“БЪЛГАРИЯ – СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗБОР, ИЗБОР НА ИДЕНТИЧНОСТ” – СТАТИЯ НА ПОСЛАНИКА НИ В ПАРИЖ МАРИН РАЙКОВ, ПУБЛИКУВАНА ВЪВ “ФИГАРО”

“Присъединяването към ЕС е обект на много широка обществена подкрепа в България, съчетана с визия за силна европейска идентичност, отчитаща националната чувствителност и същевременно отваряща път към сериозно присъствие на световната сцена.” – това пише в специална статия в днешния брой на авторитетния френски вестник “Фигаро” посланикът на България във Франция Марин Райков. В текста се казва, че новите предизвикателства пред международната сигурност – като тероризма и организираната престъпност, карат София да възприема обединението на Европа като разширяване на зоната на стабилност на континента, предвид факта, че България ще стане външна граница на Европейския съюз. В статията, озаглавена “България – стратегически избор, избор на идентичност”, посланик Марин Райков посочва още, че българската политическа класа смята за изкуствен изборът между ЕС и НАТО, доколкото ценностите им са общи. Петото разширяване на Съюза представлява и шанс за уголемяване на пространството на франкофонията в Европа, пише още посланик Марин Райков и заключава – “България защитава европейската си идентичност без страхове и комплекси.”

А ЕТО И ПЪЛНИЯ ПРЕВОД НА ПУБЛИКАЦИЯТА

БЪЛГАРИЯ: СТРАТЕГИЧЕСКИ ИЗБОР, ИЗБОР НА ИДЕНТИЧНОСТ

МАРИН РАЙКОВ, В. "ФИГАРО"


Повече от хилядолетие след покръстването си, със заслужена гордост България се идентифицира с евангелизаторското дело на Св. св. Кирил и Методий, създатели на славянската азбука, която осигури през IX в. достъп на източните народи до Св.Писание – истинско духовно обединение на Стария континент, поради което двамата апостоли, 11 века по-късно, бяха обявени за ‘покровители на Европа’ от папа Йоан Павел II.
Европейци по културното си и историческо призвание, българите днес са на прага на ЕС и изглежда, че по предначертана логика са първата нация, пишеща на кирилица, която през 2007 г. ще се присъедини към съюза. Както повечето народи на границата на Европа, съдбата на българите е била поставяна на карта при всеки обрат на историята (и така 1300 години), което е изградило тяхната силна идентичност, вкоренена в миналото на техните империи и подхранвана от спомена за културно влияние отвъд границите на Мизия, Тракия и Македония. Тракийските храмове и старите православни манастири днес свидетелстват за културното послание на тази страна, едновременно родина на Орфей и люлка на славянската цивилизация, която обогатява европейската духовна палитра.
Способна на истинска равносметка на своята история, България уреди сметките си със своето минало – на тежка отоманска окупация, а също и на просъветска администрация. След серия неуспешни избори в навечерието на световните войни, сломените национални блянове донесоха на България мъдрост и скептицизъм спрямо изкушения на войнствения национализъм, пред който други отстъпиха на Балканите. Относително хомогенна нация в етнически план, България спаси своята еврейска общност по време на Холокоста и след падането на комунистическия режим съумя да интегрира в политическата си система 10 % от мюсюлманите. Нейният препоръчван модел на етническа толерантност я превърна в “остров на стабилност” в един регион, където тлеят напрежения.
Благодарение на стабилната си демократична система, София играе ключова роля в овладяването на кризата в бивша Югославия и насърчава многостранния подход в международните отношения. Член на НАТО, тя поема отговорностите си в международната общност, включително чрез присъствието на своите контингенти в Ирак, Афганистан, Косово и Босна. Интеграцията в ЕС се ползва с широкото одобрение на българското общество и се съпровожда от визията за твърда европейска идентичност, която зачита националната чувствителност, но разполага със средствата за безспорно присъствие на световната сцена. Новите предизвикателства пред международната сигурност (тероризъм, организирана престъпност, разпространение на оръжия за масово поразяване, енергийна зависимост) карат София да гледа на обединението на Европа като на разширяване на зоната на стабилност на континента. Стабилност, която в нейните очи има особено значение, още повече, че на България се пада да охранява външната граница на ЕС. Освен това българската политическа класа в своята европейска солидарност и атлантическа лоялност отхвърля като изкуствен всеки избор между ЕС и НАТО, доколкото възприема като обща йерархията от ценности на алианса и съюза.
Днес българите се връщат в своя дом в Европа. Преди около месец, София приключи преговорите за членство с ЕС и перспективата е вече ясна. Реформаторският порив на страната (макар и позакъснял спрямо Централна Европа) се съпътства от последователност в икономическите реформи. Ето последствията от политиката, водена от 1997 г.: строга финансова дисциплина, минимална инфлация и годишен икономически растеж в размер на 5 %. Въпреки това оптимизмът на нацията понякога изневерява, поради трайните жертви, които реформите изискват в социален план. Целта на общата мобилизация беше членство в ЕС през 2007 г., а нетърпението на София бе междувременно охладено, след като датата за присъединяване бе фиксирана на 2007 г. И ако българското общество се надява на проявите на европейска солидарност, толкова очаквани в миналото, то е само защото България иска да бъде третирана според собствените си постижения. Всеки друг подход би означавал да се подценят усилията на българите и да се окуражат онези, които закъсняват да се присъединят към тези усилия.
Петото разширяване е също шанс да се разшири пространството на франкофонията в ЕС. Понеже причастността на София към това огнище на духовни богатства отива по-далеч от споделянето на френския език, който българите възприемат като език, носител на ценности, които те споделят отдавна. Франкофонията е естествена връзка с Франция, към която съществува солидарност на юг от Дунав, връзка, която черпи вдъхновение от призванието, което Де Гол определи като “светски договор между величието на Франция и свободата на света”. Една връзка, която следва да окуражи България високо и ясно да заяви своята европейска идентичност, носена без страхове и комплекси.

Марин Райков е посланик на Република България във Франция