ФРЕНСКИ ДЕПУТАТ КАЗА, ЧЕ В БЪЛГАРИЯ ИМА МАКЕДОНСКО МАЛЦИНСТВО

България има трудности с политическите критерии за членство в ЕС; единственото, което свързва трите партии в управляващата коалиция, е европейският ангажимент, една от възможните реакции на отлагането би могла да е нова емигрантска вълна.

Това отчита в информационен доклад за напредъка на страната ни френският депутат Жером Ламбер. Докладът е бил прочетен на 11 април пред членовете на т.нар. Делегация за ЕС в Националната асамблея.

Жером Ламбер изразява съжаление, че френското правителство е решило да изчака излизането на майския мониторингов доклад на ЕК за нашия напредък, преди да се пристъпи към ратификация във Франция на Договора ни за присъединяване към ЕС. Според Ламбер, такова правителствено решение предпоставя, че френските депутати и сенатори биха били повлияни от оценките в доклада на Оли Рен, решавайки дали да ратифицират подписания миналата година от правителствата Договор за присъединяване, или не.

Жером Ламбер критикува този подход на правителството в Париж по две причини – “от една страна, това поставя Франция сред последните страни-членки, които ще ратифицират Договора, което бе зле прието както в България, така и в Румъния – две франкофонски страни, с които имаме амбиция да задълбочим връзките си”, казва Ламбер пред депутатите. Втората причина според него е “това решение (на правителството, бел.ред.) свързва по изкуствен начин ратификационния процес и генералната защитна клауза (отлагаща членството, бел.ред.), а на практика нейното активиране се решава единствено от Съвета, пък и мнозинството от 25-е страни-членки са ратифицирали Договора”.

Портал ЕВРОПА разяснява: нарастващото влияние на европейските институции върху националните законодателства на страните-членки доведе до създаването във Франция през 79-а година на Делегации за ЕС и към двете камари на парламента. До тогава нито в Националната асамблея, нито в Сената е имало депутати, тясно занимаващи се с въпроси, касаещи Европейската общност и общото европейско пространство. До създаването на тези Делегации, това е било задължение на депутатите от Националната асамблея, избрани в Европейския парламент, които всяка година представят информационен доклад на Комисията по външни работи, за главните въпроси на европейската конструкция. За разлика от шестте парламентарни комисии, чието съществуване е заложено във френската Конституция, Делегацията за ЕС има установен със закон статут. Делегацията за ЕС има функцията да упражнява политически мониторинг върху правителствените дейности, свързани с ЕС. Тази Делегация участва в процеса на вземане на решения още в преговорната фаза за всички текстове на общността.

Най-важното от доклада в резюме:

Присъединяването на България е задължително за успешната интеграция. Страната ни трябва да положи още усилия, за да изпълни политическите критерии за членство. Това обаче не е достатъчен мотив за отлагане на членството на София.

Два са факторите според Ламбер, които пречат на европейската интеграция на България – ратификацията на Договора за присъединяване от националните парламенти на всичките 25 страни-членки, и евентуалното решение на ЕК да задейства отлагателната клауза. Във Франция проектозаконът за ратификация все още не е внесен в парламента, започнала е само “административната фаза на процедурата” (както Портал ЕВРОПА първи писа, бел. ред.).

Жером Ламбер пояснява, че изводите в доклада му, с който информира депутатите за статуса на България, се базират на тридневен престой в София и Пловдив, между 22 и 24 ноември миналата година. Той казва, че е със смесени чувства, откроявайки като негативно това, че “съм констатирал, че съществуват трудности, най-вече в областта на изпълняването на политическите критерии за присъединяване”. Присъединяването на България не трябва да бъде повод за подновяване на глобалния дебат за разширяването на ЕС, който се състоя през 2004, казва Ламбер. 

Докладът на ЕК от 30 септември 2005 констатира, че България продължава да изпълнява политическите критерии за членство, че е работеща пазарна икономика и че е постигнала “много високо ниво” на “acquis communautaire”. Жером Ламбер информира депутатите, че това му е било подчертано от вицепремиера Даниел Вълчев по време на среща между двамата в рамките на визитата на Ламбер в България.

