„Собствени средства“

Приходната страна на бюджета на ЕИО бе покривана до 1970 г. чрез вноските на държавите членки. След това тези вноски бяха заменени с така наречените собствени средства на ЕО. Понятието “собствени средства”, всъщност, представя нещата в по-добра светлина, защото ЕО по никакъв начин не притежава автономно контролирани източници на приходи под формата на данъчни правомощия. Най-важната правна основа за системата на собствените средства до края на 2001 г. е решението на Съвета за собствените средства от 31 октомври 1994 г. (94/728/ЕО, Евратом). Собствените средства се състоят от следните категории:
. • Двата традиционни вида собствени средства са облагане на селскостопански стоки и митнически такси, които се налагат в рамките на общата селскостопанска и общата търговска политика. Традиционните собствени средства най-много приличат на автономен източник за финансиране, защото са в рамките на правомощията на политиката на ЕС. Но все пак те постепенно губят своята значимост. За това допринася спадът на гарантираните цени при селскостопанските мита (дял от приходите в бюджета на ЕС за 2000 г.: 2,3%), а при митническите такси (дял от приходите за 2000 г.: 13,0%) - търговската либерализация в рамките на АБВСветовната търговска организация (СТО).
. • Собствените средства, произтичащи от данък добавена стойност, се изчисляват, като се прилага еднакъв за всички държави членки размер от базата за определяне на ДДС, която се определя еднообразно според разпоредбите на ЕО. Или по-просто би могло да се каже, че 1% (за 1999 г.) от постъпленията от ДДС за съответната страна членка се взема като вноска в ЕО (делът им в бюджета за 2000 г. е 38,1%).
 • Собствените средства, основани на БНП, представляват най-но-вият и същевременно най-важният вид собствени приходи (делът им в бюджета за 2000 г.: 42,3%). Тази вноска на държавите членки, която за пръв път е въведена през 1988 г., се ориентира по брутния национален продукт (БНП) и има функцията да балансира бю
 джета. За разлика от бюджетите на страните членки бюджетът на ЕС не може да бъде изравнен чрез вземане на кредити. Балансът между разходи и приходи се постига чрез собствените средства, основани на БНП, по следния начин: след като се съберат другите видове собствени приходи, оставащата “дупка” във финансирането се запълва от държавите членки, които внасят сума, пропорционална на дела на националния БНП от брутния вътрешен продукт на ЕС.
. • Най-накрая трябва да се споменат и другите бюджетни приходи, които са във формата на такси за служители на ЕС, налози и лихви (делът им в приходите по бюджета за 2000 г.: 4,3%). Следващата графика ясно демонстрира как за периода 1990-2000 г.

тежестта на различните източници за финансиране се измества в полза на приходите от БНП. 

Системата от собствени средства става още по-сложна чрез предоставените на Великобритания финансови облекчения. От началото на членството им в Общия пазар през 1973 г. за британците от голямо значение и приоритет е да се внесе поправка относно тяхното финансово задължение. Решаващо за тяхното финансово задължение бе и остава сравнително малкият британски селскостопански сектор, който получава и сравнително малък дял от сумите за подпомагане чрез Общата селскостопанска политика. На срещата на върха на Европейския съвет във Фонтенбло през 1984 г. бе договорено Великобритания да получи концесии за вноските º от приходите от ДДС.