Глава четвърта. ПРАВОСПОСОБНОСТ НА ВОДАЧИТЕ НА ПЪТНИ
ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА

Чл. 150. Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен
водач.
Чл. 150а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) За да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.
(2) За определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства
се делят на следните категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с латински
букви:
1. категория М - мотопеди;
2. категория А - мотоциклети;
3. категория B - автомобили, чиято допустима максимална маса не надвишава
3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не превишава 8; към тях
може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг;
допустимата максимална маса на състава не надвишава 3500 кг; допустимата
максимална маса на ремаркето не може да надвишава масата без товар на теглещото
превозно средство;
4. категория С - автомобили, различни от тези от категория D, чиято допустима
максимална маса надвишава 3500 кг; към тях може да се прикачва ремарке с допустима
максимална маса не повече от 750 кг;
5. категория D - автомобили, с изключение на тролейбусите, предназначени за
превоз на пътници, с над 8 места за сядане, без мястото на водача; към тях може да се
прикачва ремарке с допустима максимална маса не повече от 750 кг; към тази категория
се приравняват и съчленените автобуси; прикачването на ремарке към съчленен автобус
е забранено;
6. категория B+Е - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно
превозно средство от категория В и ремарке, когато:
а) допустимата максимална маса на ремаркето надвишава 750 кг;
б) допустимата максимална маса на ремаркето надвишава масата без товар на
теглещото превозно средство;
7. категория С+Е - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно
превозно средство от категория С и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг;
8. категория D+Е - състав от пътни превозни средства с теглещо моторно
превозно средство от категория D и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг;
9. категория Т - колесни трактори (Ткт) и тролейбуси (Ттб); към тази категория
се приравняват и трамвайните мотриси (Ттм).
(3) В рамките на категориите А, В, С, D, С+Е и D+Е, може да бъде издавано
свидетелство за управление на моторни превозни средства с ограничена валидност,
която се отразява със следните кодове:
1. код 72 (подкатегория А1) - мотоциклети с работен обем на двигателя не
повече от 125 куб. см и с максимална мощност не повече от 11 kW;
2. код 73 (подкатегория В1) - триколесни и четириколесни моторни превозни
средства с електрозадвижване или с двигател с вътрешно горене с работен обем над 50
куб. см и с конструктивна максимална скорост над 45 км/ч, чиято маса без товар не
надвишава 550 кг (в случай на електрозадвижване не се включва масата на
акумулаторните батерии);
3. код 74 (подкатегория С1) - товарни автомобили с допустима максимална маса
над 3500 кг, но не повече от 7500 кг; към тях може да се прикачва ремарке с допустима
максимална маса не повече от 750 кг; при което допустимата максимална маса на
състава не трябва да надвишава 7500 кг;
4. код 75 (подкатегория D1) - автомобилите за превоз на пътници с повече от 8
места за сядане, без мястото на водача, но не повече от 16 места за сядане, без мястото
на водача; към тях може да се прикачва ремарке с допустима максимална маса не
повече от 750 кг;
5. код 76 (подкатегория С1+Е) - състав от пътни превозни средства с теглещо
моторно превозно средство от категория С1 и ремарке с допустима максимална маса
над 750 кг; допустимата максимална маса на състава не трябва да надвишава 12 000 кг;
допустимата максимална маса на ремаркето не трябва да надвишава масата без товар на
теглещото превозно средство;
6. код 77 (подкатегория D1 + E) - състав от пътни превозни средства с теглещо
моторно превозно средство от категория D1 и ремарке с допустима максимална маса
над 750 кг, когато допустимата максимална маса на състава е не повече от 12 000 кг;
допустимата максимална маса на ремаркето не трябва да надвишава масата без товар на
теглещото превозно средство; ремаркето не се използва за превоз на пътници.
Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр.
51 от 2007 г.) Минималната възраст за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства или за замяна на свидетелство по чл. 162, ал. 6 е:
1. 16 години - за управление на моторно превозно средство от категория М;
2. 17 години - за управление на моторно превозно средство от категориите Ткт
(колесен трактор), А1 и В1;
3. (изм. - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) 18 години - за управление на моторно превозно
средство от категориите А, В, В+Е, С1 и С;
4. 20 години - за управление на моторно превозно средство от категория С1+Е;
5. 21 години - за управление на моторно превозно средство от категориите С+Е,
D1, D, D1+Е, D+Е, Ттб (тролейбус) и Ттм (трамвайна мотриса).
