Europe.bg
  Page d’accueil - Actualités - Analyses
  NAVIGATION
  My.Europe.bg
  Utilisateur:
  
  Mot de passe:
  
  
Registration
Mot de passe oublié
Europe.bg, c'est quoi?
 
  Information
Plan du site
Contacts
Partenaires
Partenaires média
This version of Europe Gateway is outdated since April 25, 2014.

Actualités / Analyses

RSS
  • A+
  • A-
23-07-2008

Юли 2008 vs. февруари 2008: къде сме? Днешният спрямо предишния доклад на ЕК за България

Портал ЕВРОПА предлага сравнение в табличен вид по основните индикативни показатели между сегашния доклад и предишния - от месец февруари. В очакване на окончателния текст, ви припомняме и съдържанието на черновата на доклада за правосъдието и вътрешните работи, съдържанието на черновата на доклада за еврофондовете и начина, по който те се управляват у нас, както и сравнение на изводите за България и за Румъния на базата на черновите.

Таблица *

Необходими индикативни показатели, които България трябва да постигне (решение на ЕК от 13 декември 2006 г.)

Заключения на ЕК от Доклада от 23 юли 2008 г. относно напредъка на България по съпътстващите мерки след присъединяването

Заключения на ЕК от Доклада от 4 февруари 2008 г. относно напредъка на България по съпътстващите мерки след присъединяването

1-ви индикативен показател: Приемане на изменения в конституцията, които премахват всички двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.

България е постигнала напредък с гласуваните промени в Конституцията, новия Закон за съдебната система и създаването на Инспектората към ВСС. Към момента няма изгледи Инспекторатът да е дал приоритет на корупционните практики сред магистратите. До края на май са проведени само две проверки за евентуална корупция.

Усилията на България в реформирането на правната рамка на съдебната продължават да показват напредък. В Плана за действие по показателите за напредък, предложените действия по този показател са подробни и надеждни.

2-ри индикативен показател: Гарантиране на по-прозрачен и ефективен съдебен процес чрез приемане и прилагане на нов закон за съдебната власт и на нов граждански процесуален кодекс. Докладване за въздействието на тези нови закони и на наказателно-процесуалния кодекс и административния процесуален кодекс, преди всичко върху досъдебната фаза.

В България напредъкът е предимно по гражданските и административните дела. Много малко съдилища изпълняват изискванията на закона за съдебната власт да публикуват решенията си. Има загриженост дали магистратите са достатъчно подготвени да прилагат новия ГПК. На новия министър на вътрешните работи му беше възложено да проведе важни реформи в МВР след скандал, в който беше замесен неговия предшественик и висши полицаи, подозирани, че са предали поверителна информация на членове на организираната престъпност и са поддържали връзка с тях. Реформите в МВР са наложителни. Официалната статистика показва, че броят на разкритите престъпления от полицията е намалял през 2007 г. в сравнение с двете предишни години. МВР трябва да вложи повече в кадри чрез по-добро обучение и по-високи заплати. Отново се повдига въпросът за ролята и мястото на следователите. Всяко разширяване на правомощията на следователите ще противоречи на ангажимента на България да ограничи техните правомощия, ангажимент, поет още преди присъединяването на страната към ЕС. ДАНС трябва да бъде подложена на по-ефективен парламентарен контрол, за да е налице отчетност. Необходимо е в закон да бъдат изяснени следователските функции на ДАНС и да се прекрати практиката на делегация на правомощия по разследванията. Няма единно мнение сред българските власти коя точно институция трябва технически да контролира специалните разузнавателни средства. Невъзможно е да се оцени напредъкът на базата на проектозакони. Необходими са конкретни резултати.
България продължава да показва напредък в подобряването на прозрачността на съдебния процес. Дейностите в Плана за действие по показателите за напредък са подробни и надеждни.

3-ти индикативен показател: Продължаване на реформата на съдебната власт с цел нарастване на професионализма, отчетността и ефективността. Оценяване на въздействието на тази реформа и публикуване на резултатите всяка година.

Българските власти докладваха за 9 процеса срещу магистрани през първите 5 месеца на 2008 г., в сравнение със 17 за цялата 2007-ма. Това е слаб резултат, имайки предвид, че в България има 1821 професионални съдии, 1558 прокурори и 564 следователи. Броят и видът на санкциите, налагани от ВСС, са ограничени.


Наблюдава се продължаващ напредък в повишаването на отчетността, професионализма и ефективността на съдебната власт в България. Дейностите в Плана за действие по показателите за напредък са подробни и надеждни.

4-ти индикативен показател: Провеждане и докладване за професионални и надпартийни разследвания по обвинения в корупция на високо равнище. Докладване за вътрешни проверки на публичните институции и за огласяване на имуществото на високопоставени длъжностни лица.

