Министърът на правосъдието Миглена Тачева: въпроси и отговори в края на 2008 година

Портал ЕВРОПА ви представя отговорите, които министър Тачева даде на въпросите на Progress Watch*. Тук публикуваме интервюто в цялостен вид.

Удовлетворена ли сте от свършеното в сферата на правосъдието и вътрешния ред от месец юли 2008 г. насам, когато ЕК представи доклада си за напредъка на страната?

След доклада от 23 юли 2008 г. относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия (ЕК)  през месец август правителството прие График с неотложни мерки и действия за преодоляване на критиките. При изпълнението на тези мерки Министерството на правосъдието продължи съвместната си работата с органите на съдебната власт, с Висшия съдебен съвет и с Инспектората към Висшия съдебен съвет за реализиране на основните приоритети на реформата на съдебната система. ВСС, като върховен административен орган на съдебната власт, пое отговорността да бъдат водещ фактор в реформата.

Осъществяването на основните действия във връзка с изпълнение на показателите за напредък продължи в тясно сътрудничество с гражданския сектор.Още през м. юли 2007 г. по инициатива на министъра на правосъдието беше създаден Обществен съвет от правни неправителствени организации към Министерство на правосъдието. Целта бе да се засили контролът и ролята на гражданите при осъществяване реформите в съдебната система, да се осигури прозрачност при вземане на решения и разработване на открити процедури и правила за работа. Участието на неправителствените организации в процеса на вземане на решения е гаранция за високото ниво на информираност на гражданите и на комуникацията с тях. Общественият съвет към министъра на правосъдието участва в обсъждането на  редица важни проекти и разработки в правната област. Между тях са и  Планът за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа, изготвен в съответствие с доклада на Европейската комисия от юни 2007 г., и приетият през тази година График с неотложни мерки и действия за преодоляване на критиките при редовното анализиране на мерките по неговото изпълнение и актуализиране. На 29 септември 2008 г. министърът на правосъдието получи награда за идеята и създаването на Обществен съвет от неправителствени организации Наградата е  в категория „Участие на заинтересовани страни в процеса на разработване на публични политики”  от проекта „Добри практики в административното обслужване” по Оперативна програма „Административен капацитет”.

Министерството на правосъдието взаимодейства активно и с адвокатурата с оглед засилване ролята на адвокатурата при осъществяване на основните функции на съдебната власт. В резултат на проведени през м. юли и септември 2008 г.  работни срещу между министъра на правосъдието и Председателя на Висшия адвокатски съвет, последният предприе действия за укрепване на процесуалната дисциплина на адвокатите, напр. чрез мерки за уеднаквяване на практиката по дисциплинарни дела в адвокатурата и дискусия относно  дисциплинарните обвинения срещу адвокати, включително и във връзка със сигналната функция на съда в случаите на отлагане на дела, когато причината за отлагането може да бъде у адвокатите. Центърът за обучение на адвокати организира системни обучения за повишаване на знанията на адвокатите, включително по Етичния кодекс и прилагането на европейските правни инструменти.

Същевременно, правителството предприе важни стъпки за подобряване на  контрола по изпълнението на специфичните показатели за напредък. С решение на МС от месец септември Координационният механизъм за изпълнението на мерките беше поставен на по-високо политическо ниво чрез ангажиране на всички отговорни министри под ръководството на министъра по европейските въпроси. Правителството ежемесечно се отчита по постигнатия напредък по Графика – бяха изпратени два доклада до ЕК за изпълнение на мерките за периодите м. юли – м. септември и за м. октомври. Към момента е подготвен и доклад за изпълнението на мерките за м. ноември, който също предстои да бъде изпратен на ЕК.

По показател 1 напредъкът на България е съществен и видим, както е отчетен и в юлския доклад на Комисията. Нормативната база е поставена, сформирани са и действат Постоянният Висш съдебен съвет и всички негови комисии, както и Инспекторатът към ВСС. Анализът на критиките в Доклада на Комисията показва, че те са преди всичко от организационен характер. Предложените изменения в подхода и организацията на работата срещнаха пълна подкрепа от всички представители на съдебната власт и свършеното през месеците след доклада сочи положителна тенденция.