(2) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Свидетелство за управление на моторни
превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на
лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни
превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно
превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е успешно издържало
изпит за водач на моторно превозно средство.
(3) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Свидетелство за правоспособност за работа със
самоходните машини от Българската армия и за тяхното управление се издава при
условия и по ред, определени от министъра на отбраната.
(4) (Отм., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на моторни превозни средства от категориите С1, С, D1,
D, Ттб (тролейбус) и Ттм (трамвайна мотриса) трябва да са и психологически годни.
Чл. 151а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Лицата, притежаващи свидетелство за
управление, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария, могат да управляват моторно превозно средство на
територията на Република България при спазване на изискванията за минимална възраст
за съответната категория, определени в чл. 151.
Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр.
51 от 2007 г.) Министърът на транспорта:
1. определя изискванията, на които трябва да отговарят водачите на моторни
превозни средства от различните категории;
2. определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на:
а) кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни
превозни средства от категориите С, D, С1, D1, Ттм (трамвайна мотриса), Ттб
(тролейбус) и на тези, които се явяват на изпит, след като са загубили правоспособност
поради отнемане на контролните точки;
б) на водачите, извършващи обществен превоз на пътници или товари, както и
на председателите на изпитни комисии;
в) (нова - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) водачите, които са лишени от право да
управляват моторно превозно средство на основание чл. 174, ал. 2, водачите, на които
временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство по реда
на чл. 171, т. 1, буква "а", както и на водачите, които са лишени от правото да
управляват моторно превозно средство на основание чл. 343г от Наказателния кодекс;
3. съгласувано с министъра на образованието и науката с наредба определя
условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на моторни превозни средства и условията и реда за издаване на разрешение
за тяхното обучение;
4. с наредба определя условията и реда за провеждане на изпитите на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство, както и реда за провеждане на изпитите на лицата, на които временно е отнето
свидетелството за управление по реда на чл. 171, т. 1, буква "в".
(2) (Новa - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Изследвания за психологическа годност на
водачи на моторни превозни средства могат да се извършват и извън случаите на ал. 1
при постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на водача.
(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
Разрешение за теоретично и практическо обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство се издава на физически
или на юридически лица, регистрирани по Търговския закон или на лица, регистрирани
по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на
професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, средни
общообразователни училища с професионални паралелки и акредитирани по реда на
Закона за висшето образование висши училища, от министъра на транспорта или от
упълномощено от него длъжностно лице.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) За издаване на разрешението лицата
по ал. 2 подават заявление, към което прилагат и следните документи:
1. (отм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г.)
2. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г., доп. - ДВ, бр. 22 от 2007
г.) актуално удостоверение за вписване в търговския регистър или документ,
удостоверяващ регистрация по законодателството на държава - членка на Европейския
съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство;
3. декларация, че за тях не е открита процедура за обявяване в несъстоятелност.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
Разрешение за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство се издава на лицата по ал. 3 за всеки учебен
център поотделно при следните условия:
1. учебният кабинет, учебната площадка, офисът и учебните моторни превозни
средства отговарят на изискванията и осигуряват извършването на обучението съгласно
наредбата по ал. 1, т. 3;
2. преподавателите, които извършват обучението, притежават необходимите
образование и квалификация съгласно изискванията на наредбата по ал. 1, т. 3 и са
включени в регистъра на преподавателите, извършващи обучение на кандидати за
придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по ал. 17;
3. обучението е организирано съгласно изискванията на наредбата по ал. 1, т. 3.
(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Разрешението се издава в срок до 30
дни от датата на подаване на заявлението.
(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
Министърът на транспорта отказва издаването на разрешение в случаите, когато
кандидатът не отговаря на условията в наредбата по ал. 1, т. 3. Отказът се мотивира.
(8) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр.
22 от 2007 г.) Отказът подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
(9) (Предишна ал. 8 - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Разрешението по ал. 1, т. 3 се издава
за всеки клон за срок 5 години.
