Годишен отчет 2011 – 2012 на Надежда Нейнски

Изминалата година на парламентарна дейност премина под знака на бързо влошаващото се състояние на публичните финанси на страните-членки и координацията на мерки за справянето им с тях. Няколкото срещи на върха и понякога противоречивите сигнали показаха, че инвеститорите очакват по-бърз и ефективен политически механизъм за взимане на решения, докато европейците остават със смесени чувства и все още прекалено далеч от реално случващото се в Брюксел. Европейският парламент в частност все още е заобикалян що се отнася до изработването и предаването на европейска легитимност на решенията на лидерите на Европа. За щастие аз самата се занимавах със законодателна дейност в сфера, която морално не пострада, но и не напредна чувствително през тази година.Разходите по външната политика за пореден път станаха жертва на вътрешните за Съюза политики, както и на нежеланието на страните-членки да се отказват от прекалено много правомощия що се отнася до отношенията с външния свят. Бих казала, че силата на Европейския парламент е все още "мека", т.е. издава послания и приема лидери, които спазват основните човешки права и могат да бъдат важни партньори на ЕС.

Разбира се има и други събития от значение за работата ми в Парламента и които не чакаха европейските лидери да се справят с кризата в Европа, но въпреки това очакваха бърз отговор от тяхна страна. По-конкретно имам предвид Арабската пролет и последиците върху социално-икономическото и политическото развитие на държавите от Северна Африка и Близкия Изток, развитията в Западните Балкани и приближаването на някои от страните към европейската мечта, започването на преговорите по европейския бюджет за периода 2014-2020 и създаването на правова рамка за изразходването на европейските средства. Всички тези процеси имат пряко влияние не само върху Европейския съюз като обединение, но и върху отделните държави като България - стабилността на арабските държави, с които традиционно имаме добри взаимоотношения, е от важност за нашата сигурност и икономически просперитет; приближаването на страните от Западните Балкани към ЕС гарантира подобряване на климата в нашите съседки и най-вече отваря допълни възможности за сътрудничество и партньорство с България; преговорите по бюджетната рамка за периода 2014-2020 са отлична възможност за нас като държава да се борим за защита на интересите ни и да оборим критики, че само следваме каквото ни се каже от Брюксел, без самите ние да допринасяме по някакъв начин към процесите на европейско ниво. Поради тези причини през изминалата година се борих активно да защитавам както български, така и европейски интереси и цели, защото все пак те са взаимосвързани, особено в моята работа като евродепутат.

Финансова рамка 2014-2020

Работата ми в Комисията по бюджети и Комисията по външна политика беше високо оценена, като бях избрана да водя и следя активно работата по Инструмента за предприсъединителна помощ през следващата многогодишна финансова рамка (като докладчик в Комисията по бюджети и докладчик в сянка в Комисията по външни работи), както и общата правна база за всички разходи по частта за външна политика (докладчик в Комисията по бюджети). Процесът е следният: първоначално се обръща внимание на създаването на различните инструменти за финансиране и техните правови основи, а по-късно се водят преговори и за конкретни суми по отделните инструменти. Комисията по външни работи е водеща комисия за почти всички инструменти за външно действие - инструмента за добросъседство, за предприсъединителна помощ, за демокрация и човешки права, за стабилност и за партньорство, докато Комисията по бюджети е натоварена със задачата да представи мнение по правилното изразходване на средства.

Смятам, че Европейският съюз се намира в уникална геополитическа позиция, която му позволява да обвързва финансовата си подкрепа с редица политически и технически критерии за оценяване на напредъка, което безвъзвратно би трябвало да води до подобрения в икономическата и социална среда за бенефициентите. Опитът на България като бивш участник в предприсъединителния процес и бенефициент на съответните фондове показва, че прогресът, на теория носещ позитиви за хората, може да стане жертва на липсата на политическа воля. Ето защо във всички тези инструменти, но особено в инструмента за предприсъединителна помощ, се стремя да изясня и засиля връзката между условията за разпределяне на средства и индикаторите, измерващи прогреса на отделните държави.

