„Тема на месец февруари – Лисабонският договор” продължава – Портал ЕВРОПА излъчва първите номинации за престижната длъжност, отразяващи общественото мнение в страните-членки.

• По повод бъдещите номинации за новосъздадените постове на президент и външен министър на ЕС;
• Във връзка с ратифицирането на Договора от Лисабон;
• С оглед необходимостта българските граждани да започнат да изразяват мнения и отстояват позиции и интереси заедно с европейските;
• В рамките на информационно-комуникационната инициатива „Говори с Европа” на Центъра за модернизиране на политики и Портал ЕВРОПА;
• Благодарение на съфинансиран от ЕК проект по План Д за демокрация, диалог и дебат...

... редакцията ни пита читателите:


Нашето онлайн-допитване под формата на интернет-анкета за номинациите на българските граждани се провежда в две части: първо, вие посочвате имена на родни и чужди значими фигури; второ, ние публикуваме най-често посочваните от вас и ги подлагаме на второ онлайн-гласуване, като в края на месеца ще обявим името на личността, събрала най-много читателски гласове.

Преди да пристъпите към разглеждане на анкетата и гласуване, ви предлагаме малко повече данни, за да бъде вашият избор информиран.

Председателят на Европейския съвет – какво ще прави той

Европейският съвет определя общите насоки на политиката на ЕС. Макар и да не получава нови правомощия по силата на Лисабонския договор, Европейският съвет става институция на ЕС.

Съгласно Договора от Лисабон, председателят ще бъде избиран от Европейския съвет с квалифицирано мнозинство за срок от две години и половина, като мандатът му може да бъде подновяван еднократно. Задачата му е да се грижи за подготовката и последователността на работата на този орган и за намирането на консенсус. Председателят на Европейския съвет не може да съчетава тази длъжност с други национални мандати! Това означава, че ако бъде избран действащ политик, той ще напусне настоящия си пост, за да поеме новата функция.

Формално номинациите трябва да бъдат обсъдени от лидерите на всички страни членки.

Председателят на Европейския съвет – кой ще бъде той

В европейските медии и политически кръгове се споменават имената на различни известни политици, един от които по всяка вероятност може да бъде избран за пръв председател на Европейския съвет. Портал ЕВРОПА ви предлага кратко обобщение на най-често споменаваните имена като кандидати за новия пост, изпълнен с толкова много символика.

Забележка: имената са подредени по азбучен ред.