България е посочила, че през първите 5 месеца на 2008 година са започнали 13 досъдебни производства срещу 14 души, които са или чиновници или хора с имунитет. /За 2007 година са разследвани 15 души, 10 от които магистрати./ За същия период са внесе 4 обвинителни акта и е произнесена само 1 присъда /през 2007 има 7 присъди, нито една срещу магистрат/. Необходима са сериозни усилия и политическа воля за изкореняване на корупцията по високите етажи на властта, полиция и съдебна система. Създаването на ДАНС е стъпка в правилната посока. Сметната палата е проверила имуществото на политическите партии. През 2007 те са 359, през 2008 – 376. През 2007 г. 253 партии не са подавали данъчни декларации на време, през 2008-ма те са 211. Имало е 201 административни производства срещу партии, накрая 25 от партиите са осъдени да платят. Недостатъчният кадрови потенциал на Сметната палата прави невъзможно провеждането на разследвания на партийното имущество. Контролът на финансирането на политическите партии е проблем. Много голям е процентът на партиите, нарушаващи правилата.

България трябва да наблегне особено на усилията си в борбата с корупцията на високо равнище. В Плана за действие по показателите за напредък липсват ясни цели и съдържателни индикатори за отчитане на резултатите. Предложените мерки не отразяват онази степен на ангажираност, каквато е необходима за ефективно справяне с проблемите.

5-ти индикативен показател: Вземане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното управление

България успешно засили усилията за борба с корупцията по границите. Решението да се затворят безмитните магазини и бензиностанции се посочва от България като едно от най-големите й постижения. Остават обаче проблемите с други области като образование и здравеопазване и купуване на гласове на избори. От 294 регистрирани случаи на купуване на гласове само 17 досъдебни производства са започнати и всичко това свърши с една глоба от 1000 лева. Към леките и неефективни присъди се добавя и отказът проблемът да бъде признат. Другите области, изложени на риск от корупция са обществените поръчки, концесиите, приватизация, публично-частни партньорства, замените на земи и гори.
България трябва да се активизира в борбата с корупцията в местните власти и в чувствителни сектори като здравеопазването и образованието. В Плана за действие по показателите за напредък липсват ясни цели и съдържателни индикатори за отчитане на резултатите. Предложените мерки не отразяват онази степен на ангажираност, каквато е необходима за ефективно справяне с проблемите.

6-ти индикативен показател: Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, прането на пари, както и върху системното конфискуване на имуществото на престъпниците. Докладване за нови и текущи разследвания, повдигнати обвинения и присъди в тези области.

Много малък реален напредък. Нисък брой на дела за организирана престъпност. КУИППД /Комисията „Кушлев”/ има право да работи само върху случаи за над 60 хиляди лева, прекалено висок праг за икономическата ситуация в България. Съдебните процедури са бавни, а КУППД е твърде неефективно. За организирана престъпност България е дала следните данни за последните 5 месеца: започнати 48 досъдебни производства /101 през 2007/, завършени 30 досъдебни производства, 132 обвинения /316 през 2007/ и 60 осъдени. Като цяло няма напредък в разследванията, обвинението и процесите срещу членове на организираната престъпност. Само по два случая от високите етажи на властта има напредък след доклада на ЕК от февруари. Процентът на делата, върнати на прокуратурата от съдилищата е повишен в сравнение с 2006 г. Броят на присъдите е малък. През последните 6 години има внесени само 27 обвинения за прани на пари. До май 2008 българските съдилища са издали само 14 осъдителни присъди за пране на пари. От март 2006 до май 2008 съдилищата са издали решения за конфискации в размер на 500 000 лева, 500 000 евро и 35 000 щатски долара. Сериозен проблем са малките суми на конфискуваното. Това означава, че големите престъпници не се разследват.
България трябва да наблегне особено на усилията си в борбата с организираната престъпност. В Плана за действие по показателите за напредък липсват ясни цели и съдържателни индикатори за отчитане на резултатите. Предложените мерки не отразяват онази степен на ангажираност, каквато е необходима за ефективно справяне с проблемите.

*Бележка на редакцията: Заключенията от доклада от 23 юли засега (10.30 ч., 23.07.2008 г.) са от предварителното съобщение, изтекло по медиите, цитиращо кореспонденцията на БНТ от Брюксел. След оповестяване на окончателния текст на доклада таблицата ще бъде актуализирана.

ЕК отнема акредитациите на Националното звено за финансиране и договаряне към МФ и на агенция ФАР към регионално министерство. Други агенции не са засегнати. Националният ръководител ще трябва да анализира слабостите в работата на засегнатите звена, да предложи поправителни мерки, да осигури още експерти, да докладва за случаите на конфликт на интереси. ЕК предлага на Съвета на министрите да отмени предпазната клауза, наложени на България в областта на авиацията. Въпросът ще бъде обсъден на Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи на 25 – ти юли. Очаква се решението за премахване на клаузата да бъде взето в началото на септември.

Това се казва в прескомюнике на Европейската комисия.



Actualités
Actualités
Analyses
Interviews


 
Заедно
Evénements à venir
 
 
 
    Encore 
Interviews
 
 
 
    Encore 
Articles récents
 
    Encore 

Projet de Institut européen | Centre de modernisation des politiques | Institut des politiques européennes |
| Protections des données privés | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Le système d'information est réalisé grace au soutien financier de Institut Société ouverte et Fondation Société ouverte - Sofia