ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ ЗАСИЛВА НАТИСКА СПРЯМО ТУРЦИЯ

След продължила месеци наред игра на нерви, след сериозни пререкания между отделните страни-членки на Европейския Съюз, на 3-ти октомври бе поставено началото на присъединителните преговори с Турция – най-оспорваната кандидатка за членство в европейската общност. С оглед на огромните различия между турското и европейското общество, между турската и европейската система на управление, Европейският Съюз засили натиска върху Турция, определяйки точни срокове за осъществяване на належащите реформи.

Две години е времето, с което разполага Турция за осъществяване на някои изисквани от Европейския  Съюз радикални реформи. В работен документ Европейската комисия призова страната да премахне изцяло метода на изтезание, да въведе действаща свобода на вероизповеданието и да постави армията под граждански контрол. Това са само няколко от общо 150-те условия, които Турция трябва да изпълни, за да осъществи присъединяването си към Европейския Съюз след 10 години. Премахването на изтезанието и въвеждането на религиозна свобода принадлежат към онези крайно належащи реформи, за чието осъществяване Европейският Съюз дава на Анкара срок от най-много две години. Ето някои от останалите основни точки в списъка на приоритетните задачи: турският парламент трябва да си подсигури достъп до задкулисните информации относно действията на армията и относно турската политика на отбрана, освен това трябва да бъде гарантирана пълната независимост на съдилищата, трябва да бъде забранено осъждането на цивилни граждани от военен съд. Основно внимание се отделя на подобряването на отношенията с Кипър. До този момент Турция все още отказва да признае островната република и държи затворени пристанищата и летищата си за транспорт от и към Кипър. С оглед на правото си да блокира по всяко време присъединителните преговори с Турция, Кипър би могла се превърне в препъни-камъка за турското еврочленство.

Брюксел наблюдава внимателно и хода на процеса срещу писателя Орхан Памук, който е обвинен в обида към турския национален характер заради изказване за избиването на арменци и кюрди в Турция по време на Първата световна война. В случай че писателят бъде признат за виновен по това обвинение, мнозина наблюдатели предвиждат поредната голяма криза в присъединителните преговори с Турция, която вместо да покаже воля за демократизация и напасване към европейските ценности, сякаш нарочно извежда на преден план недостатъците си.