ЕВРОПЕЙСКАТА СМЕТНА ПАЛАТА КРИТИКУВА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ ЗА УСВОЯВАНЕТО НА СРЕДСТВАТА ПО ФАР

Европейската Сметна палата публикува днес доклад, в който се посочва, че проектите по ФАР на България и Румъния, се оценяват като прекалено амбициозни.

Докладът посочва, че пред-присъединителната помощ по ФАР за двете страни не е била напълно ефективна в периода 2000-2004 г, съобщава EUexpands.

Докладът бе представен  пред бюджетната комисия на Европарламента от Мартен Енгуирда, член на палатата. Ревизорите дават лоша оценка на използването на парите по програма ФАР в София и Букурещ, които се очаква да се присъединят към ЕС от 1 януари догодина, пише електронното издание EUobserver. 

Голяма част от парите по ФАР са потънали в “черна дупка”, е установила проверката, която обхваща проекти, реализирани в периода 2000 – 2004 г. и включващи 511 млн. евро кеш за България и 1,4 млрд. евро за Румъния. Парите по ФАР са предназначени за страни кандидатки за ЕС, за да могат да подготвят своята администрация и да засилят икономическата конкурентноспособност. 

Сметната палата критикува общото управление на инвестиционните фондове от  страна на Европейската Комисия, тъй като европейските служители, отговарящи за предоставянето на средствата са „надценили възможностите на властите в България и Румъния за управление на фондовете, и често са се съгласявали с твърде амбициозни цели и крайни срокове”. Европейските служители също така са пренебрегвали принципите на устойчивост и съ-финансиране.
По отношение на България става ясно, че е усвоила нецелесъобразно по-голямата част от отпуснатите средства. Основната критика към българските власти е, че парите само частично са били използвани за съответните цели или въобще не са били използвани.

Проектите, на които е направен одит, като цяло са в рамките на общите инвестиционни цели на ФАР, основно в сферата на хармонизацията с европейските норми и стандарти. Въпреки това по времето на проверката, средствата в повече от половината проекти не са били използвани напълно или частично за целите, за които са отпуснати. Резултатите и приносите на много проекти изостават значително от разписанието, в някои случаи с до две години.

В доклада се посочват редица нефункциониращи, наполовина довършени и в някои случаи явно безполезни инвестиции. Енгуирда даде за пример мост, свързващ Румъния и Молдова на стойност 3,1 млн. евро, като от молдовска страна няма път, достигащ до моста. Съоръжението е завършено през декември 2004 г.
За България е посочен пример с отпуснатите за прокуратурата 1,8 млн. евро за изграждане на единна информационна мрежа на централно и регионално ниво. Софтуерната програма е била доставена през 2003 г. При проверката през 2005 г. обаче е установено, че тя е използвана само на 8 места, 37 работни станции са в склада. През май 2005 г. софтуерната програма изобщо не е била приета поради наличие на грешки.

За България се дават и други примери като неуспешен проект за бизнесинкубатори.
Тези недостатъци се дължат на продължаващата липса на административен капацитет и национални ресурси. Това показва нуждата властите в двете страни да направят допълнителни значителни усилия за завършване на проектите и постигането на целите им, смятат от Сметната палата.

В отговора си ЕК изтъкна, че повечето от цитираните в доклада недовършени проекти вече са приключени, а междувременно България и Румъния са засилили административния си капацитет.
Комисията признава част от забележките като основателни, но прехвърли част от отговорността върху София и Букурещ, както и върху Европейската банка за възстановяване и развитие, която също е трябвало да упражнява контрол.

Говорител на ЕК подчерта като важно, че в доклада не са посочени никакви случаи на измами. Това означава, че властите в България и Румъния са работили много ефективно да засекат евентуални измами, каза говорителката на ЕК.

Мартен Енгуирда обаче предупреди, че собствените предварителни проверки на ЕК върху нередностите по изразходване на средства по програма ФАР ще изчезнат, след като двете страни се присъединят към ЕС и бъдат допуснати до структурни фондове.

”Те трябва да подобрят своя капацитет и контрола си, така че да не могат да се случват никакви нарушения”, каза Мартен Енгуирда.
Сметната палата на ЕС обаче изрази подкрепа за една идея на Еврокомисията – Румъния и България да бъдат временно изолирани от европейски субсидии, ако администрацията им не отговаря на изискванията.

В същото време български и румънски дипломати убеждават ЕС, че страните им полагат “всички усилия” да бъдат готови за усвояване на европейските фондове.