Europe.bg
  Page d’accueil - Actualités - Analyses
  NAVIGATION
  My.Europe.bg
  Utilisateur:
  
  Mot de passe:
  
  
Registration
Mot de passe oublié
Europe.bg, c'est quoi?
 
  Information
Plan du site
Contacts
Partenaires
Partenaires média
This version of Europe Gateway is outdated since April 25, 2014.

Actualités / Analyses

RSS
  • A+
  • A-
13-09-2011

„Дойче веле”: Ако Гърция наистина фалира...

Все повече политици и експерти не изключват държавен банкрут на Гърция. Но какво би станало, ако страната действително обяви фалит? Подготвен ли е светът при положение, че в историята няма аналог на подобен банкрут?

Последиците от евентуален гръцки държавен банкрут са необозрими. В миналото имаше такъв случай с Аржентина. Но никога досега от банкрут не е била застрашена страна-членка на валутния съюз, коментира „Дойче веле". Валутен съюз, в който и други държави имат високи дългове. Валутен съюз, който вече отпусна 110 милиарда евро на Гърция и възнамерява да отпусне още повече финансови средства. С други думи, в историята няма аналог на подобен банкрут.

Същевременно многото приказки за фалит увеличават несигурността на финансовите пазари и вероятността това да стане факт. Реакцията на пазарите е еднозначна. Навсякъде в Европа акциите падат, германският индекс ДАКС се срина под границата от 5000 пункта. Еврото също пада спрямо долара. „Не можем да обвиняваме пазарите, че реагират по този начин", казва Марк Осуалд, финансов стратег.

В случай на държавен фалит на Гърция, отпуснатите вече пари ще бъдат отчасти загубени. Поради тази причина финансовите пазари имат нужда от защита.
Държавите от еврозоната вече отпуснаха милиарди на Гърция и гарантират нови кредити. Ако тези пари потънат в пясъка, дълговете на страните от еврозоната ще нараснат. „Ако Гърция не може да обслужва дълговете си, нараства и дълговото бреме на Германия", казва Щефан Хомбург, ръководител на научния финансов институт към университета в Хановер.

Ако банкрутът на Гърция стане факт, Германия ще бъде принудена да плаща по-високи лихви за своите нови дългове. Само по себе си това не е толкова драматично, но отслабени държави като Португалия, Италия и Испания много бързо ще изпитат трудности заради високите лихви. На финансовите пазари са вероятни две реакции. Готовността да се отпускат средства на застрашените страни от еврозоната ще намалее. От друга страна, ще започнат спекулации под мотото: „Гърция фалира, кой ще е следващият"?

И още един проблем - редица банки ще бъдат застрашени от гръцкия банкрут. Въпреки че много финансови институции продадоха своите гръцки държавни облигации на Европейската централна банка (ЕЦБ), акционерите смятат, че някои банки няма да могат да оцелеят. А това означава, че еврото би могло да попадне под силен натиск. ЕЦБ вече разполага с цяла грамада от гръцки държавни облигации. Ако те се обезценят вследствие на банкрут, курсът на еврото ще се понижи. С колко? Това все още не може да се предвиди, коментира „Дойче веле".

Дискусията около евентуален гръцки фалит със сигурност има за цел да бъде оказан натиск върху Атина. Гръцкото правителство трябва да пести още повече, като същевременно увеличава приходите. В противен случай ЕС, ЕЦБ и Международният валутен фонд няма да изплатят следващия транш от спасителния пакет.

Но вероятността Гърция да се измъкне от кризата само с мерките за икономии е нищожна. Рецесията в страната е по-силна, отколкото си мислим. Гръцкият финансов министър Евангелос Веницелос заяви, че тази година гръцката икономика ще „се свие" с над 5 процента. Ето защо е възможно в скоро време отново да бъде дискутирана темата за т. нар. евро-облигации. Явно рисковете от тях са по-малки, отколкото последиците от гръцката криза, завършва коментара „Дойче веле".



Actualités
Actualités
Analyses
Interviews


 
Заедно
Evénements à venir
 
 
 
    Encore 
Interviews
 
 
 
    Encore 
Articles récents
 
    Encore 

Projet de Institut européen | Centre de modernisation des politiques | Institut des politiques européennes |
| Protections des données privés | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Le système d'information est réalisé grace au soutien financier de Institut Société ouverte et Fondation Société ouverte - Sofia