ПРОМЕНИТЕ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ЛИСАБОНСКИЯ ДОГОВОР, ОБСЪДИХА НА КОНФЕРЕНЦИЯ ДИПЛОМАТИ, ПОЛИТИЦИ И ГРАЖДАНИ

Голям интерес на български и чужди дипломати, народни представители, евродепутати, журналисти, учени и граждани предизвика еднодневната конференция на тема "Договорът от Лисабон - Европейски перспективи". Конференцията съвпадна с внасянето на Договора за реформа на ЕС в Народното събрание за подготовка за ратификацията му.

Договорът от Лисабон бе подписан от държавните и правителствени лидери на ЕС през декември 2007 г. и се очаква, ако бъде одобрен от всички държави-членки, да влезе в сила от януари 2009 г. Засега четири държави са ратифицирали договора- Унгария, Малта, Словения и Румъния. Единствено Ирландия планира референдум. Портал ЕВРОПА следи процеса на ратификации на Лисабонския договор и предизвикателствата пред неговото приложение.

Във форума участваха министърът по Европейските въпроси г-жа Гергана Грънчарова, заместник-министърът на външните работи Тодор Чуров, народният представител Младен Червеняков, председател на комисията по европейските въпроси, проф. Юлия Захариева и проф. Антоний Гълъбов от СУ "Свети Климент Охридски", доц. Ингрид Шикова от представителството на ЕК в България. Двете сесии на конференция се водиха от проф. Милан Миланов, директор на Дипломатически институт, и Юлиана Николова, директор на Европейски институт. По време на срещата евродепутатите Биляна Раева (АЛДЕ-НДСВ) и колегата й Метин Казак (АЛДЕ-ДПС) представиха в България "Пътеводителя на Лисабонския договор", изработен от британския евродепутат Андрю Дъф /АЛДЕ/.

Конферинцията се откри от министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова. Тя заяви, че България е участвала във всички етапи от съставянето на Договора от Лисабон и изтъкна изписването на единната европейска валута "евро" на кирилица като един от най-категоричните български успехи. Грънчарова цитира думите на председателя на ЕК Жозе Мануел Дурау Барозу, че Договорът за реформа на ЕС не е "най-красивата поезия, но ще бъде ефективна проза". Министърът по европейските въпроси подчерта, че документът е доказателство, че може да се постигне консенсус между страните-членки "подчинен на висшия приоритет и общностния интерес". Според нея Лисабонският договор е гаранция за продължаване на европейската интеграция.

Младен Червеняков, председател на парламентарната комисия по европейските въпроси, обясни новите роли на националните парламенти и на ЕП според договора. Той подчерта, че институционалната реформа в ЕС разширява централната роля на ЕП, както и дава нови правомощия на националните парламента чрез множество механизми, развива между парламентарното сътрудничество.

Заместник-министърът на външните работи Тодор Чуров направи подробен преглед на новата роля на ЕС в глобалната политика и отношенията с трети държави. Дипломатът каза, че Евросъюзът има конкретен инструментариум и висок потенциал за ефективна политика в отношенията с ООН и НАТО.

Проф.Юлия Захариева каза, че Лисабонският договор не е успял да постигне кодификация на европейското законодателство. Тя очерта десет разлики в проектоконституцията на ЕС. "Не искам да говоря за провал на Европейската проектоконституция. Това бе само етап от развитието", подчерта тя.

Във втората част на форума проф. Антоний Гълъбов от СУ "Свети Климент Охридски" и доц. Ингрид Шикова от представителството на ЕК в България представиха гражданската и експертна гледна точка към Договора от Лисаобон. Доц. Шикова направи преглед на основните ползи на гражданите от Договора, използвайки тематични заглавия на романи на Ерих-Мария Ремарк, започвайки от "Мансардата на бляновете" и завършвайки с "Обетована земя". Тя подчерта, че е "човешко да се съмняваме" и затова дебата "за" и "против" договора е естествен. "Ще има и други договори", каза Шикова, но изрази сериозен песимизъм за развитието на ЕС, ако Договорът от Лисабон бъде отхвърлен. "Това е хапчето, което да събуди Европа от институционалната криза", подчерта дипломатът.

От своя страна модераторът на сесията - Юлиана Николова коментира, че е тъжен фактът, че Договорът вече е влязъл в парламента за ратификация, а никой не е задал и един въпрос по него на Народното събрание или изпълнителната власт.

Проф. Антоний Гълъбов подчерта, че няма нищо по-страшно от механизирането и институционализирането на европейската идея. Той предупреди, че прибързаната ратификация не е добра идея. Гълъбов заяви, че през 2007 г. българинът ясно е направил разграничението "къде сме ние и къде е Европа". "Надявам се българското общество да се превърне в част от процеса на ратификация, да изясни представата си за европейско членство".

Очаквайте ексклузивни интервюта от събитието с министър Гергана Грънчарова и с проф. Антоний Гълъбов в Портал ЕВРОПА.