Europe.bg
  Page d’accueil - Actualités - Actualités
  NAVIGATION
  My.Europe.bg
  Utilisateur:
  
  Mot de passe:
  
  
Registration
Mot de passe oublié
Europe.bg, c'est quoi?
 
  Information
Plan du site
Contacts
Partenaires
Partenaires média
This version of Europe Gateway is outdated since April 25, 2014.

Actualités / Actualités

RSS
  • A+
  • A-
27-04-2010

Португалия може да попадне в сходна на гръцката криза

Португалия рискува да стане „новата Гърция".

Заради по-големия дълг и по-бавния 10-годишен ръст в сравнение с Гърция, най-бедната западноевропейска държава е наказана от инвеститорите след като кризата с националния дълг се разпространява, предаде „Бизнес Уийк".

Този месец рисковата премия на португалските облигации достигна размер повече от два пъти от средния за миналата година. Португалските суапове за кредитно неизпълнение показват, че инвеститори нареждат дълга на страната като осмия по риск в света, по-лош от този на Ливан и Гватемала.

„Не пренебрегваме факта, че особеното положение на Гърция може да доведе до рискове от „заразяване" и ние усещаме това", съобщи пред репортери министърът на финансите на Португалия Фернандо Тейшейра дос Сантош в Лисабон. „Извършването на маржовете на пазара показва тази зараза".

В понеделник гръцките облигации паднаха, а печалбите се задържаха на ниво близко до най-високото от 1998 г. насам, заради спекулациите кога ЕС ще предостави финансовия пакет за Гърция.

Министър-председателят на Португалия Жозе Сократиш се опита да убеди инвеститорите, че страната му ще избегне съдбата на Гърция, намираща се в затруднено положение заради икономика, която расте с по-малко от средния годишен 1% за едно десетилетие и е зависима от туризма и производството на корк и целулоза.

Въпреки че държавният дълг на Португалия от 77% от брутния вътрешен продукт се равнява на френския, тежестта, която включва корпоративния и националния дълг надвишава тази на Гърция и Италия, от 236% от БВП. Процента на икономиите е четвъртият сред най-ниските за 27-те държави-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, съгласно данните на базираната в Париж група.

„Причината да сме загрижени за Португалия не е заради факта, че коефициентите на дълга на публичния сектор са твърде високи, по-скоро е заради това, че няма икономически растеж в Португалия", каза главен икономист в „BNP Paribas SA" в Лондон.

Рискът за Португалия е, че инвеститорите, които се опитват да защитят своите инвестиции от разгром подобен на гръцкия временно ще ги вложат в малки европейски страни, например като Португалия. След като това се случи, нарастването на доходността на държавните облигации би могло да постави Португалия в същата влошаваща се ситуация, от която Гърция се опитва да избяга.

Португалия планира да събере 25 млрд. евро през тази година, което се равнява на 15% от БВП. Липсата на спестявания в страната се крие в зависимостта на португалското правителство от чуждестранни инвеститори за финансиране на дефицита и в уязвимостта на облигациите от промените на сентимента. От 15 до 17 процента на неизплатения държавен дълг се държи от португалските инвеститори.

Повишаването на цените на заемите може да принуди Португалия и Гърция да преструктурират дълга си, заяви Стюарт Томсън, който помага за надзора на 100 000 милиарда щатски долара в „Асет Мениджмънт" в Глазгоу, Шотландия.

Португалия трябва да намали регулирането на трудовите и продуктовите пазари и да насърчи домакинствата да спестяват, съобщи Международният валутен фонд в доклад от 29 ноември 2009 г.

Данните сочат, че разходите за труд са се увеличили с 3.4% годишно през последното десетилетие, в сравнение с 1,7% в Германия. Португалия има най-ниската производителност в европейския регион, според статистическата служба на ЕС Евростат.



 
Заедно
Evénements à venir
 
 
 
    Encore 
Interviews
 
 
 
    Encore 
Articles récents
 
    Encore 

Projet de Institut européen | Centre de modernisation des politiques | Institut des politiques européennes |
| Protections des données privés | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Le système d'information est réalisé grace au soutien financier de Institut Société ouverte et Fondation Société ouverte - Sofia