1. Александър Квашневски, роден на 15 ноември 1954 г. Президент на Полша два мандата – от 1995 до 2005 г. През 1995 побеждава на изборите своя опонент Лех Валенса, а през 2005 г. е наследен от Лех Качински. През осемдесетте години е бил министър на спорта в комунистическото правителство. След 1990 е лидер на Социалдемократическата партия на Полша, заменила Полската обединена работническа партия, управлявала страната преди това. В момента е преподавател по съвременна европейска политика в Университета Джорджтаун заедно с Хосе Мария Аснар.
2. Андерс Фог Расмусен, роден на 26 януари 1953г., министър-председател на Дания от 2001 г. Расмусен печели втория си премиерски мандат начело на дясно-центристката коалиция през 2005г., а третия през ноември 2007г. Расмусен е сред европейските политици, подкрепили войната в Ирак през 2003г. Дания изтегля военния си контингент от страната през 2007 г.
3. Бенита Фереро-Валднер, европейски комисар по външните отношения и европейската политика на добросъседство. Фереро-Валднер е ангажирана със съдбата на българските медици и СПИН епидемията в Бенгази от началото на мандата си. Тя изиграва важна роля при преговорите за освобождаването на медиците. През януари 2004 г. се кандидатира за президент на Австрия, но не спечелва. Когато Волфганг Шюсел става канцлер на Австрия в началото на 2000 година, тя става министър на външните работи. В деня на избора й Европейският съюз налага дипломатически санкции на Австрия, тъй като правителството е съставено от Австрийската народна партия и крайнодясната Австрийска партия на свободата. Минават близо осем месеца докато санкциите отпаднат, най-вече благодарение на усилията на външния министър. Член е на консервативната Австрийска народна партия.
4. Бърти Ахърн, Патрик Бартоломю – роден на 12 септември 1951 г., министър-председател на Ирландия от 1997 г. до сега. През 2007 г. е избран за трети път на поста. Отстъпва по продължителност на управлението си единствено на Жан Клод Юнкер. През 2006 г. Ахърн е критикуван от ирландските медии за парични подаръци, които е получавал през деветдесетте. През 2007г. премиерът е разпитван от комисия „Трибунал” за въпросните суми.
5. Валери Жискар д'Естен е френски политик и президент на Франция от 27 май 1974 до 21 май 1981 г. От 2001 г. Валери Жискар д`Естен е председател на Конвента за бъдещето на Европа. Той е и основната фигура в изготвянето на проекта за конституцията на ЕС. От 11 декември 2003 е член на Френската академия.
6. Ема Бонино – от май 2006 г. е министър на европейската политика и международната търговия в кабинета на Романо Проди в Италия. Бонино е бивша депутатка в европейския парламент (1979-1984, 1984-1988, 1999-2004, 2004-2006). Работи като европейски комисар от 1994 до 1999 г. Завършва университета Бокони в Милано със специалност съвременни езици и литература.
7. Жан-Клод Юнкер е роден на 9 декември 1954 г. Той е министър-председател на Великото херцогство Люксембург от 20 януари 1995 г., освен това от 1989 г. до сега е министър на финансите на страната. На два пъти, през 1997 и 2005 г., Юнкер е председателствал Европейския съвет. Освен това Юнкер е и председател на Еврозоната и има ключово влияние за приемането на общата европейска валута. В пресата се появяват спекулации, че може поеме председателството на Европейската комисия след оттеглянето си от премиерския пост. Юнкер в момента е най-дълго управлявалият министър-председател от всички страни в ЕС.
8. Жозе Барозо, председател на Европейската комисия. Португалски и европейски политик, бивш министър-председател на Португалия (6 април 2002 – 29 юни 2004) и председател на ЕК от 23 ноември 2004. Преди няколко месеца избухна скандал с финансирането на неговата Социалдемократическа партия (СДП) в Португалия: съмненията са във връзка с плащания на строително - инженерната фирма “Сомаг” за СДП по времето, когато Барозу е бил председател на партията. Той е избран за такъв през 1999 г., а през април 2002 г. става министър-председател на Португалия. “Сомаг” е платила на социалдемократите 233 000 евро за услуги, предоставени на партията, чрез PR агенция. Конституционният съд в Португалия постанови, че сумата надхвърля законово определения размер за частни дарения на политически партии.
9. Йошка Фишер, Йозеф Мартин – вицеканцлер и външен министър на Германия (1998 – 2005) както и Председател на Съвета на Европейския съюз от 1 януари 1999 до 30 юни 1999 . Йошка Фишер се оттегля от политиката на 1 септември 2006. Германският политик от сдружението на Съюз 90 и Зелените е известен с множеството си съпруги и приятелки.
10. Карл Билдт – Нилс Даниел Карл Билдт, роден на 15 юли 1949 г. Министър-председател на Швеция от 1991 до 1994 г. От 2006 г. е министър на външните работи на Швеция. По време на войните при разпадането на Югославия, Карл Билт е представител на ЕС в бивша Югославия, от 1995 съпредседател на мирната конференция в Дейтън, висш представител за Босна и Херцеговина между 1995 и 1997 г. и специален пратеник на генералния секретар на ООН за Балканите между 1999 и 2001 г.
11. Меглена Кунева – първият български еврокомисар. В Комисията Барозо тя отговаря за защита на потребителите. През юни 2001 г. е избрана за народен представител от листата на Национално движение Симеон Втори (НДСВ), но през август напуска парламента, тъй като е назначена за главен преговарящ на България по присъединяването към Европейския съюз и заместник-министър на външните работи. На 29 май 2002 е избрана за министър по европейските въпроси в правителството на Симеон Сакскобургготски. След изборите на 25 юни 2005 тя запазва своя пост на министър (без портфейл) по европейските въпроси и в правителството на Сергей Станишев. През октомври 2006 Съветът на лидерите на политическите партии от тройната правителствена коалиция я предлага за първи еврокомисар от България, въпреки че вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин обявява, че има и по-достойни кандидатури.
