ЕК и ЕП преработиха рамковото споразумение за взаимодействие

ЕП прие набор от ключови принципи, които ще ръководят отношенията между Парламента и Комисията. Председателят на ЕК Barroso подкрепи исканията на Парламента, отразяващи новата позиция на ЕП съгласно Лисабонския договор.

Парламентът и Комисията преработиха т.нар. рамково споразумение, което дефинира работните отношения между двете институции, включително техните политически отговорности, обменът на информация и координирането на законодателния процес. Преговорните екипи от двете институции се споразумяха относно основните принципи в документа в края на януари тази година. ЕП прие документа на пленарната сесия във вторник с вдигане на ръце.

Председателят на Европейската комисия Барозу подкрепи споразумението между двете институции, като заяви, че е "дълбоко удовлетворен от постигането на общо разбирателство" относно начина, по който двете институции ще работят една с друга през следващите години. "Предлагам да издигнем нашето партньорство на ново ниво (...) което да отразява новия договор, и да оформим заедно Европа."

Втората част от преговорите между двете институции ще започне непосредствено след влизането в сила на новата Комисия, като в крайна сметка трябва да се стигне до постигане на амбициозно рамково споразумение към май-юни 2010 г., което ще бъде гласувано на пленарна сесия на ЕП.

Едно от основните постижения на Парламента е ангажиментът от страна на Комисията да прилага принципа на равно третиране по отношение на Парламента и Съвета на министрите, особено що се отнася до достъпа до заседания и предоставянето на пълна документация относно своите заседания с национални експерти.

Друг ключов въпрос се отнася до подобряване на отчетността на Комисията като изпълнителен орган. Комисията се съгласи да подкрепи Парламента в рамките на предстоящите преговори относно Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) с оглед гарантирането на пълната отчетност на тази служба, включително на прозрачна процедура за назначаването на специални представители и посланици.

В пленарните сесии се въвежда време за въпроси към членовете на Комисията, включително заместник-председателя за външни отношения и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

ЕП поиска от председателя на Комисията да оттегли доверието си спрямо отделен член на Комисията, той "ще обмисли задълбочено въпроса" и може да поиска от въпросния член да подаде оставка, като в случай на отказ трябва да обоснове това решение пред Парламента на следващата месечна сесия.

Комисията също така се ангажира да засили позицията на исканията за законодателна инициатива, направени от ЕП. В това отношение Споразумението налага ясни срокове - Комисията трябва да докладва относно последващите мерки в срок до три месеца след приемането от ЕП на доклад за законодателна инициатива и да представи законодателно предложение в срок от една година. Ако Комисията не представи предложение, тя трябва да даде подробно обяснение на Европейския парламент за причините за това решение.

Комисията прие исканията на Парламента относно бъдещите преговори със Съвета за адаптирането на Споразумението за по-добро законотворчество, като Комисията прие да се консултира с ЕП относно използването на актове с незадължителна правна сила, както и да предоставя обобщена информация относно всички процедури за нарушение.

Споразумението между двете институции включва и ангажимент от страна на Комисията за засилено асоцииране на Парламента при преговори по международни споразумения. ЕП ще получава в бъдеще "незабавна и пълна информация" относно всеки етап от тези преговори. Освен това, Комисията ще улеснява предоставянето на статут на наблюдател на председателя на делегацията на ЕП на съответните международни конференции.

Искането за подобрено програмиране също бяха приети от Комисията, като последната прие да търси постигане на общо съгласие между Комисията и Парламента преди приемането на годишната работна програма.