ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА КЪМ ЕВРОПАРЛАМЕНТА ЕЛМАР БРОК – ЗА КРИТИЧНИЯ ДОКЛАД ЗА БЪЛГАРИЯ

Нон-пейпърът за България е повод за дискусии, писал го е човек с добри вътрешни информации, казва в следващото интервю високопоставен европейски политик. Германският християндемократ Елмар Брок е председател на Комисията по външната политика на ЕС.

Г-н Брок, в германските медии се появиха информации за някакъв “таен доклад” или нон-пейпър на ЕС с критични оценки за България. Вие чели ли сте този документ?

“Познавам част от съдържанието на този доклад и ако всичко в него е вярно – то е ужасяващо. Още повече, че това са все конкретни примери за нещо, за което ние обикновено говорим в общи контури: борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Или по-точно – недостатъчната борба срещу тези явления в България. Явления, за които подробно става дума и в доклада за България на Еврокомисията.”

Знаете ли случайно кой е автор на този документ?

“Не мога да преценя от какви източници черпи информациите си този доклад. Когато човек го чете, остава с впечатлението, че авторът му познава добре България, и то отвътре, но аз не мога да го твърдя със сигурност.”

Можете ли тогава да прецените в каква степен този документ ще повлияе на парламента и на комисията по отношение на приемането на България в ЕС?

“Нека си припомним, че в доклада от миналата есен Еврокомисията отправи критични бележки в някои ключови области – както казах, най-вече корупция и организирана престъпност, но също така сигурност на външните граници и други. През ноември комисарят Рен призова българското правителство да започне прилагането в практиката на най-важните решения в това отношение. Така че през април, на базата на новия доклад на Еврокомисията, ще преценим доколко страната е напреднала в това отношение и ще оформим позицията си.”

Г-н Брок, вие добре познавате положението в България. Как оценявате шансовете на страната да бъде приета навреме в ЕС, тоест още в началото на идната година?

“Това зависи от самата страна. Мисля си, че България изгуби известно време, през което можеше да започне прилагането на взетите решения. Освен това ние винаги ще държим да бъдат изпълнени всички условия за членство. В договорите не случайно са предвидени предпазни клаузи, които могат да отложат приемането с една година или да наложат ограничения върху определени области. Нека се надяваме, че българското правителство и българският парламент ще бъдат в състояние да вземат необходимите мерки.”

Какво очаквате от австрийското председателство на ЕС по отношение на евроразширяването?

“С Хърватия започнаха преговори, но все още не може да се каже как ще се развият те. С България и Румъния преговорите приключиха, договорите са подписани, но все още не са ратифицирани във всички страни-членки. Ратификацията положително също ще зависи от напредъка на тези две страни в изпълнението на изискванията. Предполагам, че австрийското председателство ще държи да спазват тези условия. Иначе България и Румъния са вече на сигурен бряг, с подписани договори. Трябва само да си подготвят домашните.”

Сред германските християндемократи обаче се чуват гласове, че България и Румъния може да бъдат отложени не само до 2008, но и до по-късно. И дори предложения да се преразгледа решението за еврочленството на двете страни...

“ България и Румъния са сред 12-те държави от последния тур от евроразширяването. Ето защо те изобщо не попадат в рубриката, която обикновено обсъждаме във връзка с границите на Европа. Ние твърдо сме решили, че тези страни ще бъдат членове на ЕС, но те трябва да изпълнят условията, вписани в договорите за членство.”

Цитираният от германските медии “таен доклад” за България е озаглавен “Български нон-пейпър” – поне това пише на екземпляра, с който разполагаме ние. Каква е ролята на един нон-пейпър в Европарламента?

“ Такъв документ няма официален статут, той не може да бъде основа за взимане на решения. Решенията се взимат само въз основа на докладите на Еврокомисията. Такива документи обаче предизвикват публична дискусия, каквото водим в момента. Мисля, че подобни публични дискусии са уместни, защото те подават сигнала, че искаме да приемем тези страни, но те трябва да изпълнят условията.”