България и Европейския съюз

Contenu
	Резюме
	1998
	1999
	2000
	2001
	2002
	2003

Отношения между Европейския съюз и България

Исторически и геополитически контекст
България, която е окръжена от Черно море на изток, от р. Дунав на север и от планините по границите с Гърция и бившата югославска република Македония, има площ от 111 000 кв. км и население от 8,3 милиона души. Съществуването на българската държава датира от 681 г. и тя е допринесла значително за еволюцията на славянската култура. Постигнала независимост от Отоманската империя през 1878 г, до 1946 г. България бе конституционна монархия. Участва в Първата балканска война през 1912 г. срещу Отоманската империя, както и във Втората балканска война през следващата година, когато загуби значителна част от територията си. България бе на страната на Германия през Първата световна война, след която загуби нови земи, както и през голяма част от Втората световна война, макар че успешно се противопостави на депортирането на евреите от територията си. През 1944 г. България се присъедини към Съюзните сили. През 1946 г. довоенните граници на България бяха потвърдени.

След войната България за кратко бе окупирана от съветски войски. След проведен референдум през септември 1946 г. монархията бе премахната и бе обявена Народна република. През 1947 г. комунистическата партия установи своя контрол. През 1956 г. на власт идва Тодор Живков и управлява страната повече от тридесет години. Силно централизираната икономика даде приоритет на национализираната индустрия, което доведе до рязко увеличение на дела на промишлеността в икономиката. В селското стопанство бе наложена колективизация и кооперациите бяха реорганизирани в големи АПК. От седемдесетте години нататък икономическият растеж забави своите темпове, а през втората половина на осемдесетте години спря.

През ноември 1989 г. комунистическото управление в България рухна. Преходът към демокрация, вдъхновен от подобни развития в други бивши комунистически страни, бе внезапен и мирен. Тодор Живков бе свален и преходно правителство доведе страната до първите свободни избори след войната. Оттогава българският политически живот видя неколкократни смени на правителства и значителна степен на поляризация, но също и уважение към конституционния ред и практическа липса на насилие. Изборите през юни 1990 г. бяха спечелени от българската социалистическа партия (БСП), наследник на Комунистическата партия. Правителството на БСП обаче бе принудено от икономическата криза да подаде оставка през ноември 1990 г., като бе заместено от “програмно” правителство. Новите избори през октомври 1991 г. доведоха до коалиционно правителство, ръководено от Съюза на демократичните сили (СДС), но през следващата година и то бе заменено от непартийно правителство. Изборите през 1994 г. доведоха до правителство с мнозинство на БСП, което обаче бе принудено от нови икономически проблеми да подаде оставка през февруари 1997 г., за да бъде заменено със служебно правителство. Президентът Стоянов, избран два месеца по-рано с подкрепата на СДС, изигра значителна роля за превеждане на страната през последвалата политическа криза до нови избори през април 1997 г., довели до мнозинство за СДС и съюзниците му.

Позицията на България по отношение на Европейския съюз
Стратегическата цел за интегриране в ЕС се поддържа с консенсус от всички правителства от 1990 г. насам. Молбата на България за членство в Съюза, която на практика бе подкрепена с единодушно решение на Народното събрание, бе подадена на 14 декември 1995 г. В Меморандума на правителството, който придружаваше молбата, се казва: “Членството на България в Европейския съюз е стратегическа цел, която отразява националните интереси на държавата. То ще доведе до консолидиране на резултатите от демократичните реформи, извършени от началото на 90-те години, до политическо признание за техния успех и ще бъде важен фактор за икономическото развитие на страната. Стабилизирането на демокрацията и утвърждаването на пазарната икономика в България е в интерес както на страните от нашия регион, така и на цяла Европа и ще повиши сигурността и стабилността на континента. Стремежът към пълноправно членство в ЕС отразява желанието и готовността на България да участвува в реализацията на идеята за обединена Европа, Европа на мира, просперитета и социалната справедливост.”

На 29 януари 1997 г., по време на посещението си в Европейския парламент, президентът Стоянов заяви: “Бих искал да потвърдя пред този висок форум нашата решимост да следваме пътя на интеграцията с Европейския съюз и реализирането на общите европейски ценности. Това е първостепенен приоритет на българската политика, по който ...съществува широк консенсус сред политическите сили. Основната движеща сила на динамичното развитие на сътрудничеството и все по-пълното интегриране на нашата страна с Европейски съюз е: последователното прилагане на Европейското споразумение за асоцииране и на стратегията, приета от Европейския съюз, за подготовка на асоциираните страни за пълноправно членство, както и препоръките на Бялата книга относно участие в общия пазар ...”

