Приоритети на България в реформата на Общата селскостопанска политика

Броени часове преди европейският комисар по земеделие и развитие на селските райони Дачиан Чиолош да обяви предложенията на Комисията за реформи в политиката, Портал ЕВРОПА представя накратко българските приоритети, заявени от Министерство на земеделието и храните.

Комисар Чиолош ще представи Съобщението на Европейската комисия: „Общата селскостопанска политика през 2020 година: подготовка за бъдещите предизвикателства в областта на хранителното снабдяване, природните ресурси и териториалния баланс".

България вече декларира няколко приоритета в новата ОСП. През последните няколко седмици заместник-министърът на земеделието и храните д-р Цветан Димитров формулира няколко основни цели, по които страната ни търси или има съюзници в лицето на останалите държави-членки на ЕС от последната вълна на присъединяване - 2004 и 2007 г.

България настоява за запазването на структурата на ОСП с два стълба. „Националната позиция на страната ни по бъдещето на ОСП е, че бюджетът трябва да бъде в размер, не по-малък от настоящия, като бъде запазена досегашната структура на първи и втори стълб, съответно директни плащания и развитие на селските райони. Особено важно е и по-нататъшното опростяване и облекчаване законодателството и административните процедури", каза Димитров.

Първи стълб на ОСП - директни плащания

Идеята, около която е постигнат консенсус от страните от Вишеградската четворка, България и Румъния, е за продължаване възможността за прилагане на Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/. Тя се прилага при новоприсъединените държави-членки, докато в в т.нар. „стари" страни от ЕС директните плащания се извършват по Схемата за единни плащания.

Кои са предимствата на СЕПП?

България настоява бъдещите директни плащания да бъдат целеви и обвързани с предоставяне на определени услуги на обществото. При СЕПП плащането се определя на хектар ползвана земеделска площ и не е обвързано със земеделска продукция или брой отглеждани селскостопански животни. Общата сума на директните плащания за страната (получена при преговорите за членство) се разделя на допустимата за подпомагане използвана земеделска земя. България, така както и останалите нови страни-членки, има право да доплащане от националния бюджет към директните плащания.

Схемата за плащане на единица площ от присъединяването на страните към ЕС. Минималната площ за подпомагане на стопанство е от 0,3 до 1 ха, като всяка страна-членка взема решение за точния размер. За получаване на плащане земята трябва да се поддържа в добро земеделско състояние и да се опазва околната среда.

След изтичане на определения в законодателството период за прилагане на СЕПП би трябвало да се премине към Схемата за единно плащане на стопанство (СЕП).

Защо „не" на СЕП?

За да може да се възползва от Схемата за единно плащане, земеделският производител се нуждае от права на плащане. Тези права се изчисляват въз основа на получените плащания през референтния период (исторически модел) или въз основа на броя хектари, с които е разполагал земеделският производител през първата година от прилагането на схемата за единно плащане (регионален модел). Прилагането на Схемите за единно плащане има два модела :

Държавите-членки могат да решат да намалят стойността на правата на плащане, за да продължат да прилагат директни плащания, свързани с продукцията на важните култури и хмела, или свързани с броя на животните за овче и козе месо, както и за говеждо месо.

За да се избегне практиката на неравностойно разпределение на средствата от първия стълб на ОСП - директните плащания между земеделските производители в ЕС, министрите от новите страни-членки настояват да продължи действието на СЕПП.

Вече няколко месеца в България върви подписка с искане за референдум за изравняване на субсидиите. Сега българските стопани получават 40% от пълната сума. „Това, което реално можем да поискаме, е (израбняването -б.а) да се случи през  2013 г. , а не 2016 г., защото 2016 е изключителено дълъг период. Страхувам се, че през 2016 г. ще ни кажат, че бюджетът е гласуван до 2020 г. и трябва да изчакаме 2020 г.", коментира българският евродепутат Мария Неделчева (ЕНП, ГЕРБ), член на Комисията по земеделие.

Срокът на подписката изтича на 8 декември. Министърът на земеделието Мирослав Найденов подкрепи инициативата. Той я определи в духа на гражданската инициатива в рамките на Лисабонския договор, която изисква еди милион подписа. „Ако се събере достатъчна подкрепа, ще се отворят дебати и България ще има по-добра позиция", каза той.

