"ЕВРОВИЗИЯ" - КОМЕНТАРИ НА МАРТИН КАРБОВСКИ И ИВАЙЛО ДИЧЕВ

Вижте коментарите във вестниците "Стандарт" и "Сега".

"ЕВРОВИЗИЯ" ПО ЮГОСЛАВСКИ

Шоуто се състоя, конкурсът - не: коментар на Мартин Карбовски във в-к "Стандарт".

За "Евровизия" имаме една добра и една лоша новина. Добрата е, че българите са на пето място. Лошата, че в следващите години конкурсът ще се печели само от сърбите.

Добра новина е, че песента на Елица и Стунджи беше най-добрата. За разлика от друг път нашата песен не просто можеше да се състезава, а беше изключителна, различна и подкрепена от всички еврогласуващи в различна степен. За разлика от друг път журито на Вили Казасян и новият български регламент пратиха песента, която вършеше работа.

на този конкурс. Неординерна, много българска, с изключителни екстравагантни шоу елементи (красива жена свири на барабани) и послание, колкото неразбираемо, толкова симпатично и обвързващо. Ако имаме някаква естетска забележка, тя е по отношение прическата на Стунджи, но това е бял кахър. Подкрепиха ни силно Гърция (и ние тях!), Кипър и Испания - страни със силна българска емигрантска диаспора. По едно време България беше на второ място и всички у нас изтръпнахме - едни от гордост, други от невероятното притеснение как ще се справим след Киев, Гърция и Хелзинки. Едно е да правиш шоуто на Нешка Робева в НДК, друго е някой да дойде и да предложи за нашия конкурс (ако бяхме спечелили) един жив човек да излезе от балон и да глътне наполовина луминесцентна запалена лампа. Ако някой разкаже това у нас (просто като една идея), ще срещне няколко хиляди повдигнати вежди.

Шоуто в Хелзинки се състоя, конкурсът - не. Архитектурата и декорът, правени от студенти второкурсници, цирковите елементи, различността на представянето на различните държави, "Апокалиптика", външните снимки - всичко това  беше грандиозно като олимпиада И тази олимпиада както и в спорта с всяка година става все по-трудна за изпълнение. Слава Богу, че не спечелихме - убеден съм, че у нас има музиканти, за да победят на "Евровизия", но такъв екип, какъвто се събира, за да направи  шоу на ниво, няма да можем да съберем. Така че се намираме точно там, където ни е мястото - пето място, може и малко по-нагоре.

Конкурсът "Евровизия" реално тази година не се състоя. Участието на Сърбия за пръв път съвсем го отдели от идеята song contest и го превърна в конкурс на етническия контекст. При това неочаквано - защото всички воюващи със Сърбия я подкрепиха. Това показва, че или всички републики източно от нас си искат Югославията, или че обичат враговете си като никой друг.

Особено тяхната музика. За това помогна и особено слабото представяне на другите държави, включително Германия и Испания. Нямаше запомнящи се песни, всички бяха извадени сякаш от наша стара естрада, която се опитва да бъде и малко рок. Въпреки това можеше да спечели друг - примерно България, Турция (на която помогнахме да ни надкачи в гласовете) или Украйна - за която гласуваха отново всички съветски републики.

Но политическата и етническата конюнктура около Сърбия просто развали целия конкурс. Последните няколко години Западна Европа наистина има право да се сърди, защото на Изток всъщност всеки гласува не за музика, а за съседа си. Същият комшия, с когото доскоро се е стрелял. Трудно е да се обясни на нормален европеец - но така работи съзнанието в Русия, руските сателити и на Балканите, дори когато става дума за музика.

