"FINANCIAL TIMES": БЪЛГАРСКИЯТ ИМИДЖ ПРЕД ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ИНВЕСТИТОРИ ПОМРЪКВА

Керин Хоуп

Млади борови дръвчета, растящи по наскоро оформени хълмове, са свидетел на усилията на компанията „Дънди прешъс металс" да покаже, че защитава околната среда в България.

Канадската минна група е включила мащабен план за почистване на околната среда в инвестиционния си план от 175 млн. долара за модернизиране и разширяване на съоръженията си в Челопеч - най-голямата златна мина на Балканите.

Лоурънс Маршланд, изпълнителен директор на Мина Челопеч, заявява, че износа на меден концентрат със златно съдържание се е удвоил и достига 1 млн. тона годишно и компанията е на печалба.

Следващата стъпка в плана на компанията е да построи обогатителна фабрика за да произвежда мед и злато в Челопеч.

Обаче амбицията на групата да стане най-големият производител на злато в България се е натъкнала на неочаквана пречка.

Компанията „Дънди" е официално посочена като инвеститор „първа класа" от българското правителство. Директорът на държавната агенция по инвестиции Стоян Сталев заявява, че „компаниите в тази категория трябва да се ползват от ускорени процедури за получаване на лицензи и разрешения".

Но воденото от социалистите коалиционно правителство е забавило с почти девет месеца след крайния срок издаването на решение за проекта Челопеч. Все още се изисква едно екологично разрешение, което трябва да бъде подписано от министъра на околната среда Джевдет Чакъров.

"Висши служители в министерството на екологията, които се занимават с нашите документи, ни казват, че е одобрено като висококачествена инвестиция. Ние обаче още чакаме министърът да реши", заявява Маршланд.

„Дънди" не е единствения чуждестранен инвеститор изправен пред дълги забавяния при издаването на разрешителни. Дузина компании с инвестиционни проекти на стойност над 2 млрд. долара, имат сходни проблеми, според Българската асоциация на работодателите.

„Бихте очаквали бюрократичните пречки да се стопят с приближаването на присъединяването към ЕС, но това не стана", заявява Маршланд.

ЕС имаше готовност да отложи присъединяването на България заради неуспеха да се справи с корупцията и престъпността- Европейската Комисия заявява, че предпазните мерки могат да бъдат наложени през следващата година, ако не бъде постигнат достатъчен прогрес.

Докато се очаква за трета поредна година преките чуждестранни инвестиции да достигнат 2 млрд. долара, инвеститорите се оплакват от административни спънки, искания на подкупи и неефективна съдебна система.

Българските политици са критични към Движението за права и свободи, етническа турска партия от управляващата коалиция, която контролира екологичното министерство, за това че не може да се справи с корупционните практики. Лидерът на движението Ахмед Доган е говорил публично за „обръч от фирми", които имат близки отношения с партията му.

Бившият министър на екологията Евдокия Манева, заяви наскоро в парламентарен дебат, че поне 400 разрешителни са задържани в министерството на екологията. „Ясно е, че се цели корупция", заяви тя.

В интервю за „Файненшъл Таймс" министър Чакъров заяви, че „Дънди" е „много добър инвеститор", но правителството трябва да проучи добре проблемите, повдигнати от местни жители и природозащитни групи. „Искаме доволни инвеститори, но и трябва да защитаваме националните интереси", заяви той.

Минната индустрия остава политически чувствителен сектор заради лошите процедури по времето на комунизма. Челопеч стана печално известна с нанасянето на щети на екологията.

През 1990г. правителството спря топенето на мед на място поради високото съдържание на арсеник. Земята около мината не се обработва, а риболова е забранен в околните реки поради трайното замърсяване.

Дънди, най-големият работодател в района с около 900 работници, е следвал най-добрите практики на международните минни компании - почистване на минало замърсяване, поддръжка за местното училище и спонсориране на местни социални проекти.
Кметът на Челопеч Алексей Кесяков заявява: „Компанията направи положителни промени в района. Започнаха да идват хора от други места за да търсят работа, понеже са чули, че града просперира".

Природозащитниците са против плановете на „Дънди" да извлича злато с оксидация под високо налягане, технология която включва употребата на цианид. Маршланд заявява, че новият завод ще надскочи стандартите на ЕС за нива на цианида в отпадните води.

„Дънди" вече прави резервен план за строителството на завод за извличане на злато извън България. „Само няколко международни топилни приемат концентрата от Челопеч заради високото съдържание на арсеник и тези договори скоро ще спрат. Не можем да си позволим да чакаме безкрайно", заявява Маршланд.