(10) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
Министерството на транспорта води регистър за издадените разрешения по ал. 1, т. 3.
(11) (Предишна ал. 10 - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Правата, произтичащи от
разрешението, се прекратяват:
1. когато се установи, че разрешението е издадено въз основа на неистински
документ или на документ с невярно съдържание;
2. с прекратяване дейността на търговеца или с прекратяване на юридическото
лице с нестопанска цел;
3. когато в 6-месечен срок от издаването на разрешението лицето не започне
дейността си или в течение на 6 месеца не е упражнявало дейността си;
4. с изтичане на срока, за който е издадено;
5. по молба на неговия притежател.
(12) (Предишна ал. 11 - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Разрешението се отнема при
нарушение на изискванията за издаване на разрешението или при нарушение на
условията и реда за извършване на обучението съгласно наредбата по ал. 1, т. 3.
(13) (Предишна ал. 12 - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
Разрешението се отнема с мотивирана заповед на министъра на транспорта или на
упълномощено от него длъжностно лице по предложение на ръководителя на
съответната служба за контрол по чл. 165 и 166.
(14) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., предишна ал. 13 - ДВ,
бр. 22 от 2007 г.) Отнемането на разрешението подлежи на обжалване по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
(15) (Предишна ал. 14 - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) Лицата, чието разрешение е
отнето, могат да кандидатстват за получаване на ново разрешение не по-рано от една
година от датата на отнемането му.
(16) (Предишна ал. 15 - ДВ, бр. 22 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
Професионалните училища, професионалните гимназии, професионалните колежи,
средните общообразователни училища с професионални паралелки, както и висшите
училища на бюджетна издръжка, обучаващи ученици и студенти за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство съгласно съответните
учебни планове и утвърдения им държавен прием, не заплащат такса за издаване на
разрешението по ал. 1, т. 3.
(17) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) В Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" се създава и поддържа регистър на преподавателите, извършващи
обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство. В регистъра се вписват:
1. имената на преподавателя и единният му граждански номер;
2. датата на вписване в регистъра;
3. образованието и квалификацията на преподавателя;
4. категориите превозни средства, за които преподавателят притежава
правоспособност за управление;
5. номерът и датата на удостоверението за допълнително обучение или
специализация;
6. номерата на всички разрешения по ал. 3, към които преподавателят има
издадени удостоверения;
7. данни за влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения
на условията и реда за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство;
8. датата на заличаване от регистъра.
(18) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Заличаването от регистъра се извършва:
1. по молба на преподавателя;
2. при прекратяване на правата, произтичащи от разрешенията за обучение в
списъците, към които е включен като преподавател;
3. при повторно извършени нарушения на условията и реда за извършване на
обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторни
превозни средства от преподавателя;
4. когато преподавателят престане да отговаря на изискванията на наредбата по
ал. 1, т. 3.
(19) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Преподавател, заличен от регистъра на
основание ал. 18, т. 3, може да бъде вписан отново в регистъра след изтичане на една
година от датата на заличаването.
(20) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Преподавателите подлежат на периодично
обучение за усъвършенстване на познанията им с продължителност не по-малка от 32
учебни часа на всеки 4 години. След завършване на обучението се издава удостоверение
за допълнително обучение или специализация.
(21) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Обучението по ал. 20 се извършва в курсове,
организирани от висши училища, акредитирани по реда на Закона за висшето
образование, по учебна документация, съгласувана с изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
Чл. 152а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Министърът на
здравеопазването:
1. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) съгласувано с министъра на транспорта с
наредба определя изискванията за физическа годност към водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за извършване на медицинските прегледи за
установяване на физическата годност за водачите от различните категории;
2. съвместно с министъра на образованието и науката с наредба определят
условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачите на
моторни превозни средства.
Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Министърът на
образованието и науката:
1. утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства;
2. утвърждава учебната документация и определя условията и реда за
придобиване на правоспособност за обучаване на водачи на моторни превозни средства;
3. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) след съгласуване с министъра на транспорта
утвърждава учебната документация и определя условията и реда за придобиване на
правоспособност за провеждане на изпити на кандидатите за водачи на моторни
превозни средства;
4. съвместно с министъра на вътрешните работи утвърждава учебната
документация за допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за
частично възстановяване броя на точките, потвърждаващи валидността на
свидетелството за управление.
