КАК СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ ЩЕ НИ ПУСКАТ НА ТРУДОВИЯ СИ ПАЗАР?

Обобщение на предварителната информация за политиката, която държавите-членки възнамеряват да възприемат спрямо България и Румъния след приемането им в ЕС.

Правителството на Великобритания подготвя схема за издаване на разрешителни за работа, целящи ограничаването на броя български и румънски работници, търсещи работа в страната, след присъединяването на двете страни към ЕС, като едновременно и вътрешното, и финансовото министерство подкрепят въвеждането на режим, подобен на този, който функционира за граждани на трети страни, съобщава Euobserver, позовавайки се на публикации в британската преса. Ограничения за работа, които по всяка вероятност ще бъдат въведени от Лондон, ще изискват от новите имигранти да докажат, че разполагат със съответните умения, за да покрият съответните липси в трудовия пазар, като малцина ще могат да покрият условията.

"Имаме сериозен опит с приемането на имигранти от Европа, но понякога политиката трябва да загърби икономиката, и това ще се случи този път", заявява пред британския ежедневник "Гардиън" член кабинета, пожелал анонимност. Сегашната точкова система за издаване на разрешения за работа на хора от други страни поставя на първо място университетското образование, професионалната квалификация и потенциалните възможности за високи доходи. Подобна система ще бъде вероятно въведена за гражданите на България и Румъния.

Втора част на проучването на Европейския институт - партньор на Портал ЕВРОПА. 

Две години след присъединяването на новите страни членки през 2004 година, страните страни членки, които отвориха пазарите си на труда, смятат, че страхът от прилив на имиграция е безпочвен. Имигрантите, който се насочиха към Западна Европа през тези две години имат заздравителен ефект за икономиката на дадените страни.

Проучване на Ernst & Young  показва, че политиката на отваряне на пазара на труда на Великобритания за последните две години е допринесло с 0,2% за БВП на страната.

Друго изследване на Европейската Комисия сочи, че „ имиграцията от новите страни членки е допринесла за икономическото развитие на страните, които отвориха пазарите си на труда... Освен че запълват недостига на работна ръка в определени сектори, тези имигранти подобряват качеството на работната сила на дадените страни".

Експерти от Фондация Европейски институт (ЕИ) поискаха от посолствата в София на страните - членки на ЕС предварителна информация за политиката, която съответните държави възнамеряват да възприемат спрямо България и Румъния след приемането им в ЕС.

Великобритания

Въпросът за българи и румънци на пазара на труда на Обединеното кралство още не е разгледан в кабинета.

Министерството на външните работи изготви списък от 45 000 "нежелани" имигранти от България и Румъния във Великобритания. Посланикът на Обединеното Кралство в България Джереми Хил очаква въпросът за отварянето на пазара на труда да бъде обсъждан есента на тази година след публикуването на следващият доклад на ЕК на 26 септември, когато се очаква да се разберат точните дати на присъединяване на двете страни.

Потенциалният наплив от работници поражда разногласия в кабинета. Стана ясно, че министърът на вътрешните работи Джон Рийд, подкрепен от заместник-министъра, отговарящ за трудовата заетост и пенсионното дело Джон Хатън обмислят налагането на временна забрана. Правителството очаква между 60,000 и 140,000 българи и румънци за имигрират в страната през първата година след присъединяването. Но трябва да се има предвид, че през 2004 година броят на очакваните имигранти от новите страни членки беше значително подценен.

Хатън смята, че Великобритания не е готова политически за друга потенциална голяма вълна от имигранти от ЕС, особено на фона на очакванията, че броят на имигрантите от Румъния и България ще бъде висок поради техните сравнително неразвити икономики и 8-процентна безработица. Има също опасения, че бягството на важни квалифицирани кадри ще има опустошителен ефект за самите страни.

Много обсъждан е и въпросът за броя на граждани от страни като Молдова и Македония, които са получили българско гражданство през последните няколко години. По данни на Sunday Telegraph техния брой е 20 000 и поне още 55 000 са подали документи и очакват решение. По данни на българското правителство 23 500 са гражданите, получили български паспорт през последните 5 години, като 9 500 от тях са македонци и 8 000 молдовци, а останалите са от страни като Русия, Израел, Украйна и Сърбия и Черна гора. Според заместник министъра на правосъдието на България Ана Караиванова, причината за повишеният брой подадени документи за българско гражданство не е достъпът до пазара на труда на ЕС, а желанието за установяване в България.

