Europe.bg
  Page d’accueil - Actualités - Analyses
  NAVIGATION
  My.Europe.bg
  Utilisateur:
  
  Mot de passe:
  
  
Registration
Mot de passe oublié
Europe.bg, c'est quoi?
 
  Information
Plan du site
Contacts
Partenaires
Partenaires média
This version of Europe Gateway is outdated since April 25, 2014.

Actualités / Analyses

RSS
  • A+
  • A-
27-06-2007

ЕКСПЕРТЪТ-КРИМИНАЛИСТ КЛАУС ЯНСЕН: „ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПОКАЗА ЖЪЛТ КАРТОН НА БЪЛГАРИЯ”

Едни и същи критики се повтарят всеки път, коментира Янсен.

Специално за Портал ЕВРОПА коментар на доклада на ЕК за правосъдието, корупцията и престъпността направи германският криминалист Клаус Янсен, когото нашата общественост познава като експерт на ЕК за положението в България преди присъединяването ни към ЕС.

Г-н Янсен - председател на Съюза /Национален синдикат/ на германските криминалисти - каза, че следи ситуацията в България отблизо и поддържа активна връзка с редица свои колеги у нас. Докладът за страната ни, който ЕК днес оповести, за него е бил разочароващ, а не удовлетворяващ.

Клаус Янсен каза, че за него е голямо разочарование, че „едни и същи критики се повтарят всеки път" и че властите не предоставят правдиво „цялостната картина в страната", казвайки за някои данни, че са класифицирана информация.

Клаус Янсен сподели, че докато е чел сегашния доклад, си е мислел, че и той може да го напише, защото критиките през юни 2007 г. много приличат на отправяните преди това сигнали за недостатъци. Криминалистът поясни, че принципно всичко, което днес е отправено като препоръки, е трябвало да стане факт още преди първи януари 2007 година.

„ЕК този път използва ясен механизъм, с който да измерва напредъка - точно това е добрият начин за обективна оценка и т.нар. Механизъм за сътрудничество и проверка съвпада с предложението, което бях направил в своя доклад от миналата година: прогресът да се оценява на обективна база" - коментира Янсен.

Първият доклад на ЕК след присъединяването на България повтаря това, което лично аз казах в ролята си на експерт през 2006 година. Проблемните области са същите, напредъкът по тях е малък - каза още германският експерт. По думите му без България да е изпълнила специфичните benchmarks, на практика е „член втора ръка на ЕС".

Той поясни, че всичките задачи по проблемните области са все още в процес на изпълняване, въпреки че те трябваше да са факт още преди година - „за да може България да се присъедини към ЕС като пълноправен член."

„Изглежда администрацията още преди присъединяването не е разбрала какво трябва да направи, за да въведе acquis в сферата на правосъдието. И явно не се старае истински да изпълни benchmarks. Чудя се кога ли Европейската комисия ще се отнесе сериозно към това, отговорните за липсата на напредък български политици да понесат отговорност за това" - каза Клаус Янсен пред Портал ЕВРОПА.

Според него някои фигури от управляващите в България в момента „се опитват просто да оцелеят в първите три години от членството, и след това знаят, че няма да имат проблем", тъй като заплахата от налагането на предпазни клаузи е валидна само за тригодишния период, започващ от 1 януари 2007-а. Клаус Янсен предполага, че тези хора няма да направят „истински" необходимите промени - въпреки че те са жизнено необходими за българските и за европейските граждани, а не за самата Комисия. Янсен обобщи, че всичко, което се иска от страната ни, е да осигури същите стандарти в правосъдието и в демокрацията, на които се радват гражданите на останалите страни-членки.


Пред Портал ЕВРОПА Клаус Янсен прогнозира, че „Европейската комисия ще изгуби търпение, ако не се предприемат реални стъпки и не се докаже, че промените в България не са само на хартия." Лично той смята, че ако следващият доклад на ЕК за страната ни е слаб като сегашния, ЕК ще трябва да задейства предпазни клаузи - в противен случай, допълни Клаус Янсен, ЕК ще изгуби авторитет. „Когато ти кажат, че ставаш член, ако изпълниш определени условия, и ти кажеш, че ще ги изпълниш, но не го сториш, някой изгубва търпение."

Германският експерт смята, че ЕК в момента е в затруднена позиция относно задействането на предпазните клаузи. Той прогнозира, че ако бъде задействана предпазна клауза, това ще се случи възможно най-рано, а не в края на тригодишния период. „Скептичните спрямо разширяването държави ще следят внимателно действията на ЕК. Комисията си научи урока, осъзна, че трябва да оценява по един сериозен начин напредъка на България: особено ако сравним т.нар. benchmarks и изводите, до които бяхме стигнали с моите колеги по време на оценъчната ни мисия в България през март 2006 година. Много от препоръките ни са приложени. Възприемам сегашния доклад като жълт картон. Във футболната игра освен жълти, има и други картони..."

Той каза още, че много хора в Европа „следят много внимателно как България изпълнява ангажиментите си". Янсен посочи като пример депутатите в германския Бундестаг и припомни дискусията преди присъединяването ни за това, дали страната ни наистина е готова за членство. „Бундестагът каза ДА, но ходът на изпълнението на ангажиментите се следи", поясни той и заключи, че Европа има нужда в лицето на България от силен и демократичен партньор, външна граница на ЕС.

„Сигурно някой е отговорен за липсата на напредък. Кой е виновен - за това изводите трябва да си направят българското правителство и българският парламент. Въпросите за управлението на страната не следва да се решават отвън."

Г-н Янсен разказа за Портал ЕВРОПА, че съдейства на някои държави в региона в процеса им на европейска интеграция, като опитът на България, включително негативните му аспекти, са от полза на тези държави, които се стремят да не повтарят грешките.

ОЩЕ ЗА КЛАУС ЯНСЕН ВИЖТЕ В ИЗБРАНИ ЛИНКОВЕ ОТ ПРЕДИШНИ ПУБЛИКАЦИИ НА ПОРТАЛ ЕВРОПА ПО-ДОЛУ:



Actualités
Actualités
Analyses
Interviews


 
Заедно
Evénements à venir
 
 
 
    Encore 
Interviews
 
 
 
    Encore 
Articles récents
 
    Encore 

Projet de Institut européen | Centre de modernisation des politiques | Institut des politiques européennes |
| Protections des données privés | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Le système d'information est réalisé grace au soutien financier de Institut Société ouverte et Fondation Société ouverte - Sofia