В изпълнение на препоръката на ЕК, в рамките на показател за напредък 2, за редовно наблюдение на прилагането на законодателството следва да се посочи, че Министерството на правосъдието вече цяла година работи по изграждане и прилагане на комплексен подход за модернизиране на системата за подготовка и последващ контрол върху нормативните актове. Създадена беше работна група, която изготви проект на концепция за нов Закон за нормативните актове. На 19 септември 2008 г., със съдействието на Институт „Отворено общество”, беше проведена Кръгла маса, на която беше обсъден проектът на концепция. На 18 декември 2008 Министерският съвет одобри концепцията и Министерството на правосъдието започва веднага работа по проект на нов Закон за нормативните актове. Очаква се той да бъде приет до средата на 2009 г.

Във връзка с разширяването на използването на информационните технологии в съдебната система, следва да се посочи, че на 26 юни 2008 г. България беше приета за партньор по проекта „Обмен на данни за съдимост” (NJR), стартирал в началото на 2006 г. и включващ към момента 14 държави-членки на ЕС. Участващите държави-членки са развили защитени електронни комуникации между съответните си регистри за съдимост и към настоящия момент 6 държави (Белгия, Чехия, Германия, Испания, Франция, Люксембург) обменят ефективно информация в тази форма. Федерална република Германия е старши партньор на България. По препоръка на немските партньори, през м. август в Министерството на правосъдието беше създаден екип от юристи и компютърни специалисти, който работи по внедряване на проекта „Обмен на данни за съдимост: NJR-BG”. България вече е свързана технически с партньорите по проекта. На 11 и 12 декември 2008 г. в София се проведе пленарна сесия на пилотния проект „Обмен на данни за съдимост” с участието на представители на държавите от ЕС, страни по проекта.

В рамките на третия показател за напредък България следва да осъществява оценка на въздействието от провежданата съдебна реформа.

Във връзка с това, на 7 октомври 2008 г. беше представен публично докладът на Световната банка: „България: Ресурси за функционирането и отчетността на съдебната система” (от 4 юни 2008 г). Във форума взеха участие представители Висшия съдебен съвет, на върховните съдилища и прокуратурата, на изпълнителната и законодателната власт, както и на посолствата на държавите-членки на ЕС. В доклада е подчертано, че през последните няколко години България е направила съществени стъпки за модернизиране на съдебната система, като са предприети значителни конституционни, законодателни и процедурни промени с цел подобряване структурата и функционирането на съдебната система. Подчертано е, че бюджетните ресурси за съдебната власт, броят на заетите в съдебната система и тяхното възнаграждение бележат значителен ръст. Въпреки това, в доклада е констатирано недостатъчно повишаване на ефективността на съдебната система и големи различия в натовареността на съдилищата. След внимателен анализ на констатациите и изводите в доклада Министерството на правосъдието изготви предложения за предприемане на конкретни действия. Предложенията обхващат няколко елемента: стратегически цели, конкретни мерки за постигането на целите, срокове за изпълнение в краткосрочен (до м. юни 2009 г.), средносрочен (до 2011 г.) и дългосрочен период (до 2013г.). Тези предложения служат в момента като основа за изготвяне на проект на нова Стратегия за продължаване на реформата на съдебната система за периода до 2013 година.

По време на тази публична дискусия бяха представени и основните констатации на Европейската комисия за ефективност на правосъдието на Съвета на Европа (CEPEJ), съдържащи се в Доклада й „Европейските съдебни системи: данни за 2008 г.”, като България беше представена в сравнение с 44 други държави-членки на Съвета на Европа. Данните показват например, че съдебните сгради в България имат по-високо географско покритие /като съотношение между население и територия/, отколкото в повечето други нови страни-членки, както и че съотношението на съдиите на глава от населението е по-високо в сравнение с това в пет други нови страни-членки на ЕС. Посочено е също, че търсенето на съдебни услуги е сравнително високо, като броят на постъпилите дела на 100 000 жители значително надхвърля този във всички други нови страни-членки на ЕС за гражданските и административните дела, и е по-голям при повечето нови страни-членки по отношение на наказателните дела.

Всички тези резултати показват, че ангажираните в процеса на реформата на съдебната система институции продължават активната си работа по изпълнението на набелязаните мерки.

В тази насока Министерството на правосъдието има няколко значими задачи за изпълнение, като напр. изработването на Концепция за нов Наказателен кодекс и утвърждаване на критерии за натовареност на съдиите. Друга важна стъпка ще бъде анализиране на възможността за категоризиране на съдилищата, което предстои да се обсъди съвместно с ВСС по време на посещение на експерти от Европейската комисия за ефективност на правосъдието (CEPEJ) през януари 2009 г. Критериите за категоризиране ще бъдат натовареност на съдилищата и сложност на гледаните от тях дела, за да се направи преразпределение на необходимия им човешки и финансов ресурс. В заключение, считам, че изпълнението на мерките от Плана за действие и от Графика с неотложни мерки и действия е успешно, като продължаването му посредством реализирането на оставащите пред нас задачи ще доведе до улесняване и повишаване ефективността на работата на съдебната система и на борбата с престъпността.  

