ЕК прие строги мерки за управление на икономиката в ЕС

Европейската комисия прие законодателен пакет за засилване на управлението на икономиката в еврозоната и в ЕС. Това е най-съществената стъпка в тази насока от създаването на Икономическия и паричен съюз насам, съобщава европейската информационна служба Рапид.

Мерките са насочени към разширяване и засилване на надзора на фискалните и макроикономическите политики, както и на структурните реформи. За държавите-членки в нарушение се предвиждат нови принудителни механизми. Неотдавна приетото „европейско полугодие" ще интегрира всички нови и изменени надзорни процедури в рамките на единна, пълна и ефикасна икономическа политика.

Законодателният пакет е резултат от интензивна подготвителна работа и консултации с множество заинтересовани страни, сред които работната група по управление на икономиката, председателствана от Херман ван Ромпьой, председател на Европейския съвет. Мерките са в съответствие с Договора от Лисабон.

Пакетът се състои от шест отделни законодателни акта: четири предложения в областта на фискалната политика, включително широкообхватна реформа на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), и два нови регламента, визиращи установяването и ефективното преодоляване на оформящите се макроикономически дисбаланси в еврозоната и ЕС.

Регламент за изменение на правната основа на превантивните мерки на Пакта за стабилност и растеж (Регламент № 1466/97)

За държавите-членки от еврозоната промените ще засилят принудителните механизми и ще ограничат свободата на действие при налагането на санкции. С други думи, ПСР ще бъде в по-голяма степен „основан на точни правила", като санкциите ще бъдат обичайна и предвидима последица за държавите-членки, които нарушават задълженията си.

Целта на превантивните мерки е да се гарантира провеждането от държавите-членки на ЕС на благоразумна фискална политика при благоприятна икономическа конюнктура, така че да се натрупат необходимите за периодите на неблагоприятна конюнктура резерви. В случай че дадена държава-членка от еврозоната значително се отклони от принципите на благоразумната фискална политика, Комисията би могла да отправи предупреждение.

Регламент за изменение на правната основа на корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж (Регламент № 1467/97

Корективните мерки на ПСР са насочени към недопускането на груби грешки в бюджетната политика. Регламентът е изменен така, че при решенията във връзка с процедурата при прекомерен дефицит динамиката на дълга да бъде предмет на по-стриктно наблюдение и с еднаква степен на значимост с динамиката на бюджетния дефицит. Държавите-членки, чийто дълг надвишава 60 % от БВП, следва да предприемат стъпки за намаляването му със задоволителен темп, определен като 1/20 от разликата с 60 %-ния праг през трите предходни години.

Регламент за ефективното прилагане на бюджетния надзор в еврозоната:

Промените в превантивната и корективната част на ПСР са подкрепени от нов набор от прогресивни финансови санкции за държавите-членки от еврозоната. По отношение на превантивната част - значително отклонение от благоразумната фискална политика ще води до налагането на лихвоносен депозит. По отношение на корективната част - при решение за наличие на прекомерен дефицит в дадена държава-членка, тази държава ще трябва да направи нелихвоносен депозит в размер на 0,2 % от БВП. В случай на несъблюдаване на препоръката за коригиране на прекомерния дефицит, този депозит може да бъде превърнат в глоба.

За осигуряване на прилагането на мерките, при налагането на посочените санкции е предвиден „механизъм за обратно гласуване". Това означава, че предложението на Комисията за налагане на санкция ще се счита за прието, освен ако Съветът не го отмени с квалифицирано мнозинство. Лихвите по депозитите и глобите ще бъдат разпределяни сред държавите-членки от еврозоната, които не са нито в ситуация на прекомерен дефицит, нито на прекомерни дисбаланси.
Тези промени са замислени така, че да улесняват евентуалното преминаване към свързана с бюджета на ЕС система за прилагане, както е предвидено в съобщението на Комисията от 30 юни.

Нова директива относно изискванията за бюджетната рамка на държавите-членки:

Поради факта, че провеждането на фискална политика е децентрализирано, изключително съществено е целите на ПСР да бъдат интегрирани в националните бюджетни рамки - наборът от елементи, образуващи основата на националното управление на бюджета (счетоводните системи, статистическите данни, прогнозните методики, бюджетните правила и процедури, както и връзките по отношение на бюджета с останалите органи като местните или регионални власти). В директивата се предвижда набор от минимални изисквания, които държавите-членки ще трябва да спазват.

Нов регламент за предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси:

Процедурата при прекомерни дисбаланси (ППДИ) е нов елемент на икономическата надзорна рамка на ЕС. В нея се включва редовно оценяване на рисковете от дисбаланси, извършвано въз основа на набор от икономически показатели. На тази база Комисията може да предприема задълбочени прегледи при изложените на риск държави-членки с оглед установяване на съществуващите проблеми. По отношение на държавите-членки със сериозни дисбаланси или с такива, които излагат на риск функционирането на Икономическия и паричен съюз, Съветът може да приеме препоръки и да открие „процедура при прекомерни дисбаланси (ППДИ)".

Държавата-членка, за която е в сила такава процедура, ще трябва да представи план за корективни действия, който ще бъде проучен от Съвета и в който ще се съдържа краен срок за предприемането на корективните действия. Държава-членка от еврозоната, която нееднократно не пристъпва към корективни действия, подлежи на санкциониране.

 Регламент относно изпълнителните мерките за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната:

По същия начин както във фискалната област, ако държава-членка от еврозоната не предприеме действия в съответствие с препоръките на Съвета във връзка с ППДИ, тя ще трябва да плаща годишна глоба в размер на 0,1 % от БВП. Глобата може да бъде отменена само с гласуване с квалифицирано мнозинство (вж. механизма за „обратно гласуване" по-горе) на държавите-членки от еврозоната.

Това предложение ще бъде разгледано от Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет. Комисията призовава всички страни да положат усилия за бързото приемане на изложените предложения.