Europe.bg
  Начало - Преговори за присъединяване - Изпълнение - Мониторингови доклади
  НАВИГАЦИЯ
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Преговори за присъединяване / Изпълнение / Мониторингови доклади

  • A+
  • A-
16-05-2006

МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД - МАЙ

Въведение

Комисията счита, че България отговаря на политическите критерии за членство в ЕС и го прави от 1997 г. насам.

Целта на настоящия доклад е да представи оценка на някои области, идентифицирани като нуждаещи се от допълнително подобрение в мониторинговия доклад от м. октомври 2005 г. Осем такива области са били идентифицирани: реформата на държавната администрация; съдебната система; борбата с корупцията; борбата с трафика на хора; лошото отношение при предварително задържане и условията в затворите; закрилата на децата; системата за грижи за хората с физически и психически увреждания, както и защитата и интегрирането на малцинствата.

Настоящия раздел дава оценка, във всяка от проблемните области, на развитието, което е настъпило от Доклада от м. октомври 2005 г. и на готовността на България за членство.

Държавна администрация

От Доклада от м. октомври 2005 г. е отбелязан напредък в следните области.

Законът за администрацията беше изменен през м. март 2006 г. Той въвежда ясно разграничение между политическите и административни нива в държавната администрация. Целта на този закон е да изясни ролите и отговорностите. Законът също така регулира включването на служители от държавната администрация в управлението на частните дружества и засилва ролята на инспекторатите. Изменения на Закона за държавния служител бяха също така приети през м. март 2006 г. Този закон предвижда конкурсна процедура за подбор и назначаване на служители, въвежда принципа на мобилност в държавната администрация и насърчава обучението на държавните служители. Административнопроцесуалният кодекс беше приет през м. март 2006 г. Въз основа на този кодекс до м. декември 2006 г. ще бъдат създадени административни съдилища и ще бъдат назначени административни съдии.

Актуализирана стратегия за обучението на държавните служители и съответен план за действие бяха приети през м. март 2006 г. Стратегията е фокусирана върху засилване на административния капацитет на България при прилагането на достиженията на правото на ЕС (acquis), включване на всички заинтересовани страни в процеса на административната реформа и повишаване на професионалния капацитет и квалификация.

Въпреки това определени неуредени въпроси остава да бъдат решени.

Стратегията за децентрализация, която цели по-нататъшна децентрализация на правомощия и финансови ресурси от централно към регионално и общинско ниво не е била приета.

Като цяло България е осъществила добър напредък в сферата на държавната администрация и е на път да разполага с ефективна държавна администрация, при условие че се запази настоящият курс на реформата.

Съдебната система

От Доклада от м. октомври 2005 г. е постигнат напредък в следните области.

През м. декември 2005 г. министърът на правосъдието разработи план за действие за изпълнение на стратегията за реформа за периода 2006-2007 г. През м.март, правителството одобри доклад за изпълнение на стратегията за реформа на съдебната система. Що се отнася до досъдебната фаза, през м. януари 2006 г. беше установен механизъм за наблюдение на адекватността на новия наказателно-процесуален кодекс, който влезе в сила през м. април 2006 г. План за действие за обучение на магистрати в приложение на новия наказателно-процесуален кодекс е в процес на изпълнение. Законът за правната помощ и подзаконовите актове по неговото прилагане, включително относно таксите за правна помощ влязоха в сила през м. януари 2006 г. Беше създадено национално бюро за правна помощ с бюджет възлизащ на повече от EUR 3 милиона. Подзаконовите актове по прилагането на Закона за частните съдебни изпълнители бяха приети през м. февруари 2006 г. Бюджетът на съдебната власт е бил увеличен с 18% през 2006 г. до над EUR 136 милиона. Бюджетът на Висшия съдебен съвет е бил увеличен почти три пъти и сега е близо EUR 4 милиона. През м. април 2006 г., Висшият съдебен съвет взе решение да увеличи с десет броя на съдиите във Върховния касационен съд и с осем броя на прокурорите във Върховна административна прокуратура. Изменения на Закона за съдебната власт, които бяха приети през м. април 2006 г. предвиждат прилагането на конкурсния принцип при подбора и назначаването на магистрати. Отговорностите на следствените служби намаляха. Около 700 следователи от тези служби са в процес на преназначаване като прокурори.

