 водещи журналисти от 12 страни от Югоизточна Европа. Разбират ли медиите европейската проблематика и отразяват ли я адекватно бе основният въпрос, по който участниците дискутираха.

„Начинът, по който се отразява европейската проблематика, не е разбираем за голяма част от гражданите, живеещи в Югоизточна Европа – обясни пред Радио България Евелина Андреева. – И ако социолозите ни дадоха статистика, според която все още регионът спада към еврооптимистите, това няма да продължава в бъдеще, ако ние – медиите и журналистите – не намерим подходящия език, на който хората да разбират това, което се случва в Европа. Това мнение изразиха не само представителите на медиите, но и политиците, които участваха в конференцията, българските евродепутати, както и други представители на Европейския парламент. БТА си направи труда да извади от българската преса само за последните десетина дни преди форума изрази, които се използват в информационни материали за ЕС. Например: абсорбционен капацитет, апликационна форма, рандеву клауза, европейски съмит и т.н. Всички тези думи са ясни само на журналистите и институциите, които ги използват. Затова се обединихме около мнението, че ние, медиите, сме тези, които трябва да преведем езика на институциите на нормален човешки език. Ние сме тези, които трябва да провокираме интереса на хората и да им покажем източниците, чрез които могат да се информират за ЕС. Като пример ще ви дам телевизии, които представиха на конференцията свои програми, свързани с европейската тематика. Албанците я представят предимно в новинарските си емисии и публицистични предавания, докато румънците са излъчвали по националната телевизия в продължение на месеци телевизионен сериал с най-известните си актьори, който е представял различните страни-членки на ЕС, програмите и политиките по разбираем, дори хумористичен начин. Сериалът е бил с изключително висок рейтинг. Що се отнася до българските журналисти, смятам, че българската медийна общност е активна, разбира необходимостта от превод на институционалния език и на този етап поне е наясно с посоката, в която трябва да върви. И накрая, искам да цитирам водещия български журналист от БНТ Бойко Василев, който периодично казваше „Нека да представяме Европа по-секси!”

“Изборите за Европейски парламент през юни 2009 г. са от изключително значение. Трябва да подобрим осведомеността на хората не само за ползата от Европейския съюз, но също и за необходимостта от висока избирателна активност, за това, че техният глас е важен”. Това заяви председателят на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг във видеообръщение към участниците в конференцията. Радио България направи кратка анкета с въпроса: “Смятате ли да гласувате и какво очаквате от медиите да ви разкажат за ЕП, така че да направите информиран избор?”

“Най-вероятно да – отговаря Мария Стоименова. – Зависи как ще бъде представена цялата информация и какво ще ни кажат за влиянието на този парламент, за да мога лично аз да преценя дали да участвам в избирането на кандидатите за европарламента. Може би най-важно е да знам повече за ролята на самия парламент, какво значение ще имат решенията му за нас, за България и за отделните българи, какво да очакваме от самите кандидати. Много е важно да не отидат там само заради преимуществата, които ще имат като евродепутати, но и да имат необходимите качества”.

“За да направя информиран избор – казва Калина Сотирова, - бих искала българските медии, не само националната телевизия и националното радио, но и печатните медии да представят българските кандидати като личности, с какво биха допринесли за България в ЕП. Бих гласувала за личности, а не за партии. Иначе не бих гласувала изобщо”.

Какво би искала да научиш за Европейския парламент и по какъв начин да бъде поднесено от медиите?

“Кой влияе върху процеса на взимане на решения – отговаря Калина. - Знаем, че България беше много критикувана за различни неща във вътрешната си политика. Как точно и на базата на какви експертни мнения са вземат в Европейския парламент тези решения.”

“Съжалявам, не съм много запозната по темата – казва Ели Георгиева. – Но ако в медиите има по-подробна информация как точно става гласуването за отделните партии и личностите, които ще представят, бих се информирала, за да направя някакъв избор. Определено би ми помогнала всякаква информация в медиите, за да знам повече”.