На 21 май 1997 г., в изказването си при встъпване в длъжност в Народното събрание министър-председателят Костов заяви: “Европейският избор на България е израз на консенсуса, който се очерта в хода на дългия и мъчителен път, изминат от българското общество през последните седем години”.

Договорни отношения
Дипломатическите отношения между Европейските общности и България бяха установени през 1988 г. Споразумение за търговия и сътрудничество бе подписано през май 1990 г. Европейското споразумение за асоцииране бе подписано на 8 март 1993 г. и влезе в сила на 1 февруари 1995 г. Временно споразумение, обхващащо търговски аспекти на Европейското споразумение за асоцииране , влезе в сила на 31 декември 1993 г. и замени Споразумението от 1990 г.

Понастоящем Европейското споразумение за асоцииране е правната основа на отношенията между България и Съюза. Целта му е да създаде рамка за политически диалог, да насърчи развитието на търговските отношения между страните, да създаде правна основа за техническата и икономическата помощ на Общността и подходяща рамка за подкрепа на постепенното интегриране на България в Съюза. Институционната рамка на Европейското споразумение за асоцииране съдържа необходимия механизъм за прилагане, управление и наблюдение на всички области на отношенията. Подкомитети разглеждат въпросите на техническо ниво. Комитетът за асоцииране, който заседава на ниво висши държавни служители, дава възможност за задълбочено разискване на въпросите и често намира решения на проблемите, възникващи от Европейското споразумение за асоцииране. Съветът за асоцииране разглежда цялостното състояние и перспективи на отношенията и предоставя възможността за преглед на българския напредък в подготовката за присъединяването.

През март 1995 г. предишното правителство създаде междуведомствен координационен механизъм за насърчаване политиката на европейска интеграция. Механизмът включва Правителствен комитет, ръководен от министър-председателя, координационна комисия на ниво заместник министри, ръководена от Секретар на Министерския съвет по европейска интеграция, редица технически работни групи и Секретариат по европейска интеграция. Сегашното правителство обсъжда изменения в този механизъм.

Предприсъединителната стратегия
Прилагане на Европейското споразумение за асоцииране и Бялата книга
Институционната рамка на Европейското споразумение за асоцииране е напълно действаща и функционира в съответствие с договорения график. Съветът по асоцииране е заседавал три пъти, а Комитетът по асоцииране - два пъти. Създадени са девет многодисциплинарни подкомитета, които заседават редовно. Съвместният парламентарен комитет ЕС-България е заседавал три пъти.

Въпроси, свързани с приложението на Европейското споразумение за асоцииране , възникнаха по отношение на компенсирането на България за късното влизане на Споразумението в сила, изравняването на тарифите и квотите за българския износ с приложимите за Вишеградските страни и адаптация на Европейското споразумение за асоцииране след Уругвайския кръг и последното разширение на Съюза. Всички тези въпроси са решени.

Бялата книга на Европейската комисия от 1995 г. за Вътрешния пазар посочи законодателството, което страните-кандидатки трябва да въведат и приложат, за да изпълнят общностните достояния, а също така определи елементите, които са съществени за въвеждане на единния пазар (известни като мерки от Етап I), които се нуждаят от приоритетно внимание. В отговор на Бялата книга през май 1996 г. българското правителство прие “Стратегия за прилагане на препоръките от Бялата книга”. Документът прави цялостен преглед на действащото българско законодателство в светлината на изискванията, произтичащи от законодателството и достоянията на Съюза. Той дава и график за процеса на законодателно сближаване и определя отговорните държавни органи. На Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието (неотдавна преименувано на Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция) бе възложено да осигурява съвместимостта на проектите за нормативни актове със законодателството и практиката на ЕС. Новото правителство обеща да изготви национална стратегия за ускоряване подготовката за членство в ЕС.

България има добър напредък по Европейското споразумение за асоцииране . Проблемите по въпроси на търговията са малко на брой. Слабостта на вътрешните координационни структури затрудни пълноценното оползотворяване на споразумението, но новото правителство е поело ангажимент да ги подобри.

Структуриран диалог
България участва в структурирания диалог, който вижда като инструмент за подготовката си за присъединяване. На различни форуми България представи документи, отразяващи позицията, включително документ за предприсъединителната си стратегия.