Новоприетите изменения на Закона за съдебната власт въвеждат в законодателството случайното разпределение на делата в съдилищата, прокуратурите и следствените служби. Новата ИТ система в съдебната система за случайно разпределение на делата е била тествана през м. януари 2006 г. и софтуер за администрирането на системата е налице в 90% от съдилищата.

Бюджетът на Националния институт за правосъдие се увеличи с близо 80% през 2006 г. до EUR 1,15 милиона, което му позволява да се концентрира по-нататък върху изграждането на достатъчен капацитет за специализирано обучение, включително и за съдебните служители. През 2005 г. броя на обучените лица се увеличи с 50% до малко над 2000. През м. февруари 2006 г, новоизбраният главен прокурор оттегли искането до Конституционния съд за проверка на конституционността на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, за да може последния да влезе в сила.

Измененията на Конституцията бяха приети през м. март 2006 г. Те предвиждат, че прокуратурата отговаря за ръководенето на разследванията и упоменават омбудсмана в Конституцията. През м. март 2006 г. беше приет новият Административнопроцесуален кодекс. Той предвижда изграждането на 29 нови административни съдилища.

Въпреки това, определени неуредени въпроси остават да бъдат решени.

Новоприетите изменения на Конституцията позволяват на Министъра на правосъдието да участва в изготвянето на бюджета, обучението на магистратите, повишаването и освобождаването от длъжност и други решения, касаещи човешките ресурси, управлението на съдебната инфраструктура и съдебната обработка на делата. Докато Висшия съдебен съвет продължава да има дума по всички тези важни въпроси, неговата роля е отслабена, поради факта че той не е постоянен орган. Неговите членове са магистрати на пълно работно време, често ръководещи съдилища, прокуратури или следствени служби, което включва значителен брой задължения. С оглед на факта че Висшия съдебен съвет има само 65 служители, за него ще остане значително предизвикателство да действа на практика като противовес на Министъра на правосъдието и да допринася съществено във формулирането на политиката на по-нататъшната реформа на съдебната система. В този контекст, измененията на Конституцията оставят някои неясноти относно гаранциите за независимостта на съдебната власт. Всяка неяснота трябва да бъде отстранена.

Досъдебната фаза продължава да бъде сериозно затруднение за това делата по случаи на организирана престъпност и икономически престъпления, както и делата за корупция да бъдат разрешени в разумен срок, поради формалистичния характер на Наказателно-процесуалния кодекс, който беше в сила до края на м. април.

Резултатът от прилагането на новия Наказателно-процесуален кодекс ще трябва да бъде внимателно наблюдаван. Отчетността, прозрачността и вътрешното управление на прокуратурата трябва да бъдат обект на по-нататъшно внимание. Обявената проверка ще бъде полезна първа стъпка в реформата на прокуратурата.

Новият Гражданско-процесуален кодекс все още не е приет. Прилагането на приетото през 2005 г. законодателство в някои случаи протича бавно, тъй като между влизането в сила на първичното законодателство и неговото прилагане има забавяния.

Случайното разпределение на случаите и инсталирането на необходимата ИТ система трябва да стане ефективно в национален план. По отношение на функционирането на системата на съдилищата, не е прието окончателно решение за създаване на специализирани съдилища или за намаляване на броя на съдилищата. Новите разпоредби за конкурсни процедури за подбор и назначаване на магистрати сега трябва да бъдат приложени. Единен механизъм с добре определени с критерии за оценка на качеството на работа на магистратите все още не е налице.Корупцията в съдебната власт остава сериозно предизвикателство.

Като цяло е постигнат ограничен напредък, както относно качеството и отчетността на правосъдието, така и институционалните отношения между изпълнителната и съдебната система. България трябва да завърши реформата в съдебната власт, да осигури забележими резултати и да предприеме допълнителни стъпки за гарантиране на нейната независимост.

Антикорупционни мерки

От Доклада от м. октомври 2005 г. е постигнат напредък в следните области.

През м. декември 2005 г., Министерски съвет прие Етичен кодекс на лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт. Съгласно този кодекс въпросните служители трябва да декларират и регистрират финансовите си интереси, на тях им се забранява да участват като партньори в дружества и не им е позволено да работят на свободна практика, те се отчитат за управлението поверените им средства и трябва да вземат всички необходими мерки за предотвратяване на корупционни практики в органите, за които те отговарят.