За мен е важно предприсъединителната подкрепа от ЕС, както и анализът на постигнатите резултати, да се определя от индивидуалния прогрес на бенефициентите и въз основа на нуждите на съответната държава, капацитет, ангажименти, производителност и потенциал на въздействие на европейските пари. Също така успях да внедря гаранции за прозрачност, ефективност и максимална полза от предоставеното финансиране. Като евродепутат от България се гордея, че защитих усилията на Съюза за добросъвестното харчене на средства чрез създаването на условия за управление и измерване на ефективното им изпълнение. Също така убедих колегите си, че е необходимо да се опростят програмите на ЕС с цел да се намали административната тежест и разходите за бенефициентите - нещо, от което България щеше да има полза. 

Освен това смятам, че ЕС трябва да се стреми да насочва своите ресурси там, където те са най-необходими и където могат да имат най-голямо въздействие. По-диференциран подход към партньорства и разпределението на помощи в зависимост от конкретната ситуация в страната е основен принцип на това предложение. Диференциацията ще позволи различни форми на сътрудничество, като например смесване на безвъзмездни средства и заеми от международни финансови институции, включително Европейската инвестиционна банка. По-честата употреба на иновативни финансови инструменти трябва да мобилизира допълнително финансиране, включително и от частния сектор. Това ще осигури максимално въздействие на разходите на ЕС в контекста на много тежка бюджетна ситуация.Подкрепих и усилията на Парламента да се засили координацията на разходите за външно действие, за да се избегне фрагментация на финансовата помощ на Съюза. 

Арабската пролет

Войната в Либия, свалянето на Кадафи и новото временно правителство в страната, смяната на властта в Йемен, притеснителните процеси в Египет, съпроводени с първи избори в страната, продължаваща гражданска война в Сирия, реформите в Мароко и Йордания - по всички тези въпроси ЕП е ангажиран и следи внимателно тяхното развитие, като в същото време приема резолюции в израз на политическа подкрепа.

През есента на 2011г. взех участие в редовния форум на швейцарския Федерален департамент по външни работи, посветен тази година на Арабската пролет, като защитих тезата, че „без възможности за образование няма да се постигне основната цел на арабските резолюции, а именно създаването на независими общества." Според мен само чрез предоставяне на възможност за личностно развитие  на всички, особено на младите хора, процесите на демократизация ще бъдат реализирани и ще постигнат желания ефект - демокрация и свобода на обществата.

Поради силната ми ангажираност със събитията от Арабската пролет бях поканена от Върховния представител на ЕС за външната политика Катрин Аштън да оглавя делегацията на ЕП в Йордания през февруари 2012г. По време на това посещение беше положено началото на историческо сътрудничество между Кралство Йордания и ЕС, а именно започването дейността на Работна група, която ще подпомага демократичното развитие и реформите в кралството. Моето послание към краля и към политическите партии бе да се обединят в името на реформите, а не да направят този труден, но важен етап за страната, жертва на вътрешни борби.

Западните Балкани

Държавите от Западните Балкани се приближиха към европейската си мечта през изминалата година - Хърватска подписа договора си за присъединяване към ЕС и на 1 юли 2013г. ще стане пълноправен член, Сърбия получи статут на кандидат, Черна гора започва преговори, Косово ще получи пълен контрол  над своето управление през есента на 2013г, Македония стартира диалог с ЕС, който да й позволи да процедира с реформите, въпреки пречките от Гърция за започване на преговори, Турция и ЕС постигнаха споразумение за визите, дори в трудните Албания и Босна отбелязаха прогрес, макар и незначителен. През есента на 2011г. излязоха годишните доклади на Европейската комисия за развитието и реформите в тези държави и ЕП подготви препоръки под формата на индивидуални резолюции за всяка една страна. Моите основни позиции по тези резолюции винаги са били, че е от изключителна важност да се обърне специално внимание на налагането и спазването на ред и законност в държавите от Западните Балкани. Наличието на такъв ред рефлектира неминуемо върху спазването правата на малцинствата, като напр. българското малцинство в Сърбия, или върху преодоляването на езика на омразата отстрана на Македония към съседните за нея страни;  върху развитието на бизнеса и по-точно на малките и средни предприятия, от което българските гранични региони биха имали полза.