Основателни ли са прогнозите, че спрямо България ще бъде задействана предпазна клауза в областта правосъдие и вътрешни работи? Генералният директор на ГД “Правосъдие, свобода и сигурност” на ЕК Джонатан Фол коментира през ноември в София, че е “рано да се каже дали има такава опасност”.

В юлския доклад за напредъка на страната ни по механизма за сътрудничество и проверка Европейската комисия изрично посочва, че подкрепата и сътрудничеството с българската страна са от основно значение, поради което не предлага да бъдат използвани предпазните клаузи, съдържащи се в Договора за присъединяване. На 18 ноември се срещнах с генералния директор на Генерална дирекция „Правосъдие, свобода и сигурност” на ЕК Джонатан Фол, по време на която обсъдихме изпълнението по същество на конкретни мерки в хода на реформата на съдебната система. Не сме коментирали възможността за налагане на предпазна клауза в областта на правосъдието и вътрешните работи. Г-н Фол сподели напълно разбирането, че адекватната институционална рамка, обезпечена със съответните материални и човешки ресурси, следва да доведе до постигане на реални, видими резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност.

Последната експертна мисия на ЕК, проведена от 1 до 3 декември, беше насочена към техническа актуализация на напредъка на България от юли месец до момента. По време на заключителната среща експертите на ЕК отбелязаха, че предстоящият доклад на ЕК, който се очаква в края на януари-началото на февруари догодина, ще е междинен и ще има технически характер, а оценката за постигнатия напредък от България ще е в юлския доклад. Експертите изказаха положително мнение за дейността на Инспектората към ВСС и работата на съвместните екипи за разследване. Моето мнение е, че засега няма основание да очакваме, че на България ще бъде наложена предпазна клауза.

Министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова смята, че опасността от предпазна клауза е по-възможна от страна на държавите-членки на ЕС, отколкото на ЕК. Споделяте ли това мнение и ако да – кои са тези държави?

В Заключенията на Съвета общи въпроси и външни отношения, приети на 16 септември 2008 г., относно функционирането на Механизма за сътрудничество и оценка, е подчертано желанието за партньорство от страна на държавите-членки при реализиране на реформите в България. Това е много положителен знак за нас, защото то е част от идеята на механизма. То показва съпричастност в усилията и европейска солидарност и ще спомогне за по-успешно реализиране на сложните и трудоемки реформи, с които българското правителство се е ангажирало. Във връзка с това, по време на посещенията в България на министрите на правосъдието на Словакия (18 юли 2008), Федерална република Германия (11-12 август 2008) и на Франция (8 септември 2008 г.) както и при срещите ми с посланици на държавите-членки и с другите министри на правосъдието в рамките на заседанията на Съвета „ПВР” (м. септември и м. ноември 2008 г.) бяха обсъдени и конкретни предложения за подпомагане дейността на българските институции при преодоляване на констатирани слабости в законодателството и практиката, както и сътрудничество за по-добро прилагане на правото на ЕС и за обучение на магистрати и адвокати по практиката на Съда на Европейските общности в Люксембург.

Сътрудничеството с държавите-членки и с партньорските институции на Европейския съюз в областта на правосъдието се развива интензивно. Вече имаме установени ефективни контакти с Германия, Франция, Великобритания, Холандия и Словакия, които ни подпомагат в областите на взаимодействието с Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), изработването на новата концепция за наказателна политика, реформата в пенитенциарната система и съвместните екипи за разследване на транснационалната организирана престъпност.

На 25 октомври 2008 г. министърът на правосъдието подписа Споразумение за присъединяване на България към Академията по европейско право в Трир. След подписването на Споразумението Република България, като държава-съдарителка, ще получава до 40% отстъпка от таксата за участие на държавни служители, прокурори и съдии в организираните от Академията обучения по различни аспекти от европейското право, като например аспекти, касаещи правосъдие и вътрешни работи, конкурентно право, екологично право, данъчно и финансово право, международно патентно право, международно частно право, интелектуална собственост, защита на потребителите и др.