През м. декември 2005 г. беше публикуван доклад за резултатите от прилагането на програмата за изпълнение на Националната стратегия за противодействие на корупцията за 2004-2005 г. Отчетът посочва действия, които са били приети, за предотвратяване на корупцията в държавната администрация През м. януари 2006 г., след консултации с неправителствени организации беше приета Националната стратегия за противодействие на корупцията за 2006-2008 г. и придружаващата програма за изпълнение. Стратегията и програмата за изпълнение осигуряват цялостна рамка за борба с корупцията и се фокусират предимно в борбата с корупцията по високите етажи на властта. След измененията от м. април 2006 г. на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, сметната палата ще бъде задължена да публикува всяка година списък на лицата, които не са изпълнили задължението за деклариране на тяхната собственост. Глобите за неизпълнение бяха увеличени.

През м. януари 2006 г. беше създаден Съвет за координация между антикорупционните комисии на Народното събрание, Министерски съвет и Висшия съдебен съвет. Министерството на здравеопазването е предприело нови мерки за наблюдение и контрол на здравните заведения относно риска от корупция на ниско ниво. В парламента беше създадена Комисия по парламентарна етика.

През м. март 2006 г. бяха приети изменения на Конституцията, съгласно които народните представители стават наказателноотговорни за всички видове престъпления, и които позволяват снемане на имунитета ако народния представител даде своето писмено съгласие, за да се образува съдебно дело. Главният прокурор запазва своя монопол да иска снемането на имунитета на народен представител. От февруари 2006 г. бяха направени шест искания за снемане на имунитета на народни представители. Петима народни представители са се отказали доброволно от своя имунитет и имунитета на шестима е бил снет по съгласуване в парламента, което е дало възможност на съда формално да разглежда обвинения в корупция. През м. март 2006 г. беше направено едно искане за снемане на имунитета от главния прокурор, а през м. април 2006 г. бяха направени осем други искания. Междувременно пет от засегнатите лица са дали своето писмено съгласие за снемане на техния имунитет.

В края на м.март 2006 г. към Главния прокурор беше създадена специализиран отдел, чиято основна задача е да ръководи и да осъществява надзор върху досъдебното производство по случаи, отнасящи се до организираната престъпност и корупцията.

Между 1999 г. и края на 2005 г. са били внесени 35 обвинения високопоставени политици. От м. октомври 2005 г. са налице осъдителни присъди подлежащи на обжалване срещу предишни правителствени членове, петима магистрати и един съдия- изпълнител. През същия период могат да бъдат отчетени три окончателни присъди относно корупция на средно ниво, включваща държавни служители.

Въпреки това, определени неуредени въпроси остава да бъдат решени.

Като цяло административния капацитет и по-специално координационния капацитет на Комисията за превенция и противодействие на корупцията, сега оглавена от министъра на вътрешните работи и функционираща на ниво Министерски съвет, трябва да бъде засилен. До този момент досегашната практика относно мерките, предприети за борба срещу корупцията по високите етажи на властта става слаба осъществяването на новата стратегия и програмата за изпълнение следва да бъдат наблюдавани от близо. Прилагането на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности изисква да се увеличи капацитета на Сметната палата да проверява имуществените декларации. Последните изменения на закона изискват предварително разрешение за публикуване на декларации за имущество и доходи в медиите. Законът за политическите партии не обхваща дарения в натура. Дарения от политически фондации на партии не подлежат на проверка от страна на Сметната палата. Политическите партии не са задължени да обявяват публично своите дарители. Обвинения, преследвания, съдебни процеси, осъждания и присъди с възпиращ ефект остават редки в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Корупцията на ниско ниво все още представлява основание за безпокойство в такива сектори като здравеопазване и образование. Комисията за превенция и противодействие на корупцията се нуждае от увеличаване на своя капацитет, за да изпълнява своята роля ефективно.

Като цяло, определен напредък е извършен в борбата срещу корупцията. България трябва да представи ясни доказателства в своята борба с корупцията, и по-специално в борбата с корупцията по високите етажи на властта.

Трафик на хора

От Доклада от м. октомври 2005 г. е постигнат напредък в следните области.

Наскоро беше създадена Националната комисия за борба с трафика на хора и беше публикувана нейната програма. Законът за българските документи за самоличност беше изменен, за да се предотврати пътуването на непридружени деца в чужбина с престъпни цели и да се предотврати трафика на деца. Засилено сътрудничество с държави-членки за борба с трафика на хора е довело до разбиването на мрежи за трафик на жени.Споразумения за сътрудничество бяха подписани с няколко държави-членки.България е стартирала своята Програма за защита на свидетелите. Четири лица са получили такава защита.

