Министър-председателят: някои съображения

Тезиси на министър-председателя на Република България Сергей Станишев във връзка с някои решения на Европейската комисия, някои характеристики на масовата информация и за професионалните качества на някои европейски финансови министри.

За някои решения на ЕК

Трябва да се знаят няколко неща във връзка с това решение, искам да подчертая – не на Европейската комисия, а на ГД „Разширяване”, на еврокомисаря по разширяването – г-н Оли Рен. Първо, от самото начало шансовете ни бяха много високи. Имахме два пътя. Единият да кажем – нека да изпием горчивата чаша докрай сега през лятото. Вторият вариант беше - да мобилизираме максимално усилия да се възстановят акредитациите на двете агенции, като задачата ни в началото беше много трудна и това никой не го е крил.

Това, което ме смущава, са различните сигнали, които получавахме до този момент, защото, когато идваха европейски експерти, по-скоро даваха положителни знаци и високи оценки за това, какво е направено за няколко месеца, за много кратък период. Затова е толкова разочароващо решението за мнозина, които се ангажираха лично с много труд, с много усилия, за да променят нещата към по-добро. Ясно е, че имаше проблеми. Трябваше много работа и ни даваха сигнали, че вървим в правилната посока.

Освен това, решението е особено неприятно за България в ситуация, в която целият ЕС е във финансова и икономическа криза. Редица държави се обръщат за директна финансова помощ и я получават без условия. България заради разумната икономическа, финансова, фискална политика не отправя такова искане, не искаме пари на европейските данъкоплатци за да стабилизират нашата финансова система, защото имаме наш натрупан резерв, който за три години се увеличи двойно. В този политически контекст такова решение струва ми се, не отговаря на принципа на солидарността в ЕС.

 

 

 

Персонална отговорност винаги всички министри, заместник-министри, администратори трябва да са готови да носят. Но дейността на всеки един от правителството се оценява по комплексната оценка.

 

Щрих: Eurostat, статистика: България е с най-ниската минимална работна заплата от всички държави в ЕС: 220 лв. (112 евро), спрямо 137 евро в Румъния и 1610 евро в Люксембург.  

Сега, ако трябва да бъдем обективни например, половината министри на финансите в Европейския съюз би трябвало да си тръгнат заради финансовата криза. В България не.

 

 

Усилията, които бяха положени, не са напразни, защото бяха променяни и законодателни актове, бяха правени персонални промени, промениха се и редица структури и начина на реализация на работата. Това е добре и полезно за работата оттук нататък.

 

Щрих: министърът на правосъдието Миглена Тачева: Понякога не може да се разбере какви са очакванията на ЕК към България. Законодателството у нас е в пълно съответствие с европейските стандарти. Съдебната система приключва вече по-голямата част от случаите до две години, има дела за корупция и злоупотреби по еврофондове. Вече има и присъди за корупция и злоупотреби с еврофондове. Работата на прокурори и съдии под натиск не е препоръчителна. Ако и в останалите страни от ЕС действаше мониторингов механизъм, и там щяха да се очертаят сериозни проблеми. Сътрудничеството не е само да сочиш някой в ъгъла и да го притискаш в ъгъла. Към този момент все още си мисля, че има баланс надявам се, да не прескочим тази граница на взаимодействие и сътрудничество.

 

Нищо няма да ни отклони от усилията и от пътя да повишаваме ефективността на българските структури, администрация, управляващи органи, които имат отговорността да работят с европейски фондове. Затова поетапно още ще се разширяват правомощията на вицепремиера Плугчиева.

 

Ще има и допълнителни организационни действия.

Вече има конкретни предложения от работната група, формирана с решение на съвета на коалицията, за поетапната промяна и в структурите, и в начина на управление на еврофондовете.

Тези промени трябва да се предприемат поетапно, така че да не се получат сътресения и да не се блокира работата.

 

За някои аспекти на масовата информация и средствата за масова информация

Материалите, публикувани в чуждестранни медии и създаващи негативен образ на България, не са журналистическо разследване, а поръчка от прекия началник на медията. Правителството трябва да направи много повече за изграждането на един позитивен образ на страната. В статиите се цитират данни от преди 10 години и представителите от опозицията са все едни и същи лица.

/от парламентарната трибуна/ За някои аспекти на образа на Републиката

Политиката на българското правителство за изграждане на позитивен публичен образ на страната по най-простия и честен начин може да бъде определена с няколко думи – истина, прозрачност и настояване за обективност и безпристрастност. Правителството никога не е прикривало, няма намерение и в бъдеще да прикрива слабостите, когато те са налице. Няма обаче да се примирим, когато достиженията на страната, извършените реформи, икономическият растеж и процесът на модернизиране на България не биват оценявани по достойнство. Нито пък ще приемем съществуващите слабости, пропуски, дори нарушенията да бъдат изкривявани до гигантски размери. Положителният образ на една държава се създава в продължителен период – не е въпрос на 2-3 месеца или 2-3 позитивни интервюта или визити. Трябва да се изпращат последователни, обективни, разбираеми и честни послания – а това е нещо, което не всички политически субекти у нас правят. Манипулативното боравене с факти, жонглирането с полуистини и шумното лепене на етикети – с цел компрометиране на политическия опонент, по никакъв начин не работи за позитивния образ на България.

 

Подборът е изготвен по материали на Агенция „Фокус” и други медии, както и интернет-страницата на Министерския съвет на Р. България.