Ще използваме всички възможности за продължаване и разширяване на сътрудничеството с държавите-членки и с европейските институции, както с оглед изпълнение на ангажиментите, произтичащи от членството ни в ЕС, така и с оглед по-подробно запознаване на останалите държави-членки с хода на съдебната реформа в България. Считам, че продължаването на сътрудничеството и ангажирането на европейските ни партньори в този процес е изключително важно и при успешното му осъществяване можем да разчитаме на подкрепа от тяхна страна с оглед неналагане на предпазна клауза на България в областта на правосъдието.

Как върви изпълнението на предприетите от правителството 79 мерки, свързани с Механизма за наблюдение и оценка на работата на съдебната система в България?

Министерството на правосъдието продължава да изпълнява мерките, залегнали в Плана за действие по показателите за напредък и в Графика с неотложните мерки, които правителството прие след юлския доклад.

Законодателните ангажименти в Графика с неотложните мерки са почти изцяло изпълнени от МП. Законът за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, изготвен от министерството, вече е приет от Народното събрание, както и  Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Измененията на Закона за специалните разузнавателни средства и на НПК  вече са приети на второ четене в пленарна зала. Изработен е и съгласуван междуведомствено Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, който е изпратихме за включване в дневния ред на заседанията на Министерския съвет през  декември т.г. Готови са промените в Закона за съдебната власт, който беше изпратен за междуведомствено съгласуване със заинтересованите органи и организации на 17 ноември 2008 г В Народното събрание се обсъжда и ЗИД на Закона за политическите партии. Този проект не е подготвен от МП и не е внесен в парламента от правителството, но министерството има принос за неговото изработване, тъй като по време на срещата ми с министъра на правосъдието на Франция г-жа Рашида Дати през септември договорихме изпращането на експерт в България, който да подпомогне създаването на нови норми за контрол и публичност на финансирането на политическите партии. Предложенията на френския експерт бяха директно внесени в парламента и залегнаха в обсъждания от народните представители законопроект. Междувременно изпратихме проекта за изменения на Закона за политическите партии за становище на Венецианската комисия към Съвета на Европа и комисията изпрати заключенията си  в началото на месец декември.

Продължава работата на Министерство на правосъдието по изготвянето на проект на нова Стратегия за съдебна реформа, като усилията са насочени в посока промени в Конституцията и в Закона за съдебната власт; съдебното изпълнение, търговския регистър, информационните технологии в съдебната система и достъпа до правосъдие. Предвиждаме публично представяне на стратегията през първите месеци на следващата година.

Консултативния съвет по наказателна политика към министъра на правосъдието вече изработи проект. на Концепция за наказателна политика Както беше договорено с Министерството на правосъдието на Германия в рамките на новото Споразумение за сътрудничество, в периода 9 – 12 декември 2008 г. на посещение в София беше специалист по наказателно право и наказателен процес от Германия, който подпомогна работата по изготвянето на концепция за наказателната политика на Република България и на нов НК.

В Министерство на правосъдието е изработена и Концепция за нов Закон за нормативните актове. Една от основните идеи на тази концепция и на новия закон е да уреди нормативно извършването на оценка на въздействието на новото законодателство. Така ще се осигури стабилност и предвидимост на нормативната база, ще се повиши качеството на нормативните актове и ще има гаранции за съответствието им с по–високите по степен нормативни актове Друг важен момент в концепцията е постигането на още по-голяма прозрачност и публичност при обсъждането и изготвянето на новото законодателство.

По-предубедено ли е европейското обществено мнение към българската съдебна система в края на втората година спрямо момента на присъединяването на страната към ЕС, и защо?

Механизмът за наблюдение и оценка е полезен за България и се възприема като открит и пряк диалог с Европейската комисия. Този диалог изисква максимална мобилизация и координация на усилието на всички отговорни институции за изпълнение на мерките, с които да се преодолеят проблемите в борбата с престъпността и корупцията. Подходът за успешната комуникация с ЕК следа да бъде постоянното и своевременно информиране на нашите европейски партньори за предприеманите от нас мерки. Не считам, че общественото мнение в държавите-членки е с нагласа за предубеденост сега, или че е било така през януари 2007 г.

Промените в ЗСВ, НПК и ЗСРС трябва да способстват за преодоляване на част от слабостите, визирани от Брюксел. Какъв е напредъкът?