Въпреки това, определени неуредени въпроси остава да бъдат разрешение.

България остава страна на транзитно преминаване и до по-малка степен страна по произход и по местоназначение на трафика на хора. Нарастващ проблем е трафикът с новородени деца включващ бременни жени, които раждат в чужбина. Отсъствието на надеждни механизми за регистриране води до липсата на ясна информация за жертвите на трафик и броя на изчезналите хора. Прилагането на Закона за българските документи за самоличност остава незавършено. Прилагането на програмата за защита на свидетелите е ограничено.

Като цяло е осъществен ограничен напредък по отношение на борбата с трафика на хора.

Лошо отношение по време на предварително задържане и условия в затворите

От Доклада от м. октомври 2005 г. е постигнат напредък в следните области.

В някои населени места броят на случаите на лошо отношение от страна на служителите на правоприлагащите органи е бил успешно намален. Налице е известно подобрение в условията на живот на затворниците в определени центрове за задържане. Налице са пробационни съвети във всяка пробационна служба и обучението е продължава.

Въпреки това, определени неуредени въпроси остава да бъдат разрешение.

Продължават да съществуват случаи на лошо отношение към задържани лица от страна на персонала на правоприлагащите органи, включително излишна употреба на сила и огнестрелно оръжие. Няма еднакво тълкуване на определението за изтезание по смисъла на Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание. Все още има случаи при които процедурите за разследване на причините за смъртта не са били изцяло спазени. Правилата и процедурите за функционирането на апробационните съвети все още не са развити.

Като цяло е осъществен известен напредък по отношение на разрешаване на проблемите на лошото отношение по време на предварително задържане и условия в затворите.

Закрила на детето

От Доклада от м. октомври 2005 г. е постигнат напредък в следните области.

В началото на 2006 г. България ратифицира Хагската конвенция за защита на децата. Бяха приети изменения в Закона за семейни помощи за деца и в Националната програма за закрила на детето 2006 г. С това се цели да се предоставят алтернативи на институционализираните деца, да се подобрят условията в домовете за деца. Програмата е насочена към проблемите на децата на улицата, злоупотребата с деца и тяхната експлоатация и осигуряване на равен достъп до образование и създаване на национална информационна система за закрила на детето. През м. април 2006 г.бяха приети изменения на Закона за закрила на детето, с които се въвежда нормативната база за предоставяне на професионални грижи по отглеждане на деца в България и има за цел да увеличи деинституционализирането, както и осигуряването на алтернативни социални услуги. В допълнение на тези изменения, се създава нормативната база за засилване на механизмите за контрол и налагане на санкции.

Освен това Правителството прие през 2006 г. Концепция за деинституционализирането на специализирани институции за деца и социални институции за възрастни хора с увреждания. Концепцията определя целите на процеса на деинституционализиране и основните насоки за неговото осъществяване. Условията на живот в домовете за деца са се подобрили в някои случаи и, с изключение на специализираните заведения, за които отговаря Министерство на здравеопазването, има леко намаляване на броя на хората в специализираните заведения през 2005 г. Развитието на алтернативни грижи продължава да бъде организирано предимно от неправителствени организации. Две институции са били закрити и преструктурирането на някои продължава. Броят на международните осиновявания е спаднал от 217 през 2004 г. до 101 през 2005 г. Броят на националните осиновявания се е увеличил. Регистърът за изчезналите деца е налице в съответствие с Шенгенското споразумение.

Въпреки това, определени неуредени въпроси остава да бъдат разрешение.

В много домове условията на живот и санитарните условия са на много ниско ниво. Агенциите за закрила на детето и за социално  подпомагане все още нямат надеждна система за мониторинг и надзор, която да проверява изпълнението на техните препоръки. Броят на децата в домовете остава висок. Централна база данни за национални осиновявания не е създадена. Все още има липса на прозрачност  на процедурите, особено по отношение на международните осиновявания.

Ограничен напредък е осъществен в областта на закрилата на детето. Създаването на системи за алтернативни грижи за децата е приоритет. Капацитетът за мониторинг на отговорните агенции трябва да бъде подобрен.