Други доклади, които следях активно и по които бях докладчик в Комисията по бюджети, се занимаваха с преосмислянето на политиката по разширяване, както и проблемите пред Общата политика за сигурност и отбрана. Също така очаквам развитие в идните месеци по следните доклади в Комисията по външни работи, на които съм докладчик в сянка за ЕНП - доклад за ролята на европейската политика по сигурност и отбрана по време на природни бедствия, проекто-становище относно предоставянето на консулска защита на непредставени европейски граждани в трети държави, проекто-становище относно интеринституционалното споразумение за сътрудничество по бюджетните въпроси, доклад за препоръка към ООН за отговорността за защита.

Дебатът за бъдещето на Европа

Извън парламентарната ми работа, се вълнувам активно и от европейския дебат. Редица събития ми предоставиха възможността да изразя своята позиция по икономически теми. Опитвам се да се боря най-вече срещу инфантилизирането на позицията на българското правителство до единствената фраза "ние сме с Германия". Фраза, която се употребява без основни аргументи, без оглед на ситуацията, без внимателен анализ. Опитвам се да следя тези неща и да изразя позиция кое е най-доброто за България и Европа.

Като председател на Съюза на малките и средни предприятия, бях поканена на 20-тия конгрес на ЕНП в Марсилия, където направих изказване пред лидерите на европейската десница, в което настоях, че да, Европа трябва да променя тактиката, когато е изправена пред неизвестното, но без да отстъпва от принципите на нейните бащи-основатели. Не може да има Европа на две скорости, просто защото Европа е една. Преди около двайсетина години не бяхме сигурни как да преодолеем разделението в Европа, а днес сме изправени пред същата дилема. Еврото, което избрахме за наш символ на обединението, заплашва да се превърне в своеобразна нова Берлинска стена, която да спре процеса на сближаване в Европа. 

Мога да развия тезата си и по-нататък. Смятам, че ангажиментите през европейското законодателство са много по-добре правно издържани от неяснотите на междуправителствените споразумения. Трябва да се наблегне на ролята на европейските институции, в това число и Европейският съд, като изключителен надзорник на мерки и тенденции, които биха могли да увеличат системния риск за скачените европейските икономики. Промяната на политическото споразумение за еврото в най-скоро време трябва да се обвърже с разписването на очакваните нови правила за влизане в еврозоната. Нека подчертая, че готовността на всяка страна трябва да се оценява изключително и само по технически критерии, и за това трябва да се настоява най-вече от България и Румъния. Нека общественото внимание да се фокусира сериозно върху конкурентноспособността. Политическото обещание за растеж и заетост е на един хвърлей разстояние, но истината е, че системата е прекалено склерозирала за още от същите стимули. Повече Европа трябва да означава повече най-добри практики, по-малко бюрокрация и повече свобода извън публичните финанси. Само така Съюзът може да функционира успешно сред многобройни гласове, лидери и претенции на фона на самоубийствената комбинация от спад на европейската конкурентноспособност и разрастване на социалната държава. На последно място е нужно ние, българите, освен да бъдем дисциплирани, да изработим и други конкурентни предимства на бизнес средата си. Нека си зададем въпроса защо у нас не се прилагат действащите правила за европроектите и за десетократно по-високите държавни несоциални разходи. С какво всеки лев, изхарчен за образование, здравеопазване или административен капацитет, е по-малко важен от този за магистрали?

