Europe.bg
  Page d’accueil - Le Portail EUROPE présente
  NAVIGATION
  My.Europe.bg
  Utilisateur:
  
  Mot de passe:
  
  
Registration
Mot de passe oublié
Europe.bg, c'est quoi?
 
  Information
Plan du site
Contacts
Partenaires
Partenaires média
This version of Europe Gateway is outdated since April 25, 2014.

Le Portail EUROPE présente

  • A+
  • A-

ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕТО НА Р. БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕС (2008 Г.)

Публикация на Портал ЕВРОПА в рамките на информационно-комуникационната инициатива „Говори с Европа” и нейната "Тема на месеца" за май - Участието на България в работата на европейските институции.

 


Информационно-комуникационната инициатива на Портал ЕВРОПА и Центъра за модернизиране на политики "Говори с Европа" се изпълнява в рамките на проект по План Д за демокрация, диалог и дебат на Европейската комисия. 

Програмата е публикувана на 1 Февруари 2008 г. на сайта на Министерския съвет.

Увод

С присъединяването си към Европейския съюз (ЕС) Република България постигна един от основните си приоритети с общонационално значение. Благодарение на опита, натрупан по време на предприсъединителния период в качеството си на страна – активен наблюдател, през изминалата 2007 г. България успешно се включи в работата на европейските институции. Тя доказа, че е готова да си сътрудничи с европейските партньори за укрепването на една развиваща се общност на 27 държави.

Членството на България в ЕС донесе редица положителни последици за българското общество, което е свидетел на добро икономическо развитие на страната, нарастване на чуждестранните инвестиции и развитие на пазара на труда. Не на последно място България засили международното си присъствие, което й даде възможност да защитава по-успешно националните си интереси.

Без да се подценява постигнатият до този момент успех, не бива да се забравя, че страната е изправена пред редица предизвикателства, свързани най-вече с необходимостта да продължи укрепването на своя капацитет с цел постигане на максимална ефективност при участието в работата на европейските институции и използване на възможностите, които пълноправното членство в ЕС предоставя. България трябва да продължи да доказва, че е надежден европейски партньор, и в същото време умело да отстоява позицията си по важни за българското общество въпроси. За постигането на тези задачи е необходимо българските представители да защитават добре координирани позиции, които, от една страна, да отразяват националните ни интереси, а от друга, да бъдат формулирани в духа на компромиса, който е наложителен за успешното реализиране на приоритетите на ЕС.

Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2008 г.) е изготвена в рамките на създадения с Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. координационен механизъм по въпросите на ЕС. Нейната водеща задача е да осигури основа за изготвяне на българските позиции при обсъждането на приоритетни за страната въпроси от дневния ред на Съюза. Ето защо програмата е съобразена със Законодателната и работна програма на Европейската комисия (ЕК) за 2008 г. и с програмата на Словенското председателство.

Следвайки дневния ред на Европейската комисия и Словенското председателство, през 2008 г. България планира активно да работи за ускорено приключване процеса на ратификация на Договора за реформа, като договорът се очаква да бъде ратифициран от Народното събрание през първата половина на годината.

Приоритет за българската страна ще бъде и завършването на мрежата от споразумения за стабилизиране и асоцииране със страните от Западните Балкани. За България е от съществено значение стабилността на региона, която е тясно обвързана с бъдещето на Косово. В този контекст България ще работи активно за запазване на единната политика на ЕС и осигуряване на водещата му роля в решаването на въпроса за статута на Косово.

По отношение на предстоящите реформи в рамките на ЕС и съобразно дневния ред на Съюза България планира да участва активно в дискусиите по ревизията на европейските публични финанси с оглед на ново приоритизиране на разходните политики на ЕС и подобряване системата на собствени ресурси. Българската страна подкрепя идеята за реформа на структурата на европейския бюджет и приоритетно реализиране на дейностите, свързани с конкурентоспособността, икономическия растеж, заетостта и компенсирането на изоставането в по-слабо развитите райони.

Във връзка с позицията на България по европейските публични финанси страната разглежда като изключително важна и предприетата инициатива за преглед на Общата селскостопанска политика (ОСП). Целта на прегледа е да се усъвършенства начинът, по който ОСП действа, с оглед посрещане на съвременните предизвикателства.

Други две сфери, изведени на преден план в дневния ред на ЕС за 2008 г. и към които ще бъдат насочени усилията и на българската страна, са енергетика и околна среда. Република България се присъединява към политиката на Съюза за насърчаване на енергийната ефективност и увеличаване дела на възобновяемите енергийни източници в Общността. Тази политика има ключово значение за смекчаване на зависимостта от внос на енергийни ресурси, намаляване на вредните ефекти върху околната среда и климата и подобряване конкурентоспособността на европейските икономики. България също така подкрепя формирането и провеждането на добре координирана външна енергийна политика на Съюза, защитаваща неговите интереси в отношенията с трети страни.

По отношение на околната среда България се присъединява към усилията за поставяне на акцент върху необходимостта от глобални своевременни действия, насочени към намаляване емисиите на парникови газове и адаптация към климатичните промени при осигуряване на устойчиво развитие. Позицията на страната е, че при формулирането на бъдещите задължения на страните в пост-Киото периода следва да се отчита принципът на диференцираните отговорности и респективни способности, специфичните социално-икономически параметри и националните особености на страните, като се предоставя възможност за постигане на регионалните и националните цели за развитие и устойчив растеж.

Общ приоритет за Република България ще бъде стремежът за постигане на синхрон между целите на страната и политиките на Общността. Този синхрон е от изключителна важност както за успешното реализиране интересите на България, така и на Съюза като цяло.

Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2008 г.) е в изпълнение на конституционните задължения на Министерския съвет съгласно чл. 105, ал. 4 от Конституцията на Република България да информира предварително Народното събрание и да дава отчет за своите действия, когато участва в разработването и приемането на актове на ЕС. Позициите, включени в програмата, са разработени и обсъждани от работните групи и ведомствата съобразно тяхната компетентност по разглежданите въпроси.

Договорът за реформа

След подписването на Договора за реформа на 13 декември
2007 г. започна процесът на неговата ратификация от държавите членки. Този процес трябва да приключи до края на 2008 г., за да може новият договор да влезе в сила на 1 януари 2009 г.

България ще работи за ускорено приключване процеса на ратификация, като планира Договорът за реформа да бъде ратифициран от Народното събрание през първата половина на 2008 г. Българската страна планира активно да участва в дискусиите по бъдещото прилагане на Договора за реформа в рамките на Словенското и Френското председателство.

Считаме за особено важно създаването на положителни обществени нагласи и популяризиране на ползите от новия договор, а именно: изграждане на стабилна институционална рамка за функционирането на ЕС в дългосрочен план, повишаване ефективността и демократичността на Съюза и на неговото влияние в международен план.

Бюджетни въпроси

Република България планира да вземе активно участие в дискусиите по реформата в публичните финанси на ЕС с оглед ново приоритизиране на разходните политики на ЕС и подобряване системата на собствените ресурси, отстоявайки националния ни интерес. Страната ни подкрепя идеята за реформа на структурата на европейския бюджет и приоритетното осъществяване на дейностите, свързани с конкурентоспособността, икономическия растеж, заетостта и компенсирането на изоставането в развитието на по-бедните региони.

Регионална политика

Република България подкрепя намерението за широк обществен дебат по Зелената книга за териториално сближаване – концепция, призната и от Договора от Лисабон. Страната споделя необходимостта от извършване на анализ от институционална, политическа и оперативна гледна точка на начина, по който държавите членки разбират и прилагат концепцията за териториално сближаване. Обща дефиниция на концепцията и предлагането на възможни механизми за по-добра интеграция на това териториално измерение в структурните фондове и в някои секторни политики, които оказват териториално въздействие, безспорно ще създаде база за по-нататъшно развитие на концепцията за териториалното сближаване, чиято цел е постигане на балансирано развитие чрез намаляване на съществуващите икономически и социални различия, както и по-единна и съгласувана регионална политика. Инициирането на задълбочен диалог между държавите членки и Комисията ще съдейства за успешното интегриране на териториалната политика в различните секторни политики.

Земеделие и рибарство

По отношение на Общата селскостопанска политика (ОСП) за България е изключително важна предприетата инициатива за преглед на тази политика. Целта на прегледа е да се усъвършенства начинът, по който ОСП действа, с оглед посрещане на съвременните предизвикателства. По-конкретно се търси отговор на три основни въпроса:

·  Как да се направи схемата за единно плащане по-ефективна, ефикасна и опростена?

·  Как да се направят инструментите за пазарна подкрепа, първоначално създадени за общност от шест държави членки, подходящи за един по-голям и по-глобален свят и за ЕС на 27?

·  Как да се овладяват новите предизвикателства – от промяна в климата до растеж при биогоривата и управлението на водите, чрез адаптиране към новите рискове и възможности?

През 2008 г. предстои по-подробното разглеждане и дискутиране на тези въпроси в европейските институции, като България ще вземе активно участие в тях. Във връзка с инициативата за опростяване на ОСП българската страна подкрепя предложението на Комисията за опростяване на изискванията за кръстосано съответствие. Системата за кръстосано съответствие има за цел повишаване доверието на обществото в политиката на Общността в сектора на селското стопанство, осигуряване на висококачествени и безопасни храни и опазване на околната среда. В процеса на разглеждане на предложението България ще продължи да защитава позицията за отлагане на сроковете за постепенно приложение на системата за кръстосано съответствие за новите държави-членки с основен аргумент, че в новоприсъединилите се държави – членки на ЕС, нуждите от инвестиции в земеделските стопанства са много
по-големи. България подкрепя и приемането на регламент за единна обща организация на пазарите на земеделски продукти.

Освен в инициативата за преглед на ОСП България планира да се включи активно и в работата по издаването на Зелена книга за политиката на качество, в която ще бъдат направени основен преглед и ревизия на цялостната политика на защитени географски наименования и храни с традиционно специфичен характер. Работата ще се базира на мащабно проучване на всички аспекти в теоретичен и практически план на политиката на качеството. България работи по одобряването на досиета за вписване в Европейския регистър на защитените географски означения и в Европейския регистър на храни с традиционно специфичен характер и ще участва активно и конструктивно в обсъжданията по създаването на Зелената книга.