Система за грижи за хора с физически и психически увреждания

От Доклада от 2005 г. насам беше постигнат напредък в следните области.

През м. декември 2005 г. правителството прие План за действие за равните възможности за хората с увреждания за периода 2006-2007 г. Той предвижда подобряване качеството на живот и борба със социалното изключване на хора с увреждания. Бе приет план за подобряване състоянието на възрастни хора с психически увреждания в специализирани заведения за периода 2006-2008 г. Тези планове са в съответствие с цялостната политическа рамка на правителството. През м. февруари 2006 г. беше изменен Законът за интеграция на хората с увреждания, който цели да даде право на хора с увреждания да получават месечни помощи за социална интеграция. Броят на хората с увреждания ползващи се от месечни добавки за социална интеграция се увеличи значително между м. август 2005 г. (180 хиляди души) и м. декември 2005 г. (430 хиляди души). В допълнение Националната програма “Асистенти на хора с увреждания” беше изменена с цел да осигури социални асистенти на хора, които са били наскоро интегрирани в семейства.

Рамково споразумение между Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика беше подписано с цел координиране на въпросите относно психичното здраве.

Въпреки това, определени неуредени въпроси остава да бъдат решени.

Подходящи медицински и правни процедури е необходимо да бъдат систематично прилагани в случаи на институционализиране. Обществените услуги продължават да бъдат недоразвити. Интеграцията на децата в училище и на децата с физически увреждания изостава. Много заведения за хора с психически увреждания са пренаселени и предоставят лоши условия на живот и липса на адекватни услуги.

Системата за реинтеграция на хората с увреждания е все още неефективна. Деинституционализирането и борбата с предразсъдъците е необходимо да бъдат провеждани по-убедително. Структурите за социални грижи в близост до хората с психически увреждания се развиват бавно. Системата за реинтеграция на хората с увреждания или с психически разстройства все още е неефективна. Прилагането на законодателството относно грижите за хора с психически увреждания е необходимо да бъде наблюдавано и насърчавано.

Като цяло е постигнат определен напредък в тази област. Въпреки това, все още съществува необходимост от подобряване на условията на живот в специализираните заведения и на положението на хората със специални потребности и психически заболявания. Съществува необходимост от увеличаване на усилията за подкрепа на развитието на алтернативни услуги, както и за подобряване на мониторинга.

Закрила и интеграция на малцинствата

От Доклада от 2005 г. насам беше постигнат напредък в следните области.

Националният план за действие по инициативата “Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.” беше изготвен. От учредяването на Комисията за защита срещу дискриминация през м. ноември 2005 г., по-голямата част от нарастващия обем на случаите, с които Комисията се занимава, бяха свързани с етническата дискриминация. Професията “помощник-учители” беше акредитирана от Министерство на труда и социалната политика през м. януари 2006 г. През м. март 2006 г. правителството прие Национална програма за подобряване условията на живот на ромите за периода 2005-2015 г. Разпределеният бюджет за десетгодишния период е приблизително EUR 630 милиона, от които 40% идват от националния бюджет. Инициативите, насочени към привличане и задържане на децата от ромски произход в училище, продължават да бъдат до голяма степен успешни. Националните програми за заетост, които са насочени, inter alia, към справяне по-специално с дългосрочната безработица и неквалифицираните лица продължи и основно  обхвана ромското население.

Измененията в регулирането на структурата и дейността на Национален съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси доведоха до леко укрепване на административния капацитет на държавните структури, занимаващи се с проблемите на малцинствата. По-голямата част от областните съвети по “етнически и демографски въпроси” бяха учредени. Съществуват редица случаи, в които неправителствените организации успешно са се справили с въпроса относно фактически сегрегираните училища в България.

Въпреки това, определени неуредени въпроси остава да бъдат решени.

Допълнителни мерки са необходими за засилване прилагането на Плана за действие по инициативата “Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.” Комисията за защита срещу дискриминация все още не разполага с точните ресурси и не е напълно оперативна. Необходимо е тя да разработи стратегически подход за водене на съдебни дела и да стане по-инициативна по отношение на дейностите по предотвратяване, обучение и повишаване на осведомеността на обществото. (виж също глава 13: Социална политика и заетост).