12. Мери Робинсън, бивш президент на Ирландия от Лейбъристката партия и върховен комисар на ООН по правата на човека. През 1990 г. тя става първата жена-президент на Ирландия. На поста остава до 1997 г.
13. Милан Кучан – първия президент на Словения (1991-2002 г.), откакто тя е независима държава и днес ротационен председател на ЕС. Кучан бе избран за Президент на Република Словения за втори мандат през ноември 1997 г. Реформистките му настроения и привързаността му към демократичните политически принципи оказват голямо влияние в Словения, когато той заема поста на председател на Словенската комунистическа партия през 1986.
14. Никола Саркози – президент на Франция. На 6 май 2007 г. е избран за 7-ми президент на петата френска република. Преди избирането му за президент, Саркози е председател на партията Съюз на народно движение , бил е министър на икономиката и финансите в правителството на Жан-Пиер Рафарен и министър на вътрешните работи в правителството на Доминик дьо Вилпен. Никола Саркози е десен политик, признат от политическите си противници за силен оратор, и най-често смятан за про-американски настроен. За първи път е избран за депутат през 1988 г. Придобива известност през 2003, след като лично води преговорите за освобождаване на заложници, държани в училище в заможното парижко предградие Ньой сюр Сен, на което той е кмет. През 2003 е назначен за първи мандат като министър на вътрешните работи. През септември 2004 г. е назначен за министър на търговията, индустрията и финансите. На 18 септември 2007 г. е награден с орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги за разрешаване на казуса с българските медици в Либия.
15. Романо Проди – министър-председател в оставка на Италия. Италиански икономист и левоцентристки политик, министър-председател на Италия в периода 1996-1998 и от 2006 до сега. Работи като председател на Европейската комисия от 1999 до 2004 г.
16. Таря Халонен, президент на Финландия – преди седем години Халонен стана първата жена-президент на Финландия. Тя е член на Социалдемократическата партия. В началото на 2006 г. тя е преизбрана на този пост. Както Портал ЕВРОПА вече писа, според политически експерти решаваща роля за преизбирането на Халонен е изиграла позицията й за НАТО и проблемите на жените. Пред телевизионните камери тогава 57-годишният бивш финансов министър Нинисто поздрави Халонен, заявявайки: “Жената победи, а мъжът загуби”. Освен политик, Таря Халонен е била и съдия.
17. Тони Блеър, Антъни Чарз Линтън – роден на 6 май 1953г. От 2 май 1997г. до 27 юни 2007г. Блеър е министър-председател на Великобритания. В деня на напускането на премиерския си пост, Блеър бе назначен за официален посланик на Четворката за Близкия Изток от името на ООН, ЕС, САЩ и Русия. В началото на тази година Блеър стана консултант на влиятелната международна финансова институция – банка JP Morgan. Основен поддръжник на кандидатурата на Блеър за председател на Европейския съвет е френския президент Никола Саркози, което раздразни европейските социалисти. Според еврокомисар Маргот Валстрьом това било „конспиративен ход на Париж”, имащ за крайна цел да номинира Жан Клод Юнкер – както писа вестник „Дневник” преди дни. Сегашният британски премиер Гордън Браун също обяви подкрепата си за кандидатурата на предшественика си. Френски и европейски политици – включително сегашни британски министри – са против номинацията на Блеър за поста заради подкрепата му за войната в Ирак и нежеланието на Великобритания да участва изцяло в Договора от Лисабон и общата валута. През февруари бе стартирана и онлайн-петиция на 11 езика под надслов „Да спрем Блеър”, която е представена в леви политически сайтове в няколко страни-членки на ЕС. Амбициозната цел на организаторите на интернет-подписката е да се съберат един милион подписа срещу Блеър. Инициаторът – французинът Жером Жилет, един от най-активните участници в европейската блогосфера, смята, че избирането на Тони Блеър на този пост би противоречало на основните европейски ценности.
18. Хавиер Солана Мадариага, роден на 14 юли 1942 г. Върховен представител за общата външна политика и сигурността на Европейския съюз, генерален секретар на Съвета на Европейския съюз и Западно европейския съюз (ЗЕС). Между 1982 и 1995 г. заема различни министерски постове в испанското правителство – министър на културата, образованието, външните работи. От 1995 до 1999 г. е генерален секретар на НАТО.
19. Хелмут Кол – германски консервативен политик от Християн-демократическия съюз (ХДС). От 19 май 1969 е министър-председател. Става канцлер на Германия от 1 октомври 1982 и заема този пост до 27 октомври 1998 - като до 1990 е канцлер само на Западна Германия. Председател на ХДС от 1973 до 1998 година. Шестнадесетте години на власт като федерален канцлер на Германия са най-продължителните от времето на Ото фон Бисмарк. По негово време Германия се обединява политически, а по-късно подписва Маастрихтския договор под негово ръководство. По време на неговото управление германската марка бива заменена от еврото. През 1998 година Кол е обявен за "Почетен гражданин на Европа" от европейските държавни глави, за приноса си към обединяването и сътрудничеството между европейските държави.
20. Хосе Мария Аснар Лопес, роден на 25 февруари 1953г., министър-председател на Испания от 1996 до 2004 г. В осемте години, в които начело на испанското правителство бе Хосе Мария Аснар, стриктните правила на Пакта за стабилност и растеж, които ограничават бюджетния дефицит до 3% и дълговете до 60%, бяха съвестно прилагани. В момента Аснар е преподавател в Университета Джорджтаун и е в борда на директорите на „Нюз Корпорейшън” на Рупърт Мърдок.

