БЪЛГАРСКИТЕ ДЕПУТАТИ НЕ ЗАКАЧАТ МАФИЯТА, А ОТИВАТ ПРИ НЕЯ И ИСКАТ МИЛИОНИ

Брюксел прекалено добре знаят, че делът на престъпния свят в Брутния вътрешен продукт (БВП) на България продължава да расте и в момента по най-предпазливи прогнози възлиза на около една трета от заработваните в страната 25 милиарда евро годишно.

На базата на тази цифра очевидно се прави неверният извод - или пък политическата сметка го налага, че останалите две трети от БВП не са засегнати от корупцията и организираната престъпност. Това пише германският вестник "Ди Велт" в статия под заглавие "Одържавен подземен свят". Ако действително иска да докаже годността си за Европа, тази държава още преди години трябваше да покаже, че наистина е правова, че законите не само важат за всички, но и се прилагат по отношение на всички, независимо от позицията или личността, се казва в статията.

Но точно в това е проблемът. Вярно, в българското Народно събрание има специална комисия, която час по час уверява пресата, че започва борба срещу организираната престъпност. Босовете на мафията обаче не закачат 240-те парламентаристи. Тъкмо обратното - депутатите ходят при тях и ги молят за милиони, които или си присвояват, или инвестират в частна предприемаческа дейност, или пък насочват за партийно финансиране, доколкото в България 40 на сто от партийното финансиране идва от неясни източници. Пари се перат чрез фондации, а за регистрирането на фирми не трябват дори подставени лица, понеже обеднялото население се е изхитрило да си набавя средства, продавайки личните си карти, които после се обявяват за изгубени. Та нали на един обикновен черноработник, който няма нито здравна, нито социална осигуровка, никой не му иска документ? С данните от такива лични карти лесно се основава фирма, стига да имаш малко дребни пари за подкупи на чиновници и нотариуси.

В своите доклади еврокомисията настойчиво призовава да се приключи съдебната реформа, за да се сложи край на взаимното облагодетелстване между трите власти и престъпния свят. Но това не е достатъчно. Проблемът не е толкова в липсата на правни норми или в слабостите на правоприлагането. Не, проблемът е в това, че тъкмо когато са необходими, доказателствата изчезват. В статията се разказва за убийството на Иван Тодоров-Доктора и се посочва, че връзката между богатство и престъпност в България е тясна и има дълбоки исторически корени.

Всеки, който бързо е натрупал голямо богатство, автоматично се смята от народа за измамник, независимо дали става дума за “г-н Икономика” Емил Кюлев или за гангстери като Доктора. Да забогатееш – в България това открай време е било равнозначно на обогатяване за сметка на малките хора. Доказва го, например, разминаването между потреса, който настъпи в Брюксел след убийството на Кюлев, и почти народното веселие, избухнало в България по същия повод. Убийците, които най-после отдават заслуженото на онези измамници, получават признание, сякаш са не хладнокръвни професионалисти, а наследници на хайдутите. Но това обяснява само едната страна: защо богатите автоматично ги смятат за бандити.

От друга страна е манталитетът, по силата на който една държава, непрекъснато обявяваща се за правова, всъщност се ръководи от подземния свят. За да разберем този манталитет, трябва да констатираме, че хората в България ни най-малко не възприемат правото и законите като утвърдени обществени норми. Законите според хората обслужват единствено интересите на онези горе, т.е., ако искаш да имаш успех в живота (а в едно патриархално общество като българското това се пада главно на мъжете), ти трябва да докажеш, че си достатъчно хитър и безразсъден да успееш въпреки ограничения на закона.

От тази гледна точка трябва да бъдат оценени положително усилията на Еврокомисията да се отнася към България хем с твърдост, хем с внимание. Защото въпросът не е дали до влизането си в Европейския съюз в началото на 2007 България ще бъде годна за Европа, а дали в средносрочна перспектива членството в Евросъюза ще направи страната годна за Европа, се казва още в статията на "Ди Велт".