Европейският модел на готовите пари за бързо забогатяване е мъртъв. Рискуваме да заболеем от синдрома на Средиземномориерието, при който благодарение на иновациите и технологиите на общия европейския пазар се създава икономически растеж, но той не донася очакваните дългосрочни ползи заради слабата институционална среда и лошо изразходваните публични средства. Капиталът вече започна да се преориентира от нашата икономика, именно защото краткосрочните печалби бяха постигнати, а перспективи за нови печалби в настоящата ситуация няма. Колкото повече отлагаме реформите, толкова по-дълго ще работим, повече ще боледуваме, по-необразовани ще бъдем.

Мисля, че дебатът за икономическо управление върви ръка за ръка с дебата за икономическото бъдеще. Нуждаем се от стратегия за растеж. Имаме нужда от подходящи мерки за растеж и това не означава повече държавни инвестиции, особено при толкова затруднен фиск. Мисля, че имаме нужда от добра среда за компаниите. Компаниите са двигател на растежа. Аз като председател на СМСП доста често се срещам с малки и средни предприятия - направи ми впечатление, че те не питат за възможности за финансиране - те казват, ние имаме идеи, които се оценяват от инвеститорите - те казват, на нас не ни трябват толкова пари от вас, колкото добра среда. По-малко бюрокрация, по-лесно стартиране на бизнес, по-малко на брой регулации, по-малко документи за плащане на данъци, и т.н. Именно тези тези застъпих като оратор в редица събития. Освен това, социалните предизвикателства ще бъдат оценени правилно едва след като започнем да говорим не само за запазването и надграждането на съществуващи работни места, но и за създаването на напълно нови, несъществуващи преди. В ерата на технологиите икономиите от мащаба стават все по-малко значими - голяма част от компаниите разчитат много повече на приспособимост към лесно достъпни иновации, отколкото на тежката материална инфраструктура и йерархичните структури. Това е промяна на начина, по който се създава икономическа стойност.

Участие в събития:

Форум "Микробизнесът: твоят любим работодател", организиран от Европейската асоциация за малък бизнес (ЕАБМ) в Брюксел, 29 юни 2012 г.

Форум „Липсващата нишка за по-успешна Европа: Отговорното предприемачество", организиран от Съюз на малките и средни предприятия към Европейската народна партия и Фондацията за трайни стратегии за икономика на знанието, 08 Май 2012, Брюксел

Дискусия в ЕП: „Малките международни фирми: създавай локално, действай глобално. Как интернет създава нови възможности?", организиранa от Съюз на малките и средни предприятия към ЕНП в партньорство с Google, 07 Март 2012, Брюксел

Форум "Kолапсът на Lehman Brothers и опасностите за малките инвеститори: швейцарският  казус", организиран от Съюз на малките и средни предприятия към ЕНП, 10 Февруари 2012

Надежда Нейнски влиза в консултативния орган на мозъчния тръст "SingleMarket Entrepreneurs", 02 Февруари 2012

20 конгрес на ЕНП в Марсилия „Защита на нашите граждани, икономики и ценности: отговорът е повече Европа", с участието на президентът на ЕНП Вилфрид Мартенс, председателят на групата на ЕНП в ЕП Джоузеф  Дол, председателят на ЕП Йежи Бузек, председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу, еврокомисарите Антонио Таяни, Гюнтер Йотингер, Мишел Барние, президентът на Франция Никола Саркози, канцлерът на Германия Ангела Меркел, премиерът на България Бойко Борисов, премиерът на Полша Доналд Туск, премиерът на Унгария Виктор Орбан и др, 28 Ноември 2011

Дискусия "Икономическото управление на ЕС: политическият път напред",организирана от списание EUInside, 24 Ноември 2011, София

Конференция за електронна търговия и трансграничен потенциал за малките и средни предприятия, организиран от Съюза за малките и средни предприятия, 21 Септември 2011, Брюксел

ПРОЕКТИ, ФОРУМИ, ДИСКУСИИ:

Проект „Моята красива Европа из улиците на София. Град. Гето. Естетика"

Период от шест месеца: край - декември 2011 г.

