ОТНОВО СТРЕЛБА В СОФИЯ (ПОРТАЛ ЕВРОПА ПРИПОМНЯ)

12 юли 2007 г., news.bg: Причина за стрелбата в София тази вечер в столичния квартал "Белите брези" е разчистване на сметки на Земунския клан.  Четирима души, сред които и дете на 1 г., пострадаха при престрелка там късно снощи. Трима от простреляните са едно семейство - македонец, сръбкиня и детето им. При извършените обиски на домовете им са открити наркотици и три пистолета. В сряда сутринта в главата беше прострелян съпругът на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева - 47-годишният Манол Велев. Министърът на вътрешните работи Румен Петков съобщи, че версиите, по които се работи по стрелбата срещу бизнесмена Манол Велев, са свързани основно с неговия бизнес.

Портал ЕВРОПА припомня някои извадки от доклада от 27 юни 2007 г. на Европейската комисия за България:

Като цяло, напредъкът в борбата с тежките престъпления и организираната престъпност е недостатъчен. Реалната, осезаема мярка за успех остава броят на успешните съдебни дела и присъди.

• Все още е незадоволително съдебното преследване на убийствата, за които се предполага, че са поръчкови. Поръчковите убийства продължават да будят голямо безпокойство, и особено последните убийства на местни политици от януари насам. До момента няма възбудено съдебно преследване и произнесена присъда. Скорошни скандали, в които са замесени високопоставени длъжностни лица от изпълнителната и съдебната власт в България, ще бъдат ключова проверка за ефективността на механизмите, създадени за разследване и ефективно наказание при престъпления, свързани с организираната престъпност и корупцията от големи мащаби.
• Въпреки че нараства, предоставяната от българските власти информация за борбата с организираната престъпност остава неточна. Статистиката смесва битовите убийства с тези, свързани с общата престъпност и/или с организираната престъпност, особено поръчковите убийства. Липсва информация за напредъка в разследванията на случаи, свързани с организираната престъпност. За адекватна оценка е нужна повече прецизност.
• Българските власти докладват за някои подобрения в областта на прането на пари. Все пак, твърде рано е да се оценяват конкретно тези подобрения. Те първо трябва да бъдат потвърдени. Още повече че се изискват допълнителни мерки или тези мерки са в процес на подготовка.
• България изпълнява актуализиран план за действие за борба с организираната престъпност, който се съсредоточава върху правоприлагането, досъдебните санкции и превантивните мерки. Налице е широко сътрудничество в тази област с други държави-членки. Все пак не може да се направи заключителна оценка за въздействието на тази стратегия при липсата на методика за измерване на резултатите и надеждна статистика. Сведенията, които биха позволили да се направи оценка на съдебното третиране на случаи, са откъслечни или недостатъчни.

Евгени Кирилов, евродепутат, БСП, 26.06.2007: Изводът на ЕК в този доклад е, че за такова кратко време не могат да се очакват чудеса. На доклада не може да се гледа като на някаква сензация.  Смятам, че докладът е добър, обективен, главната му цел е да покаже нещата такива,  каквито са. Тази цел е постигната. Обективността на текста е полезна за България. Няма смисъл да се хващаме за конкретни цитати - един говори за положителните, друг за критичните моменти в доклада - същественото е, че трябва да продължим работата, да свършим процеса докрай, което е в интерес както на България, така и на ЕС. Ние имаме стимули от чисто вътрешен характер да продължим, т.е. не че чакаме само ЕК да ни каже критиките. Ще се справим с новите предписания, уверен съм в това, а опозицията затова е опозиция, за да набляга на критиките. Вие знаете, че още през април започна да се вдига шум около този доклад, че ще е „страшен", че ще има клаузи... Трябва да гледаме реално, да преодоляваме това, което имаме да преодоляваме.

