СЛОВЕНИЯ ПОСРЕЩА ПЪРВИТЕ СИ ГОСТИ КАТО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕС

Първото събитие от програмата й е откриването но Годината на междукултурния диалог, последвана от среща на ЕК и правителството. Авторитетното електронно издание EUobserver коментира, че страната, която е първата от новоприетите държави-членки в ЕС, поема тежки политически задачи по време на своето председателство.

Само три години след присъединяването си към ЕС, Словения председателства 27-течленния блок. Любляна е третата от тройката държави, заедно с Германия и Португалия, която ще довърши общата им програма. Два от основните акценти на словенското председателство са решаването на въпроса за бъдещето на Косово и определянето на мерки за увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници, пише EUobserver.

Любляна ще посрещне първите си гости като председател на ЕС на 7 януари, когато се открива Европейската година на междукултурния диалог. Събитието се организира съвместно с ЕК и включва международна конференция и официална церемония. На 8 януари в Брдо ще пристигне и ЕК в пълния си състав. Европейската комисия и словенското правителство ще обсъдят изпълнението на амбициозната програма на председателството. Словенският премиер Янез Янша вече представи програмата на председателя на ЕК Жозе Мануел Дурау Барозу през ноември

Словения очаква да е домакин на около 150 срещи, включително и 14 срещи на министри, от около хиляда събрания на европейски представители провеждащи се за половин година. Останалите ще се проведат в Брюксел и Люксембург. Словения смята да изразходва 60 млн. евро за председателството, включително и за строежа на конгресния център в Брдо, открит през декември. Замъкът „Бърдо при Крань", една от резиденциите на бившия югославски лидер маршал Тито, ще бъде сцена на повечето европейски срещи в Словения, по времето на ротационното председателство на страната, съобщи по-рано АФП.

Сред приоритетите на словенското председателство, освен борбата с промените в климата, са и ефективното прилагане на Лисабонската стратегия по отношение на заетостта, както вече съобщи Портал ЕВРОПА. Новият цикъл мерки ще бъдат обсъдени на срещата на европейските лидери на 23 март 2008 г. Словения обяви, че ще работи и за продължаване на интеграцията към Западните Балкани и ратификацията на Лисабонския договор.

На Словения й предстои сериозна работа по дипломацията за бъдещето на Косово. Дали и каква ще бъде независимостта на Косово вероятно ще се реши след изборите за президент на Сърбия на 20 януари с балотаж на 3 февруари. През декември косовските власти намекнаха, че ще изчакат дотогава, преди да обявят едностранно независимост. Бъдещето на Косово и разширяването на ЕС към Западните Балкани вероятно ще бъде във фокуса на вниманието и на срещата на върха на европейските лидери в края на словенското председателство през юни.

Другият акцент в програмата на Любляна като председател на ЕС е борбата с промените в климата и гарантирането на енергийната сигурност на съюза. По време на германското председателство през първата половина на 2007 г. Европейският съюз взе решение да постави задължителни цели за намаляване на емисиите парникови газове до 2020 г. Очаква се на 12 януари ЕК да представи законодателните мерки, с които трябва да се съобрази всяка държава-членка. Цел на Словения е и да спомогне за това до 2009 г. да се приеме ново Споразумение от Киото, така че договорът да бъде одобрен до 2012 г.