Важен приоритет на страната ни в областта на земеделието е и общата организация на пазара на вино. На заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел през декември 2007 г. беше постигнато политическо споразумение по предложението за регламент на Съвета относно обща организация на пазара. Регламентът е изключително важен, защото реформира сектора и това ще наложи цялостна промяна и в българското законодателство. Реформата ще допринесе за баланс на пазара на вино, като ще позволи чрез финансовите пакети за всяка държава членка –  винопроизводител в ЕС, средствата да бъдат използвани по-ефективно за мерки, които ще повишават конкурентоспособността на европейските вина както на вътрешния, така и на пазара на трети страни.

По отношение на горите България посреща положително съобщението на ЕК относно мерките за намаляване на обезлесяването и съобщението на ЕК относно предотвратяване пускането на европейския пазар на незаконно добита дървесина и продукти от дървесина. Един от приоритетите на българското правителство, съответно Държавната агенция по горите, е увеличаване дела на залесените площи в страната и устойчиво стопанисване на горите. Работата в тази насока ще продължи и нови предложения за политики за схеми, насочени към намаляване на обезлесяването, биха представлявали интерес за страната.

Съобщението на ЕК относно предотвратяването на пускането на европейския пазар на незаконно добита дървесина и продукти от дървесина ще проучи вариантите на политика за избягване на вноса/пускането на пазара на ЕС на незаконно добит дървесен материал и продукти, изработени от такъв материал. То може да бъде придружено от законодателно предложение в зависимост от резултатите от протичащата в момента оценка на въздействието. Като резултат от настоящите и бъдещите двустранни преговори с държавите – основни производители на дървесина, за сключване на двустранни споразумения за прилагане на законодателството в областта на горите и процеса на управление и търговия, тази инициатива цели да предпази уязвимите гори от незаконно изсичане и да елиминира продажбата в ЕС на продукти с такъв произход. Развитията в рамките на тази политика за момента не се оценяват като успешни, тъй като имат доброволен характер и не са обхванати всички големи износители на дървесина в света, с които ЕС търгува активно. Евентуално придружаващо законодателно предложение се очаква да въведе строги мерки за контрол върху незаконните сечи и съответно върху търговията с продукти от незаконно добита дървесина в рамките на ЕС.

Република България ще участва също така в изпълнението на Плана за действие  на ЕС в областта на горите (2007-2011). Планът има за цел развитие на сектора, както и подобряване на координацията, комуникацията и сътрудничеството на всички политики, свързани с горския сектор.

В областта на безопасността на фуражите България счита, че един от важните приоритети е разработването и въвеждането на максимални нива на добавки, вносът от трети страни, участието на страната в дискусиите относно изменение и актуализиране на изискванията в законодателството на фуражите, като етикетиране, максимални нива на нежеланите вещества, ръководството за промяна на „добрата производствена практика”, което ще включи и ръководство за въвеждане на системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки.

Приоритетна инициатива през 2008 г. ще продължи да бъде изпълнението на мерките, заложени в предложената от ЕК Нова стратегия по здравеопазване на животните “Профилактиката е по-добра от лечението” за периода 2007-2013 г. Най-важният момент в стратегията е насочване на фондовете на ЕС към определени заразни болести – шап, бруцелоза, инфлуенца по птиците, класическа чума по свинете, трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по преживните животни. Позицията на България е, че един от най-важните приоритети в новата стратегия на ЕС трябва да е бруцелозата по овцете и козите. Като страна, която доскоро е била свободна от бруцелоза по овцете и козите, България би искала подкрепа и финансиране на предложената Програма за ограничаване и ликвидиране на това заболяване съгласно решението за финансиране на някои болести по животните от Общността.

България подкрепя предложението за актуализиране на законодателството по отношение на здравните изисквания към страничните животински продукти, които не са предназначени за човешка консумация, заложени в Работната програма на Словенското председателство.

В сферата на рибарството България разглежда устойчивото развитие на аквакултурите като въпрос от национално и общностно значение. Постоянното нарастване на консумацията на рибни продукти, както и нарастващият внос поради ограниченията в уловите, наложени за водите на Общността, могат да бъдат успешно балансирани чрез една добре развиваща се и екологично съобразена система в производството на аквакултурите.

Приоритетна за страната ни е и инициативата за създаване на единна система на Общността за предотвратяване, възпрепятстване и елиминиране на нелегалния, недокладван и нерегулиран риболов. България счита, че такава система трябва да очертае ясно правилата и процедурите по оста улов - преработвателна промишленост – краен потребител, да защити икономическите интереси на Общността и тези на потребителите и представлява важна стъпка по отношение изпълнението на една от основните цели на европейското рибарство - опазването на морската екосистема от отрицателното въздействие на нелегалните и нерегулирани риболовни практики.

Лисабонска стратегия

Годишен доклад за напредъка на изпълнението на Лисабонската стратегия – Икономически растеж и трудова заетост.

Лисабонската стратегия за растеж и трудова заетост остава основният инструмент за насърчаване на по-благоденстващ, по-отговорен за околната среда и по-социално насочен Европейски съюз в партньорство с държавите членки. Срещата на Европейския съвет през пролетта на 2008 г. ще даде на ЕС възможността да обсъди евентуалното адаптиране на Лисабонската стратегия за по-ефикасното посрещане на предизвикателствата, предизвикани от глобализацията. През 2008 г. също така ще станат ясни първите резултати от допълнителните усилия да се използва европейската политика за сближаване като лост за прилагането на Лисабонската стратегия на регионално равнище.

България подкрепя позицията на ЕК, според която стимулирането на икономическия растеж и трудовата заетост следва да бъде основен приоритет на законодателната програма на ЕК. Заложеният приоритет за повишаване на заетостта до целите за заетост, фиксирани в Лисабонската стратегия, което създава основа за икономически растеж, подобрено качество на живота и средство за справяне с проблема на застаряващото население, е от особена важност за България. Страната ще продължи да изпълнява мерките, предвидени в Национална програма за реформи. С оглед успешното преодоляване на предизвикателствата в областта на заетостта усилията ще бъдат насочени в сферите, очертани в конкретните препоръки на Европейската комисия за България, които ще бъдат официално приети през юни 2008 г. До тяхното приемане България активно ще участва в обсъждането им в рамките на различните комитети и съвети.

България подкрепя запазването на настоящите Интегрирани насоки (Общи насоки на икономическата политика и Насоки за заетост) за следващия цикъл на изпълнение на Лисабонската стратегия при отчитане на новите предизвикателства. С оглед запазването и увеличаването на положителните резултати за националната икономика и в частност на пазара на труда България ще участва активно в обсъжданията на ОНИП и Насоките за заетост през следващия цикъл, както и в оценката на тяхното отражение върху формулирането и прилагането на национални политики, гарантиращи макроикономическа устойчивост и растеж на икономиката и заетостта.

България счита, че ефективността и ефикасността на публичните финанси следва да са обект на повече внимание в контекста на Лисабонския процес и на ревизирания Пакт за стабилност и растеж. Ако публичните разходи се разглеждат от този ъгъл, решенията ще са по-приоритетно ориентирани, като публичните разходи се насочват към сектори, в които ще има най-голяма полза от тях. В това отношение позицията на България е, че има значима връзка между постигането на целите от Лисабон и подобряването на ефективността и ефикасността на публичните разходи. Във връзка с това България приветства бъдещите планове на Словенското председателство за включването като негов приоритет на изграждането на ефективен публичен сектор като предпоставка за повишаване на конкурентоспособността на ЕС чрез по-нататъшното подобряване качеството на публичните финанси.

Според България продължаването на реформите на европейско равнище и на равнище отделни държави членки е от изключително голямо значение за устойчивото постигане на заложените в Лисабонската стратегия цели. Нещо повече, необходими са повече и по-концентрирани усилия за осъществяване на реформите, за да се максимизират ползите за европейските граждани и бизнес от подобряването на условията на живот и работа. В тази връзка България счита, че е необходимо да се обърне сериозно внимание на глобализацията и начините за посрещане на предизвикателствата, произтичащи от нея, с цел да се минимизират евентуалните негативни ефекти, както и да се създадат необходимите предпоставки за максимално усвояване на ползите от засилената конкуренция и мобилност на трудовите и капиталовите ресурси. Усилия трябва да бъдат положени и по отношение на реформите, свързани със: застаряващото население и ефекта му върху потенциала за растеж, както и върху гъвкавостта и сигурността на пазара на труда. Последователното прилагане на политиките за насърчаване на образованието, обучението, научните изследвания и иновациите е важна и неотменна част от осигуряването на необходимия потенциал на европейските икономики за догонване на по-развитите индустриални страни.

България изразява съгласие, че планираните инициативи в областта на Единния пазар, в частност услугите, ще позволи създаването на по-силен вътрешен пазар с по-стабилна, иновативна и конкурентоспособна основа, което допълнително ще повиши потенциала за бъдещо развитие на европейските икономики.

Българската страна изразява подкрепа за планирания Годишен доклад за напредъка на изпълнението на Лисабонската стратегия. Този доклад ще позволи открояването на съществуващите предизвикателства както на общностно равнище, така и на равнище държави - членки, и за дефинирането на съответните конкретни мерки и действия в ключовите области, които трябва да бъдат предприети за тяхното преодоляване. България също така приветства факта, че в доклада ще бъде подчертана важността на реформите и политиките в областта на образованието и обучението.

По-добро регулиране

България определя като свой основен приоритет създаването на интегрирана национална политика за подобряване качеството на регулаторната дейност, аналогична на политиката на по-добро регулиране, приета от европейските институции. В тази връзка правителството вече предприе необходимите подготвителни действия за съставяне на национална политика за регулаторна реформа.