Би ли представлявала за теб интерес информация за самия Европейски парламент?

“Да, ако това ще влияе върху политиката и решенията, които се вземат и за България. Естествено, че всяка информация би била полезна”.

Тази година Европейският парламент обяви за първи път своя журналистическа награда. Номинирани бяха журналисти, които със своята работа са допринесли за по-доброто разбиране на актуални европейски теми, както и на работата на органите на Европейския съюз и на политиките на съюза. Наградите бяха раздадени в четири категории – преса, радио, телевизия и интернет. Журналистически журита в 27-те страни-членки определиха своите национални победители, които бяха представени в Брюксел на международното жури, което от своя страна определи победителите в отделните категории. Това са Кирстен Вьорнле от Германия и Волфганг Бьом от Австрия в категорията “Преса”. В категорията “Радио” победители са Мирчеа Раду Липован и Андреа Манзат от Румъния. В категорията “Телевизия” печелят Ширин Уилър от Великобритания и Ларс Фелдбале Петерсен от Дания, а Пете Пакаринен от Финландия се класира на първо място в категорията “Интернет”. Наградата на ЕП е дотирана с 5000 евро за всяка категория, което поражда въпроса, не е ли опасно една институция да "флиртува" с журналистите, отразяващи работата й. Шефът на прес-отдела в ЕП и координатор на проекта за журналистическата награда Йоанис Дармис, не споделя това мнение:

"Ние съвсем умишлено избрахме процедура, която да изключи европейските депутати от взимането на решение – подчертава Дармис. – Журитата в първата фаза на конкурса бяха съставени само от журналисти в съответната държава-членка на ЕС. А международното жури, което определи победителите, също се състоеше почти изцяло от журналисти – шест действащи журналисти и трима настоящи евродепутати, които са представители на журналистическото съсловие. Нашата цел бе да поощрим журналистика, която гледа отвън критично на работата на Европейския парламент и на другите органи на ЕС. За нас е много важно, работата на парламента да бъде критично наблюдавана и оценявана. С избора на тази процедура ние предотвратихме именно този "флирт", за който говорите", смята координаторът на проекта Йоанис Дармис.

Наградите бяха връчени на бляскава церемония на 17 октомври лично от председателя на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг, на която присъстваха всички 68 номинирани национални победители в конкурса. Награждаването бе предшествано от среща на млади журналисти от страните-членки на ЕС. Тази среща се провежда за втори път и събира над 200 млади колеги. Как възникна идеята Европарламентът да обяви своя журналистическа награда?

“Една от целите на този конкурс бе да подобрим комуникацията между институциите на ЕС и гражданското общество – пояснява Йоанис Дармис. –По наше мнение има недостиг на информация за това, какви дейности извършва Европейския парламент и какво е тяхното отношение към отделните граждани на Европа. Смятаме, че чрез наградата за журналистика ще допринесем за по-голям интерес към работата на парламента. Когато комуникацията между Европарламента и медиите е добра, тогава и връзката ни с отделните хора е добра. За това обявихме, че наградата се връчва на журналисти, които са допринесли за по-добрата информираност на европейските граждани относно общоевропейски проблеми и които чрез своята журналистическа работа са доближили европейските институции към хората. Мисля, че журито направи много добър избор."

А сега – поглед към нашата съседка Румъния, която заедно с България стана член на ЕС на 1 януари 2007 г. Какво е отношението на общественото мнение в Румъния към работата на Европейския парламент? Случва ли се да се злоупотребява с ЕС, за да се намират оправдания за неуспехи на национално ниво? По телефона разговаряме с журналистката Магда Крисан от ТВ Реалитатеа.

“Всичко свързано с ЕС остава на заден план пред проблемите, които трябва да решим на национално ниво – казва тя. – Бедност, безработица и пр., всичко това е на дневен ред. Защото тези проблеми са част от ежедневието на хората, на обикновените граждани. Да, това вероятно не е добре, защото ние не знаем , не си даваме сметка всъщност какво означават европейските институции. За нас техните планове са като добро обещание. За нас ЕС е нещо като обещание за по-добър живот. Но липсва информация за него”.

