ПРЕДПАЗНАТА КЛАУЗА Е КАТО УСМИРИТЕЛНА РИЗА ЗА НЕДОРАЗВИТИ, КАЗВА ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ, НАБЛЮДАТЕЛ В ЕП

• Защитната клауза ще бъде оценка за работата на правителството. Ако такава бъде задействана, то трябва да подаде оставка.
• Несправяне с конкретни ангажименти и влошаване на средата за България в последната година – това ще бъде оценката за работата на сегашното правителство.

Г-н Абаджиев, мнозина социалисти и либерали от Европейския парламент повтарят отскоро в интервютата, които дават за Портал ЕВРОПА, че защитните клаузи “не са нещо срамно” и за тях не бива да виним правителството предвид очертаващото се като вероятно присъединяване навреме – през 2007 г. Какво е Вашето мнение?

Простата истина е, че приемането на България от 1 януари от 2007 година ще бъде в резултат на общия политически процес на водене на преговори, който стартира през 1999 г. при правителството на Иван Костов. Именно тогава беше определена датата 1.1.2007. Тогава, спомняме си, оценките, които се даваха на България, бяха традиционно много по-добри от тези, които получаваше Румъния. Тогава, пак при Иван Костов, отпадна визовият режим – отново първо за България и впоследствие за Румъния. Тогава процесът вървеше много по-добре за България. Сега за първи път от 1999 г. ние получаваме отрицателни оценки – при това много по-негативни, отколкото Румъния. Трябва да се знае, че най-вероятно няма да има отлагане заради доста сложния механизъм на взимане на такова решение. Ако бъдем членове на ЕС от 1 януари 2007 г., една от причините ще е не друго, а много трудният процес на отлагане. Необходимо е единодушно решение на всичките 25-е страни – членки, докато за Румъния стигат само 18 гласа, а тя вече се оценява като по-напреднала от България... Другата причина е общият политически дух: България и Румъния са част от петото разширяване – процес, чието начало е дадено отдавна... Обаче ако има защитна клауза, това категорично ще се дължи на действията на последните две правителства и най-вече на кабинета на тройната коалиция. Несправяне с конкретни ангажименти и влошаване на средата за България в последната година – това ще бъде оценката за работата на сегашното правителство. Още повече, че за пръв път ще бъдат приложени т.нар. защитни клаузи като предпазни механизми. Действията на сегашното правителство ще доведат до налагането на предпазни клаузи, а резултатът от приемането ни няма да бъде благодарение на неговите действия. В случай на задействане дори на една защитна клауза, ако българското правителство има поне малко достойнство, то би трябвало незабавно да подаде оставка. Защитната клауза всъщност ще бъде оценка за неговата работа.

Привържениците на правителството изтъкват, че и при приемането на новите 10 страни-членки е имало своеобразни защитни клаузи. В интервю за Портал ЕВРОПА зам.-председателят на групата на социалистите в ЕП Ян-Маринус Вирсма каза, че не клаузите, а други две неща били важни за правителството: приключването на преговорите и получаването на дата за членство. Вие какво мислите?

Категорично не споделям тази теза. Правят се опити да се омаловажи значението на предпазните клаузи. Всъщност ако влезем с предпазни клаузи, ще бъдем “полу-членове”. Казано метафорично – член на ЕС с усмирителна риза, малко недоразвит, недоусъвършенстван член, който известно време трябва да бъде държан облечен в тази риза заради лудостта, която инжектира сегашното правителство в българския организъм. Не приемам цитираните от вас изявления. В случая с новите 10 страни-членки не са били задействани защитни клаузи от такъв характер и ако сега се задействат, това ще бъде много лошо за България. Виновни ще бъдат Станишев, Доган и Сакскобургготски.

Прогнозирате ли, че правителството ще си припише като своя заслуга приемането на България в ЕС – изглежда, че то ще бъде факт от 1 януари 2007 г.?

Такъв опит задължително ще се направи, особено ако няма задействана предпазна клауза. Но дори и в случай на клауза, предполагам, че пак ще бъде направен такъв циничен опит – вместо да си подадат оставките, да кажат, че въпреки всичко членството се е случило. А това членство ще се случи не заради, а въпреки тях, в резултат на политическия процес на разширяване, който Европейският съюз желае да поддържа. Така че очаквам такива опити – и от правителството, а и от Георги Първанов, който носи наравно с кабинета отговорността – бидейки човекът, който стои в основата на конструирането на такова правителство по такъв начин.

А вярно ли е, че ако има задействани защитни клаузи, това няма да промени нищо за обикновения българин – бъдещ европейски гражданин?

Това не е вярно, защото предпазните клаузи лишават страната от участие в много програми, водещи до допълнително финансово подпомагане. Самият факт, че могат да не бъдат признавани актове на българския съд, допълнително ще спира големи инвестиции, които биха дошли у нас. Т.е. това е едно забавяне пред създаването на нови работни места и повишаването на доходите. Колкото и да изглеждат на пръв поглед несвързани с живота на хората, защитните клаузи пряко ги касаят. Ако те бъдат задействани, много по-бавно ще се задействат положителните ефекти от членството в ЕС.

След размяната на реплики между Либералния алианс и г-н Елмар Брок около изслушването на Оли Рен във Външната комисия на Европейския парламент, как изглеждат днес настроенията в политическите групи в Европейския парламент спрямо България?

Има известно политическо надиграване и в Европейския парламент, което сигурно е нормално. Важното е, че българското правителство не трябва да си измива с европейските политици, а трябва да си свърши работата. Всички основни политически сили в ЕП казват едно: че България трябва да бъде член на ЕС от 2007 г., но че не може да се простят на България пречките, влияещи на самия Европейски съюз – престъпност, корупция, граничен контрол... Според мен нюансите вече са без значение, по-важни са основните политически условия.