Във всички райони за плани¬ране през 1997-2003 г. се наблюдава спад на населението, но той е най-съществен в Северозападния (-2,2%) и Северния централен район (-1,4%). Най-малък е спадът в Югозападния район (-0,3%). Основните причини са отрицателният естествен прираст и вътрешната миграция.

Фиг.1.Динамика на естествения прираст, НСИ

Естественият прираст за периода 1997-2003 г. е отрицателен във всички райони за планиране. Най-високи отрицателни стойности се поддържат в Северозападния район (-11,8 ‰), които са почти два пъти по-високи от средните за страната (-5,7‰), следван от Северния централен район (-8,6 ‰). Останалите райони имат по-ниски стойности на отрицателен естествен прираст от средния за страната. Поддържането на тези стойности е резултат от застаряването на населението и промените в репродуктивните му нагласи, като последните до голяма степен се дължат на ниския жизнен стандарт.

Интензитетът на вътрешната миграция за 1997-2003 г. е около 22,5 ‰ (418 хил. д.), но е налице тенденция към намаление (19,5 ‰ през 2003 г.). Около 2/3 от мигрантите са във възрастовия диапазон 10 – 39 години. Като цяло при повечето райони отрицателните стойности на вътрешната миграция нарастват или се запазват, а само в Югозападния район нетната миграция е положителна и непрекъснато увеличава своя интензитет (от 2,4 ‰ през 1997 г. до 7,6 ‰ – през 2003 г.) Последният район привлича вътрешномиграционните потоци главно поради наличието на по-големите възможности в столицата за диверсифицирана заетост и гъстата мрежа на образователна инфраструктура (особено за висше образование).

Фиг.2. Прираст на населението, 1997-2003 г., НСИ

Тенденциите в развитието на миграциите на населението са: продължаваща концентрация на население в развитите центрове - поради по-добрите (или считани за по-добри) възможности за работа, нарастване на относителния дял на миграциите в градовете с посока „град-град” и „град-село”, преразпределение на населението между градовете и продължаваща концентрация в големите градове за сметка на малките и средните.

По отношение на гъстотата на населението най-слабо населени са Северозападният район (49,8 д./км2) и Югоизточният район (53,4). Близки са стойностите в Северния централен район (63,6) и Североизточния район (64,5), както и в Южния централен район (70,7). С най-висока гъстота на населението се отличава Югозападният район (103,9). Във всеки от районите за планиране са налице обширни територии с ниска гъстота на населението (предимно планински и селски райони), като с висока гъстота на населението се отличават големите градове и областните центрове.

По индикатора гъстота на населението различията в България са умерени (съотношението между най-високото и най-ниското ниво през 2003 г. е 2,1) и най-ниски в сравнение с европейските региони.

Структурата по пол на населението се характеризира с превес на жените над мъжете. На всеки 100 мъже се падат 106 жени (в ЕС – 105) и това ниво се запазва в продължение на няколко десетилетия. В регионален план съотношенията са същите.
Възрастовата структура на населението във всички райони за планиране е от регресивен тип: нарастват броят и делът на възрастното население и намаляват тези на младите генерации.

Фиг.3.Възрастова структура на населението по райони за планиране - 2003 г.

Между районите за планиране съществуват определени различия във възрастовата структура (фиг. 4). Тя е най-неблагоприятна в Северозападния и Северния централен район, където са най-високи относителните дялове на населението над 65 г., а най-малки - тези под 15 г. Ниският дял на населението под 15 г. в Югозападния район се дължи на концентрация на население във възрастовата група 15-64 г. – в резултат от натрупването на работна сила в град София. Останалите райони имат параметри на възрастовата структура близки до средните за страната. Относителният дял на населението над 65 г. нараства във всички райони, а този под 15 г. намалява. С изключение на Югозападния район, в останалите райони намаляват абсолютните стойности на населението във възрастовия интервал 15-64 г. Вътрешните различия в отделните райони са много по-големи.

Фиг.4. Коефициенти на възрастова зависимост

Негативното изменение на възрастовата структура води до икономическото натоварване на населението от възрастовата група 15-64 г. За периода 1997-2003 г. коефициентът на зависимост на възрастното население ⁽¹⁾ има тенденция на увеличаване. Особено критично тази тенденция се проявява н Северозападния (34,0%) и Северния централен район (28,9) (фиг. 5). Нарастването и високите стойности на този коефициент показва, че разходите за издръжката на старите хора за здравни и социални услуги стават по-големи.

Сравненията в европейски план очертават, че по стойностите на този коефициент районите за планиране в България са близки до тези на страните – членки от ЕС15, и с влошени стойности в сравнение с новоприсъединилите страни и Румъния, с изключение на Унгария (с която те са сходни).

Според преброяването на населението от 2001 г. българската етническа група обхваща 83,9% от общото население на България, турската етническа група - 9,4%, ромската –4,7%, други - 0,9%. Регионалните различия в етническия състав на населението се изразяват в по-висок дял на население от турската етническа група в Североизточния район (22,5%) и на ромската – в Северозападния район (8,5%). Най-нисък е делът на населението от турския етнос в Северозападния район (0,4%) и Югозападния (1,8%), а на ромския – в Северния централен и Югозападния район (2,8%).

Вътрешнорегионалните различия се характеризират с по-висок дял на население от ромската етническа група в областите Монтана и Сливен (12%) и Добрич, а с най-нисък – в Смолян и Кърджали (под 1%).

Анализът на демографското развитие на районите за планиране в България показва следните характеристики:
• Населението на всички райони намалява и заедно с това и репродуктивните и трудоспособните контингенти.
• Демографската ситуация е най-неблагоприятна в Северозападния район, който е с големи загуби на човешки ресурси, силно влошена възрастова структура и възпроизводство с голям отрицателен естествен прираст. С подобни влошени характеристики на демографското състояние е и Северният централен район.
• Със специфично демографско развитие е Югозападният район, където е разположена столицата, характеризираща се с висок възпроизводствен и трудов потенциал.

---

(1) С оглед съпоставимост на данните с тези за ЕС, коефициентът на зависимост на възрастното население се изчислява като брой на хората над 65 г., отнесен към броя на населението в трудоспособна възраст (15-64 г.)