“Истината е, че общият тон на този доклад на ЕК е по-скоро критичен, а също така и в резолюцията на ЕП от 15.12.2005 по доклада на британеца Джефри ван Орден, се настоява за продължаване на реформите” – отбелязва Ламбер. Той цитира и мнението на шефа на Делегацията на ЕК в България, гърка Димитрис Куркулас. Куркулас е казал на френския депутат, че българските власти са изгубили част от решимостта си за реформи след приключване на преговорите през декември 2004 г., “и този феномен бе допълнително подчертан около изборите през юни 2005 г.”

“Остават въпросителните за прилагането на новото законодателство, съответстващо на политическите критерии. В сферата на икономиката, капацитетът на земеделския сектор да удържи на шока от отварянето на пазарите буди големи въпросителни.”

В доклада на Жером Ламбер се правят още и следните констатации:

ЕК смята все още за “много тревожни” проблемите, свързани с правосъдието и вътрешните работи.

Ламбер цитира статия от в-к “Монд” от 14 декември 2005, според която главният прокурор в София имал два списъка – един с честни и сигурни прокурори, и един с магистрати, на които не можело да се поверяват случаи с потенциални опции за корупция.

Ламбер цитира и изказване на френския сенатор Аймери дьо Монтескьо от 16.11.2005: “Реформите в българското правосъдие и полиция засягат “окултни” властови мрежи, които, меко казано, трудно ще приемат осъществяването на новите инструменти за борба срещу “голямата” организирана престъпност...” Това сенаторът е казал пред Делегацията за ЕС във френския Сенат.

Отбелязва се прогрес с избора на новия главен прокурор Борис Велчев – “утвърден юрист, чието назначаване се приема като позитивен сигнал. Освен това, промените в конституцията, свързани с влизането в сила на нов наказателно-процесуален кодекс, най-сетне са реалност, и трябва да влязат в сила от 26 април 2006 г.”

Трафик на дрога, на хора и нелегални имигранти, както и фалшифицирането на пари и банкови карти са главните ни проблеми, отчита докладчикът и казва: “Българското правосъдие все още не полага необходимите усилия за борба срещу тези форми на престъпност. Експертите от второто « peer-review » на ЕС дори разправят следния виц – арестуван бил член на българската мафия с 650 кг. амфетамини в колата си. Съдията на първа инстанция обаче го пуска, обявявайки, че веществото е предназначено за научни изследвания...”

Корупцията – френският депутат се позовава на изводите на британски евро-експерт, автор на един от докладите в тази област от второто « peer-review » - според когото най-много корупция имало в здравеопазването, образованието (описва се купуването на дипломи за висше медицинско образование от страна на гръцки студенти), местната администрация, политическата сфера като цяло (“за разлика от Румъния, имунитетът в България е тотален”).

Описват се и трудностите в интеграцията на ромите. “За чуждестранния посетител едно от най-шокиращите неща е готовността, с която събеседниците му споделят отрицателните си възгледи за ромите”, пише французинът.

“Македонското малцинство се опитва също да се организира, но това се възпрепятства от едно решение на българския Конституционен съд от 2000 година, според което партията ОМО-ИЛИНДЕН-ПИРИН поставя под заплаха националната сигурност. Същевременно, в две решения от 25.10.2005 г., Европейският съд за правата на човека постанови, че българският Конституционен съд е нарушил с това свое решение Член 11 от Европейската конвенция за правата на човека, която гарантира свободата на съюзяването и сдружаването.

Според докладчика, различните мерки, приети под европейски натиск, “се сблъскват с враждебността на голяма част от българското население, което възприема ромите в най-добрия случай като група от използвачи, а в най-лошия – като общност от криминално проявени.” Ламбер цитира Българския хелзинкски комитет, че тези мерки били “прах в очите на ЕС” и се солидаризира с това мнение.