Междувременно се засили тревогата за трафика на хора и организираната престъпност в България и Румъния. Дейвид Джонстън, шеф от британската полиция, предупреди за перспективата от нелегален достъп до пазара на България на хора от Сърбия и Албания, например. Той посети София за среща с колегите му от българската полиция и организира размяна на служители.

Великобритания беше една от първите страни, които отвориха трудовия си пазар за новите страни членки през 2004 година.

Ирландия

Засега само Ирландия е декларирала намерението си да не въвежда преходен етап за свободно движение на хора след присъединяването на България и Румъния. Но все още правителството в Ирландия няма крайно становище за политиката, която ще наложи към тези две страни.

Еди Бранигам, първи секретар на посолството на Ирландия в България посочва следните фактори, като определящи за бъдещото решение на страната:  
- настоящото и очакваното развитие на пазара на труда в Ирландия;
- равнището на развитие на ирландската икономика;
- политиката, която възнамеряват да предприемат другите страни членки;
- последствията за Ирландия от опита й след отварянето на пазара на труда към новите страни членки през 2004;

Швеция

Андрес Стор, изпълняващ длъжността шарже д-афер в посолството на Швеция в София заяви, че с оглед на това, че страната не е наложила ограничителни механизми за новите страни членки след тяхното присъединяване през 2004, няма индикации това да бъде политиката към България и Румъния.

Швеция е страната, която прие най-малко имигранти от Източна Европа от трите членки на ЕС, които отвориха пазарите си на труда към новите членове на Съюза.

Словакия

Посланикът на Словакия в София Мичал Ротман започва своето изказване за Европейския Институт с изявлението, че „неговата страна винаги е подкрепяла мобилността на пазара на труда в ЕС".  Все още правителството на Словакия не е взело решение за либерализирането на пазара на труда на страната към България и Румъния, но той споменава предварителни индикатори в тази насока.

На първо място е фактът, че още от датата на присъединяване на страната през 2004, Словакия не е наложила ограничения на нито една друга държава в ЕС и наемането на работа на имигранти се регулира изцяло от законодателството на ЕС.

На второ място е позицията на министър председателя на Словакия Дзуринда, който винаги е подкрепял вътрешната мобилност на Съюза без налагането на ненужни ограничения и е призовавал за преразглеждане на преходните периоди, налагани на новите страни членки от повечето от старите страни членки. Той набляга, че тези ограничителни мерки трябва да се разглеждат като „възможност", а не като ‘необходимост".

При заемането на поста си новият министър председател Роберт Фико заявява, че правителството му „ще насърчава постепенното премахване на бариерите в европейския пазар на труда..."

През 2005 интернет-порталът „Е-TREND" в Словакия провежда изследване на общественото мнение за отношението към вътрешната мобилност на ЕС. 73% от анкетираните подкрепят отварянето на пазара на труда на Словакия към България и Румъния веднага след датата на присъединяването им, 18% казват „по-скоро не" и само 4% са против.

Чехия

Петър Доклада, извънреден-пълномощен министър на Чехия в София заяви за Европейския институт, че все още не е взето крайно решение на правителствено ниво за либерализирането на пазара на труда на Чехия към България и Румъния. Той изразява надежда, че отварянето на пазара на труда към другите страни членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 заедно с Чехия, логично би довело до същата политика и към България и Румъния.

Две години след присъединяването на Чехия към ЕС около 17,000 чехи работят във Великобритания, 5,000 в Ирландия и 150 в Швеция. От тези данни се вижда, че страхът от значителен прилив от миграционни вълни е необоснован. Катерина Беранкова, говорител на министерството на труда и социалната политика на Чехия коментира, че „чехите нямат склонност към мобилност в пазара на труда, та дори и в границите на собствената им държава...".

В действителност в Чехия пребивават повече чужденци, отколкото страната изпраща в други страни. В държавата има повече от 75 000 икономически имигранти от съседни страни - като Словакия, с повече от 58 000; и близо 13 000 поляци. И въпреки това, според проучвания на пазара на труда, страната се нуждае от още имигранти. "Очаква се да имаме недостиг от 420 000 квалифицирани работници към 2030 година", казва Беранкова.  Затова правителството в Чехия вече е установило проекти за привличане на работници от страни извън ЕС, например България, Украйна и Казахстан.