Отчитайки необходимостта от подкрепа за развиване капацитета на страната за формулиране и прилагане на политики, насочени към по-доброто регулиране, България приветства възможността за споделяне на добри практики, инструменти и насоки, предоставена с предстоящите инициативи за стратегически преглед на напредъка, постигнат през 2007 г. по различните части на Програмата за по-добро регулиране.

България счита, че този преглед ще допринесе за по-широкото приложение на инструментите на по-доброто регулиране на европейско ниво, особено като се има предвид, че акцентът ще бъде поставен върху обновяване и укрепване на Постоянната програма на Комисията по опростяване на регулаторната дейност. Нещо повече, този преглед също така ще докладва относно прогреса по прилагането на Плана за действие за намаляване на административната тежест и ще предостави насоки по отношение на новите процедури за извършването на оценки на въздействието след учредяването на Комитета по оценка на въздействието.

Глобализация

България приветства инициативите на ЕС за задълбочаване на усилията по отношение на глобализацията във вътрешен и външен аспект с цел използване на възможностите за устойчив икономически растеж, за повишаване на стабилността и сплотеността в политически план и за подобряване на условията в социалната сфера.

От икономическа гледна точка глобализацията създава нови възможности, но и поставя редица предизвикателства, които, според България, изискват задълбочено и комплексно разглеждане.

По отношение на финансовите потоци България споделя виждането, че държавите - членки следва да се стремят да привличат преки чуждестранни инвестиции, осигурявайки подходяща бизнес среда чрез: намаляване на регулирането и чрез диверсификация на продуктовите и трудовите пазари; гарантиране на правна и регулаторна сигурност, включваща правила за защита на инвестициите и на правата на интелектуална собственост; извършване оценки на въздействието на проектите за законодателство и др.

С оглед на общата програма за конкурентоспособност България е съгласна с мнението, че политиките по стимулиране на образованието, научноизследователската и развойна дейност, както и иновационната дейност, особено индустриалните иновации, са сред най-важните задачи пред ЕС. В допълнение, българската страна споделя оценката за значимостта на улеснения достъп на малките и средните предприятия до рисков капитал, особено в началните етапи на тяхното развитие, за да станат иновациите по-печеливши и разпространени. Ние подкрепяме внимателното наблюдение и оценка на развитието на рисковото финансиране, което би допринесло за подобряването на постиженията на ЕС в тази област.

Външна конкурентоспособност

България приветства намеренията на Словенското председателство да насочи вниманието си към повишаване на външната конкурентоспособност на европейските икономики и ЕС като цяло. Това е от изключително голямо значение предвид процесите на глобализация и нарасналата конкуренция на външните за ЕС пазари. Отварянето на пазарите на ЕС трябва да бъде извършвано последователно, като в същото време местните производители не трябва да бъдат прекалено защитавани с оглед на поддържането на тяхната конкурентоспособност на външните пазари. От друга страна, достъпът на трети страни до пазарите на ЕС трябва да бъде осигурен за онези от тях, които спазват европейските изисквания за качество.

Икономически и паричен съюз

Съобщение на Комисията относно годишнина от създаването на икономически и паричен съюз

България подкрепя поддържането на бюджетна дисциплина в публичния сектор и придържането към принципите на Договора за създаване на европейските общности и на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), както и всички действия, предприети от Комисията и/или от държавите членки, за гарантиране изпълнението на изискванията на ПСР от всички страни в ЕС. Българската страна счита, че изпълнението на критерия за бюджетния дефицит (под 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) е от особена важност за осигуряване на стабилност и устойчивост на фискалните позиции на държавите-членки в дългосрочен план, особено предвид демографските процеси.

В качеството си на пълноправна държава членка България следи отблизо и взема предвид развитието по процедурите при свръхдефицит в рамките на ЕС. Страната се е ангажирала да поддържа фискална стабилност и устойчивост на публичните финанси, както и да не провежда проциклична фискална политика. В тази връзка ще бъдат поддържани бюджетни излишъци от около 3 на сто от брутния вътрешен продукт до 2010 г. Съотношението държавен дълг/БВП ще бъде поддържано значително под 60-процентната Маастрихтска референтна стойност.

България приветства реализирания от държавите членки напредък в постигането на фискална стабилност и устойчивост.

Инициативи, свързани с еврозоната

България следи отблизо и взема предвид развитията и въпросите, свързани със сближаването в рамките на ЕС. България счита, че докладите за сближаването на ЕК са инструменти от особено значение и приложимост, допринасящи за макроикономическата стабилност и икономическата и финансовата интеграция в ЕС. Страната ще бъде включена в редовния двугодишен доклад за сближаването за 2008 г.

Към настоящия момент България е привела своето законодателство в съответствие с изискванията на европейското право – независимост на централната банка; забрана за финансирането на бюджетния дефицит от централната банка; забрана за привилегирован достъп на държавните институции до финансовите институции; съответствие със законодателството в областта на финансовия сектор и свободното движение на капитали.

Прилаганите от българското правителство политики при въведения паричен съвет, насочени към поддържането на макроикономическата стабилност и по-нататъшното усъвършенстване на структурните реформи, са допринесли за положителното икономическо развитие на страната. България е постигнала висок икономически растеж, нарастване на заетостта и устойчиво намаляване равнището на безработица. Освен това страната постигна значителна номинална конвергенция към Маастрихтските референтни стойности.

България приветства успешното въвеждане на еврото в Словения от началото на 2007 г. и ще следи отблизо приемането на еврото в Кипър и Малта от началото на 2008 г. България би могла да използва техния опит в процеса на подготовка за въвеждане на еврото.

Правителството и централната банка провеждат последователна политика за успешно участие на българския лев във Валутен механизъм ІІ.
Социална политика и заетост

България подкрепя усилията за рационализиране правната рамка на ЕС по безопасност и здраве при труд и подкрепя приоритетите на Словенското председателството, свързани с опростяване и кодифициране на директивите в тази област.

България отчита необходимостта от модернизиране и по-нататъшно усъвършенстване на трудовото право, изложена в Зелената книга за бъдещето на трудовото право на ЕК.

Българската страна се ангажира да усъвършенства своето трудово законодателство посредством законодателни решения, свързани със стимулирането на различните форми на заетост, което да осигури трудова реализация на работници и служители от разнообразни сектори и нива, както и на голяма част от онези работници, които са били безработни или са работили в сивия сектор. Във връзка с това България ще направи необходимите стъпки за прилагането на Европейското рамково споразумение за „работата от разстояние”, подписано през 2002 г. между социалните партньори на европейско ниво. Ще бъдат създадени правни гаранции за лицата, които са придобили част от трудовия си стаж на територията на друга държава членка, по отношение равното третиране на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.

В областта на трудовото право България счита за приоритетни законодателните инициативи на Европейската комисия, свързани с преразглеждане на директивата за европейски работнически съвети и на директивата за прехвърляне на предприятия. Българската страна отчита необходимостта от засилване ролята на европейските работнически съвети, по-специално за прогнозиране и съпътстващи действия по време на преструктуриране, както и липсата на разпоредби във втората директива относно конфликт на законодателства.

От незаконодателните действия, предвидени от ЕК за 2008 г., България счита за приоритетно Съобщението на Комисията „Подновен ангажимент за социална справедливост в Европа: задълбочаване на отворения метод на координация (ОМК) в социалната закрила и социалното включване”. За България като нова държава - членка на ЕС, е приоритет развиването на ОМК в посока по-добри резултати и по-добро взаимно учене. Отвореният метод на координация е важен инструмент не само в борбата с бедността и социалното изключване, но и в постигането на целите на Лисабонката стратегия. Приоритетното място на ОМК в програмата на България произтича и от факта, че през 2008 г. ще се подготвят и представят новите Национални стратегически доклади по социална закрила и социално включване за новия цикъл на докладване в рамките на ОМК – 2008-2011 г. Задълбочаването на ОМК ще доведе до по-добро изпълнение на политиките, по-добро разбиране, наблюдаване и проследяване на основните предизвикателства.

По отношение на политиките за семейството България подкрепя проведените инициативи от страна на Германското и Португалското председателство на ЕС, както и предстоящите инициативи на Словенското председателство. България декларира, че ще продължи да работи за насърчаването на среда – благоприятна за развитието на семействата и децата. Българската страна посреща позитивно и заявените усилия на Словенското председателство да постави акцент върху политиката за възрастните хора. България се ангажира да работи за насърчаване на солидарността между поколенията и интегрирането на възрастните хора във всички сфери на социалния живот.

В Програмата на правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност (2005-2009 г.) е отделено изключително внимание върху проблемите на демографското развитие и особено на политиките и мерките за укрепване на семейството, раждането, отглеждането и възпитанието на децата. За ограничаване на негативните последствия от демографската криза правителството се ангажира с приемането на Национална стратегия за демографско развитие на Република България (2006-2020 г.), приета в съответствие със Зелената книга на Европейската комисия относно демографските предизвикателства. В нея се акцентира не само върху увеличаването на раждаемостта, а върху постигането на високо качество на човешкия капитал, на хората с тяхното здравословно състояние, образование, способности и умения. Изпълнението на Стратегията се осъществява чрез годишни национални планове.

България подкрепя становището за важността на политиката по равнопоставеността на жените и мъжете като инструмент за постигане на заетост и растеж, изведен като основен приоритет в социалната сфера от Словенското председателство. В този контекст България ще продължи да прилага политика в унисон с действията за изпълнение на Европейската пътна карта за равенство на половете и Европейския пакт за равнопоставеност на половете. За отчитане на тяхното изпълнение България разработва годишен отчет за напредъка по Пекинската платформа за действие за изграждане на националната структура за равнопоставеност на жените и мъжете. Ще продължи прилагането и на политика за по-добро съчетаване на семейните с професионалните задължения за осигуряване на възможности за трудово развитие на родители с деца. България ще подкрепя председателствата в тяхната работа по изготвяне на нови и отчитане на съществуващите индикатори за равнопоставеност на жените и мъжете.
Здравеопазване

В сферата на здравеопазването Република България приветства стартирането на нова инициатива относно гарантиране на възможно най-голяма безопасност на пациентите във всички здравни системи в рамките на ЕС. Инициативата е от изключителна важност за страната, тъй като предоставянето на безопасни и ефикасни здравни услуги е приоритет на България и тези политики са залегнали в основните стратегически документи за реформа в здравеопазването. Участието на България в изготвянето на необходимите практически и правни инструменти и механизми за подобряване безопасността и качеството на медицинските грижи ще спомогне и за засилване увереността на българските граждани, че разполагат с достатъчна информация за безопасността на здравните системи в ЕС.