"Евровизия" беше спечелена от Югославия. Нямаше бивша сръбска република, която да не подкрепи с голям вот първото участие на бившите си врагове. А иди обясни какво става и колко ненормално е това - за черногорците разбирам, за македонците също, но за Хърватска, Словения, и Босна и Херцеговина - това си беше носталгия към Титова Югославия. Песента на дебеличката и нисичка сръбкиня, с вид на тъжна лесбийка, не показваше с нищо повече музикално присъствие от напълно отхвърлената песен на Великобритания. Сигурно можем и да грешим в този музикален анализ, но не може да не забележим, че за една от страните гласуваха всичките й бивши сателити. Безсмисленото етническото гласуване важи почти на същия принцип и в Скандинавия, както и в огромна степен в Литва и Латвия. Колкото и да местят съветски паметници от бившите съветски прибалтийски републики, тия същите пак гласуват я за Русия, я за Украйна. Много тъжно - картата на "Евровизия" трябва да се разгледа внимателно, за да се види какво е политическото мислене и проблемите на тези страни със съседните. И проблемът е на Изток със сигурност. Регламентът трябва да се промени. Направете го - вече в този конкурс не участват просто едни доволни и сити хора, които искат просто музика и да оценяват тази музика. В "Евровизия" вече участват политиката, шовинизмът, носталгията. И Сърбия. Очаквайте Сърбия завинаги - тя и нейният музикален контекст, не contest.

ЕВРОВИЗИЯ - СТРАНА БЕЗ ПРИЯТЕЛИ

Коментар на Ивайло Дичев - в-к "Сега".

Който смята, че са се разпаднали Югославия или Съветският съюз, трябваше да гледа гласуването в събота.

Да оставим настрана музикалната страна на играта Евровизия - песента на Елица и Стоян беше чудесна, може би твърде сложна за този вид масово оценяване, където драматичната сръбска естрада (преди казвахме чалга) винаги ще печели. Нека все пак обърна внимание на факта, че това не е "автентичен фолклор", а много професионална авторска музика с фолклорни мотиви.

Играта е един своеобразен тест за национални лоялности.

и афинитети. Както знаете, условието на последния тур е нито една страна да не гласува за своя кандидат. С това ситуацията напомня футболен шампионат, където са елиминирали твоя отбор - за кой викаш? От една страна, за песента, която харесваш, но, от друга - за "своите".

Първото, което сте забелязали, е, че в Западна Европа националните лоялности играеха много по-малка роля - там в гласуването имаше много повече изненади, породени може би от качествата на музиката. Колкото по на изток отивахме, толкова по-железни бяха отборните реакции. Който смята, че са се разпаднали Югославия или Съветският съюз, трябваше да гледа гласуването в събота. Към тях трябва да прибавим и скандинавския блок, който се държеше доста постсоциалистически.
Не казвам, че само националните симпатии са били важни, нито че играта не е интересна или обективна, а просто че тя ни помага да видим и нещо повече от музиката. Да направим тъжната констатация, че България няма приятели - няма страна, за която еднозначно да знаем, че ни подкрепя. Първият избор на Молдова е Румъния, но първият избор на Македония е Сърбия.

Вярно, че ни поставиха на първо място от Гърция, а и доста напред бяхме в Испания, но не се иска много прозорливост, за да си дадеш сметка, че това е заради хилядите български емигранти там, които се мобилизираха да пращат SMS-и. Точно такъв е вотът на Германия или Холандия за песента на Турция. Според някои този вот на диаспората е решаващ, но аз не бих го надценявал. Удивителното е, когато Хърватска гласува за Сърбия, с която през 90-те беше във война, а Русия - за Украйна, с която е в тежки конфликти.

Стана ясно, че отвъд леките симпатии от страна на Чехия и Унгария загубили сме своята постсоциалистическа идентичност, че няма такова нещо като "Източна Европа". Но въпреки безбройните изследвания и колоквиуми от 90-те Балкани като че ли не са възникнали. Или поне ние не сме в тях, не печелим еднозначна симпатия на съседи като Румъния, Сърбия или Турция. Е, всеки знае, че Балканите не са Скандинавия, но дали не сме си подложили за това - с надменното отношение към Македония, с презрението към Румъния, с периодичните вълни на антитурски популизъм, с подкрепата си за бомбардировките на Сърбия?...

Усещането ми е, че такава, каквато е България днес, тя никога не може да спечели един такъв конкурс, колкото и гениални изпълнители да излъчи - просто няма достатъчно страни, които да я подкрепят. Е, ще кажете, една игра, голяма работа. Но дали е по-различно в политиката, в икономиката, в науката?

С надменното отношение към Македония, с презрението към Румъния, с периодичните вълни на антитурски популизъм, с подкрепата си за бомбардировките на Сърбия - колкото и гениални изпълнители да излъчим като Елица Тодорова и Стоян Янкулов, ние никога не можем да спечелим конкурс като Евровизия.