И все пак дебатът за ограничения достъп до пазара на труда на ЕС е една от най-обсъжданите теми в Чехия.  Причината за това е не толкова икономическа, колкото психологическа. Продължаването на ограниченията за достъп до пазара на труда за страните от Централна Европа се приема от чехите като заемане на второкласна позиция на тези страни в ЕС. " Нашата цел е свободно движение за всички", коментира еврокомисарят по заетостта Владимир Шпидла. По думите му "разликата между стари и нови страни членки трябва да се заличи възможно най-бързо."

Германия

Бернд Гантер, ръководител на икономическия отдел на посолството на ФРГ в България, изказва мнение пред Европейския Институт, че Германия „първоначално" ще наложи преходен период на икономическите имигранти, идващи от България и Румъния.

Германия, която е географски най-близо до новите страни членки и има високи нива на безработица, е една от страните, която продължава да налага в пълна степен преходния период към новите страни членки. 

Според Доро Цинке - заместник-председател на съюза на германските синдикати в Берлин, последното разширяване на ЕС не потвърди страховете от нахлуване на работна ръка от Изток. Ето защо тя изрази увереност, че след като България бъде приета в ЕС, български работници трябва да могат да получат работни места в Германия. Според нея ако Германия все пак остави условието за преходен период, то той би трябвало да се използва като средство за реформи на местния пазар на труда и създаване на еднакви условия на труд за всички работници - и германци, и чужденци. В същото време, според нея ЕС трябва да съсредоточи усилията си и към създаване на работни места в новоприетите страни, защото до голяма степен изпълнението на условията за членство довежда до съкращаване на много работни места в страните-кандидатки. „Това означава, че политиката на ЕС е виновна отчасти за това, че към нас се отправят хора от Източна Европа и търсят работа. И ако мрачният сценарий за нахлуващи в Германия източноевропейци не се осъществи, то другият - за изнасящи се на изток германски фирми, за съжаление, е действителност", казва заместник-председателката на Съюза на германските синдикати. Поводът за този вид миграция е търсенето на по-голяма печалба чрез използване на нископлатения в чужбина труд.

Австрия

Очаква се Австрия да наложи преходен период за работниците от България и Румъния след тяхното присъединяване към ЕС.

Австрия удължи срока на ограничения за работници от новите страни членки на ЕС за следващите три години, с възможност да поиска максимален преходен период от седем години, до 2011 г. Според австрийския министър на икономиката Мартин Бартенщайн, който потвърди отлагането до 2009 г., следващото решение ще зависи от ситуацията на трудовата заетост в страната, предаде австрийската информационна агенция APA.

Но според Петър Халвик от Института за международна икономика във Виена „основната причина за удължаването на ограниченията е политическа. Сред търговските съюзи и общественото мнение като цяло основният страх е от прилива на евтина работна ръка и от там спад в заплащането на труда".

Според австрийският вицеканцлер Хюберт Горбах безработицата в страната и ограничения капацитет на пазара на труда да се създават нови работни места са основните причини за решението преходния период към новите страни членки да се удължи.

Дания

На 5-ти април тази година правителството в Дания прие да наложи преходни периоди на България и Румъния след тяхното присъединяване към ЕС. Преходните периоди за тези две страни ще бъдат подобни на тези за осемте нови страни членки, които се присъединиха към ЕС пред 2004 година, заяви за Европейския институт Бонги Енкел, заместник-посланик на Дания в България. След края на първата фаза на преходния период през 2009 година, ще бъде взето решение, дали ограниченията да бъдат наложени и за втората фаза на периода.

Според проведените анализи в Дания разширяването от 2004 година не е довело до дисбаланс на пазара на труда, нито до нарушения в социално-осигурителната система. Дори обратното, имигрантите от Източна Европа са допринесли за развитието на определени сектори в икономиката на Дания. От 1-ви май 2004 година досега са били издадени 8, 000 разрешителни за работа и престой за имигранти от новите 8 страни членки, на които са наложени преходни периоди.  Изискването за придобиване на разрешително за работа в Дания ще се запази и за втората фаза на преходния период, като са въведени инструменти за улесняване на тази процедура. Например на студентите на държавно обучение в страната се дава право на работа, без да е необходимо отделно разрешително за това. Друг механизъм е даването на право на работа, докато се разглежда молба за продължаване на срока на вече изтекло разрешително.