Клаус Янсен, германски криминалист, 27.06.2007, пред Портал ЕВРОПА: Клаус Янсен каза, че за него е голямо разочарование, че „едни и същи критики се повтарят всеки път" и че властите не предоставят правдиво „цялостната картина в страната", казвайки за някои данни, че са класифицирана информация. Клаус Янсен сподели, че докато е чел сегашния доклад, си е мислел, че и той може да го напише, защото критиките през юни 2007 г. много приличат на отправяните преди това сигнали за недостатъци. Криминалистът поясни, че принципно всичко, което днес е отправено като препоръки, е трябвало да стане факт още преди първи януари 2007 година.

Правителствена информационна служба, 11 юли 2007 г.: Министър-председателят бе категоричен, че за защитата на сигурността на гражданите, правовия ред и законността всички държавни органи ще бъдат безкомпромисни. Той изтъкна изключителната си загриженост от показността на престъплението, извършено в центъра на столицата. На срещата бе уточнено, че премиерът ще бъде постоянно информиран за хода на разследването. Министърът на вътрешните работи Румен Петков запозна премиера с напредъка в последните месеци по разследванията по някои обществено значими престъпления.

Портал ЕВРОПА, 28-03-2006: "Поръчковото убийство на Иван Тодоров - Доктора - водеща фигура от организираната престъпност в София, сряда, 22 февруари 2006 г. Експертът провеждаше среща с представител на разузнавателното звено на НСБОП, когато се случи това убийство в центъра на София през деня. Самият експерт трябваше да информира него и колегите му - те не бяха получили никакъв сигнал. Впоследствие експертът така и не получи допълнителна информация по случая. По-късно му бе обяснено, че НСБОП не отговаря за разследването на поръчкови убийства на фигури от организираната престъпност, което наистина е много изненадващо. Как българските правоприлагащи органи могат да си съставят цялостна картина за организираната престъпност, ако такъв случай, който е тясно свързан с организираната престъпност, не се разследва от службата за борба с организираната престъпност?" Експерт - криминалистът Клаус Янсен, с 34-годишен опит в германската полиция, е автор на един от докладите по партньорската проверка "Правосъдие и вътрешни работи", писан в периода 22-24 февруари - по време на показното убийство на Иван Тодоров - Доктора в София. Той е писал за борбата с организираната престъпност. В доклада му пише: "Експертът беше още по-изненадан по време на срещата при Главния прокурор, когато неговият заместник, г-н Манчев, в контекста на актуалното към онзи момент поръчково убийство в София, започна да спори за общия брой на поръчковите убийства. От страна на ЕК се борави с цифрата 173 поръчкови убийства (в т.ч. и опитите за такива), за периода 1992 - 2005 година. Като се позова на проучване за периода 1999 - 2005 г., г-н Манчев твърдеше, че са станали само 95 убийства. Спорът по броя на убийствата въобще не е важен. Проблем е самият факт на извършване на въпросните убийства от години. Дестабилизирането на морала на обществото, включително морала на полицията, е дори по-голям проблем, който трябва да бъде решен, и който проблем само България може да реши. Отношението към проблема, отдаването на работата предопределят успеха в борбата с организираната престъпност. НСБОП като че ли вместо проактивно, взема само реактивно отношение по въпроса. В много от дискусиите събеседниците на експерта казваха, че изчакат да получат сигнали."

Портал ЕВРОПА, 29-03-2006: Евроекспертите не са се запознали в детайли с предоставените от МВР материали. В докладите им има разсъждения, които са по-скоро импровизации. Това заяви министърът на вътрешните работи Румен Петков по време на обща дискусия с представители на медиите. Петков не пропусна да отбележи, че в същото време в докладите са предоставени много сериозни материали, които са базирани на проведени разговори и предоставени от наша страна документи. Като "некоректна" определи министърът оценката за работата на Националната следствена служба. Според него е несериозно да бъде правена оценка, без експертите да са контактували лично с директора на службата. "Те дори бъркат жанровете, считайки следствието за част от МВР", посочи Румен Петков.