През изминалата година Министерството на правосъдието подготви законопроекти за изменение и допълнение на НПК, ЗСРС и ЗСВ. Те бяха в отговор на препоръките на Европейската комисия по проблемните въпроси в област “Правосъдие и вътрешен ред”. Основната цел, която обединява тези три проекта, е да допринесат за подобряване качеството на разследването по наказателни дела и тяхното своевременно приключване. Това е от съществено значение за преодоляване на критиките към правосъдната система. При едно добре и в срок проведено разследване, с обективно и изчерпателно събрани доказателства, предпоставките да се постанови осъдителна присъда са много повече, в това число и по т.нар. “знакови дела”. Законопроектите за изменение и допълнение на НПК и ЗСРС вече са одобрени на второ четене в парламента, а проектът за изменение и допълнение на ЗСВ предстои да бъде обсъден на заседание на правителството.

На 18 ноември Вие заявихте: “България все още има проблеми с качеството на разследването и те трябва в кратки срокове да бъдат решени”. Как и кога ще се случи това?

Искрено се надявам, че след приемането от Народното събрание на трите законопроекта, за които вече стана въпрос – за изменение и допълнение на НПК, ЗСВ и ЗСРС, работата в тази посока ще се подобри. Разбира се, това е въпрос не само на законова уредба, а и на воля и желание за прилагането й от разследващите органи в системата както на съдебната, така и на изпълнителната власт. Общите усилия на всички институции за разкриването и наказването на престъпността в България са от изключително значение за преодоляване на отправяните към нас критики, но най-вече имат стойност за нас самите като граждани на европейското семейство. Много важно е да сме уверени не само в качеството на законите ни, но и в доброто им прилагане.

Каква ще бъде съдбата на следствието в България?

При съществуването на чл. 128 от Конституцията на Република България, според който следствените органи са в системата на съдебната власт, отговорът на този въпрос е ясен. Това е проблем, който реално съществува и който българската държава трябва да реши, така че да отстои онази позиция, която е имала през 2003 г., когато при затваряне на глава “Правосъдие и вътрешни работи” е поет ангажимент за редуциране на следствието. Ето това също не трябва да се забравя. Поради тази причина в законопроекта за изменение и допълнение на ЗСВ е предложено да се закрият окръжните следствени служби и да се обособят териториални следствени отдели, които да продължат да провеждат разследване по възложените им от НПК досъдебни производства. също така да отпадне и длъжността младши следовател. В тази връзка ВСС следва да преназначи на съответна длъжност като съдия, прокурор или следовател в териториален следствен отдел без конкурс следователите от окръжните следствени служби, заявили в определен срок писмено своето съгласие за това. Националната следствена служба се запазва като орган, който извършва разследване по международните дела, по международно – правното сътрудничество. При тези промени ще бъде използван пълно капацитетът на следователите, така че те могат да бъдат спокойни за съдбата си.

Съгласна ли сте с твърдението на главния секретар на МВР, че 90% от организираните престъпници се намират зад решетките?

Не е толкова лесно да се отговори на този въпрос. От законова гледна точка една организирана престъпна група има малко по-различна цел от  обикновеното сдружаване за извършване на престъпление, а именно – да е създадена за продължителен период от време и с извършването на престъпленията, за които лицата са се сдружили, да се извлича материална облага. Това определение по българския Наказателен кодекс е в пълно съответствие с разпоредбите на Конвенцията на ООН за транснационалната организирана престъпност. Така че на въпроса, дали повече или по-малко от лицата, членуващи в организирани престъпни групи са разкрити, осъдени с влязла в сила присъда и изтърпяват наказание лишаване от свобода, най-прецизно може да се отговори след подробна справка от местата за лишаване от свобода за брой изтърпяващи наказания за такива престъпления лица. Вярвам, че генералният комисар на МВР едва ли има предвид нещо различно от обхвата на наказателния закон и се надявам информацията му да отговаря на истината.

По какъв начин смятате, че новият Закон за конфликт на интереси ще допринесе за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси – особено сред публичните фигури? Как върви подготовката за влизането на закона в сила?

Точното име на закона е за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Вие ме питате как законът ще допринесе за разкриване – краткият отговор е: като се приложи закона . Преди това трябва да се прочете и да се знае. Хубавата новина е, че хората на ключови постове до които се отнася, вече са го прочели и са проверили какво се отнася до тях. В този смисъл за отстраняване на съществуващ конфликт на интереси вероятно ще се използват предимствата на бързото вписване ( за часове след подаването на документите) в Търговския регистър, което е едно от изпълнените обещания за 2008-ма година на екипа на Министерство на правосъдието Друг въпрос е дали всички ще успеят още на първи януари 2009да се съобразят със записаното в закона, от когато по изричната воля на законодателя той влиза в сила. Когато дойде времето да се подават декларации, въпросът ще стане отново актуален.

