СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ ОБМИСЛЯТ ПРЕМАХВАНЕТО НА РЕСТРИКЦИИТЕ НА ТРУДОВИЯ ПАЗАР

Наближава крайният срок през пролетта за страните-членки на ЕС, в рамките на който те трябва да обявят дали ще премахнат противоречивите рестрикции за свободното движение на труда. Последното е един от основните принципи на ЕС.

В опит за предотвратяването на предричания наплив на евтина работна ръка и “туристи с цел печалба” от Източна Европа, 12 от 15-те стари страни-членки въведоха “временни рестрикции” на движението на работна ръка по времето на петата вълна на разширяване на ЕС през май 2004 г. Три “стари” страни-членки (Британия, Ирландия и Швеция) предпочетоха да се въздържат от въвеждането на такива ограничения. Рестрикциите се отнасят до 8 нови страни-членки, след като Кипър и Малта бяха освободени от този режим.

“Временните рестрикции” могат да бъдат продължени максимално за 7 години (познат в европейските кръгове като схема 2+3+2).

В края на първия двугодишен период, т.е. до 30 април 2006 г., страните-членки трябва да заявят дали смятат да облекчат, да премахнат, или да запазят ограниченията за още 3 години.

Аналитиците по-скоро се съгласяват, че като цяло ЕС се нуждае от работници емигранти, които да спомогнат за преодоляването на негативния ефект от ниската раждаемост и повишаващите се изисквания към качеството на живота,

Заедно с рестрикциите, с официалните и неофициалните бариери, които са налагат от страна на националните правителства, са налице и други по-общи фактори, които обуславят възможностите гражданите на ЕС да работят извън границите на собствената си страна. Те включват знаенето на чужди езици, познаването на съответните права и задължения, познаването на националните трудови пазари, признаването на професионалната квалификация и опит, кактои други културни и психологични бариери.

Междувременно, с цел да насърчи гражданите на ЕС да търсят нови работни места и да работят в чужбина, Европейската комисия е насрочила старта на своята инициатива “Европейска година на мобилността” за месец февруари.