Длъжностните характеристики и бюджетите за помощник-учителите все още не са определени. Мерките за интегриране на деца от ромски произход в училищата не се отнасят до ученици в по-горните класове. Тези мерки често остават ограничени поради ограниченото финансиране. Много роми все още нямат адекватен достъп до здравни услуги. Мотивациите за социалното включване на ромите остават ограничени. Необходимо е да се увеличат усилията за включването на уязвими групи, по-специално на роми, на пазара на труда чрез поощряване на достъпа до мерки за професионално обучение. Лошото отношение към лица при предварително задържане все още се наблюдава непропорционално високо по отношение на ромите.

Административният капацитет Национален съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси остава ограничен. В областните съвети по етнически и демографски въпроси липсват човешки ресурси и адекватна инфраструктура, особено за подобряване на тяхната комуникация с централните и местни подразделения.

Като цяло, е постигнат определен напредък в областта на закрилата и интеграцията на ромското малцинство. Въпреки това, все още са необходими допълнителни усилия за насърчаване на социалното включване и интеграцията на ромите в българското общество. Условията на живот е необходимо да бъдат подобрени. Необходими са допълнителни усилия за борба с всички форми на нетърпимост, по-специално чрез цялостното прилагане на съществуващото законодателство за електронните медии и другите дейности, насочени към борба с всички форми на расизъм, дискриминация или ксенофобия.

Обща оценка

България отговаря на политическите критерии за членство в ЕС.

От Доклада от 2005 г. насам беше постигнат напредък в редица области, включително в реформата на съдебната власт. По отношение на съдебната система новият Наказателно-процесуален кодекс и нормативна уредба за правната помощ влязоха в сила. Измененията на Конституцията възложиха на Прокуратурата отговорността за ръководене на разследвания. Бяха приети изменения в Закона за съдебната власт.

България предприе редица мерки за борба с корупцията. Беше приет Етичен кодекс за лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт. Антикорупционна стратегия за периода 2006-2008 г. беше приета. Измененията на Конституцията ограничиха имунитета на народните представители. Главният прокурор внесе искания за снемане на имунитета на десет народни представители. Петима доброволно се отказаха от своя имунитет, а имунитета на шестия беше снет чрез гласуване в Народното събрание; другите случаи все още се разглеждат. Това дава възможност да бъдат предприети разследвания на случаите на корупция по високите етажи на властта.

България е постигнала напредък в областта на държавната администрация, по-специално чрез приемането на изменения в законите за администрацията и за държавния служител, както и на нов Административнопроцесуален кодекс. По отношение на лошото отношение при предварително задържане се наблюдава известно намаляване на инцидентите, докато условията в определени центрове за задържане бяха подобрени. Политически инициативи бяха поети за системата за грижи за хора с физически и психически увреждания. Социалната подкрепа за хората с увреждания нарасна.

Въпреки това, определени неуредени въпроси остава да бъдат решени. Отчетността, прозрачността и ефективността на съдебната система се нуждаят от допълнително укрепване. Необходими са допълнителни усилия, за да се затвърди прилагането на случайното разпределение на дела в цялата страна. Необходими са по-обективни и прозрачни механизми за оценка на качеството на работата на магистратите. Всякакви неясноти по отношение на независимостта на съдебната власт е необходимо да бъдат избегнати. Налице са затруднения в досъдебното производство, дължащи се на процедурните правила и недостатъчния брой следователи. Постигнати са малко забележими резултати в борбата с организираната престъпност.

Структурите за координиране и прилагане на антикорупционната политика е необходимо да бъдат укрепени с цел ефективно да се подобри тяхната роля. Обвинения, преследвания, съдебни процеси, осъждания и присъди с възпиращ ефект остават редки в борбата с корупцията по високите етажи на властта. България е необходимо да представи ясно доказателство за резултати в тази област.

Стратегията за децентрализация на администрацията все още не е приета. България остава страна на транзитно преминаване и, до по-малка степен, страна по произход и по местоназначение на трафика на хора. Продължават да съществуват случаи на лошо отношение към задържаните лица. Условията на живот в много домове за деца и специализирани заведения за хора с психически увреждания е необходимо да бъдат подобрени чрез прилагането на политически инициативи, както и да бъдат създадени алтернативни системи за грижи. Социалното включване на ромското малцинство все още изисква съществени усилия. Необходими са допълнителни усилия за борба с всички форми на нетърпимост, по-специално чрез цялостното прилагане на съществуващото законодателство за електронните медии и другите дейности, насочени към борба с всички форми на расизъм, дискриминация или ксенофобия.

По темата



 
Заедно
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.