По отношение на икономиката, Ламбер казва, че икономиката ни се модернизира и й предстои “да удържи на шока от присъединяването”. “Перспективата за присъединяване към ЕС се възприема в България като прекрасна възможност за повишаване на жизнения стандарт – в държава, където БВП на всеки жител, измерен според покупателната способност, достига едва 30.8% от средното за ЕС (дори ако се вземе предвид сивата икономика, която може би представлява 30% от официалния БВП). Трябва да се отбележи, че размерът на фондовете, предназначени за България възлиза на 11,113 млрд. евро за периода 2007-2013 г.”

Селското ни стопанство, четем в доклада, е “парцелизирано и слабо продуктивно”.

Френският депутат Жером Ламбер казва, че веднага след излизането на майския мониторингов доклад на ЕК, във френския парламент следва веднага да бъде внесен проектозаконът за ратификация на Договора за присъединяване. “Дебатът, който ще се проведе по този повод, трябва ясно да бъде разграничен от този, свързан с границите на разширяването на ЕС. Трябва да се подчертае, че този дебат трябва да се разграничи от въпроса, свързан с евентуалното задействане на отлагателната клауза.”

“Тази ратификация е много очаквана в България. Там аз констатирах силно безпокойство от евентуално отлагане на датата за присъединяване.”

Задействането на отлагателната клауза не може да бъде обект на дебат във връзка с ратификацията на Договора за присъединяване, подчертава докладчикът и цитира текста от Договора за присъединяване, който не предвижда участие в едно подобно решение на националните парламенти, дори и на Европейския парламент. Въпреки това, отбелязва докладчикът, след размяна на писма между председателите на ЕП и ЕК, бе решено ЕП да бъде консултиран относно възможността за задействане на защитните клаузи.

Според Жером Ламбер, малко вероятно е членството да бъде отложено с една година. Сред причините за това той посочва, че едно подобно решение може “да задълбочи настоящата криза в ЕС и усещането за парализа на европейските механизми”. 

Според Жером Ламбер, “Между трите партии в коалицията, създадена след изборите от 25 юни 2005 в България, има едно-единствено свързващо звено, а именно осъществяването на перспективите за присъединяване към ЕС. Едно отлагане ще предизвика политическа криза в страната, която се подготвя за президентски избори през октомври тази година.”  Докладчикът цитира изказано пред него мнение на министъра по европейските въпроси Меглена Кунева, че “потвърждаването на датата за членство на 1 януари 2007 г. представлява за България въпрос от жизнена необходимост”, защото – според нея – това ще даде на българите вяра в самите тях и ще се осуети даването на пространство за развитие на евроскептицизма. Кунева е цитирана да казва на 30 януари 2006 г., че едно отлагане “ще разболее нацията психологически”.

Докладчикът обяснява също, че отлагането би могло да е “само с една година”, а проблемите така и така не биха се решили за толкова кратко време.

“Отлагателната генерална клауза би била извънмерен и неадаптируем инструмент, за разлика от трите защитни клаузи по сектори, които също така са предвидени в Договора” – подчертава Жером Ламбер и обяснява на колегите си, че решението за тяхното задействане зависи единствено от ЕК. Тяхното налагане, “ако е достатъчно сериозно мотивирано” в доклада от есента на тази година, “би било добре разбрано от всички, включително от българите, за които задействането на тези клаузи би представлявало подтик да продължат със започнатите усилия...”  - казва Ламбер. 

Депутатът казва, че френската ратификация на Договора ще убеди българите, че една страна-основателка на ЕС ги подкрепя. Твърдейки, че “българският народ няма навика да изразява открито своето недоволство – никога не е имало масови демонстрации, дори по време на хиперинфлацията”, Жером Ламбер предупреждава френските депутати, че една от възможните реакции на отлагането би могла да е нова емигрантска вълна – която към днешна дата властите успели да овладеят и емигрантите се връщали в България.

Докладът завършва с извода, че ако Договорът бъде бързо ратифициран, това ще отвори вратите за по-осезателно присъствие на френската държава в България, на фона на незадоволителното представяне на страната у нас към днешна дата.