В средата на октомври министър Найденов изтъкна, че в ЕС страната ни защитава интересите на българските производители, а не на администрацията. Те са обединени в подкрепа на по-ранно изравняване на субсидиите между старите и новите страни-членки на ЕС. Той поясни, че целите могат да се постигнат стъпка по стъпка в обединение с новите-държави членки на ЕС.

За да се изравнят директните плащания, София ще настоява за спиране на националните доплащания, тъй като поради различното финансово състояние на държавите-членки, те варират в голям обхват. „Защото, очевидно е, че държавите с по-силна икономика биха могли да подпомагат фермерите си съответно повече, което автоматически поставя държавите, които са с по-слаба икономика, в неравностойно положение още от тоя етап. Затова официалната позиция ще бъде всички да получават поравно от евробюджета, без държавата да има право да добавя към получените субсидии", каза министър Найденов.

Втори стълб- развитие на селските райони

Българският евродепутат Мария Неделчева заяви, че ще се преговаря по прехвърляне на средства от неработещи към работещи мерки в Програмата за развитие на селските райони. Предложенията са прехвърляне до 1% от бюджета на ПРСР от мярка 611 към мярка 121, т.е от останалите средства от Национални доплащания към гарантирания бюджет за животновъдство, подкрепа за секторите овощарство, зеленчукопроизводство, увеличаване на компенсаторните плащания за необлагодетелстваните райони.

Съветът по европейските въпроси (СЕВ) към Министерски съвет одобри предложенията за Регламент относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони и за Регламент относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани.

Какви са очакванията за позицията на ЕК по реформа на ОСП?

Това ще е първата реформа на ОСП по действието на Лисабонския договор. С влизането му в сила през декември 2009 г. се възприема процедурата на съвместно вземане на решение по земеделската политика като „обикновена законодателна процедура" на ОСП в замяна на действащата процедура на консултация с Европейския парламент.

Европейският парламент и Съветът ще определят съвместно всички бюджетни разходи. Договорът дава възможност и националните парламенти да изпращат до председателите на Европейския парламент, Съвета и Комисията мотивирано становище за законите в областта на селското стопанство с принципа на субсидиарност.

За настоящия финансов период 2007-2013 г. средствата за ОСП са в размер на 293 млрд.евро от общо 862.4 милиарда евро, което се равнява на 1.045% от брутния национален продукт на ЕС на 25-те плюс България и Румъния. Директните плащания и пазарни мерки са с бюджет от 41 милиарда евро.

В края на октомври Комисията обяви: „Делът на ОСП в общия бюджет намалява устойчиво през последните години. Дори ако тенденцията продължи, селското стопанство все още ще представлява значителни публични инвестиции".

Франция, най-големият бенефициент на ОСП, Великобритания и Швеция, призоваха Комисията да съкрати бюджета на земеделската политика. „Вероятно ще има намаление в дяла на ОСП от общия бюджет. Обаче не смятам, че ще има големи промени, а само символично съкращение може би от няколко милиарда евро", заяви анонимен източник от ЕК, цитиран от ЕurActiv.

Европейският комисар по въпросите, свързани с бюджета и финансовото програмиране, Януш Левандовски заяви, че разходите за селскостопанската политика ще се свият с около една трета от бюджета. Това предполага намаляване от 20% до около 45 млрд. евро.

От своя страна говорителят на ГД „Селско стопанство и развитие на селските райони" Роджър Уейт каза, че е твърде рано да се предвижда размера на средствата за ОСП след 2013 г. „В миналото икономическият растеж означаваше увеличаване на размера на бюджета на ЕС. Така че, докато в селското стопанство се наблюдава постепенно намаляване на дяла в общия бюджет, финансовият пакет за ОСП остава стабилен", каза той.

Повечето прогнозират, че ЕК ще предложи от 10 до 20% съкращение на средствата за Общата селскостопанска политика.

Във визията на ЕК за ОСП в новия програмен период ще играят мненията на заинтересованите лица, които са участвали в обществената дискусия, която бе активна от април до юни ще 2010 г.  Целта бе очакванията на гражданите да бъдат обвързани с актуалните въпроси на стратегията за развитие на земеделието: проблеми на хранителните доставки в Европа и в света, заетостта в селските райони, устойчивото управление на природните ресурси, изменението на климата, ценовата нестабилност, отношението на гражданите към помощите, баланса в основата на хранителната верига и конкурентоспособността на европейското селско стопанство.