Словения

Очаква се Словения да не наложи преходен период на присъединяващите се страни България и Румъния.

След края на първата фаза на преходния период, за който Словения се възползва от правото си на наложи реципрочни мерки на старите страни членки, страната премахна ограниченията за работници от тези страни. И докато в този момент някои от старите страни членки обмисляха да наложат ограниченията и за втората фаза, Словения активно се стремеше към окончателно прекратяване на рестрикциите, които ограничават една от основните свободи според принципите на ЕС. Словения се обърна към тези страни с апела сериозно да преосмислят удължаването на преходния период. Според политическия елит в страната, това удължаване ще забави значително изпълнението на много необходими реформи в пазара на труда, както и постигането на целите, заложени в Лисабонската стратегия.

Франция

Пол Юсенгер, ръководител на икономическия отдел в посолството на Франция в София споделя, че на този етап френското правителство възнамерява да наложи ограничения за икономическите имигранти от България и Румъния след тяхното присъединяване към ЕС. Франция реши да наложи и втората фаза на преходния период към новите страни членки, но не се очаква страната да наложи и последната трета фаза от системата 2+3+2 в началото на 2009 година.

Холандия

Холандското правителство още не е взело окончателно решение за политиката на отваряне на пазара на труда към България и Румъния, коментира Анемари Спапенс, ръководител на икономическия отдел на посолството на Холандия в България. Очаква се политиката, която ще бъде приета през следващите месеци, да бъде сходна на тази, наложена към новите страни членки след тяхното присъединяване през 2004.

Заключение

След изтичането на втората фаза на преходния период през 2009, ЕК ще изготви доклад с реалните резултати и евентуално основания за удължаването му. Документът ще констатира дали има нарушения от страна на новоприсъединилите се страни, има ли граждани от тези държави, които работят нелегално в ЕС, както и доколко е стабилен пазарът на труда в старите членки на Съюза. Докато второто удължаване с три години, което наложиха осем от старите страни членки, важи за всички държави-членки, то следващото удължаване с още две години е по изключение и не е за всички европейски страни. В случай, че дадена страна, например Германия, чието тежко положение с пазара на труда продължи, тогава тя би могла на базата на конкретната обстановка да се обърне мотивирано към ЕК за удължаването на този преходен период.

Очаква се повечето страни, които въведоха различни механизми за улеснение на достъпа до пазара на труда, да отменят ограниченията още по време на втората фаза на преходния период.

Дали отделните страни членки на ЕС ще решат да наложат ограничения към България и Румъния зависи от няколко основни фактора. На първо място е икономическото състояние на пазара на труда, нивото на безработица, капацитета за създаване на нови работни места и недостига на работна ръка в определени сектори. На второ място са последствията за пазарите на труда на страните от ЕС след разширението през 2004 година. И не на последно място за всяка отделна страна има значение каква политика ще предприемат другите страни членки. Колкото по-малко страни членки решат да приемат работници от България и Румъния, толкова по-стеснена ще е възможността за тези граждани да имигрират и толкова по-голям ще е наплива към тези страни. С оглед на това, страните членки изчакват резултатите от следващия доклад на ЕК през края на септември, когато да вземат решение за политиката си към двете нови страни членки на ЕС.

При предишното разширяване очакваната вълна от миграция беше значително по-висока от очаквания брой имигранти сега от България, с население от 8 милиона жители и Румъния, с 23 милиона. За сравнение само Полша от новите страни членки има население от близо 40 милиона. Но от друга страна, в повечето страни членки пазара на труда се изпълни от предишното разширение и въпреки че очаквания брой работници от България и Румъния е значително по-малък, страните членки могат да решат да затворят пазарите си на труда поради липса на капацитет.

Въвеждането на преходен период е израз не толкова на реалната ситуация, а по-скоро на реалните страхове на европейските граждани и всъщност е вид презастраховане на политиците срещу евентуални упреци и критики. Дебатът около европейската конституция, както и предстоящото разширение с още две, допринасят за нарастване на напрежението сред европейските граждани.

АВТОР: Венета Петкова - младши експерт в Европейския институт.

БЕЛЕЖКА НА РЕДАКЦИЯТА: Текстът е предоставен от Европейския институ (ЕИ). Заглавието е на редакцията на Портал ЕВРОПА.