РОЙТЕРС: БОРБАТА С КОРУПЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ ЗАМИРА

Шест месеца след присъединяването към Европейския съюз, България и Румъния не успяват да демонстрират прогрес в борбата с корупцията и организираната престъпност въпреки законодателните реформи, коментира днес агенция Ройтерс.

Липсата на резултати поражда притеснения в Брюксел, а някои европейски държави казват, че бедния балкански дует може би се е присъединил твърде рано.

Новите страни-членки са все още обект на мониторинг и са изправени пред възможни санкции след доклада на Европейската комисия на 27 юни, ако не отговорят на изискванията за борба с нередностите.

Двете страни обновиха правосъдните си системи и приеха закони за създаване на институции за борба с подкупите. Някои наблюдатели обаче посочват, че няма резултати заради колебливи политици, политически вражди и неефективна държавна администрация, коментира Ройтерс.

„Не сме видели никакви доказателства за резултати, никакъв ефект върху обществото", заявява европейски дипломат в Букурещ. „Трябваше да предоставят повече доказателства, че имат намерение да се борят с корупцията на всички нива".

Според наблюдатели корупцията е залегнала толкова дълбоко в управлението на България и Румъния, че местните политици не желаят да прилагат ефективни реформи. Съдебните органи често са твърде свързани с криминални групи, а и в новите закони няма механизми за прилагането им.

Като се добавят и дълбоките разногласия в управляващите партии, докато правителствата в София и Букурещ гледат как популярността им се срива, и реформите напрактика спират след присъединяването на двете страни през януари.

Архитектът на коренната промяна на съдебната система в Румъния, Моника Маковей изгуби поста си през април заради караниците между политиците. Според наблюдателите заместникът й Тудор Чиуариу е слаб и неефективен.

„Борбата с корупцията тръгна назад. Не е ясно какво иска да прави новия правосъден министър. Изглежда, като че ли иска да ограничи властта на прокурорите", заяви Сьорин Йонита от Румънското академично общество.

Друг пример, предизвикващ притеснение, е случая с бившия румънски премиер Адриан Нъстасе, чието дело е затънало от месеци в Конституционния съд.

Процесът е разглеждан като изпит за способността на правителството да преследва измамите по високите етажи. Нъстасе бе обвинен миналия ноември в изнудване и взимане на подкупи на стойност 1.4 млн. евро. Делото бе разширено през май за даване на държавни служби в замяна на прикриване на нередности.

„Трябва да сложат някои големци зад решетките", казва дипломат, цитиран от Ройтерс.

В България, където организираната престъпност е ключов проблем, граждански сдружения се оплакват, че в закона за борба с корупцията липсват конкретни мерки за справяне с нарушенията, докато корумпирани обществени поръчки продължават да източват милиони евро годишно от държавния бюджет.

Воденото от социалистите правителство покрива повечето изисквания на Брюксел за законодателството, но показва малко решимост за постигане на бързи резултати в борбата с мощната в страната организирана престъпност.

Дипломати заявяват, че обществени служители често са обвързани с групи, имащи връзки с бивши агенти на тайните служби и управляващи голяма част от малката българска икономика. Никой не е осъден за десетките поръчкови убийства в страната през последните години.

Вместо това наскоро българския главен прокурор заяви, че е необходимо търпение за изкореняване на корупцията.