Той заяви, че препоръките, направени от експертите към МВР, го удовлетворяват като по част от тях се работи в по-широк периметър. За пример министърът посочи запазването на броя на дознателите, пренасочването на част от административните бройки в МВР към чисто полицейски функции, обмен на информация между службите и ясна диференциация на функциите. Колкото до препоръките за модернизация министърът обяви, че това е приоритет, по който се работи последователно като средства се търсят както от САЩ и Европейския съюз, така и от вътрешни ресурси.

Министър Румен Петков изцяло възприема съвета за по-ясен ангажимент на НСБОП по разкриването на поръчковите убийства. Той обаче не приема оценката, че се работи на парче и не е съгласен убийствата да се разследват и в СДВР, и в НСБОП, и в ДНСП. Според него ролята на новата Генерална дирекция на полицията ще бъде създаване на база за ефективност, основана на екипната работа.

Колкото до обвинението в доклада, че министерството не противодейства на прането на пари от наркотрафик, Петков посочи, че в съда са внесени девет дела за пране на пари, четири от които са за наркотрафик. "Друг е въпросът, че няма осъдителни присъди", допълни той. Разчитам, че постигнатото от България ще бъде оценено реалистично, заяви Петков като допълни, че не очаква работата на МВР да стане повод за задействане на предпазна клауза.

Портал ЕВРОПА, март 2006:

Партньорска проверка "Правосъдие и вътрешни работи"
България, 22 - 24 февруари 2006 г.
Основна тема: Борба с организираната престъпност
Въведение

Настоящият доклад се базира на едноседмична мисия, включваща 21 срещи/разговори по теми, свързани с борбата срещу организираната престъпност. Бяха ми предоставени голям брой документи с основна информация по темите, някои от които на български, а други на английски език. Документите обикновено ми бяха предоставяни в края на срещите. По този начин експертът губеше ценно време, като си водеше бележки. Две от срещите бяха придружени от презентации на Power Point, написани на английски, което беше доста полезно, независимо че самите презентации се правеха на български. При всички срещи се налагаше да има превод, независимо че в някои случаи беше напълно ясно, че българските колеги знаеха английски, поне до известна степен. Поради особеностите на тематиката, преводът трябваше да бъде изключително прецизен. Понякога обаче преводът беше неточен, което също водеше до отнемане на ценно време, вместо това време да се използва за получаване на информация относно конкретни факти. Експертът трябваше да прави оценките си на базата на информация, предоставена доброволно. Независимо от това, сравнението между 21 срещи е подходящ начин да се открият слабостите. На експерта направи впечатление, че голяма част от срещите бяха сходни по съдържание, по отношение на цитирането на цифри, които дори бяха предоставяни, макар че в някои случаи това не беше необходимо. В повечето случаи, когато експертът прекъсваше подготвените предварително изказвания, за да поиска допълнителна информация или по-различна информация, отсрещната страна реагираше с нежелание или понякога дори заявяваше, че това е класифицирана информация. Например, експертът поиска неколкократно по различни поводи информация за броя на полицаите /офицери/ на подчинение на МВР, средната възраст на личния състав, както и обща информация за различните чинове в йерархията, за да може да направи оценка на кадровата политика, организацията, развитието, пенсионирането и назначаването на нови служители. Информацията впоследствие беше предоставена, една част от нея след завръщането на експерта в Германия по електронна поща или му беше предоставена лично в Германия, защото е класифицирана. В резултат на това, тази информация не можеше да се дискутира по необходимия начин. Това също доведе до загуба на ценно време и възможности за задълбочено обсъждане на темата. Цялата тази процедури ограничи ефективността на срещите. В допълнение, след връщането на експерта в Германия, с него се свърза по телефона заместник-министър Коцев,  който му предложи съдействие при необходимост, и дори заяви готовност да посети Германия за допълнителни дискусии.