Република България подкрепя също така препоръката на Съвета за разработването на мерки с цел ограничаване разпространението на вътреболничните инфекции и счита, че поставените цели  ще постигнат реални резултати, тъй като обхващат необходимите проблемни аспекти и предлагат варианти за решението им в рамките на сътрудничеството между държавите членки.

Република България ще се включи активно и в обсъждането на директивата за качеството и безопасността на донорството и трансплантацията на органи, чиято цел е създаване на основна рамка, свързана с качеството и безопасността при използването на човешки органи в терапията. Директивата предвижда създаването на национален орган, отговорен за изпълнението на изискванията на директивата и въвеждането на общи стандарти за качество и безопасност при съхраняване и транспортиране на органи.  По този начин се цели да се гарантира проследяването и съобщаването на сериозни неблагоприятни събития в процеса на трансплантация, както и един бърз и навременен достъп до лечението чрез усъвършенстване на възможностите за трансплантация, подобряване качеството на дарените човешки органи и осигуряване безопасността на лечението.

Република България има пряк интерес от изготвянето на план за действие за по-тясно сътрудничество между държавите членки по отношение на донорството на органи и трансплантациите, тъй като той предлага по-големи възможности за оптимизиране на донорството на органи и за създаване на равен достъп до трансплантациите. Различията между отделните държави членки по въпросите от морално и етично естество, свързани с трансплантацията на органи, налагат сътрудничество за създаването на общи цели и действия, общи количествени и качествени показатели и критерии за осигуряване на дарени органи, както и за тяхното по-ефективно използване за целите на трансплантацията в страните от ЕС.

България планира да се включи активно и в дискусиите за презграничната медицинска помощ. Този въпрос, който е приоритетен за Словенското председателство, има голямо значение за страната ни предвид съществуващите различия между здравните системи и стандартите на заплащане на медицинските услуги в държавите членки.
Разширяване на ЕС

Продължаването на процеса на разширяване на ЕС със страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство е от пряк интерес за България в качеството й на новоприсъединила се към Съюза страна – част от региона на Югоизточна Европа. Тази принципна позиция е основана на оценката, че сигурност, стабилност и социално-икономически просперитет за страните от региона могат да бъдат осигурени най-добре в условията на европейска среда и на принадлежност към европейските и евроатлантическите институции. Стремежът към присъединяване към ЕС е основен фактор за вътрешнополитически реформи, които водят до прилагането на европейския модел на обществено развитие.

В качеството си на пълноправен член на ЕС България ще продължи подкрепата си за европейската перспектива на страните от региона, ще работи за изпълнението на поетите от Съюза ангажименти към тях при изпълнение на критериите за членство и на договореностите в рамките на Процеса за стабилизиране и асоцииране. България ще се стреми да предаде своя опит от приключилия преговорен процес на страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство в ЕС.

Приоритет за България ще бъде завършването на мрежата от споразумения за стабилизиране и асоцииране със страните от Западните Балкани, както и либерализирането на визовия режим за гражданите на страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство в ЕС.

Българската страна ще даде своя принос за актуализирането на Дневния ред от Солун въз основа на очаквания в началото на 2008 г. документ на ЕК, който ще направи оценка на постигнатото до момента.

В качеството си на председател на  Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) България активно ще работи за задълбочаване на регионалното сътрудничество и ще подпомага процеса на трансформация на Пакта за стабилност в ЮИЕ и изграждането на Съвета за регионално сътрудничество. Ще подкрепяме инициирането на диалог в ЕС за либерализация на визовия режим за гражданите от Западните Балкани като следваща стъпка след облекчаването на визовия режим и споразуменията за реадмисия.

Важна цел за страната ще продължи да бъде стабилността на региона, за която ключово значение има бъдещето на Косово. България ще работи активно за запазване единството на ЕС и осигуряване на водещата му роля в решаването на въпроса за статута на Косово. Ще подкрепяме усилията за установяване на международен политически процес за Косово и гарантиране на европейския ангажимент в областта на основата на Заключенията от Европейския съвет през декември 2007 г.

Предвид съществуващите обществени настроения в редица европейки държави, на този етап от съществено значение е държавите членки, както и страните кандидатки да предприемат действия за подобряване на комуникацията с гражданското общество с цел позитивно представяне  процеса на разширяване на ЕС. Във връзка с това България ще работи активно за създаването на подходящи нагласи сред европейските си партньори за бъдещето на процеса на разширяване на ЕС чрез участието си в процеса на вземане на решения в Съюза.
Външни отношения и политика на сигурност

През 2008 г. Република България ще продължи активно и пълноценно да участва във формулирането на външната политика на ЕС и в процеса на вземане на решения във външнополитическата област.

Европейска политика за съседство

България ще допринася за засилване на сигурността и просперитета в съседните на ЕС региони в рамките на единна и съгласувана Европейска политика за съседство (ЕПС) с прилагане принципите на диференциация и индивидуален подход към държавите партньори. Основен приоритет на България като член на ЕС е чрез участието си в ЕПС да допринесе за изграждането на стабилна и сигурна Европа без нови разделителни линии и за прилагане на балансиран подход между източните и южните съседи на ЕС. Засилената политика на съседство следва да предлага повече стимули, да бъде по-ефективна и атрактивна за нашите партньори чрез прилагането на новия финансов инструмент за съседство и въвеждането на допълнителни финансови програми.

Българската страна ще продължи да работи по приоритетното направление за развиване на Черноморската синергия на ЕС в контекста на Европейската политика за съседство. Българската страна заявява готовност за развитие на всеобхватно сътрудничество със страните от Черноморието по приоритетни въпроси на икономическото сътрудничество, развитието на транспорта, улесняването на търговията, развитието на инфраструктурни и енергийни проекти.

Българската страна отделя голямо значение на инициативата на ЕК за организиране на среща на високо равнище, посветена на Черноморската синергия, на 14 февруари 2008 г. в Киев, която се очаква да даде практически резултати и да доведе до конкретни предложения за по-нататъшното развитие на сътрудничеството в Черно море.

Други стратегически партньори и региони

За България от особено значение са усилията за по-нататъшното укрепване на сътрудничеството с Русия, на трансатлантическото партньорство, развитието на отношенията с Азия, Африка, стабилизирането и възстановяването в Близкия изток.

От стратегическо значение за страната е сътрудничеството с Русия в рамките на Общото пространство за външна сигурност в регионите на Черно море и на Централна Азия. България ще работи усилено, за да допринесе за изработването и приемането на ново Споразумение за партньорство и сътрудничество с Руската федерация, което е и основна цел на ЕС в отношенията му с Русия. Същевременно ще продължи работата по прилагането на пътните карти по четирите общи пространства на принципа на тяхната равнопоставеност и еднакво значение. В отношенията с този важен стратегически партньор стремежът ни ще бъде насочен към обединяване  усилията на ЕС върху засилване на политическия диалог на основата на практическо и резултатно сътрудничество по редица въпроси и главно във връзка с енергийната сигурност в контекста на проекта за изграждане на обща енергийна политика на ЕС.

България ще следи и участва активно в диалога ЕС – САЩ, ще подкрепя процеса по прилагане Стратегията на ЕС за Централна Азия чрез подготовката на национални програми по страни и развиване на регионалното сътрудничество и ще работи за напредък в разрешаването на главните регионални политически проблеми и проблеми на сигурността – в Близкия изток, Иран, Ирак, Афганистан и Африка. Продължаваме значителния си принос в гарантирането на сигурността и стабилизирането на Ирак и Афганистан с продължаващото присъствие на наши военни контингенти в тези страни.

Приоритет за българската страна ще бъде прилагането на Съвместната стратегия ЕС – Африка и Плана за действие към нея. Република България ще продължи да участва активно във форумите по въпросите на развитието.

Европейска политика за сигурност и отбрана

България ще продължи да допринася за засилване на Европейската политика за сигурност и отбрана като инструмент на външната политика на ЕС за гарантиране ролята на Съюза като силен и отговорен международен фактор. Основната работа ще се съсредоточи  върху прилагането и развитието на Европейската стратегия за сигурност и по-нататъшното укрепване на военните и гражданските способности на Европейския съюз и насърчаване  ефикасното провеждане на операции по управление на кризи. Страната ще бъде готова да даде своя принос в планираните мисии на ЕС в Косово. Възможността за участие в операциите и мисиите на ЕС разкрива пред България перспективи и възможности за пряко участие в развитието на значителни политически процеси с отражения върху постигането на националните интереси.
Търговия

Многостранни търговски преговори

България следва да участва активно в обсъжданията за подобряване на достъпа до пазара на стоки и услуги, както и по другите приоритетни области на многостранните търговски преговори в Световната търговска организация с цел постигане на резултат, който ще доведе до реален и подобрен достъп за българските износители. По редица свързани с търговията въпроси, обсъждани в рамките на преговорите, България подкрепя въвеждането на дисциплини, които ще насърчат развитието на международната търговия.

Стратегия за достъп до пазара

Българската страна планира активно да участва в обсъжданията по прилагането на конкретните мерки, заложени в ревизираната Стратегия за достъп до пазара, с цел подобряване достъпа на стоки и услуги до приоритетни пазари и намаляване на техническите пречки в търговията. На основата на Стратегията „Глобална Европа” приоритетно ще се обсъждат въпросите за подобрен пазарен достъп и спазване на правилата от трети страни, включително на пазарите на обществени поръчки и подобряване защитата на интелектуалната собственост. Изпълнението на тази задача изисква и подобряване на информираността и диалога с бизнеса и по-тясното му въвличане в дискусиите и механизмите за партниране с ЕК.