Чл. 153а. (Нов - ДВ, бр. 22 от 2007 г.) (1) Председателите на изпитни комисии за
провеждане на изпити на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство подлежат на периодично обучение за
усъвършенстване на:
1. знанията и уменията им за провеждане на изпити с продължителност не по-
малко от 32 учебни часа на всеки 2 години;
2. практическите умения за управление на моторно превозно средство с
продължителност 5 дни на всеки 5 години.
(2) Обучението се извършва в курсове, организирани от висши училища,
акредитирани по реда на Закона за висшето образование, по учебна документация,
съгласувана с изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация". След завършване на обучението се издава удостоверение за
допълнително обучение или специализация.
Чл. 154. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) За управление
на моторни превозни средства от категория С може да се обучават само лица,
издържали успешно изпит за придобиване на правоспособност за управление на
моторни превозни средства от категория В или С1.
(2) За управление на моторни превозни средства от категория D може да се
обучават само водачи с права за управление на моторни превозни средства от категория
С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от 2 години или от категория D1 и
със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година. Времето, през което
водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита
за стаж.
(3) За управление на моторни превозни средства от категория В+Е може да се
обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория
В.
(4) За управление на моторни превозни средства от категория D+Е може да се
обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория
D.
(5) За управление на моторни превозни средства от категория С1 може да се
обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория
В.
(6) За управление на моторни превозни средства от категория С1+Е може да се
обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория
С1 и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година. Времето, през което
водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита
за стаж.
(7) За управление на моторни превозни средства от категории D1 и С+Е може
да се обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от
категория С и със стаж като водачи с тези права не по-малко от една година. Времето,
през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не
се зачита за стаж.
(8) За управление на моторни превозни средства от категория D1+Е може да се
обучават само водачи с права за управление на моторно превозно средство от категория
D1.
Чл. 155. (1) Всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от
категорията, за която притежава свидетелство за управление, а водачът, притежаващ
свидетелство за управление от категория Т - само превозно средство от вида, посочен в
свидетелството за управление.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Водач с право за
управление на моторни превозни средства от категориите А1, А, В1, В или Т има право
да управлява и моторни превозни средства от категория М, а водач с право за
управление на моторни превозни средства от категория С1 или С - и моторни превозни
средства от категория Т - колесен трактор.
(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Водач с право за
управление на моторни превозни средства от категория С+Е или D+Е има право да
управлява и моторни превозни средства от категория В+Е.
(4) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Водач с право за
управление на моторни превозни средства от категория С+Е и на моторни превозни
средства от категория D има право да управлява и моторни превозни средства от
категория D+Е.
(5) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Водач с право за
управление на моторни превозни средства от категория С1+Е и на моторни превозни
средства от категория D1 има право да управлява и моторни превозни средства от
категория D1+Е.
(6) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Водач с право за
управление на моторни превозни средства от категория С1+Е или D1+Е има право да
управлява и моторни превозни средства от категория В+Е.
Чл. 156. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) За да придвижва
самоходна машина по пътищата, водачът трябва да притежава свидетелство за
правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за управление на моторно
превозно средство от която и да е от категориите по чл. 150а. Това изискване не се
отнася за водачите на малогабаритни самоходни машини.
Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) При издаване
на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за
потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой
контролни точки за отчет на извършваните нарушения.
(2) Когато водач с право да управлява моторни превозни средства от една
категория получи право да управлява моторни превозни средства и от друга категория,
броят на притежаваните от него контролни точки не се променя.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Министърът на
вътрешните работи с наредба определя първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение,
както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение.
(4) Водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на Министерството на вътрешните работи.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Лице, което е загубило
правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е
върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит
пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6
месеца от датата, на която е върнато свидетелството. При кандидатстване за
придобиване на правоспособност за категория, за която се изисква стаж, се зачита
съответният стаж, придобит преди загубата на правоспособността.
(6) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2007
г.) При съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се
връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за
нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.
(7) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) При връчване на наказателното постановление
и доброволно заплащане на наложената глоба контролният талон се връща незабавно.
(8) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Наказателното постановление заменя
контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно
решението или определението на съда при обжалване.
