БАЛКАНСКИ РАЗПРИ
Бъдещият облик на Европа е заложен на карта в румънската борба за власт.
По-малко от пет месеца, откакто Румъния се присъедини към ЕС, борбата с корупцията е в застой. Успехът на антикорупционните реформи бе основен критерий за присъединяването на страната. Но през януари румънският министър на правосъдието бе заменен от 30-годишен новак; двама държавни прокурори, разследващи сигнали за взимане на подкупи от политици, са уволнени, а президентът, който дойде на власт, залагайки на антикорупционната карта, бе отстранен от длъжност заради обвинения в "превишаване на конституционната си роля", коментира влиятелният вестник „Times", цитиран от Netinfo.
В момента Траян Бъсеску се бори против отстраняването си. Два фактора дават надежда за положителен край на тази политическа парализа - сондажите в големите градове дават основания да се смята, че бившият морски капитан, който говори открито, е получил доверието на гласоподавателите и ще се справи с усилията да бъде отстранен от власт чрез референдум в събота.
Вторият е, че Европейската комисия все още има мощни механизми, с които да помогне на Бъсеску да възстанови своя реформистки импулс. Но ако комисията не съумее да поощри правилно подтика в негова полза, перспективата за един от най-бедните краища на Европа, както и за бъдещето на европейското разширяване, ще бъде мрачна.
Присъединяването на България и Румъния към ЕС постави европейските наблюдатели, които трябва да следят техния напредък, в "неизследвани територии".
Нито Италия, нито дори самият Брюксел не светят като фарове на прозрачността, но никога в историята на ЕС не са били приемани като пълноправни членове страни, дотолкова засегнати от системна корупция, организирана престъпност, нестабилна съдебна система и "олигархичен" контрол върху електронните и печатните медии.
В това отношение и двете страни още приличат на Русия и Украйна много повече, отколкото на своите събратя членове на ЕС, което може да да подкрепи становището, че тяхното присъединяване е трябвало да бъде отложено в очакване на по-дълбоки реформи.
Бе установен лош прецедент, когато еврокомисарят по разширяването Оли Рен не успя да наложи на София и Букурещ толкова строги критерии за реформите, колкото тези, които трябваше да изпълнят 10-те новоприети през 2004 г.
Това остави изпълнението на твърде много реформи като въпрос по-скоро на доверие. В Румъния президентът Бъсеску поне дотук се отплаща за това доверие. Негова беше инициативата страната да назначи първата независима антикорупционна комисия и да бъдат отворени прословутите досиета на тайната полиция от комунистическата епоха.
Той успява постоянно да устои и да не се предоверява на енергията или инвестициите от Русия, като вместо това контролира силен икономически растеж, подхранван от западните инвестиции.
Ние ще имаме нова Румъния след референдума, обеща Бъсеску пред "Таймс". Той заслужава да има шанса да изпълни обещаното. ЕС може да му помогне, но само опирайки се стриктно на критериите за реформите след присъединяването, на принципа, че е по-добре да има реформи късно, отколкото никога.
Бъсеску трябва да продължи с отказа си за признаване на решения на румънския съд зад граница, докато страната не успее да покаже силни действащи закони у дома.
Най-важното е генералният секретар на Съвета на ЕС Хавиер Солана да не прибързва в показването на щедрост в доклада си за напредъка на реформите в Румъния следващия месец. Отпускането на 1.7 млрд. евро помощи тази година и другите милиарди през следващите пет години зависят от неговата "присъда". Време е за трудна любов спрямо Букурещ.
(по Netinfo)