Проектът стана победител в конкурса „Моят малък красив европейски проект", организиран от мен като евродепутат, съвместно със Съюза на демократичните сили. Проектът бе дело на група млади архитекти, урбанисти и инженери, чиято цел бе да изгради мостове между градската среда на българската столица и други европейски столици:

Етапи на проекта:

-          проучване на европейското присъствие в столицата /сгради, проектирани от западни архитекти, паметници, градоустройствени принципи, естестически заемки/ чрез интервюта в четири улични акции, за които бяха избрани стратегически пространства: пред президентството на Република България, в парк Борисовата градина, в периферен градски район, в масовия обществен транспорт;

-          няколкоседмична изложба „ДУХЪТ НА МЯСТОТО - GENIUS LOCI. Европейски практики и тяхното място в града. Нови десни политики за развитие на София." в софийския парк „Заимов": 41 билингвистични информационни табла за значими архитектурни и градски обекти;

-          двудневна конференция на тема „Градът: мислен и безсмислен. Европейски практики и тяхното място в града. Нови десни политики за развитие на София." в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", където архитекти и общественици споделиха мненията си за София и визията си за нейното бъдеще;

-          проектът завърши с издаването на луксозно печатно издание - албум за София, който се радва на сериозен интерес и от професионалистите в областта на архитектурата и градоустройството, и от самите граждани на столицата.

Форум „Регионите - национални и европейски предизвикателства пред десницата"

Събитието се проведе съвместно с евродепутата от Синята коалиция Светослав Малинов

Период: 3-4 февруари 2012 г., парк-хотел „Москва" в София

Форумът беше първото събиране на Синята коалиция в подобен мащаб от сформирането й през 2009 г. Проведе се с акцент върху местната власт. Участваха кметове, общински съветници, депутати и членове на ръководствата на партиите от коалицията, както и посланиците на САЩ и Дания в България.

Дискусия „Разширяването на ЕС: За и Против"

30 март, УНСС

Събитието се проведе съвместно със Студентската асоциация за международни отношения САИМО. Провокирахме критичното и аналитичното мислене сред студентите от УНСС и СУ „Св. Климент Охридски" по темата за бъдещето на общността. На 12 от участниците с най-добре аргументирана и обоснована теза предоставих възможността да посетят Европейския парламент в Брюксел и да се запознаят отблизо с работата на една от институциите на Европейския съюз. Групата до белгийската столица ще замине през месец октомври.

Конкурс за есе на младежката организация на СДС в Пазарджик -„Разширяването на ЕС: За и Против"

Обявен през април; награждаване, проведено на 1 юни 2012 г.

Подкрепям инициативата на младежката организация на СДС в Пазарджик за втора поредна година. Наградата за победителя - единайсетокласник от града - е с образователна и информационна цел: пътуване до Европейския парламент в Брюксел на 1 и 2 октомври.

Дискусия „Европа: кризата и бъдещето"

6 април 2012 г.

Съвместно с другия ни евродепутат от Синята коалиция - Светослав Малинов, в залата на Информационното бюро на ЕП в България, проведохме среща с наши млади приятели от фейсбук - студенти, блогъри и НПО активисти. По идея на младите хора дискусията беше предавана на живо и в интернет.

Дискусия „Европейското бъдеще на България"

2 май 2012 г.

Интересен дебат се получи с учениците от Първа английска гимназия в Представителството на Европейската комисия в София. Темите, които вълнуваха дванайсeтокласниците, бяха свързани с това как членството на страната ни в Европейския съюз изгражда по-добро бъдеще за България и как конкретно помага на амбициозните и способни младежи в тяхната професионална реализация.