CHERCHEZ LA FEMME

Еврокомисарят по комуникациите Маргот Валстрьом се оплака от дискриминацията срещу жените при определянето на висшите постове в институциите на Европейския съюз. Тя направи това в интервю за шведския всекидневник "Сидсвеснка Дагбладет" по повод бъдещите номинации за новосъздадените постове на президент и външен министър на ЕС, съобщи през февруари 2008 г. влиятелният „Дневник”, цитирайки шведско издание. Валстрьом смята, че жените са умишлено изолирани и дискриминирани при определянето на висшите постове в евроинституциите. „Хората виждат как мъже политици заседават при закрити врати и както винаги едни възрастни мъже избират други възрастни мъже", коментира тя. Според Валстрьом има "ядро" от политици - лидери на големите държави в ЕС, които ще предопределят избора. Според нея има и жени, които биха се справили с поста външен министър. Портал ЕВРОПА реши да приеме посочените от Валстрьом имена като равноправни номинации, ето защо ги включваме в настоящия списък.

КАКВО КАЗАХА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОРТАЛ ЕВРОПА

Като изключим някои хумористични номинации, пуснати от наши читатели, като например Христофор Събев, Ратко Младич, Владимир Путин и т.н., регистрирахме много гласове за Тони Блеър. Освен това читателите ни номинират настоящия френски президент Никола Саркози, изпълняващия длъжността италиански премиер Романо Проди и настоящия председател на Европейската комисия Жозе Барозо. Номиниран е също върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Хавиер Солана. „Бащата” на Европейската конституция – предшественик на Лисабонския договор, Валери Жискар Д-Естен, както и ексканцлерът на Германия Хелмут Кол – номиниран впрочем за Нобелова награда за мир – също са сред посочените от читателите ни фигури. Интересна номинация се получи и за Милан Кучан – първия президент на Словения (1991-2002 г.), откакто тя е независима държава и днес ротационен председател на ЕС.

Много гласове в анкетата се получиха и за първия български еврокомисар – Меглена Кунева, както и за Бенита Фереро-Валднер, европейски комисар по външните отношения. Кунева събира достатъчен брой номинации, за да бъде включена в първите 20 имена.

Сред чисто българските номинации са тези на лидера на ДСБ и десен премиер на България в периода 1997-2001 г. Иван Костов, бившия външен министър Надежда Михайлова от Кабинета Костов, настоящия министър по европейските въпроси Гергана Грънчарова, настоящия вицепрезидент Ангел Марин, дори за настоящия главен прокурор Борис Велчев. Всички те обаче са получили само по една или две номинации, ето защо не ги включваме в списъка на първите 20.

• Кои са достойни за поста председател на Европейския съвет – вижте ТУК.
• Резултати от анкетата за познаването на Лисабонския договор – вижте ТУК.
• За участие в новата анкета – натиснете ТУК.
• Всички наши публикации, свързани с Лисабонския договор, вижте ТУК.

Информационно-комуникационната инициатива на Портал ЕВРОПА и Центъра за модернизиране на политики "Говори с Европа" се изпълнява в рамките на проект по План Д за демокрация, диалог и дебат на Европейската комисия.