Според скорошен сондаж на European Values Study, в България доверието към политиците е изключително ниско. Затова пък Европейската комисия е сред институциите, които се радват на високо обществено доверие. Според Магда Крисан и ситуацията в Румъния е подобна. “На първо място хората вярват на Православната църква, на армията и на дъното на общественото доверие у нас са политицит”, посочва тя.

Каква ще е активността на изборите за Европарламент догодина, ще отидат ли румънците до урните или ще предпочетат да си останат в къщи?

“Участието на предишните избори беше около 30%. Така че това не е достатъчно. Румънците не се интересуват от проблемите, свързани с Европа – смята Магда Крисан. – Не виждам никакъв интерес от страна на румънците, с изключение на някои по-практични страни от членството ни като например европейските фондове. Но като цяло те не се интересуват от европейската политика или например от мерките за предотвратяване на климатичните промени. Когато става дума за отпускане на средства – това ги засяга, но иначе нищо друго! Освен това липсва информация за дейността на Европейския парламент, както и за предстоящите парламентарни избори. Така че дори не знам колко румънци въобще знаят, че догодина предстоят европейски избори.”

А сега да се насочим към Хърватия. Тя все още е в процес на преговори за членство в ЕС. “Преговорите за присъединяването ни към ЕС не вървят с желаните темпове”, смята Морана Петричич – редактор в загребското Радио 101.

“Според проучване на Евробарометър, публикувано през тази пролет, едва 32 % от хърватите са положително настроени към ЕС – обяснява тя. – Докато цели 26 % от тях имат отрицателно отношение към ЕС. Най-голям е броят – 40 на сто, на онези, които се двоумят по отношение на Съюза. А причината за тези противоречиви резултати е една. И тя е, че според голяма част от гражданите ситуацията в страната ни не е никак благоприятна. От друга страна положението в България и Румъния не е по-различно, въпреки че тези две държави вече са пълноправни членове на ЕС. И това прави впечатление на хората у нас. Освен това много хора в Хърватия се опасяват, че присъединяването ни към ЕС ще доведе до загуба на нашата идентичност, ценности и национални традиции. Относно общественото мнение за Европейския парламент мога да кажа, че Ханс Свобода, който е докладчик на Европейския парламент за Хърватия, е изключително уважаван от местните медии, включително и от нашата, но често неразбран от обикновените хора, които често обвиняват Брюксел за липса на обективност в критиките му относно положението в нашата страна”.

В началото споменахме конференцията „50 години Европейски парламент”, проведена в София. Информираме ви, че предстои публикуването на аудиозапис от дискусиите на специализирания сайт http://parliament.europe.bg А в следващото предаване темата е финансовата криза в света и реакцията на Европа.

Тази рубрика се излъчва от Радио България, РФИ-Румъния и Ивлин радио – Франция по проект: „Сега – взаимодействаме с Европейския парламент”, изпълняван от Европейския институт с финансовата подкрепа на Генерална дирекция „Комуникация” на Европейския парламент. Вашите въпроси, коментари и предложения са добре дошли в нашата редакция, както и на електронния адрес info@europe.bg За повече подробности вижте уебсайта http://parliament.europe.bg

Мая Пеловска
Румяна Цветкова
Весела Владкова
Венета Николова


Interactive
Radio broadcasts
Video
Audio


 
Заедно
In advance
 
 
 
    More 
In advance
 
 
 
    More 
Interviews
 
 
 
    More 
Bulgaria-destined funds
 
 
 
    More 
NEWEST ON EUROPE.BG
 
 
 
    More 
Month focus
 
 
    More 

Project of European Institute | Centre for policy modernisation | Institute for European Policy EUROPEUM |
| Privacy Policy | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
The information system was realized with financal support of OSI and OSF - Sofia
The Project is co-financed by the European Commission. The Information contained in this publication/site does not necessarily represent the position or opinion of the European Commission.