Чл. 158. (1) Броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството
се възстановява:
1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 2007
г.) чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато
допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че
водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със
съответните платежни документи;
2. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) служебно, до максималния размер, след изтичане
на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно
постановление, с което на водача са отнети контролни точки.
(2) Броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството може да
се възстановява само до първоначалния максимален размер.
Чл. 159. (1) (Предишен текст на чл. 159 - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Министърът на
вътрешните работи утвърждава образеца на свидетелството за управление на моторно
превозно средство и определя условията и реда за:
1. издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство;
2. водене на централен регистър на водачите на моторни превозни средства;
3. отчет на водачите на моторни превозни средства, за отчет на наложените им
наказания и на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление;
4. служебното предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за
водените на отчет водачи на моторни превозни средства; службата за отчет на водачите
е задължена, когато предава данни от регистъра, да води записи, които да съдържат
информация за предадените данни, момента на предаването им, данни за заявителя на
справката и целите, за които се искат данните.
(2) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Не се издава свидетелство за управление на
моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не се
връща до заплащане изцяло на дължимите от него глоби.
Чл. 160. Дубликат на свидетелство за управление се издава, когато
свидетелството е изгубено, откраднато или унищожено, за което притежателят на
свидетелството подписва декларация.
Чл. 161. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните
случаи:
1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение №
6 към конвенцията;
2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението
между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните
въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него;
3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език;
4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение
№ 7 към Конвенцията за движението по пътищата;
5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава - членка
на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
Чл. 162. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр.
51 от 2007 г.) Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато
то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Чужденци, дългосрочно пребиваващи в
Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на
страната със свидетелство, което не е издадено от държава - членка на Европейския
съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария до една година от датата на влизането
им в страната.
(3) Изискването по ал. 2 не се отнася за случаите по чл. 161, т. 2.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Чуждестранно национално свидетелство за
управление на моторно превозно средство на български гражданин или чужденец,
издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз, или от друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария се заменя с българско свидетелство за управление без
полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на
приложение № 6 към конвенцията.
(5) В случаите, когато чуждестранно национално свидетелство не отговаря на
изискванията по ал. 4, българско свидетелство за управление на моторно превозно
средство се издава след успешно полагане на изпит.
(6) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Валидно свидетелство за управление по чл.
161, т. 5 на лице, което е установило обичайното си пребиваване в Република България,
може да бъде заменено по негово искане с равностойно българско свидетелство за
управление без полагане на изпит.
(7) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Свидетелство за управление по чл. 161, т. 5 на
водач, който е установил обичайното си пребиваване в Република България, се заменя с
българско при установяване на административно нарушение, за което е предвидено
отнемане на контролни точки, потвърждаващи валидността на свидетелството за
управление на моторното превозно средство.
(8) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) В случаите по ал. 6 и 7 замяната с българско
свидетелство за управление се извършва след проверка за валидността на представеното
свидетелство. Замененото свидетелство се връща на държавата, в която е издадено, като
се посочват причините за извършване на замяната.
Чл. 163. (1) (Предишен текст на чл. 161 - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от
26.04.2002 г.) Международно свидетелство за управление се издава въз основа на
валидно национално свидетелство за управление, издадено в Република България. Това
международно свидетелство не е валидно на територията на Република България.
(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Лице, на което е отнето
издаденото в Република България национално свидетелство за управление на моторно
превозно средство, е длъжно да върне международното си свидетелство в съответната
служба на Министерството на вътрешните работи в 7-дневен срок от влизането в сила
на акта за отнемане.
(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) Лице, на което при
пребиваване зад граница е отнето международното свидетелство за управление на
моторно превозно средство, издадено в Република България, е длъжно при завръщането
си в България да уведоми за това съответната служба на Министерството на вътрешните
работи в 7-дневен срок от влизането в страната.
Чл. 164. (1) Пътно превозно средство, което не е моторно, може да се управлява
по пътищата, отворени за обществено ползване, от лице, което е на възраст не по-малка
от 12 години.
(2) Водач под 12 години на пътно превозно средство, което не е моторно, може
да се движи по платното за движение на пътищата, отворени за обществено ползване, с
придружител на възраст не по-малка от 16 години.