Зелена книга относно търговските инструменти за защита

Въз основа на проведеното обсъждане през 2007 г. на ревизията на инструментите за търговска защита на ЕС през 2008 г. ще се пристъпи към обсъждане на реформа на законодателството и практиката на ЕК. Българската страна, подкрепяйки инициираната от ЕК ревизия, следва да се стреми към приемане на пакет от актове, които са насочени към заздравяване на тези инструменти, превръщането им в по-ефективни средства за защита и отчитане интересите на всички заинтересувани производители, търговци и потребители.

Хармонизиране на правилата относно експортния контрол на изделия и технологии с възможна двойна употреба

В рамките на ревизията на регламента относно Общностния режим за контрол на изделията и технологиите с възможна двойна употреба българската страна ще отстоява позициите за ревизиране на правилата по начин, който осигурява адекватен контрол на всички сделки с изделия и технологии с възможна двойна употреба.

Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи

Управление на миграционните потоци

България подкрепя развитието на обща Европейска миграционна политика с оглед посрещане на предизвикателствата и използване на възможностите, които миграцията представлява за ЕС в новата ера на глобализация. Особено актуално е прилагането на Глобалния подход към миграцията като ключов елемент за управление на миграцията и повишаване на оперативното сътрудничество между държавите членки. Прилагането на комплексен подход и активен диалог между страните на произход, транзит и крайна цел по всички аспекти на миграционния процес, както и за обединяване политиките на развитие, организирането на легалната миграция и борбата с нелегалната миграция има решаващо значение за укрепването на сигурността на Европейския съюз като цяло и на отделните държави.

България разглежда положително съобщението относно системата за влизане/излизане и други инструменти за управление на границите. Основните цели са подсилване на процедурите по граничния контрол за граждани от трети страни, за да се спомогне за по-доброто управление на миграционните потоци, предотвратяване на нелегалната имиграция, както и всички възможни заплахи за сигурността на ЕС и улесняване преминаването на границите. Превръщайки се в “нова граница” на ЕС, Черноморският регион ще изисква допълнителни колективни усилия за повишаване на сигурността и стабилността.

През 2008 г. ще бъде извършена оценка на работата на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници и държавите членки ще бъдат подкрепени при справяне с нелегалната миграция чрез европейска система за контрол. Позицията на Република България е, че ЕС трябва да защитава външните си граници с общи средства, за да предотвратява нелегалната имиграция, да оптимизира усилията си срещу трафика на хора и да намали големия брой жертви, който взема прекосяването на морето от имигранти, опитващи се да достигнат нашите граници.

В сферата на миграцията България подкрепя и съобщението относно Европейската система за наблюдение на границите. В съобщението Комисията възнамерява да предложи създаването на Европейска система за наблюдение на границите в три фази:

Свързване и оптимизиране на съществуващите системи и механизми за докладване и наблюдение на ниво държави членки (2008–2009 г.);

    * Разработване и прилагане на общи инструменти и приложения за наблюдение на границите на ниво ЕС (2008–2013 г.);
    * Създаване на обща среда за обмен на информация за морската територия, обхващаща Средиземно море и Черно море (2012–2013 г.).

Този триетапен подход за създаване на Европейска система за наблюдение на границите би следвало видимо да повиши вътрешната сигурност в Шенгенската зона чрез предотвратяване на нелегалната имиграция, трафика на хора, тероризма и др., но също и значително да намали броя на трагичните смъртни случаи на нелегални имигранти чрез спасяването на повече хора, пътуващи по море.

България ще продължи да работи активно за присъединяването си към Шенгенското пространство, като ще се включи активно във всички действия на Общността относно укрепването и контрола на външните граници.

Убежище

Законодателните инициативи, в т.ч. по отношение на условията за приемане на лица, търсещи убежище; за критериите и механизмите за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молбите за убежище; за процедурите, свързани с даването на убежище; за признаването на статут на бежанец и за сближаване формите на субсидиарна закрила; както и резултатите от обсъждането на Зелената книга за бъдещата Обща европейска система за убежище целят да прецизират някои разпоредби на действащите директиви и да решат конкретни проблеми по прилагането им с оглед хармонизиране на съответните стандарти и съгласуване с развиващото се общностно законодателство в областта на даването на убежище.

Република България се стреми към взаимноприемливи решения относно пълното изграждане на Общата европейска система за убежище и ще следи за хармонизацията на националните разпоредби относно критериите за допустимост и към единна процедура по оценяване на молбите за предоставяне статут на бежанец.

Борба срещу международния тероризъм

България подкрепя прилагането на Антитерористичната стратегия на ЕС и на всеобхватната стратегия срещу радикализацията и набирането на терористи. По отношение на Стратегията за борба срещу финансирането на тероризма следва да се положат усилия за дефиниране на приоритети за засилено сътрудничество между държавите членки и с трети страни и с максимално използване капацитета на Европол.

Особено внимание ще се отдели на редица специфични мерки, като: обмен на информация за лица, заподозрени в терористична дейност; подобряване на системата за мониторинг на производството на взривни вещества; сътрудничество в борбата срещу използването на интернет за пропагандиране на тероризма.

Засилване на полицейското сътрудничество и обмена на информация

По отношение на полицейското сътрудничество и обмен на информация следва да се отбележи, че България като един от инициаторите на инкорпорирането на Договора от Прюм в правната рамка на ЕС активно ще работи на ниво работни групи на ЕС за административната и техническата подготовка за прилагането му, което ще допринесе за въвеждането на най-висок стандарт на полицейско сътрудничество.

България също така подкрепя своевременното финализиране на новата правна рамка на Европол: Решение на Съвета за създаването на Европейската полицейска служба.

Българската страна планира и активно участие в дискусията по текстовете на регламент за създаване на Визовия кодекс на Общността. Проектът на този регламент обединява основните практически насоки и най-добрите практики.

България подкрепя и проекта на регламент за унифициран формат на разрешение за пребиваване на граждани на трета държава. Страната участва активно в укрепването на техническите характеристики на унифицираните документи за самоличност, издавани от държавите членки, и съответно предмет на регулиране на посочения регламент.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Република България изразява принципна подкрепа за проекта на решение на Съвета относно укрепване на Евроюст. Предложението цели укрепване и засилване ролята на Евроюст най-вече в борбата с тежката организирана престъпност.

Принципна подкрепа страната дава и за проекта на регламент относно правото на наследяване и завещанията. През 2005 г. Комисията представи Зелена книга за правото на наследяване и завещанията. Целта на акта е да изгради правна рамка за разрешаване на конфликти между правните норми в областта на наследството, въпросите за подсъдността, взаимното признаване и изпълнение на решения, документи и извънсъдебни актове, необходими за извънсъдебното решаване на спорове за наследство (завещания, нотариални актове, административни актове). Предвиждат се Европейско удостоверение за наследство и механизъм, позволяващ да се разбере дали определен гражданин на ЕС е оставил завещание или завещателни разпореждания.
Вътрешен пазар

Свободно движение на стоки

От дневния ред на ЕС в областта на свободното движение на стоки България определя като приоритетни законодателните инициативи, свързани с фармацевтичните продукти, текстил, съдове под налягане и транспортируеми съдове под налягане, метрология.

По отношение на фармацевтичните продукти Република България подкрепя усилията за усъвършенстване на законовата рамка в тази област. Целта на изменението е да се подобрят функционирането на вътрешния пазар и безопасността на фармацевтичните продукти. Особено внимание изисква подобряването на информираността на пациентите и обхващането на търговията с лекарства чрез интернет. Наред с това България подкрепя инициативата за преразглеждане на някои законодателни актове на ЕС с цел опростяване на правилата и намаляване административната тежест на фармацевтичната индустрия. Българската страна ще се стреми да допринесе за намирането на общо решение с оглед засилване на ефекта във вътрешния пазар от общите мерки в тази област.

В сферата на текстила България подкрепя идеята за заменяне на директивите по текстила с регламент, доколкото това ще опрости прилагането на законодателството в разглежданата област. Особено внимание ще бъде насочено към стандартизационната част, свързана с насърчаване на иновациите и технологичното развитие.

България разглежда положително и инициативата за преглед, опростяване и развитие на европейското законодателство по отношение на съдовете под налягане и транспортируемите съдове под налягане. Българската страна ще се стреми своевременно да направи национален анализ на законодателството по отношение на приложимите разпоредби в тази област и ще участва активно в инициативата за опростяване на съответното европейско законодателство.

По отношение на метрологията България подкрепя усилията на ЕК за разширяване приложното поле на Директивата относно средствата за измерване и за създаване на правна предпоставка за отменяне на осем директиви от т.нар. „Стар подход”.

Свободно движение на хора

Както бе посочено в частта за управление на миграционните потоци, един от приоритетите на Европейската комисия за 2008 г. е формулиране на интегриран подход към миграцията. Европейския съюз изпитва необходимост от работна сила в целия спектър – от неквалифицирани през квалифицирани до висококвалифицирани работници. С пакета от проектодирективи по Плана за легална миграция от 2005 г. се цели привличане на необходимата работна сила, което е в интерес и на Република България.

В Зелената книга за миграцията и образованието, която предстои да бъде публикувана през 2008 г., ЕК ще наблегне на ролята на образованието в контекста на политиката за интеграция на имигрантите. България ще вземе участие в дебатите по този въпрос и ще спомогне за вземането на подходящи решения. Позицията на страната е, че образованието е ключът към успешна интеграция на всяко поколение имигранти. Ето защо е необходимо да се насърчи прилагането на подходящи мерки за предотвратяване на ранното отпадане от учебния процес, като такива политики могат да бъдат подпомогнати по общностните програми и фондове.

