ЕИБ НЕ СМЯТА ДА ФИНАНСИРА СТРОИТЕЛСТВОТО НА БАЛТИЙСКИЯ ГАЗОПРОВОД

Европейската инвестиционна банка засега се въздържа от участие във финансирането на Северноевропейския газопровод, който се строи от международен консорциум под ръководството на руската компания "Газпром", съобщава Mediapool, позовавайки се на ВВС.

Банката обяснява решението си с недоволството, което този проект предизвика у някои от членовете на ЕС.

Вероятността банката да не участва със средства в построяването на газопровода беше заявена в четвъртък от директора на ЕИБ Филип Мейстад. "Това е предизвикано от факта, че някои европейски страни са настроени против амбициозния проект. И съответно са недоволни от финансирането на строителството", обясни позицията на финансовата институция Мейстад.

По думите му, причината е, че "голяма част от газопровода Nord Stream ще минава извън пределите на ЕС и за отпускане на пари е необходим консенсус на страните членки, който за сега не е постигнат".

По-рано ръководството на банката беше готово да покрие 20-30% от бюджета на газопровода, който до момента възлиза на 5 млрд. евро.

"Газпром" реагира спокойно на заявлението на директора на ЕИБ. Прессекретарят на компанията Сергей Куприянов казва, че компанията Nord Stream, която ръководи строителството на газопровода, засега не се нуждае от външни източници на финансиране и лесно ще ги намери, ако се наложи.

Строящият се газопровод е общ проект на руската компания "Газпром" (тя притежава 51% от акциите на оператора на проекта), и германските BASF и EON, които притежават по 24,5% от акциите на Nord Stream.

До 2010 г. по дъното на Балтийско море от Виборг в Ленинградска област до германския град Грайфсвалд трябва да бъде положена първата тръба с пропускателна способност 27,5 млрд. кубически метра природен газ на година. Втората линия ще бъде пусна през 2013 г. Готовият газопровод ще може да пренася по 55 млрд. кубически метра на година.

Рамковото споразумение за началото на проекта беше подписано преди две години в присъствието на президента Владимир Путин и бившия канцлер на Германия Герхард Шрьодер. Сега Шрьодер оглавява компанията Nord Stream, а друг германски приятел на Путин, бившия координатор на Dresdner Bank в Русия Матиас Варниг, стана неин управителен директор.

Полша, Швеция и страните от Балтика активно се борят срещу строителството на газопровода. "Ако претенциите на Швеция касаят предимно екологични въпроси, то въпросът с Полша е много по-сериозен. Тя губи своето положение на газовия пазар", каза в интервю за ББС Малкус Щубер, експерт на Европейския институт на индустриалците. По мнението на Маркус Щубер конфликтът е сложен възел от взаимоотношенията между Русия, Полша и ЕС. Потреблението на газ в Полша все повече нараства и тя ясно си дава сметка, че с появата на алтернативен начин за доставка на газ в Германия няма да може да се пазари с Русия за цената му и ще се окаже пред безизходицата да плаща на Русия цената, която тя поиска.

Маркус Щобер смята, че ситуацията около газопровода Nord Stream е типична за днешната енергийна политика на ЕС, която е борба между национални и общоевропейски интереси. "Засега общ енергиен пазар в ЕС не съществува, а само има опити да бъде създаден, защото страните-членки имат противоречиви интереси", казва той.