Проектът първоначално беше изготвен в Министерството на правосъдието, на основата на целия списък на действащите закони в много от европейските страни, които прегледа екипа от експерти. Искам да напомня, че политическата воля беше този закон да стане в една степен по-рестриктивен от останалите законодателни решения, които видяхме. Трябва да отбележим и успешната работа на експертите, които подпомагаха парламентарната комисия заедно със специалистите от инспекторатите в изпълнителната власт и юристите на парламента

Успешна стъпка на народните представители беше избирането на парламентарна комисия, която да проверява  наличието на конфликт за президента, вицепрезидента, съдиите от Конституционния съд, народните представители, министрите, омбудсмана и членовете на Висшия съдебен съвет, включително за председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главния прокурор. Тук влизат още Главният съдебен инспектор и Инспектората към Висшия съдебен съвет, председателя и членовете на Сметната палата, управителя, подуправителите и членовете на управителния съвет на Българската народна банка и всички органи  които изцяло или частично се избират от Народното събрание.

На следващо място по този закон предстои да се направят и промени в редица закони, защото последиците при установяване на конфликт на интереси  освобождаване на лицето от длъжност, отнемане в полза на държавата на възнаграждението, получено при конфликт на интереси, присъждане в полза на държавата на получените материални облаги при конфликт на интереси, обявяване в интернет страницата на съответната институция на имената на такива лица.

В закона са включени разпоредби, свързани със създаването на необходимите условия за неговото прилагане. Даден е двумесечен срок от обнародването му, в който държавните и местни органи да създадат структурите, установяващи конфликт на интереси. Сега предстои правителството да изпълни § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. С него се предлагат изменения и допълнения на действащи закони, чрез които съдържащата се в тях уредба се привежда в съответствие със закона, като напр. несъвместимостта, последиците при влязъл в сила акт, установяващ конфликт на интереси и др.

Колко често българските граждани подават сигнали за корупция и за конфликт на интереси?

Бих искала първо да напомня, че на Интернет-страницата на Министерство на правосъдието има обявен горещ телефон „атникорупция”, на който гражданите могат да сигнализират за корупция и конфликт на интереси, освен по обичайно възприетите в администрацията начини, какъвто например е сигналите да се завеждат в деловодството на министерството.

До 10 декември т.г. в Инспектората на Министерство на правосъдието са постъпили чрез писма, електронна поща или по „горещия” телефон и са обработени общо 91 сигнала. От тях само 9 са с твърдения за корупция и 2 за конфликт на интереси. При извършените проверки стана ясно, че два от случаите са за магистрати, уличени в корупционна практика, а в единия има твърдения и за конфликт на интереси. По тази причина са изпратени на Инспектората на ВСС. Един от сигналите касае магистрат, като в сигнала освен за корупция има твърдение и за организирана престъпност. Сигналът е получен електронно и по електронен път е препратен на прокуратурата. Сигнал срещу служител в ОЗИН – Габрово за конфликт на интереси  не се потвърди при проверката, а подателят се оказа под чуждо име и адрес. След три аналогични сигнали за корупционна схема в затвора – гр. Белене, Инспекторатът даде указания за подобряване работата на комисията по чл. 17 в затвора и за по-голяма прецизност и прозрачност. След два сигнала срещу служители в затвора – Варна извършената проверка не доказа твърденията, а точно обратното. Един сигнал, подаден на горещия телефон, касае поведението на служител в Районния съд – Сливен, без да е посочено име и длъжност. Проверка не беше възможна, тъй като няма обратна връзка с лицето, подало сигнала - не са посочени нито име, нито адрес.

От направения анализ на получените през годината сигнали основен извод е, че значителната част от тях касаят заведени дела от частен характер и не се отнасят до администрацията на МП. Също така сигналите, които засягат дейността на служители на министерството, най-често се отнасят до проведени конкурси при назначаване на работа, регистрации по Търговския регистър  в офисите на Агенцията по вписванията, нарушения на служебните задължения. Голяма част от обажданията на горещия телефон имат справочен или информативен характер. Само 10 % от всички подадени сигнали съдържат твърдения за корупция или конфликт на интереси.
--------
* Progress Watch е англоезично информационно издание, което се разпространява сред европейска аудитория и се изготвя със съдействието на Europe.bg. интервюто с министър Тачева е публикувано със съкращения в превод на английски език в декемврийския брой на изданието. Редакцията благодари на екипа на г-жа Тачева за съдействието при осъществяването на това интервю.