България подкрепя предложението за директива относно процедурите за регулиране на влизането, временния престой и пребиваването на служителите при вътрешнокорпоративен трансфер и относно условията за влизане и пребиваване на платените стажанти. При вътрешнокорпоративния трансфер на служители ще се очертаят единни процедури, регулиращи влизането и пребиваването им в ЕС - в онези области, които не са обхванати от Общото споразумение за търговия с услуги, т.е. процедурите няма да са в противовес с поетите вече от ЕО международни ангажименти, както и с ангажиментите на държавите членки. По отношение на платените стажанти целта е развитието на политиката за циркулярна миграция и подкрепата на политиката за развитие. Граждани от трети държави могат да придобият знания и умения в Европа, които след завръщане в държавата на произход да могат да реализират там, подпомагайки и двете икономики, както и самите мигранти и членовете на техните семейства.

Позицията на България е, че предложението ще допринесе за улесняване на циркулярната миграция, която ще помогне на държавите членки на ЕС, да отговорят на потребностите на своите пазари на труда, като същевременно се използва потенциалното положително въздействие на миграцията, и могат да се посрещнат нуждите на държавите на произход от съответни умения, като в резултат ще се смекчат последствията от, съответно ще се предотврати т. нар. „изтичане на мозъци“. Само общи действия ще дадат възможност работниците от трети държави да бъдат  приемани при еднакви правила в държавите членки и да могат да се интегрират успешно в приемащото общество.

Финансови услуги

България ще участва и в дискусиите по проекта на директива на Европейския парламент и на Съвета относно започването и извършването на дейността по застраховане и презастраховане (Платежоспособност ІІ) в рамките на Работната група по финансови услуги към Съвета на ЕС. Проектът има за цел задълбочаване интеграцията на европейския (пре)застрахователен пазар, подобряване защитата на притежателите на застрахователни полици и бенефициентите, подобряване международната конкурентоспособност на европейските (пре)застрахователи и постигане на по-добра регулация. Също така проектът въвежда и нов режим за надзор върху застрахователните групи. България ще продължи да работи за постигане на взаимно приемлив компромис относно режима на групова подкрепа, който все още е дискусионен. България ще съдейства за прецизиране на концепцията за режима като гаранция за защитата на потребителите, конкуренцията и финансовата стабилност на съответните национални пазари. Приветстваме подобряването на регулаторната рамка, както и въвеждането на рисковоориентиран подход при определяне капиталовите изисквания на застрахователните дружества.
Защита на потребителите

Европейската комисия планира да направи предложение за нова рамкова директива за договорните права на потребителите. Предложението ще има за цел подобряване и опростяване на правната рамка за защита на потребителите. Българската страна подкрепя изготвянето на предложение за нова директива за договорните права на потребителите, което ще допринесе за увеличаване на правната сигурност както за потребителите, така и за бизнеса. Предложението за нова директива ще кодифицира някои от разпоредбите, включени в осем от сега действащите европейски директиви за защита на потребителите, и ще съдържа и редица нови разпоредби. Българската страна подкрепя възприетия подход за изготвяне на нова хоризонтална директива за договорните права на потребителите, която ще бъде допълнена от вертикални директиви за защита на потребителите.

Държавни помощи

В сферата на държавните помощи България посреща положително проекта на Комисията за изготвяне на „Общ регламент за групово освобождаване”. Новият регламент се предвижда, от една страна, да обедини и опрости съществуващите регламенти за групово освобождаване, а от друга – да позволи изключение по отношение на три нови видове помощ: помощ за околна среда, помощ под формата на рисков капитал и помощ за научноизследователска дейност за големи предприятия. Включването на нови области в обхвата на регламента ще допринесе за улеснено предоставяне на държавна помощ, за насърчаване дейностите на предприятията по опазване на околната среда и повишаване на научния капацитет и конкурентоспособност на българската и европейската икономика като цяло.
Енергетика

Сред приоритетите на Словенското председателство и Законодателната и работната програма на Европейската комисия през 2008 г. в областта на енергетиката централно място заемат продължаване на дискусиите по Третия либерализационен законодателен енергиен пакет на ЕК от 2007 г., както и втори стратегически енергиен преглед, който да оцени напредъка, постигнат чрез приетите от пролетния Европейски съвет (8-9 март 2007 г.) стратегически цели в посока: доизграждане на вътрешния пазар на електроенергия и природен газ, действия за повишаване дела на енергията от възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), намаляване емисиите на парникови газове, ключови развития в енергийните технологии и постижения във външната енергийна политика на ЕС; преразглеждане на действащото законодателство за петролните запаси и предложение за нова директива за петролните запаси за справяне с извънредни ситуации в ЕС; актуализиране на директивата относно енергийните характеристики на сградите, преглед на директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електрическата енергия.

В рамките на дискусиите по енергийния пакет през 2007 г. българската страна се присъедини към група от девет държави, които изразиха становище, че предложените от ЕК модели за постигане независимост на операторите на преносни мрежи не следва да се разглеждат като изключително и единствено решение. Предложено е да бъде обсъден алтернативен модел, който предстои да бъде разработен и разгледан през 2008 г. с участието на нашата страна. Българската страна поддържа разбирането, че този алтернативен модел би могъл да се основава на мерки, изискващи допълнителна засилена регулаторна дейност по отношение на достъпа до мрежите, тарифиране, счетоводство, управление на претоварванията, мрежов капацитет, прозрачност на информацията и изрично правомощие на регулаторния орган да одобрява инвестиционните планове на преносните оператори. Българската страна споделя виждането, че целите за справедлив достъп на нови пазарни участници до мрежите, прозрачност и недискриминационно използване на търговски чувствителна информация от оператора на мрежата, могат да бъдат постигнати именно чрез създаване на такава ясна и ефективна регулаторна рамка, а не непременно чрез отделяне по собственост на мрежата и операторите на мрежи.

България ще остане трайно ангажирана с политиката на ЕС за насърчаване на енергийната ефективност и увеличаване дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в Общността предвид ключовото значение на тези политики за смекчаване на зависимостта от внос на енергийни ресурси, намаляване на вредните ефекти върху околната среда и климата и подобряване конкурентоспособността на европейските икономики.

В контекста на създаването на общностно законодателство за насърчаване използването на ВЕИ в рамките на т.нар. пакет „Енергетика/Климат” ЕК предлага нова директива за насърчаване използването на ВЕИ. Българската страна ще настоява при определяне на националните цели да бъдат отчетени: съществуващият икономически потенциал на ВЕИ, степента на икономическо развитие на страните и фактически достигнатите нива на оползотворяване на икономическия потенциал от ВЕИ, както и вече реализираният принос от енергопроизводство без отделяне на емисии от парникови газове (например ядрената енергетика). С директивата ще бъдат определени задължителни национални цели за държавите членки за достигане дял на възобновяема енергия в крайното енергийно потребление до 2020 г., като ще бъде запазено правото на гъвкавост на страните по отношение на развитието на възобновяеми енергии, съобразени с най-подходящите за националния потенциал приоритети. Тази амбициозна цел в национали условия може да бъде постигната само при целенасочена политика за енергийна ефективност, инвестиции във ВЕИ технологии чрез национални и общностни фондове и инструменти и наличие на благоприятни климатични условия.

България подкрепя създаването на рамка за съвместно стратегическо планиране и засилено международно сътрудничество с цел развитие на енергийните технологии и иновации и сближаване на изследователските и промишлените дейности. Българската страна отбелязва, че въвеждането на чисти технологии изисква високи първоначални инвестиции. За смекчаване на различията в развитието на държавите членки не само в икономически, но и в технологичен аспект, България подкрепя необходимостта от насочване на допълнителна финансова подкрепа от страна на ЕС към страните с по-слабо развити икономики, с по-нисък БВП и жизнен стандарт.

България е представила на ЕК предложението си за изграждане на територията на страната на електропроизводствена централа с технология за улавяне и съхранение на CO2, в рамките на инициативата на ЕК за пилотно въвеждане на 12 демонстрационни централи в ЕС до 2015 г. Тази инициатива обаче може да бъде реализирана само при целенасочена финансова подкрепа със средства от ЕС.

По отношение на усилията за изграждане на съгласувана политика на външни енергийни отношения на ЕС България подкрепя формирането и провеждането на добре координирана външна енергийна политика на Съюза, защитаваща неговите интереси в отношенията с трети страни – основни страни - производители на енергийни ресурси, страни потребители и транзитни страни. Ключовите приоритети на тази политика трябва да бъдат насочени към гарантиране на сигурността и на по-изгодни условия за доставка, транзит и цени на внасяните енергоресурси, както и постигане на устойчиво енергийно производство и потребление в глобален мащаб.

Във връзка с енергийната сигурност българската страна подкрепя предложението на ЕК за преразглеждане на законодателството за петролните запаси предвид изключителната важност в последно време за сигурността на доставките от петролни продукти, осигуряващи ефективно и непрекъснато действие на националните икономики и икономиката на ЕС като цяло. България подкрепя предприемането на действия по отношение на: прецизиране на някои разпоредби на директивата, което би предотвратило неточно тълкуване и прилагане; по-ясно дефиниране на взаимодействието между държавите членки и ЕК, вземането на решения и изпълнението им.

България ще подкрепи усилията на Комисията в намирането на подход за изясняване и внасяне на пояснения по някои от изискванията на директивата относно енергийните характеристики на сградите, както и включване на разпоредби относно финансирането. Българската страна счита, че актуализирането на тази директива ще допринесе значително за насърчаване на енергийната ефективност, повишаване на енергоспестяването и създаване на атрактивни условия за привличане на повече финансови средства за енергийна ефективност.

Българската страна ще участва и в дискусиите в рамките на прегледа на директивата за енергийното данъчно облагане. България счита, че тази директива трябва да има стимулираща роля в полза на по-енергоефективно и екологосъобразно енергийно потребление и да се предвидят данъчни облекчения за предприятията, осъществяващи дейности, които съществено допринасят за постигане на екологичните цели на ЕС в областта на ВЕИ, енергийната ефективност и намаляването на емисиите от парникови газове.
Транспорт

В сферата на транспорта България подкрепя по-нататъшното развитие на Трансевропейската транспортна мрежа с фокус върху по-ефективно взаимно свързване на морски и железопътни мрежи. България ще работи за развитието на интермодалната транспортна мрежа в страната като част от интермодалната транспортна мрежа в Югоизточна Европа.

