Кризата „не помага” за консенсуса между евроскептиците в Централна и Източна Европа
По материал на EurActiv Глобалната икономическа криза, която сериозно засегна Централна и Източна Европа, изглежда не е засилила позициите на различните крайни и евроскептични политически групи там, показа преглед на „EurActiv" в региона.
Едва десет седмици преди европейските избори и въпреки множеството проблеми, причинени от икономическата рецесия, и свързаното с нея изтичане на капитал, политическият пейзаж в страните от Централна и Източна Европа показва застой, дори низходяща тенденция в подкрепата за крайно десните, крайно левите, националистки и антиевропейски сили.
След 5 години на членство в ЕС подкрепата за евроскептиците в Полша, най-голямата страна-членка в Централна и Източна Европа, значително е намаляла. В Румъния, втората по размер страна в региона, скорошните избори оставиха крайните сили без представителство в националния парламент.
Вдъхновени от външни политически фактори като ирландското движение „Либертас", мобилизацията против Лисабонският договор не успява да набере сили в много страни от региона като България, Румъния и дори Унгария, където изглежда обществеността на се интересува особено от подробностите по новия договор за ЕС. Такава мобилизация очевидно дава някакви, макар и ограничени резултати, в Полша и Словакия.
България
Избирателните листи на екстремистите от "Атака" най-вероятно ще бъдат водени от настоящите евродепутати от политическата партия, каза скоро представителят на партията в ЕП Димитър Стоянов. Скорошни запитвания посочват, че около 9% от гласоподавателите ще подкрепят "Атака" на предстоящите европейски избори, както и на парламентарните избори, които ще се състоят няколко седмици по-късно.
Стоянов стана известен в Европейския парламент преди две години, като изпрати на всички депутати от Европейския парламент писмо по електронната поща, което атакува Ливия Ярока, унгарски евродепутат от ромски произход и „Евродепутат на годината".
Имейлът на Стоянов обяснява, че в неговата страна живеят „най-хубавите цигани" и че за всеки заинтересован, той може да посочи откъде може да се купи дванадесетгодишни цигански булки за „до 5000 евро". Сигурно е, че Стоянов че остане в челните места на листата на партията, защото водачът на "Атака", Волен Сидеров, му е втори баща.
Според цитат във вестник „Дневник", социологът Юрий Асланов е направил прогноза, че навярно единствените български партии, които ще си извоюват представителство в Европейския парламент са БСП (като член на групата на ПЕС), ГЕРБ(свързван с ЕНП-ЕД); ДПС (част от АЛДЕ) и "Атака".
Румъния
Водачът на ултранационалистката партия "Велика Румъния" Корнелиу Вадим Тудор обяви, че ще оглави листата на партията си за парламентарните избори, След като спечелиха 20% от гласовете при националните парламентарни избори през 2000, партията значително намали влиянието си и дори не успя да си извоюва място в парламента на страната.
Чехия
В Чехия, където Лисабонският договор все още е в Сената, казусът може да "събере" политически сили като комунистите и суверенистите. Крайнолявата Комунистическа партия на Бохемия и Моравия е единствената крайна политическа сила, за която се очаква да спечели няколко места в ЕП през юни.
Появата на евроскептични партии в страната е реакция от призива на президента Клаус за създаване на нова политическа сила. В началото на март Клаус призова различните евроскептични партии в страната да работят заедно, за да имат шанс да си извоюват места в парламента.
Полша
В Полша за представителство в парламента ще се борят Лигата на полските семейства, партията "Закон и справедливост", и новорегистрираният клон на Либертас в страната.
Унгария
В Унгария най-изявените представители на крайните политически сили е Унгарска гвардия - крайнодясно националистически и парламентарно движение. Съдът в Будапеща реши през декември миналата година, че организацията трябва да бъде разпусната. От Гвардията обжалват съдебното решение.
Словакия
Нито една словашка партия не предлага алтернатива на членството в ЕС. Единствената партия, която отправя критики към Съюза и се противопоставя на ратификацията на Лисабонския договор е Християндемократическото движение, което обаче членува в про-лисабонската група на ЕНП-ЕД.
Основателят на Либертас Деклан Ганли обяви през февруари плановете си да основе „Либертас Словакия", но движението все още не е регистрирано като няма и официални кандидати.