Europe.bg
  Page d’accueil - Actualités - Analyses
  NAVIGATION
  My.Europe.bg
  Utilisateur:
  
  Mot de passe:
  
  
Registration
Mot de passe oublié
Europe.bg, c'est quoi?
 
  Information
Plan du site
Contacts
Partenaires
Partenaires média
This version of Europe Gateway is outdated since April 25, 2014.

Actualités / Analyses

RSS
  • A+
  • A-
27-05-2009

За вярата и ябълките

Православният манастир ,,Благовещение" край гр.Кюстендил с игумен архим. Касиан Ангелов е интересен с факта, че е нов и се строи благодарение на вярата, много труд на монасите и най-вече ...тонове ябълки от градините около него.

Екипът на проекта „Общата селскостопанска политика - двигател за развитието на българските селски райони" научи за интересната съдба на манастира след срещата си с отец Партений на един от информационните семинари в гр. Кюстендил. Приехме поканата му да посетим обителта и ни посрещнаха в чист, още дори недоизписан храм, в който има много светлина и надежда.

Започнали от нулата с градина от ябълки в края на 90-те години, монасите от манастира  "Благовещение" решават да построят и обител, защото „където има духовни лица, монаси, трябва да има и манастир". Предприемчивият дух на монасите привлече и земеделски субсидии. Те вече са получили първия транш от 24 000 лева по мярка „Млад фермер"от Програмата за развитие на селските район.

Отец Партений ни разказа как се е родила идеята за манастира „Благавещение". Монасите идват от Жабленския манастир. Там, в началото на 90-те години, те се опитват да отглеждат животни и да възродят стария манастир с нови постройки, което не са изоставили и сега.

„Трудът беше денонощен - няма делник, няма празник, събота или неделя... В един момент забелязахме, че е трудно да се самоиздържаме по този начин. Така се зароди идеята да се занимаваме с овощарство. Бащата на игумен Касиан е бил един от най-добрите агрономи в Кюстендилския регион. За това решихме да отглеждаме овощна градина в неговото родно село Копиловци, където закупихме имоти".

Първата градина е около 20-30 дка, които монасите обработвали на ръка. „Първата реколта от ябълки, която изкарахме, започнахме да продаваме на пазара в София. Карахме ги с УАЗ. На практика почти нищо не купувахме от магазина - само сол, олио, захар, тъй като имахме и животни, храната ни беше подсигурена", разказва отецът. Така си купуват и първият трактор и пръскачка.

Строежът на манастира „Благовещение" започва през зимата на 2005 г. Проектът е на архитект Юлий Фърков, той работи безвъзмездно. Зографът е Малин Димов.

 

Цялостният замисъл представлява цял манастирски комплекс с библиотека, читалня, неделно училище, видео зала, зала за гости, зала за художествено майсторство - иконопис, дърворезба, шивашко ателие. В църквата, чието изрисуване не е довършено, има баптистериум /басейн/ за свето тайнство кръщение.

На въпроса ми кога ще завършат комплекса, получавам уклончив отговор: „Ако е само с наши средства времето може да се удължи много. Миналата година градушка унищожи реколтата ни и в това виждаме явна воля Божия да помогнат и други хора за построяването на монастира", казва отец Партений.

Днес монасите разполагат със 105 декара ябълкова градина в село Копиловци, като до пет години ще разширят площта. Те притежават собствен развъдник, разположен в планинската община Трекляно, където в момента се отглеждат над 30 000 малки пъстърви.

Новината е и, че от фонд "Земеделие" вече са превели на монасите от "Благовещение" първия транш от 24 000 лв. по програмата "Млад фермер". Те очакват и втория транш на същата стойност,за да разширят ябълковите градини.

"Част от земята, където е новата църква, купихме. Сега се появиха и дарители", пояснява отец Партений. "Стомана Индъстри - Перник" помогнаха с желязо, куриерската фирма „ЕКОНТ - експрес" също помогна, шеф на фирма от Благоевград помогна с дограмата на манастира". Манастирътвече може да се похвали и с дарение от Община Сапарева баня, която предоставя 80 куб.метра едра строителна дървесина, необходима за строежа на мащабния проект.


През лятната земеделска кампания в градините и складовете на манастира работят около 30 - 40 човека. През зимата - около десетина. „Това не са само хора от селото, но и от Кюстендил и околните села. Взимам ги с кола сутрин, а следобед ги връщам", казва отец Партений. Продукцията отива основно в София. Монасите планират да отворят магазинче в близост до манастира или в Кюстендил.

Усилената стопанска дейност не пречи на духовните занимания на монасите. Обителта е отворена за вярващите, които могат да дадат своята лепта, всеки според възможностите си.

 

Манастирът не е определил цени за тайнства и треби - кръщене, венчавка, четене на молитви, „а сме оставили възможност да се прояви свободната воля на човек, т.е. който има възможност, ще остави в касата за църквата това, което прецени.

„В българските училища на практика не се учи нищо за вярата. Колко години бяхме под атеизъм, а сега сме при друга форма на атеизъм. Това връщане към вярата е много трудно, но без него няма да оцелеем като нация и култура. Ние предпочетохме да се самоиздържаме, отколкото да имаме материална зависимост, от когото и да било", обяснява отецът.

Монасите не се изолират от съвременните технологии и поддържат интернет връзка и мобилни комуникации. Те са познати на регионалните и някои национални медии, а уменията на моношеската общност да произвеждат вкусни  ябълки са им спечелили верни почитатели.

С „Извикайте Вашите приятели и да ни дойдете на гости", отец Партений ни изпраща с торби, пълни с ябълки и вяра.

Манастирът „Благовещение" набира дарения на банковата сметка ПИБ, BIC: FINVBGSF, IBAN: BG16FINV91501000120181, за монах Партений. За тези, които желаят да уточнят даренията си, телефонът на монасите е 088/544 3539.

Текст: Мая Цанева



Actualités
Actualités
Analyses
Interviews


 
Заедно
Evénements à venir
 
 
 
    Encore 
Interviews
 
 
 
    Encore 
Articles récents
 
    Encore 

Projet de Institut européen | Centre de modernisation des politiques | Institut des politiques européennes |
| Protections des données privés | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Le système d'information est réalisé grace au soutien financier de Institut Société ouverte et Fondation Société ouverte - Sofia