Приоритетни за българската страна са също инициативите и мерките, насочени към повишаване на транспортната безопасност.

По отношение на отделните видове транспорт позицията на Република България е както следва:

Автомобилен транспорт

България подкрепя инициативата за изменение и допълнение на съществуващите условия за достъп до пазара на автомобилния транспорт с цел засилване, изясняване и опростяване на достъпа, условията за каботажните превози и приложимостта на атестиране на водачите в ЕС. В същото време страната смята да се възползва от условията на преходния период, предвиден в Договора за присъединяване на Република България към ЕС.

Железопътен транспорт

България подкрепя целта на Европейската общност за създаване на европейско железопътно пространство чрез отваряне на пазара, както и чрез техническа и регулаторна пазарна интеграция. С промяната на железопътните пазари е необходимо да се променя и законодателната рамка, да се опростява и рационализира с цел по-пълното й възприемане и прилагане.

По отношение на железопътния транспорт България също така определя като изключително важно предложението за подобряване на законодателството, отнасящо се до „Първия железопътен пакет”. Целта на тази инициатива е да се постигне опростяване на текста на трите директиви от „Първия железопътен пакет” чрез сливането им в един правен акт. С премахването на съществуващите взаимни препратки между директивите прилагането от заинтересуваните страни ще бъде значително улеснено.

Морски транспорт

В областта на морския транспорт България подкрепя законодателното предложение за единно европейско морско пространство. Българската страна счита, че тази законодателна инициатива ще подпомогне създаването на  ефективен вътрешен пазар за морския транспорт на кратки разстояния и ще опрости административните процедури. Това ще намали претовареността на трафика и ще окаже въздействие върху опазването на околната среда и потреблението на енергия.

Във връзка със съобщението на ЕК относно бъдещата политика на ЕС за морския транспорт ще бъдат разгледани всички въпроси за ролята и участието на морския транспорт в европейската икономическа система като цяло. Ще бъдат проучени всички възможни последствия, произтичащи от засилването на процеса на глобализация, растежа в търговията, ограниченията, свързани с енергийния сектор и климатичните промени, факторите, свързани със сигурността, устойчивото развитие, човешкият фактор, конкурентоспособността и възникващите логистични тенденции. България подкрепя тази инициатива като част от Плана за действие за интегрираната морска политика и ще участва активно в неговото изграждане.

В своята програма Словенското председателство заявява готовност да продължи да работи по различните предложения от Третия пакет по морска безопасност. България подкрепя Словенското председателство по този въпрос, тъй като пакетът по морска безопасност има съществено значение за страната ни. Този пакет ще увеличи задълженията на Европейската агенция за морска безопасност (EMSA), като България подкрепя евентуалното поемане от агенцията на някои от дейностите по Парижкия меморандум за разбирателство в областта на държавния пристанищен контрол, както и новите задачи в областта на сигурността, научноизследователската дейност и общата морска политика.

Приоритетен за България въпрос в областта на морския транспорт е и новата пристанищна политика на Общността. Тази политика отразява многообразната и ключова роля на пристанищата в контекста на общата логистична схема на континента. Тя е отговор на съвременните тенденции за развитие на търговските и транспортните процеси в световен мащаб.

Не на последно място България подкрепя и програмата за действие за насърчаване на транспорта по вътрешните водни пътища. Целите на тази програма напълно съответстват на стратегията на българското правителство и в частност на Министерството на транспорта, тъй като са свързани с развитието на вътрешния воден транспорт в дългосрочен план и значителното подобряване на условията на навигация във всичките й аспекти по вътрешните водни пътища на Европа.

Въздушен транспорт

От приоритетно значение за българската страна в сферата на въздушния транспорт е премахването на предпазната клауза, третираща България като трета страна, което означава, че българската авиация има към момента ограничен достъп до авиационния пазар на Общността.

Българската страна също подкрепя развитието на инициативата на ЕК „Единно европейско небе”, чиято цел е да се повишат настоящите стандарти за безопасност и цялостната ефикасност на въздушния транспорт в Европа. Предвижданите законодателни промени в областта на Единното европейско небе са от съществена важност за българската страна, тъй като чрез тях ще се подобри  дейността по управлението на въздушното движение.
Околна среда

България се присъединява към усилията за поставяне на акцент върху необходимостта от глобални своевременни действия, насочени към намаляване емисиите на парникови газове и адаптация към климатичните промени при осигуряване на устойчиво развитие. Усилията на страната в областта на изменението на климата и енергийната политика също са ориентирани към подобряване на ефективността при крайното потребление на енергия, максимално оползотворяване потенциала на възобновяемите енергийни източници, повишаване употребата на биогоривата, които резултират в редуциране на емисиите на парникови газове.

При формулирането на бъдещите задължения на страните в пост-Киото периода следва да се отчита принципът на диференцираните отговорности и респективни способности, специфичните социално-икономически параметри и националните особености на страните, като се предоставя възможност за постигане на регионалните и националните цели за развитие и устойчив растеж. България ще защитава позиция за отчитането на базовата година по първия период на задълженията по Протокола от Киото при определянето на индивидуалните й ангажименти за пост-Киото период, т.е. след 2012 г.

През 2008 г. ЕК планира да издаде Бяла книга, включваща мерки за осигуряване на адаптиране към климатичните промени на широк кръг области с основно значение за начина на живот в ЕС, понижаване уязвимостта на тези области, повишаване на устойчивостта им към неизбежните негативни последствия от климатичните промени, както и предвиждане на тези промени и съпътстващи действия по време на промените. Целта е да се избегнат значителните негативни последствия върху човешкото здраве, биоразнообразието и хабитатите, както и върху качеството на живот на гражданите на ЕС. Мерките, предвидени в Бялата книга, ще предизвикат промени и във вече съществуващи политики на Общността.

 Република България напълно подкрепя работата по създаването на Бялата книга относно адаптирането към климатичните промени. Позицията на страната е, че е наложително изграждането на интегриран подход за постигане на устойчивост в използването на природните ресурси, противодействие на изменението на климата и постигане на икономически, социални и екологични ползи в дългосрочен план.

По отношение на планираните законодателни инициативи на Комисията в сферата на околната среда България подкрепя преразглеждането на регламента относно схемата на Общността за управление по околна среда и одитиране. Целта на преразглеждането е да се подобрят екологичните показатели на организациите и да се увеличи участието както от промишления, така и от обществения сектор. Позицията на България е, че промените в регламента биха допринесли за осъществяване на основната цел на схемата – подобряване опазването на околната среда, включително чрез привличане и мотивиране на повече организации за регистриране по схемата. В допълнение България счита, че би било полезно обсъждането на промени, свързани с намаляването на административното натоварване както на организациите, регистрирани по схемата, така и на компетентните органи.

Република България подкрепя също така предложенията за промяна на регламента относно схемата на Общността за присъждане на знака за екомаркировка. Целта на преразглеждането е да се засилят ефективността и влиянието върху пазара чрез разширяване на набора от допустими групи продукти и увеличаване на броя на стоките и услугите, обозначени с екомаркировка, които действително са на разположение на потребителите.

За преразглеждане са предвидени и директивата относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване, и директивата относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване. Измененията на директивата относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване са свързани с подобряване на практическото й прилагане, прецизирането на обхвата и приложното поле и хармонизиране на изискванията за третиране с оглед постигане на целите, свързани с околната среда, които тя си поставя, както и премахване на ненужните разходи за бизнеса, потребителите и публичните органи, произтичащи от прилагането на директивата. Преразглеждането ще включва също така изискванията за хармонизирано прилагане на принципа “отговорност на производителя”, както и въвеждане на единни изисквания и критерии за регистрирането на производителите и вносителите на електрическо и електронно оборудване. Преразглеждането на директивата относно ограничението на употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване цели изясняване на концепциите и улесняване на изпълнението и прилагането, като в същото време се повишават екологичните ползи. Ще се подобри правната сигурност за всички заинтересувани лица, ще се предоставят по-прозрачни и еднакви условия за производителите и ще се опростят процедурите чрез въвеждане на хармонизирана проверка за съответствие.
Дружествено право

Дружественото право, счетоводството и одитът са едни от приоритетните области от по-общата инициатива за по-добро регулиране чрез опростяване на регулаторната тежест и намаляване на административните разходи. Със свое съобщение Комисията инициира дебата за преразглеждане достиженията на правото на Общността в областта на дружественото право, счетоводството и одита и за идентифициране на мерките, които са най-подходящи да открият повече възможности пред компаниите за мобилност и за развитие, да ги пригодят към съвременните изисквания на вътрешния пазар, но също да ги направят по-конкурентоспособни на глобално ниво.

Република България подкрепя инициативата за опростяване на европейското дружествено право, счетоводството и одита и ще се включи в по-нататъшните обсъждания и проучвания, насочени към опростяване на правната среда, с оглед облекчаване дейността на дружествата в Европейския съюз. България ще подкрепи бъдещи законодателни инициативи в областта на дружественото право на общностно ниво, насочени към премахване на ненужните тежести, при съобразяване с вече достигнатата степен на хармонизация на нормите в държавите - членки на ЕС.

