Europe.bg
  Page d’accueil - Le Parlement europeen - Le Parlement europeen
  NAVIGATION
  My.Europe.bg
  Utilisateur:
  
  Mot de passe:
  
  
Registration
Mot de passe oublié
Europe.bg, c'est quoi?
 
  Information
Plan du site
Contacts
Partenaires
Partenaires média
This version of Europe Gateway is outdated since April 25, 2014.

Le Parlement europeen / Le Parlement europeen

  • A+
  • A-
09-03-2008

КАКВО МОГАТ И ТРЯБВА ДА ПРАВЯТ БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРОДЕПУТАТИ

Анализ във вестник "Дневник", 31 май 2007 г.

Общите политики на ЕС вече зависят и от българските избиратели. България има представител в правителството на ЕС - Европейската комисия - както и представители в Европейския парламент. Две тези омаловажават значимостта на миналите наскоро избори -  че от Европейския парламент зависи малко (за сметка на комисията) и че 18 представители са недостатъчни за реализиране на политика. Имайки предвид обаче разделението вътре в съюза, всеки глас може да се превърне в решаващ.

Не е маловажен фактът, че  присъединилите се преди три години бивши социалистически страни се възползваха по различен начин от членството. Накратко, открояваме "отличниците" от "изоставащите" в реформите. Балтийските републики, и особено Естония, отбелязаха най-бърз ръст на икономиките си. Словакия възстанови растежа след десетилетие на стагнация. Естония и Словакия бързо намалиха публичния дълг, докато Чехия и Унгария го увеличиха. Унгария и Полша в последните години имат най-лоша среда за правене на бизнес и най-ниска икономическа свобода. Инвестициите са най-активни в Естония, Латвия и Литва, докато Унгария Литва и Полша формират значително по-малко капитал.

Доскоро политическата цел беше България да влезе в ЕС. Сега всяка партия и правителството трябва да покажат какъв да бъде съюзът в бъдеще. С гласовете си българските депутати трябва да покажат каква Европа искаме - на повече или по-малко свобода, ниски или високи данъци, субсидии или конкуренция. В следващите редове показваме как те могат да допринесат в политиката на ЕС, а оттам - и шансовете на българската икономика.

 По-лесна търговия със страни извън ЕС

Така например общата митническа политика на съюза спрямо страни извън Европейския съюз е важен фактор за развитието на българските фирми. Много от тях разчитат на внос на суровини и материали от страни извън ЕС. Намаляването на митата и ограниченията върху този внос могат да са решаващи за оцеляването и разрастването на такива предприятия. Това ще означава, че повече хора ще имат шанс да произвеждат в среда на глобална конкуренция - най-подходящата за бърз ръст на производителността и доходите.

По-малко субсидии за неефективни производства

Друг пример са субсидиите на националните правителства към отделни компании, близки до правителствата или до групи производители като фермерите например. Българските избиратели имат интерес от Европа без субсидии за политически облагодетелствани фирми и групи. Новите предложения, които могат да идват и от българските политически представители, трябва да са в посока на намаляване на субсидиите и държавната помощ за частния сектор.

По-малко държавни монополи

Традицията на "борбата срещу монополите" постепенно се променя, като фокусът стават държавно подкрепяните монополи. В този процес има още дълъг път, който Европа трябва да извърви. България може да помогне, като даде пример с позиция и действия в индустриалната политика в сфери като енергетиката, транспорта, инфраструктурата, комуналните услуги и др. Българите могат да гласуват да различни решения на още нерешени казуси, които ще бъдат засегнати в политическите платформи.

По-ниски данъци

Решенията за непреките данъци - ДДС и акцизи, са в ръцете на наднационалните европейски институции. Българите като европейски избиратели трябва да участват в този процес на демократични решения, защото тези данъчни ставки касаят всеки един от тях. Цената на бензина може да бъде различна при различна данъчна политика. Същото важи за редица други стоки и услуги, които ежедневно консумираме.

По-ефективни държавни разходи

Разходите на европейските институции - или общият бюджет на ЕС - не са фиксирани. Те могат да бъдат различни при различни видове политики, за които българите ще могат да упражнят своя глас. Финансирането на тези разходи става от джоба на всеки европейски гражданин. Решенията за техния размер са политически, т.е. върху тях може да бъде повлияно чрез мнението на избирателите.

Следващото разширяване на съюза

Като пълноправни членове на ЕС българите ще могат да решават за по-нататъшното разширяване на съюза. Нещо повече, България ще може да поема инициативата в такъв процес, а не само да дава мнение по чужди инициативи. Българите имат интерес от по-голяма Европа, по-голям пазар и по-лесна търговия. България граничи по суша с три страни, които не са част от ЕС - Турция, Сърбия и Македония. Интересът на България в подкрепа на членството на тези страни е по-силен от интереса на Австрия или Испания например. Затова българските политици трябва да бъдат насърчени да инициират по-бързо приемане поне на кандидат-членката Македония, а в един бъдещ момент - вероятно и на Сърбия. Присъединяването на Турция засега остава проблемно, но България трябва да работи да помогне за положително решение на въпроса в качеството си на страна - членка на ЕС.



Le Parlement europeen
Les commissions


 
Заедно
Concours
 
 
 
    Encore 
Le Parlement europeen
 
 
 
    Encore 
Evénements à venir
 
 
 
    Encore 
Interviews
 
 
 
    Encore 
Articles récents
 
    Encore 

Projet de Institut européen | Centre de modernisation des politiques | Institut des politiques européennes |
| Protections des données privés | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Le système d'information est réalisé grace au soutien financier de Institut Société ouverte et Fondation Société ouverte - Sofia