Република България планира също така да се включи активно в обсъждането на регламент относно статута на Европейското частно дружество. Приемането на подобен акт би предоставило на малкия и средния бизнес предимствата на нова правна форма – дружество с ограничена отговорност и юридическа правосубектност, регулирано от европейското право, което ще може да се установява и функционира съгласно едни и същи корпоративни правила във всяка държава членка. Осигуряването на уеднаквени правила за учредяване на нови малки и средни предприятия и/или преструктуриране на съществуващи предприятия в други държави членки би създало по-големи възможности за мобилност на търговците в рамките на общия европейски пазар.
Данъчна политика

Република България ще продължи участието си в процеса на разработване на цялостна стратегия за борба с данъчните измами на европейско ниво съгласно приетите заключения на заседание на Съвета по икономически и финансови въпроси. Република България ще работи в сътрудничество с другите държави членки и с институциите на ЕС съгласно насоките, представени на заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси през декември 2007 г., и по специално за:

    * Извършване на задълбочени анализи за определяне на информацията, нужна на една съвременна администрация за ефективно контролиране на ДДС системата;
    * Изработване на програма за действие за подобряване управлението на ДДС системата;
    * Предоставяне на актуална информация относно статуса на търговците, извършващи вътреобщностна търговия, както и въвеждането на общ подход за регистрация и дерегистрация на търговците;
    * Подкрепяне на необходимостта от подобряване възможностите на държавите членки за събиране на ДДС в случаите на измами и свързаните с това предложения за законодателни промени.

Митническа политика

В областта на митническата дейност България подкрепя инициативата за опростяване и рационализиране на митническото законодателство и разпространението на “най-добрите практики” на държавите членки при прилагането му и при отчитане развитието на информационните технологии както на национално ниво, така и на нивото на Общността. По-конкретно, българската страна подкрепя предложението за нов, модернизиран Митнически кодекс на Общността, чиято цел е да опрости митническото законодателство и административните процедури от гледна точка както на митническите органи, така и на икономическите оператори. Предложената рационализация на митническите процедури цели и приспособяване на митническите правила към общите стандарти за взаимна съвместимост на електронните митнически системи. То трябва да бъде разглеждано в контекста на Стратегията за развитие и заетост, както и на инициативата „По-добра нормативна уредба“, доколкото ще позволи опростяване на европейската нормативна уредба и вследствие на това – намаляване разходите на европейските дружества съвместно с увеличаване на ефикасността, прозрачността и общественото доверие.

Република България посреща положително и предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно безхартиената среда в митниците и търговията с цел установяване на електронна среда за митниците и търговията и създаване на правен инструмент за въвеждане на оперативно съвместими и достъпни автоматизирани митнически системи, както и за съгласувани процеси и услуги. България следва да поеме разходите във връзка със създаването и функционирането на националните елементи на електронните митнически системи: националните функционални и технически спецификации на системата, националните системи, включително базите данни, мрежовите връзки между митническите органи и икономическите оператори и между митническите органи и други администрации или агенции, всякакъв софтуер или оборудване, необходими за пълноценното използване на системите. Следва да се осигурят и кадровите, бюджетните и техническите ресурси, необходими за тези национални елементи. Интегрирането им в надежден електронен софтуер би намалило значително в средносрочен и в дългосрочен аспект административните и техническите разходи по обработката и обмена на информация.

България подкрепя също така предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета, изменящ регламента относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и селскостопанските въпроси. Промените ще допринесат за по-голямата ефективност на законодателството и за разширяване и укрепване на сътрудничеството и обмена на данни между държавите членки и между тях и Комисията. От друга страна, проектът на регламент ще подобри механизмите за взаимна помощ, използвани от държавите членки и Комисията за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Общността в областта на митническото и селскостопанското законодателство. Предвижданите промени ще допринесат за повишаване ефективността на контрола на границите на ЕС за разкриване контрабандата на стоки чрез развитие на сътрудничеството и използване на нови бази данни и на митническата информационна система за аналитични цели.
Статистика

България подкрепя усилията на Словенското председателство за предоставяне на висококачествена и надеждна статистическа информация, в изпълнение на принципите на Кодекса на европейската статистическа практика. Във връзка с това един от основните приоритети на България в сферата на статистиката е пълно внедряване в рамките на Националната статистическа система на принципите на Кодекса на европейската статистическа практика, свързани с повишаването на качеството, точността и навременността на информацията.

Република България подкрепя Словенското председателство и в усилията за намаляване натовареността на респондентите чрез по-широкото използване на административни източници на данни и електронни формуляри, както и в инициативата за усъвършенстване на политиката по разпространение на информацията чрез разширяване кръга на потребителите, улесняване на достъпа и обогатяване на набора от статистически продукти и услуги.
Наука и изследване

Интерес за нашата страна представлява изготвянето от Комисията на предложение за Регламент относно специална правна рамка за изграждане и обслужване на нови паневропейски научноизследователски инфраструктури. Целта на този законодателен акт е улесняване създаването на европейски консорциуми за построяване и обслужване на научноизследователски съоръжения от паневропейски интерес, които са необходими за ефективното изпълнение на научноизследователски програми на Общността. Позицията на България е, че крупните инфраструктури трябва да бъдат построени и експлоатирани във форма на съвместни европейски предприятия. Изследователите, които работят в Европа, следва да имат отворен достъп до тези научни комплекси, за да се гарантира оптималното им натоварване и съвместно използване от различни научни колективи от Европа и света.

По отношение на научните изследвания България също така подкрепя инициативата на Словенското председателство за по-активна политика по отношение на интегрирането на страните от Западните Балкани в Европейското изследователско пространство. Голяма част от тези държави вече са пълноправни участници в Седмата рамкова програма за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности. Страната ни е непосредствен съсед на част от държавите от Западните Балкани и е активизирала регионалните си контакти със страни от Югоизточна Европа, като Македония, Румъния, Турция, Сърбия и Хърватия. България активно участва при изработването на Плана за действие за страните от Западните Балкани, иницииран на срещата на министрите, проведена през 2003 г. в Солун, Гърция. В рамките на целите, заложени в плана, България заедно с 15 други държави от Централна и Югоизточна Европа инициира и участва в мащабен международен проект, финансиран от Европейската комисия, насочен към подпомагане интеграцията на Западните Балкани в Европейското научно пространство, както и анализ на нуждите на тези държави и разработването на конкретни предложения за посрещането на тези нужди от международната общност.
Телекомуникации и информационни технологии

България подкрепя идеята за стартиране на Програма за защита на децата, използващи интернет и новите медии (2009-2013). Тази програма следва да надгради постигнатото по програмата „По-безопасен Интернет плюс” и да разшири обхвата й по отношение на използването на новите електронни медии от деца. За подобряване на резултатите от борбата с всякакви явления в електронното пространство, поставящи децата в ситуация на риск, е необходимо да бъдат привлечени колкото може по-голям брой участници, поради което България счита, че програмата следва да разшири и своя географски обхват чрез стимулиране на сътрудничеството в тази област със страни извън ЕС.

Политика в областта на аудиовизията и закрила на интелектуалната и индустриалната собственост

България приветства приемането на Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директивата относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (директива за аудиовизуалните медийни услуги). България ще работи активно за реализиране приоритетите на Словенското председателство в областта на аудиовизията. По-конкретно, България  подкрепя усилията за увеличаване на медийната грамотност като фактор за развитието на икономика на знанието. Българската страна също така застава зад инициативата за по-добри обществени услуги и качество на живот.

България подкрепя създаването на платформа за електронно съдържание, която включва механизми за авторски и сродни права, подобряване защитата на авторите на видеоигри и на малолетните граждани, които ги използват. Българската страна подкрепя също така изработването от Комисията на адекватна политика за киното.
Езиково и културно многообразие

Една от приоритетните инициативи на законодателната и работната програма на Европейската комисия за 2008 г. е свързана с многоезичието. По-конкретно, ЕК подготвя „Съобщение относно многоезичието: Справяне с предизвикателствата на европейското общество”. Република България подкрепя инициативата на Комисията за разработване на стратегия за насърчаване на многоезичието в ЕС, която да стимулира изучаването на всички езици в рамките на общата езикова политика на Общността, с цел съхраняване на езиковото и културното разнообразие. Въвеждането на мерки, насърчаващи многоезичието, се разглежда от България като възможност за повишаване на трудовата мобилност, за засилване на междукултурния диалог и социалната интеграция.

България се включва активно с поредица от инициативи в програмата на Европейската година на междукултурния диалог, които ще акцентират върху взаимодействието на различните култури, задълбочаването на отношенията между различните националности и региони и популяризирането чрез диалог на разбирателство, толерантност и солидарност. Основен носител на посланията на годината са  27-те национални и 7-те общоевропейски проекта, които ще въвличат хора от всички държави членки и ще засягат широк кръг от теми. Разработен е национален стратегически документ за развитието на междукултурния диалог в страната, според който културното многообразие е интегрална част на културното развитие. В страната съжителстват повече от
15 етнически общности, които имат свой принос в общото национално културно наследство. Годините на съвместно съществуване са утвърдили механизми за взаимодействие между техните култури, езици и религии. Едновременно с това ще се наблегне на комуникациите, за да се разпространят резултатите от тези дейности.
Младеж

В областта на политиката относно младежта страната ни застава зад инициативата на Словенското председателство за продължаване на работата по прилагане на Европейския пакт за младежта, който ефективно обвързва участието на младите хора в образованието, заетостта и обществото с Лисабонската стратегия. Необходимо е да се отбележи, че младежката политика на България се разработва и изпълнява в съответствие с Европейския младежки пакт, съблюдавайки неговите три основни линии: заетост, интеграция и социален напредък; образование, обучение и мобилност; координиране на семейния и професионалния живот.

Заключение

Формулирането на добре координирани позиции е от ключово значение за ефективното участие на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз. Както беше посочено в уводната част на програмата, тези позиции следва, от една страна, да отразяват националните интереси, а от друга – да са достатъчно гъвкави, за да не затрудняват изпълнението на приоритетите на ЕС. Следвайки този принцип, Годишната програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2008 г.) осигурява добра основа за изготвяне на своевременни и качествени български позиции при обсъждането на приоритетни за страната въпроси от дневния ред на Съюза. 


 
Заедно
Evénements à venir
 
 
 
    Encore 
Interviews
 
 
 
    Encore 
Articles récents
 
    Encore 

Projet de Institut européen | Centre de modernisation des politiques | Institut des politiques européennes |
| Protections des données privés | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Le système d'information est réalisé grace au soutien financier de Institut Société ouverte et Fondation Société ouverte - Sofia